РЕШЕНИЕ № 17
гр. В**,18.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети април две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Председател: В** В**
Членове: 1. АН** П**
2. В**
М**
с участието на секретаря
В..К** и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П**
въззивно гражданско дело № 32 по описа за 2020., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение
№ 661 от 05.12.2019г.
по гр.д.№ 1213/2019г. ВОС е оставил без уважение молбата на Д.Л. П** с адрес В***, ж.к.Г**
М** 3, вх.*, ет.*, ап.* срещу В.М.П. с ЕГН: ********** и адрес *** , за защита
от домашно насилие , извършено от В.М.П. с ЕГН: ********** и адрес ***, на дати
27.04.2019г. в комплекс М** б** с.С**и, , 28.04.2019г. в комплекс М** б** с.С**,
и на 01.05.2019г. в гр.В** като неоснователна.
В
законния срок решението е
обжалвано от молителя.
Във въззивната жалба на Д.Л. П** се сочи, че обжалваното
решение е неправилно, поради което се иска да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъдат наложени мерки за защита спрямо
ответника, така както са поискани от първоинстанционния
съд. Излага се, че неправилно районен съд не е кредитирал показанията на
свидетели очевидци на актовете на насилие. Твърди се, че от събраните гласни
доказателства –показанията на св.И**- е установено , че ответникът П.
пристигнал в 22.00 часа уж по случаен повод в комплекс „М** б**и“ на 27.04.2019
г. , като нахлул в бунгалото с взлом, хванал молителката за шията, започнал да
я души, наплюл я в лицето , отправил обидни думи. Излага също така , че
останалите свидетели са подали сигнал на тел. 112 и след пристиганоте
на органите на полицията са заявили всичко видяно от тях, но в съдебно
заседание, твърдели , че са били пияни и не са чули и видели нищо. Посочва се,
че за тези факти са налице показания на полицейските служители, които
пресъздават казаното пред тях от свидетелите, а именно, че бившият съпруг на
молителката бил в комплекс „М** б**“ и е създал скандал, като упражнил актове
на насилие спрямо нея. Поддържа се също , че ответникът многократно е извършвал
актове на насилие спрямо молителката и има две издадени заповеди за защита,
като едната от тях е нарушена и е осъден по НОХД. Моли за отмяна на решението
на ВРС, с което е оставена без уважение молбата и да бъде издадена заповед за
защита.
Въззивния съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
срещу акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Постановеното от първоинстанционния
съд решение е валидно и допустимо.
С него съдът се е произнесъл по молбата на
Д.Л.
П** с адрес В***,
ж.к.Г** М** *,
вх.*, ет.*,
ап.*срещу В.М.П. с
ЕГН: ********** и адрес ***.
Поддържа се в молбата, че страните имали
сключен граждански брак, който е прекратен. Твърди се от молителя, че на
27.04.2019г. около 23.20ч. ответникът нахлул в къщичка в к-с М** б**,където
били молителката и децата на страните, заради здравословен проблем на едно от
децата.Ответникът блъснал молителката, хванал я за шията и започнал да я души,
нарекъл я „лъжливо нищожество", и се изплюл в лицето й. На 28.04.2019
около 22.00 ч. отново дошъл на същото място и започнал да я заплашва. На
30.04.2019г. молителката се прибрала у дома, ответникът не спирал да й звъни по
телефона в продължение на часове, тя не му вдигала и той изпратил съобщение, че
е изпращал заснети без нейно знание и съгласие клипове и снимки на близки на
неин приятел. На 01.05.2019г. около 13.40ч. ответникът отишъл до дома и и
започнал да звъни. Молителката звъннала на 112 и той избягал. В 15.45 ч. отново
дошъл звънял и блъскал по вратата и отново избягал докато дойде полиция. В
18.35 ч. отново дошъл, блъскал по вратата, но бил пресрещнат от дошлите
полицаи.
