Р Е
Ш Е Н
И Е № 99
гр.Пловдив, 15.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на втори юни две
хиляди и двадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН БОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МИХАЕЛА ДОБРЕВА
СТАНИСЛАВА БОЗЕВА
при секретаря Величка Илиева и
прокурора Данаила Станкова, след като разгледа докладваното от съдия Бозева ВНОХД № 495 по описа на ПОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение №
1631/10.09.2019г. по НОХД № 4329/2019г. по описа на ПРС, 14 н.с. съдът е
признал С.И.А. за виновен в това, че на 11.12.2018 год. в гр. Пловдив съзнателно
е ползвал пред К. Д. П. – служител при сектор "Пътна полиция" при
ОДМВР гр. Пловдив, от неистински официален документ – свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № ***, издадено от Република П.
на името на S. I. A., като посоченият документ не бил издаден от компетентни за
това органи в Р. П., като от него за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, вр. чл.308, ал.1 от НК, вр. с чл. 78А, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като
му е наложил административно наказание глоба в размер на 1500 лева. С решението
съдът е постановил вещественото доказателство /процесното свидетелство за
управление на МПС/ да остане в кориците на делото, а на основание чл. 189, ал.3
от НПК А. да заплати по сметка на ОД на МВР - Пловдив разноски по делото в
размер на 80 лева.
Против така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от защитника на А. – адв. Д.К.
с оплакване за несправедливост на наложеното административно наказание, като
районният съд не бил отчел всички обстоятелства за индивидуализиране размера на
предвидената санкция. Моли административното наказание да бъде намалено до
минималния размер.
В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив посочва,
че районният съд правилно е отчел обществената опасност на дееца и на деянието,
като е наложил справедливо административно наказание, поради което се предлага
да бъде потвърдено решението му.
Защитникът
на жалбоподателя А. – адв. Д.К. – поддържа подадената въззивна жалба , като
сочи, че долната инстанция не е отчела имущественото състояние на дееца, както
и факта, че същият следва да се грижи за
две малолетни деца, едното от които е в тежко здравословно състояние. Моли
съдът да намали наложеното административно наказание до минималния размер от
1000 лв.
Жалбоподателят
А. поддържа становището на защитника си, като също моли съда да му се намали
наказанието.
Съдът в настоящия състав, след
като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната
жалба и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери
правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима - подадена в срок, при наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла
на чл. 318 от НПК лице.
За да постанови съдебния си акт,
районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:
С.И.А. с ЕГН ********** бил без
образование, неграмотен. Същият не бил правоспособен водач, а и поради факта,
че не притежавал нужната образователна степен не можел и да се снабди със
СУМПС. Въпреки това управлявал редовно МПС, но за да избегне проблеми с органите
на реда, решил да се сдобие с неистинско СУМПС. Така се снабдил с имитиращо п.
свидетелство с № ***. Освен това през 2018г. А. се сдобил и с лек автомобил
Мерцедес Ц250, който обаче поради данъчни облекчения регистрирал на името на
свой близък. На 11.12.2018г. подс. А. управлявал посочения автомобил с рег.№ ***
в гр.Пловдив. По същото време свид. К. П. и свид. Й. П. – служители към ПП
Пловдив, забелязали същото МПС на ул.“Съединение“ срещу №43 паркирано
неправилно. Решили да извършат проверка и пред първия подс. А. представил
неистинското СУМПС. След извършена справка обаче с дежурната част се
установило, че в масивите на Пътна полиция подсъдимият не фигурирал като
правоспособен водач. Ето защо бил отведен в служебните помещения, а документът
бил предаден с протокол за последващо изследване.
В досъдебна фаза на процеса е
била изготвена комплексна експертиза, касаеща инкриминирания документ, от чието
заключение било видно, че същият е неистински документ, а съдържащият се в него
подпис на който е даден вид, че е положен от А., всъщност не е изпълнен от
последния.
За да приеме изложената
фактическа обстановка, районният съд е кредитирал като достоверни показанията
на свидетелите Б. В. К., М. К., К. П. и Й. П., дадени в хода на досъдебното
производство, както от събраните по делото писмени доказателства и експертното
заключение, като е приел, че последното е изготвено с нужните специални знания
в съответната област. Съдът е приел, че обясненията на подсъдимия, дадени пред
него, макар и лаконични, се подкрепят от показанията на свидетелите, а
последните се отличават като логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
съответстващи по между си и на останалия събран по делото доказателствен
материал.
Районният съд е
изложил съображения по доказателсвената съвкупност, от която е извел извод за
авторството на подсъдимия и за съставомерните обективни и субективни прояви на
престъплението. Правилен е изводът му, че гласните и писмени доказателствени
източници си кореспондират и очертават непротиворечиво фактологията. Единствената
корекция от настоящия състав касае показанията на свид. К. /живуща на семейни
начала с подсъдимия/, доколкото същите са били дадени на досъдебното
производство преди А. да е привлечен като обвиняемо лице /това е станало около
2 месеца по-късно/. Но дори и изключени от доказателствената съвкупност, това
не променя изводът за субективна съставомерност на стореното от него и в
частност - да е съзнавал, че представения документ е неистински. Той се базира
на признанието на самия обвиняем, че е неграмотен, а следователно и няма как да
му бъде издаден документ, удостоверяващ правото да управлява МПС /именно поради
това е бил наказван неколкократно преди това по административен, а и по съдебен
ред –виж Справката за нарушител в региона и Справката-съдимост/, както и на
изводът на експерта от техническата експертиза относно неистинност и на
положения подпис на титуляра А. под инкриминирания документ.
