№ 1734
гр. ***, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20224430102483 по описа за 2022 година
Предявени са от „*** със седалище и адрес на управление гр. ***
представлявано от *** Й. ***, срещу И. Г. Г. ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. ***, ул. „***.19, съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1,
вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1405,60 лева
за консумирана топлинна енергия, от които 1318,17 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2020 г. до 31.01.2022 г., както и 87,43 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.02.2021 г. до 04.03.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на
задължението, както и направените в заповедното производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. № 1295/2022 г. по описа на ПлРС е уважено искането му
и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу което в срок е
постъпило възражение, поради което и в изпълнение указанията на съда
1
предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба
навежда доводи, че ответниците като собственик /ползвател/ на топлоснабден
имот- апартамент с абонатен № 11356, находящ се в гр. ***, ул. „***.19, е
клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че
именно поради това за него важат разпоредбите на действащото
законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и
един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо
изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са
публикувани във в. „*** от 13-14.12.2007 г. и във вестник „Посоки“
бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в
това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите
при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай
задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия
месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с
изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази
сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва
върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 1295/2022 г.
извлечение от сметка за абонатен номер № 11356 ответникът е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил задължението си.
2
Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление с ИРУ в размер на
268,23 лева; сума за отопление без ИРУ в размер на 332,98 лева; сума за
отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 174,24 лева; сума за
горещо водоснабдване /БГВ/ в размер на 510,52 лева и сума за услуга дялово
разпределение в размер на 33,20 лева. Твърди се, че в имота на ответника има
монтиран един ИРУ и един водомер. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му
присъди разноски.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК ответникът, чрез
процесуалния си представител е депозирал отговор на ИМ. Не оспорва факта,
че дължи следните суми: сума за отопление с ИРУ в размер на 268,23 лева;
сума за отопление без ИРУ в размер на 332,98 лева; сума за отопление
отдадена от сградна инсталация в размер на 174,24 лева; и сума за услуга
дялово разпределение в размер на 33,20 лева. Оспорва дължимостта на сумата
в р размер на 510,52 лева, претендирана за горещо водоснабдяване /БГВ/.
Твърди, че от четири години не ползва топла вода. Излага, че в имота му има
монтиран водомер, но че ищецът не е отчел показанията му, а самоволно е
написал такива.
В проведеното по делото о.с.з. моли съда да отхвърли предявения иск
досежно претендираното БГВ като неоснователен и недоказан. Претендира
присъждане на разноски по компенсация.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1295/2022 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сумата от
1318,17лв.- главница, за потребена топлинна енергия, в периода 01.12.2020г.-
31.01.2022г. и сумата от 87,43лв.- лихва за забава, за периода 02.02.2021г.-
04.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението– 14.03.2022г. до окончателно изплащане на
вземането, както и направените деловодни разноски в размер на: сумата от
3
28,12лв.- държавна такса и сумата от 50лв.- юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК в ред. към ДВ
бр.8/24.01.2017г. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение № 787/15.03.2022 г., срещу която длъжникът е възразил в срок,
поради което и в изпълнение указанията на съда ищецът е предявил иск за
установяване съществуването на вземането си, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*** – ***” *** на
потребители в гр. ***, от които се установява какви са общите условия, които
действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. ***.
Установява се от представените по делото саморъчно завещание от
Г*** Г. и НА за дарение на недвижим имот №123, том VІ, дело №1017, рег.
№8829 от 2008 г на н*** с рег. № 007 на *** с район на действие ПлРС, че
ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, като майка му ***
Г.а си е запазила правото на ползване на1/ 2 идеална част от имота.
Приобщено като доказателство по делото е и Справка за родствени
връзки на ответника по делото, от която се установява, че негови родители са
Г*** Г. и *** Г.а.