Ответникът
лично и представляван от процесуален представител в производството излага, че молбата
е неоснователна, тъй като не са
упражнени описаните актове на домашно
насилие. Сочи се, че 27.04.2019г. ответникът е следвало да вземе децата
,за да осъществи
личен контакт, съгласно постановен с влязъл в сила съдебен
акт по гр.д.№3044/20lr.BPC,
режим. Молителката отговорила, че
децата са болни и не е възможно
да бъде осъществен
личен контакт.Ответникът, заедно с негови приятели били на
К** м**, като на връщане решили
да се отбият
в ресторанта в с.Спанчевци.
При спирането на паркинга
видели С. да излиза от едно
от бунгалата и да влиза в друго.
През прозореца видели, че тя и други
хора са на
маса с алкохол. Опитали се да разберат
къде са децата,
и ги открили в другото бунгало, заключени. Напуснали мястото и се върнали във В**. Не са били в М**
б** на
28.04.2019г.На 30.04 не е звънял
и не е заплашвал молителката. На 01.05.2019г.не е звънял на вратата на
същата. Поискал е да види децата, но молителката
не е позволила. Потегляйки с колата е спрян от служители на
РУ В**, които
го уведомили, че има жалба
срещу него от бившата му
съпруга.
С обжалваното
решение, първоинстанционният
съд е оставил без уважение молбата
по ЗЗДН, като е приел, че по
отношение на
дефинирането на акта на насилие, съгласно чл. 2 ЗЗДН, от страна на
ответника не е осъществено домашно насилие, изразяващо се във физическо такова,
обиди и плюене. Актовете на домашно насилие, визирани в чл.2, ал. 1 ЗЗДН
обхващат широк кръг хипотези на различни видове домашно насилие, всяка от които
има многобройни проявни форми, безспорно обаче,
следва да бъде установен осъществен такъв акт. Решаващият съд е приел, че от
събраните в производството доказателства, не е установено извършено домашно
насилие на посочените дати, като от показанията на свидетелите очевидци, както
на молителя, с изключение на св.Ив**, така и на ответника, не се установяват
твърдените актове.
Молбата е подадена от и против
правен субект от кръга на
описаните в хипотезата на нормата на
чл. 3 от ЗЗДН и с излагане на факти, осъществили
се в срока по чл. 10,
ал. 1 от ЗЗДН, поради което производството
е допустимо
Съобразно
чл.2 ЗЗДН домашно насилие съставлява всеки акт на физическо,
психическо или сексуално принудително въздействие, опитът за извършване на
такова, както и принудителното ограничаване на личната свобода
и личния живот спрямо лица, които
се намират или са били
в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.
Защита по
ЗЗДН може да търси всяко лице
пострадало от домашно насилие, в частност извършено от лице с което
се намира или е било във
фактическо съпружеско съжителство и от лице от което има дете съгласно разпоредбата
на чл.3, т.2 и т.3 ЗЗДН. Няма спор
в настоящето производство,
а това е установено и от доказателствата по делото, че
спрямо ответника е налице пасивната процесуална легитимация.
Изводите
на първоинстанционния съд, че спрямо Д.Л. Пекова не е бил извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2
от ЗЗДН са обосновани и правилни и се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
Както е приел и първоинстанционният
съд, отношенията между страните са влошени. Страните в производството са бивши
съпрузи, чиито брак е прекратен с развод по гр.д.№ 3044/2017г. на ВРС, като
упражняването на родителските права върху децата, родени от брака са
предоставени на молителката. Видно от представените писмени доказателства, между
същите страни са висящи и приключили множество дела по ЗЗДН, наказателни частен
характер дела, което сочи влошени отношения между страните.
На основание
подадените сигнали са образувани преписки № 01170/2019 по описа на РП В**,
№3703М-123/2019г. РУМВР В** и 609/2019г на РП В**, по които са налице
постановления за отказ да се образува наказателно производство с № 01170/2019г
от 24.06.2019г., №610/2019 от 10.07.2019г. и 607/2019 от 01.07.2019г., Видно от
свидетелството за съдимост на ответника, същият не е осъждан, не се води на
диспансерен учет към ПО на МБАЛ Св.П** АД В**.
Установено е в първоинстанционното производство , че на 27.04 и 28.04.2019г.