Законосъобразно Районният
съд се е позовал на показанията на полицейските служители П. и П. относно факта
на представяне на документа от страна на А. пред същите, тъй като показанията
на двамата са непротиворечиви. Неистинността на инкриминирания документ
несъмнено е установена от назначената на досъдебното производство комплексна
техническа експертиза, чийто извод и настоящият състав приема, че следва да
кредитира с доверие. Същата установява, както е посочил и Районният съд, че
документът е неистински, а подписът върху свидетелството не е изпълнен от А..
Ето защо,
настоящият съдебен състав намира, че установената
от районния съд фактология съответства на събраните доказателства.
Съдът е достигнал до законосъобразния
извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 316, вр. чл.308, ал.1 от НК, тъй като 11.12.2018 год. в гр. Пловдив
съзнателно се е ползвал пред К. Д. П. – служител при сектор "Пътна
полиция" при ОДМВР гр. Пловдив, от неистински официален документ –
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ № ***, издадено
от Република П. на името на S. I. A., като посоченият документ не бил издаден
от компетентни за това органи в Р. П., като от него за самото съставяне не може
да се търси наказателна отговорност.
Относно обективната и
субективна съставомерност на престъплението първият съд е изложил
законосъобразни съображения, които въззивната инстанция изцяло споделя. Инкриминираното
свидетелство съставлява “документ” – официален такъв. Той има своето правно
значение – материализира изявление, удостоверява, че лицето е придобило
определени права в Р П. – разрешено му е да управлява МПС от съответните
категории, а в тази връзка – и на територията на страните – членки на ЕС. Свидетелството
е неистински официален документ, съгласно определението на чл. 93, т.6 от НК,
като установява се по делото, че не е издадено от компетентните за това органи
в П.. Престъплението е довършено с представянето на неистинския документ пред
служителя на сектор ПП – свид. П.. От субективна страна деянието е извършено от
А. при пряк умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги е желаел.
Правилна е преценката на
долната инстанция, че по отношение на предходното осъждане на А. /това по НОХД
№ 2843/2009г. по описа на ПРС/ е настъпила
реабилитация по право и макар да е бил освобождаван по реда на чл. 78 А от НК по
АНД № 1082/2005г. по описа на ПРС, не съставлява пречка съдът да освободи и в
настоящия случай А. от наказателна отговорност, тъй като от момента на влизане в сила на този съдебен
акт са изтекли сроковете за изпълнение на наложеното му по същото
административно наказание.
Районният съд прецизно е
изложил относими за индивидуализиране на наказанието на жалбоподателя
обстоятелства – както тези, свързани с неговото семейно състояние, задължение
за полагане на грижи и издръжка за две малолетни деца, съдействие при
разследването, така е отчел и значимостта на самите обществени отношения, които
се засягат с използването на инкриминирания документ. Към отегчаващите обстоятелства
обаче настоящата инстанция намира, че следва да отчете и факта, че според
справката за нарушители в региона А., е бил наказван многократно по
административен ред, включително за това, че управлява МПС като
неправоспособен. Очевидно това не го е възпряло да пристъпи към снабдяване с
неистински документ, за да придаде привидна правомерност на управлението на моторни
превозни средства. Закупуването на автомобил само месец по-рано с лични
средства от жалбоподателя /за което свид.К. дава показания, макар регистриран
на негово име - виж и справка на л.13/, е обстоятелство, което прави крайно
несъстоятелна тезата на защитника относно несправедливост на наказанието, като несъответно
на финансовото му положение. Доказателства за извънредни разходи, свързани с
тежко заболяване на член на семейството не са ангажирани. Настоящият състав, като
преценява обстоятелствата, при които е използван документа и целта, която се е
преследвала с неговото използване, намира, че напълно законосъобразно е
отмерено административното наказание, което е наложено на жалбоподателя.
Административно наказание глоба от 1500 лв. е малко над минималния предел,
предвиден от законодателя и с неговия размер ще се постигнат целите на
наказанието.
Законосъобразно е произнасянето
на съда по вещественото доказателство и направените разноски /в размер на 80
лв. за изготвяне на експертизата на ДП/, които са възложени в тежест на
жалбоподателя на основание чл. 189, ал.3 от НПК, като не се налага преповтаряне
на изложените в тези части мотиви, които напълно се споделят от съда.
Не се констатираха нарушения на
процесуалните правила.
С оглед на изложеното и на
основание чл. 334, т.6 и чл. 338 от НПК,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 1631/10.09.2019г. по
НОХД № 4329/2019г. по описа на ПРС, 14 н.с.
Решението е окончателно и не
подлежи на протест и обжалване.
Да се изпрати съобщение по чл.
340, ал.2 от НПК до страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/
/П/