Установява се от приложеното по делото Уведомително писмо №
ПЛ0001015/27.09.2021 г., че ищецът е уведомен от топлинния счетоводител,
че водомерът му е с изтекла валидност на метрологична проверка и ,че в 30
дневен срок следва да предприеме действия по подмяната му или
преминаване на метрологична проверка.
Видно е от представения по делото Талон за пломбиране на водомери,
от 18.10.2021 г., че на ответника е монтиран нов такъв.
Изслушани по делото са и заключенията по допуснатите ССЕ и СТЕ,
които съдът кредитира като обективно и компетентно дадени и неоспорени от
страните по делото.
От допуснатата по делото ССЕ се установява, че: размера на
главницата, представляваща стойност на консумирана, но незаплатена ТЕ за
процесния период е в размер на 1318,17 лева, а лихвата за забава за периода
от 02.02.2021 г. до 04.03.2022 г. е в размер на 87,43 лева; в имота на ответника
има монтира един водомери три броя ИРУ; че за процесния период не са
4
извършвани плащания.
От допуснатата по делото СТЕ се установява, че: сградата, в която се
намира процесния имот е присъединена към топлопреносната мрежа,
посредством абонатна станция; че до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй
като през процесния период от време абонатната станция е работила; че
разпределението за ТЕ за процесния имот е извършено в съответствие с
действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Методика за
разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61,
ал.1 от Наредба за топлоснабдяването №16-334/06.04.2007 г. и Наредба № Е-
РД-04-1/12.03.2020 г. на топлоснабдяването; че разлики в изчисленията на
ФДР не са констатирани; че отделните компоненти на индивидуалната сметка
се състоят от: ТЕ от сградна инсталация, ТЕ от баня, ТЕ за отопление от
апартамент и ТЕ за БГВ апартамент; че отчитането на общата ТЕ в АС става
чрез търговски уред – топломер; че съгласно нормативната база същият е
преминал изискващите се държавни проверки; че монтажът на уреда е
извършен съгласно изискванията на производителя.
От допуснатото допълнително заключение на ВЛ по СТЕ се установява,
че: с писмо № ПЛ0000682/12.11.2020 г. ответникът е уведомен от фирмата за
дялово разпределение, че водомера е с изтекла валидност на метрологичната
проверка, което означавало че по него не могат да бъда правени отчети
съгласно Наредбата за топлоснабдяването; че с уведомяването на се
предприети мерки от ответника за подмяна на водомера за топла вода, поради
което от декември 2020 г. до м. септември 2021 г. е начислявана служебна
консумация за 1 бр. живущ; че с уведомително писмо от 27.09.2021 г.
ответника отново е уведомен за изтеклата валидност на метрологичната
проверка на водомера, като същия вече бил сменен и не е била отчитана вода.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо
ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към
топлопреносната мрежа на „***-***” ***, съответно че ответникът има
5
качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и
фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и
качество.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните
суми, връчена на длъжника срещу която в срок е възразил, поради което и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
По делото не е спорно, а и се установява от приобщените
доказателства, че ответникът е собственик на недвижим имот, находящ се в
гр. ***, гр. ***, ул. „***.19.
Установява се и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена
към топлопреносната мрежа на „*** ***“ ***. Ответникът има качеството на
потребител на ТЕ, доколкото същият е собственик на процесния
топлоснабден имот и е наследник на ползвателя на същия.Поради изложеното
съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см. на
чл.153 ЗЕ според който текст всички собственици и титуляри на вещно право
/наследник на такъв в настоящия случай/ на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия за продажба, като видно от събраните
доказателства, същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2
ЗЕ, без да е необходимо изричното им писмено приемане от клиентите.
Спрямо ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от
„*** ***“ *** на потребители за битови нужди, доколкото същият не е
6
упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен
реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е
ответника са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който
се отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в
срок на задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща
на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия.
По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за топлинна
енергия, отдавана на топлоснабдения имот, отчитана посредством ИРУ, за
щранг лира, сума за БГВ, сградна инсталация и за дялово разпределение.