молителката , заедно със свидетелите И**, М** и И** били в комплекс М** б** - с.С**,
заедно с децата на страните. Молителката с децата наели едно бунгало,
останалите-друго. На 27.04 вечерта, около 23.00ч., молителката отишла в
бунгалото на св.Иванова, за да й занесе яйца. В бунгалото влезли ответникът и
брат му-св. П., като ответникът попитал „Кви сте вие?
" присъстващите. ВРС не е дал вяра на показанията на свид.И**
като подробно е обосновал тези свои изводи, именно, че показанията на тази
свидетелка се различават съществено от тези на останалите свидетели и противоречат на събраните писмени
доказателства - писмо от комплекс М** б**, в което се излага, че общия паркинг
е на около 60 м от бунгала 12 и 13, както и че между стаята в бунгалата и
коридора има врата.
М** и И** излагат,
че не са видели ответника да обижда или плюе молителката. Свидетелят И** сочи,
че е подал жалба в РУ В**, която оттеглил. Това което бил написал в жалбата, не
било вярно. Оттеглил жалбата, защото му звънели от скрит номер, без да се
обажда никой. Жалбата, приложена по делото в чернова от името на същия
свидетел, била написана от молителката. Той трябвало той да препише и да
подаде, но не го направил. Излага още, че В. не го е заплашвал. Излага, че на
28.04.2019г. били на ресторант заедно с децата , тръгнали около 23.00 ч. в
гората някой казал „Ето го пак В.", но се оказало, че бил охраната. Свидетелят не е виждал повече
ответника. Свидетелят И** сочи, че не
помни да е имало обиди, ответникът и брат му „нещо си викали и после
излезли". Не е видял други действия, бил в стаята.
Свидетелите В** и П.
излагат, че били с ответника в К** манастир, после решили да спрат в М**Б** При
слизането от колата, ответникът и св.П. слезли да видят има ли места в
ресторанта, видели молителката и отишли да видят какво става, тъй като
ответникът трябвало да вземе децата, но молителката казала, че са болни. Свидетелката
видяла молителката и ответникът да разговарят до едно от бунгалата. Ответникът
отишъл до съседно бунгало, почукал и на прозореца се показало дете. Върнал се
разстроен.
По отношение на
твърдения акт на 28.04. няма никакви доказателства ответникът да е бил на
мястото, дори свидетелят М** твърди, че видяната фигура е била на охраната, а
на 01.05.2019г. ответникът е бил на вратата на входа, в който живее
молителката, който факт не може да бъде определен като насилие.
Разпитаният
свидетел Д** сочи, че работи в ОП В** Посетил по сигнал адреса на молителката,
при пристигането на място не е установен ответника. В смяната му от 8.30 до
20.30 ч. имало няколко сигнала от молителката. При последното посещение
ответникът бил пред вратата на входа и обяснил, че е дошъл да види децата. Не е
изглеждал притеснен, не е бягал и отишъл доброволно. Свидетелят Ц** излага, че
работи в РУ В**. Посетил е комплекс М** б** по първия от сигналите, подадени от
молителката. Снели обяснения от нея и присъстващите, които казали, че бившия
мъж на молителката дошъл, хванал я за врата
и я наплюл. Обходили местността, заедно с друг служител от смяната, но не открили
ответника. Молителката била уплашена. По втория сигнал на следващия ден се
случило същото, ответникът не бил установен на мястото, нито в района.
Свидетелят М** установява същите факти.
Предвид изложеното
съдът намира за неоснователни оплакванията в жалбата, че неправилно не са
кредитирани показания на свидетели очевидци. Районният съд се е мотивирал защо кретидира показанията на едни свидетели и не дава вяра на
други. Показанията са обсъдени, както поотделно,
така и преценени заедно с останалите доказателства по делото. Не
е налице и твърдяната в жалбата необоснованост на решението. Изводите на
първоинстанционния съд са изведени от
доказателствата по делото и установената въз основа на
тях фактическа обстановка, поради което това оплакване
е неоснователно. Мотивите на
районния съд са подробни и напълно
се споделят от настоящата инстанция.
На основание изложеното въззивният съд прие, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед
изхода на делото въззиваемият има право на разноски,
но такива не са претендирани и не са представени
доказателства за направени разноски пред въззивната
инстанция.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
661 от 05.12.2019г. по гр.д.№ 1213/2019г. Видинският районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: