Решение по дело №27407/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 13559
Дата: 26 ноември 2022 г.
Съдия: Мария Милкова Запрянова
Дело: 20221110127407
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13559
гр. София, 26.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря К. Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110127407 по описа за 2022 година

Ищецът *** ЕАД, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ,
№23Б, е предявил срещу К. С. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК.ЛЮЛИН 8,
бл.818, вх.Б, ет.3, ап.28, установителни искове по чл.422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.200
ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ и по чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3486/2022г. на СРС, 32 състав, а именно:
-3158,87 лева, представляваща главница доставка на топлинна енергия в в периода
1.5.2018г. – 30.4.2021г., в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК.ЛЮЛИН
8, бл.818, вх.Б, ет.3, ап.28, аб.№ 215851 за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 25.01.2022 г. до изплащане на вземането,
- 434,79 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г.,
-50,01лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 25.01.2022 г.
до изплащане на вземането,
- 8,84 лева, представляваща мораторна лихва за период от 03.03.2019 г. до 17.01.2022 г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез адв. К., с
който оспорва предявените искове. Прави възражение за погасителна давност. Оспорва да
съществуването на облигационно отношение между страните, както и размера на
задълженията.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже съществуване на валидно облигационно
1
отношение между страните при общи условия, по силата на което „***” ЕАД доставя
топлинна енергия в топлоснабдения имот в процесния период – ответникът е бил
собственик или носител на вещно право на ползване на топлоснабдения имот в процесния
период; стойност на доставеното количество топлинна енергия в имота в процесния период,
настъпване на изискуемост на главниците и размер на обезщетението за забава.
Относно съществуването на облигационно отношение между страните:
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР, а съгласно изричната разпоредба на ал. 2 на същия член, Общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
В случая от представените писмени доказателства се установява, че през 1986г. Карамфила
Иванова и Захари Иванов са прехвърлили правото на собственост върху топлоснабдения
имот срещу задължение за издръжка и гледане на дъщеря си Снежка Г., като са запазили
пожизнено правото си на ползване. През 1988г. Снежка Г. и съпругът й даряват имота на
дъщеря си ответницата К. Г., като родителите на Снежка Г. запазват правото си на ползване.
От представените удостоверения за наследници се установява, че Захари Иванов е починал
през 2002г., а Карамфила Иванова – през 2006г. Предвид изложеното, като собственик на
имот, респ. – потребител на топлинна енергия се легитимира ответницата К. Г..
Относно дължимите суми: Съгласно чл.42 от Наредба №16-334/6.4.2007г. за
топлоснабдяването топлинната енергия се заплаща в сроковете, посочени в писмените
договори за продажба или в публичните общи условия за продажба на топлинна енергия, по
цени съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Съгласно чл.36 ОУ клиентите заплащат цена за
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, а редът и
начина за заплащане на услугата се определя от Продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
Видно от представените документи дялови разпределения за процесния период са
извършена от „***” ЕАД, поради което се дължи нейното заплащане на ищеца, съобразно
общите условия. Правоотношението по доставка на топлинна енергия между страните в
процесния период се урежда чрез договор, сключен при общи условия, одобрени от ДКЕВР.
По отношение на исковия период са приложими ОУ, действащи от 27.06.2016 г., съгласно
които купувачът изпада в забава в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят месечните дължими суми. Видно от таблица №1 и таблица №3 от ССчЕ ищецът е
издавал редовно фактури за помесечните задължения за целия исков период за топлинна
енергия и за дялово разпределение, а след отчитане на отоплителния сезон, ищецът е
сторнирал месечните прогнозни сметки с кредитни извествия и е издал общи фактури. По
отношенията на задълженията, станали изискуеми при действие на ОУ от 27.06.2016 г. не е
2
необходима покана, за да бъде поставен длъжникът в забав, тъй като длъжниците изпадат в
забава с изтичането на предвидения срок, съглано чл.84, ал.1 ЗЗД.
Следва да се посочи, че в чл.32 ОУ от 27.06.2016 г. са посочени срокове за заплащане на
задълженията само за топлинна енергия, но не и за дялово разпределение. По делото се
установява, че фактурите за заплащане на сумите за дялово разпределение се издават
отделно от тези за заплащане на топлинна енергия и не се установява да са включени в
общата фактура. Предвид липсата на предвидени в ОУ срокове за плащане на фактурите за
дялово разпределение и липсата на покана за плащането им, съдът намира, че ответникът не
е поставен в забава относно плащането на главниците за дялово разпределение, поради
което и не дължи суми за обезщетение за забава от 8,84 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 03.03.2019 г. до 17.01.2022 г.
Относно възражението за давност: съгласно задължителната съдебна практика приложима в
случая е кратката 3-годишна давност. Същата е прекъсната с подаване на заявлението по
чл.410 ГПК на 25.1.2022г., поради което съдът приема, че не са погасени по давност
задълженията за периода 1.12.2018г.-30.4.2021г.
Съгласно СТЕ в имота е доставена топлинна енергия в процесния период 1.12.2018г.-
30.4.2021г. на стойност 2941,69лв., а според ССчЕ задълженията за същия период са
2913,04лв. Съдът кредитира заключението към ССчЕ, тъй като задължението е отразено по
посочения начин в счетоводните книги на ищеца, като взето предвид и възражението за
давност.
Предвид изложеното ответникът дължи сумите 2913,04лв. – главница за топлинна енергия,
378,32лв. – обезщетение за забава и 50,01лв. – главница за дялово разпределение.
Относно разноските:
За ищеца – от представения списък и доказателствае видно, че разноските на ищеца са в
размер на 878,36лв. При този изход на спора следва да му се присъдят 803,54лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., но не е представил
доказателства за реалното му плащане, поради което не следва да му се присъждат разноски.
Воден от горното съдът


РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. С. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
ЖК.ЛЮЛИН 8, бл.818, вх.Б, ет.3, ап.28, дължи на *** ЕАД, ЕИК ***, представляван от ***,
с адрес ГР.СОФИЯ, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3486/2022г. на СРС, 32 състав, а именно:
3
-2913,04лв, представляваща главница доставка на топлинна енергия в в периода
1.5.2018г. – 30.4.2021г., в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ЖК.ЛЮЛИН
8, бл.818, вх.Б, ет.3, ап.28, аб.№ 215851 за период от 1.12.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за период от 25.01.2022 г. до изплащане на вземането,, като ОТХВЪРЛЯ иска
за сумата над 2913,04лв., до предявения размер 3158,87 лева и за периода 1.5.2018г.-
30.11.2018г.
-378,32лв, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 17.01.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 378,32лв. до предявения размер от 434,79 лева
-50,01лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 25.01.2022 г.
до изплащане на вземането,
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 8,84 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 03.03.2019 г. до 17.01.2022 г.
ОСЪЖДА К. С. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК.ЛЮЛИН 8, бл.818,
вх.Б, ет.3, ап.28 да плати на *** ЕАД, ЕИК ***, представляван от ***, с адрес ГР.СОФИЯ,
УЛ.ЯСТРЕБЕЦ, №23Б, сумата 803,54лв. – разноски в заповедното и исковото произовдство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4