Установява се, че в топлоснабдения имот има монтирани водомер и щранг
лира. Спорно по делото е дали ответника дължи претендираните суми, както и
дали правилно са изчислени те.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалата към процесния период
Наредба за топлоснабдяването. Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145,
ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
От представените доказателства по делото съдът намира за доказано, че
до имота на ответника е доставяна ТЕ, отчетена посредством ИРУ и отдадена
от щранг – лирата в размерите претендирани от ищеца. Поради изложеното
съдът приема, че в процесния период ответникът е потребявал топлинна
енергия, посредством монтираната щранг лира за притежавания от него обект
в количествата, сочени от ищеца, както и че дължи заплащането на същата.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да отбележи, че
щранг-лирата в банята, въпреки че по своето естество представлява
7
отоплително тяло, Законът за енергетиката, както и издадената въз основа на
него Наредба №16-334 от 6.04.2007г. за топлоснабдяването, не предвиждат
възможност потребителите да се отказват едностранно от използването на
щранг-лири, върху които няма монтиран уред за дялово разпределение.
Предвид на това, енергия, отдадена от щранг-лира, няма да се начислява,
само в хипотезата, когато всички собственици в сградата-етажна собственост,
присъединени към абонатната станция по вертикално местоположение на
имотите, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление,
отдадена от щранг-лирите и има техническа възможност за изключването им.
Ако обаче всички собственици не са декларирали отказ от използването на
щранг-лири или няма техническа възможност за изключването на тези
отоплителни тела, заплащане на топлинна енергия за тях се дължи. В
настоящия случай доказателства в тази насока не са представени, поради
което съдът приема, че за ответника е възникнало задължението да заплаща
ТЕ, отдадена от щранг лира.
От друга страна задължението за заплащане на сумите за отдадена от
сградната инсталация в общите части на сградата топлинна енергия възниква
за потребителя в качеството му на етажен собственик в топлофицирана
сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите
за общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците
на която не са взели решение да се откажат от ползването на услугата
доставка на топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално
ползване или неползване от собствениците или носители на вещни права
върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може да се
откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да
се извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез
прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което
2/3 от собствениците или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да
бъдат потребители на топлинна енергия и декларират това писмено пред
топлопреносното предприятие. В случая не са представени доказателства да е
било взето решение на общото събрание на етажната собственост в този
смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС и
всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат за
8
потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на
общата вещ. Поради изложеното настоящия състав на съда приема за
доказано, че за ответника, в качеството му на собственик на недвижим имот,
находящ се в сграда – етажна собственост, е възникнало задължението да
заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия за отдадена сградна
инсталация.
По отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение
ЗЕ в неговия чл.139, ал.1 от е предвидено, че разпределението на топлинна
енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово
разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от
същия закон в публичния регистър, те сключват писмен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
потребителите. С преминаването от преки договорни отношения между
потребителите и избраната от тях фирма за дялово разпределение към модел,
при който топлофикационното дружество сключва договор с фирмите за
дялово разпределение при общи условия, одобрявани от ДКЕВР, на практика
тези фирми стават подизпълнители на топлофикационното дружество.
Съгласно чл.61 от Наредбата, дяловото разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда в режим на етажна собственост, се извършва
възмездно. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговецът, извършващ
дяловото разпределение - чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни
взаимоотношения цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на
чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази
услуга на топлофикационното дружество. По делото се установи, че
ответникът не е заплащал начисляваните суми за услугата дялово
разпределение, поради което съдът приема, че дължи същата.
Спорно по делото е дали ответникът дължи на ищеца процесната сума
за БГВ.
9
Разпоредбата на чл.52, ал.7 от Наредба за изменение и допълнение на
наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването (дв, бр. 34 от 2007 г.)
предвижда лицето по чл. 139б, ал. 1 ЗЕ, когато установи, че липсват
индивидуални водомери за топла вода, срокът на валидност на
периодичната проверка на индивидуалните топломери и/или
индивидуалните водомери е изтекъл или когато те са повредени, уведомява
писмено клиентите за задължението им да монтират индивидуални водомери
за топла вода, да заявят и представят за последваща проверка индивидуалните
топломери и/или индивидуалните водомери или да осигурят техническата им
изправност в нормативно установените срокове, както и за последствията при
неизпълнение на тези задължения. Когато няма избрано лице по чл. 139б ЗЕ,
уведомяването се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчика на топлинна енергия. Предвидено е в ал.8 на чл.52 от Наредбата,
че в случаите, в които клиентът не изпълни задължението си по ал. 7, за имота
му се разпределя топлинна енергия при условията на чл. 69, ал. 2 и на т. 7.3.1
от приложението към чл. 61, ал. 1."
По делото безспорно се установи, че процесната сума за БГВ е
формирана съобразно служебно начисление от фирмата за дялово
разпределение, доколкото ответникът не е изпълнил предписанията, дадени
през ноември 2020 г. процесния водомер на мине в тридесет дневен срок на
метрологична проверка или да бъде сменен, поради изтеклия му срок за
валидност. Именно поради поведението на ответника топлинния
счетоводител от декември 2020 г.е при определянето на дължимата сума за
БГВ е приложил разпоредбата на чл.69, ал.2 от Наредбата за
толпоснабдяването, съгласно която „изразходваното количество гореща вода
от отделните потребители се определя по водомерите им за гореща вода, а
когато такива липсват или са повредени или не е осигурен достъп за отчитане
- при норма за разход на гореща вода 140 литра на обитател за едно
денонощие на потребление“ или 4200 литра за месец. Ето защо, доколкото се
събраха доказателства, че ответникът не е изпълнил указанията на топлинния
счетоводител водомерът му да мине метрологична проверка или да бъде
сменен съдът намира, че извършеното разпределение на топлоенергия за БГВ
при условията на чл.69, ал.2, т.2 от Наредбата за топлоснобдяването е
правомерно, респективно начислените на ответника суми за БГВ за процесния
период се явяват дължими, поради което искът се явява основателен и в тази
10
част, а именно - досежно начислената на ответника през процесния период
сума за БГВ.
С оглед на изложеното съдът приема, че за ответникът е възникнало
задължението за плати претендираната от ищеца главница, вкл. суми за
отопление на имот, сума за БГВ, суми за отопление за отдадена ТЕ за сградна
инсталация и за услуга дялово разпределение. Неизпълнение на задължението
в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок мотивира, съдът да приеме за
безспорно доказано, че ответни дължи и претендираната лихва върху
главницата.
Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С поведението си ответникът е станал повод за
водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в
тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени
от ответника. Последният следва да бъде осъден да заплати на ищеца сума в
размер на 78,12 лева за заповедното производство.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 604,61 лв. от които държавна такса в
размер на 74,61 лева, 430 лева за ССЕ и СТЕ и 100 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. Г.
Г. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, ул. „***.19 дължи на „***
със седалище и адрес на управление гр. *** представлявано от *** Й. ***,
сума в общ размер 1405,60 лева за консумирана топлинна енергия, от които
1318,17 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.12.2020 г. до 31.01.2022 г., както и 87,43 лева,
11
представляващи лихва за забава за периода от 02.02.2021 г. до 04.03.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК-14.03.2022
г., до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1
вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА И. Г. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, ул.
„***.19 да заплати на „*** със седалище и адрес на управление гр. ***
представлявано от *** Й. ***, сумата от 78.12 лв., представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1295 по описа за 2022г. на ***ски
районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И. Г. Г. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***, ул.
„***.19 да заплати на „*** със седалище и адрес на управление гр. ***
представлявано от *** Й. ***, сумата от 604,61 лв., представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред ***ски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
12