Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. С., 12.11.2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІІ-ри граждански състав в публично съдебно заседание на пети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К.,
като разгледа докладваното от р. съдия гр. дело № 2462/2019 г. на СлРС , за да
се произнесе, съобрази следното:
Предмет на производството са предявени
искове с пр. осн. чл. 187 ал.6, вр. с ал.5 т.2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът Г.Н.Т. е
държавен служител, на длъжност „младши оперативен дежурен” в ОД на МВР – С., с
местоизпълнение на служебните си задължения в териториалната структура на
ответника – РУ Нова Загора. Същият осъществявал служебните си задължения на
сменен режим по предварително утвърден месечен график на смените. Работното му
време се изчислявало в часове за отчетен период, който в настоящия исков
период 01.04.2018 г. – 30.06.2018 г., е
бил тримесечен, съгласно акт. редакция на чл. 187 ал.3 от ЗМВР.
Твърди се, че нормата на работното време за
тримесечие се образувала като броя на работните дни в съответното тримесечие се
умножи с цифрата осем, колкото е нормалната продължителност на един работен ден
в страната ни и се редуцира с дните на ползваните отпуски, умножени по 8 часа,
в случаите на ползвани отпуски през отчетния период.
При
превишаването на нормата часове за тримесечието, ищецът полагал извънреден
труд, който следвало да му бъде заплатен от работодателя му със съответното
допълнително възнаграждение, съгласно чл.187. ал.5 от ЗМВР.
Ищецът
твърди, че в настоящия исков период - второ тримесечие на
Сочи
се, че часовете извънреден труд за второ тримесечие на
Въпреки
изготвения протокол, ответникът, чрез зам. директора на ОД на МВР – С., отказал
плащането на положените часове извънреден труд с аргумента, че бланката на
протокола не била съобразена със заповед на Директора на ОД на МВР – С. за
Предвид
изложеното се моли съда да осъди ОД на МВР С. да заплати на ищеца следните
парични претенции:
-
сумата от 337,48 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 44 часа
извънреден труд, положен в периода 01.04 - 30.06.2018 г., ведно със сумата от
27.47 лева - мораторна лихва върху вземането, считано от 26.07.2018 г. до
14.05.2019 г. /подаването на ИМ/, както и законната лихва върху главницата от
предявяване на ИМ до окончателното изплащане на сумите.
Претендират
се направените по делото разноски.
В
предоставения едномесечен срок е
постъпил отговор от ответника ОД на МВР С., в който се счита, че предявените осъдителни
искове са неоснователни и недоказани.
Твърди
се, че за процесното тримесечие ищецът е полагал труд при неправилно
разпределение на работните смени в организираните месечни графици въпреки
забраната да се надвишава установената нормална продължителност на работното
време за тримесечния период въведена в чл. 14. ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Директорът на ОД на МВР С. е възложил на съответните
длъжностни липа (в случая на началник РУ Нова Загора за същото районно
управление) да отговарят за разпределението и организирането на труда и
работните смени, но не и в нарушение на правилата, разписани в специалния ЗМВР
и цитираната по-горе наредба. Няма овластяване, нито разпореждане по този
именно начин да се възлага полагането на труд в РУ на МВР, където осъществява служебните
си задължения ищецът, както и в коя да е друга структура на ОД на МВР С..
При
действащата към процесния период нормативна и подзаконова уредба е видно, че
полагането на извънреден труд става по разпореждане на директорите на
областните дирекции по предложение на началниците на съответните структурни
звена с писмена заповед, а в случаите, когато работата над редовното работно
време е разпоредена устно, писмена заповед се издава в първия работен ден,
следващ деня, в който е положен труда, но не по-късно от 5 работни дни след
полагането му. Положеният по този начин труд се отчита с протоколи. За
полагането от ищеца на труд над установеното работно време за второто
тримесечие на 2018 година няма издавани заповеди по реда на чл. 18 или чл. 20
от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., както и по реда на действащата заповед за
организацията на работното време в ОД на МВР С..
Оспорват
се твърденията на ищеца за дължимост на исковата сума съобразно изготвения и
цитиран в исковата молба протокол приложение № 1 към чл. 18, ал. 3 и чл. 23,
ал. 1 с рег. № 306р-10781/03.07.2018 г. Директорът на ОД на МВР С. не е отказал
плащането на положените часове, описани в посочения документ. Той няма от къде
да знае, че е възложен труд над нормата при съставянето на съответните графици,
предвид факта, че е създадена организация тези графици да се изготвят от
служители в различните структурни звена в РУ Нова Загора (началници на сектор,
група, участък) и да се утвърждават от началника на РУ Нова Загора. За да бъдат
начислени към трудовото възнаграждение и съответно заплатени положените часове,
за отработеното време от държавните служители, работещи на смени (какъвто е
ищецът), за отчетния период (т.е. за тримесечието) се изготвя протокол
(приложение № 1). Протоколът следва да бъде утвърден от заместник-директора на
ОД на МВР С., който е оправомощен за това със заповед на директора на
Областната дирекция и едва след това екземпляр от утвърдения протокол се
предоставя на съответното финансово звено и на звеното „Човешки ресурси”.
Съгласно чл. 33 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. възнагражденията за труд
извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се
изплащат в месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на
протоколите във финансовите звена. Към настоящият момент обаче протокол
приложение № 1 към чл. 18, ал. 3 н чл. 23, ал. 1 с рег. № 306р-10781
/03.07.2018 г., на който се позовава и основава вземането си ищецът все още не
е представен във финансова служба (сектор „Финансово осигуряване, управление на
собствеността и социални дейности”) в ОД на МВР С.. Посоченият протокол е
регистриран в деловодството на РУ Нова Загора. Той става завършен документ
единствено след утвърждаването му от овластения за това ръководен служител заместник-директора
на Областната дирекция. За да бъде изплатено от ответника допълнително
възнаграждение за извънреден труд е необходимо наличието на утвърден по
надлежния ред протокол, който е единствена предпоставка за въвеждане на труда в
Автоматизирана информационна система ТРЗ, представляваща ведомост за заплатите
на служителите в електронен формат. При липата на протокол във финансовото
звено, обшият брой часове положен труд не може да бъде въведен в системата,
респективно не може да бъде начислен и заплатен. В тази връзка се счита, че
ответната Областна дирекция не е в забава, считано от 26.07.2018 г. и
следователно искът за мораторна лихва за периода от 26.07.2018 г. до 14.05.2019
г. в размер на 27.47 лева е неоснователен.
На
следващо място се счита за неоснователно искането на ищеца за превръщане на
положеният нощен труд в дневен с коефициента 1.143 и зачитането му в този
смисъл за извънреден труд. Правилото за превръщане на нощните часове в дневни е
с цел да се определи така възнаграждението на работника или служителя, че
когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8
часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работи
извънредно. Преизчисленията на нощните часове в дневни и съответно разликата
при преобразуването им е регламентирано в чл. 9. ал. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата и представлява допълнително
трудово възнаграждение по смисъла на същата Наредба, която е неприложима в
конкретния случай. Ищецът в настоящото производство е държавен служител по
смисъла на чл. 142, ал. 1. т. 1 от ЗМВР, той не е в трудово правоотношение по
смисъла на КТ с ответника и по отношение на него са приложими разпоредбите на
специалния закон ЗМВР. Разпоредбата на чл. 179. ал. 1 от ЗМВР предвижда
заплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от
22.00 до 6.00 ч. Конкретно положените часове нощен труд от ищеца за месеците
април, май и юни
С
оглед на гореизложеното се счита, че предявените осъдителни искове са
неоснователни, поради което се моли съда да ги отхвърли.
В
с.з. ищецът редовно призован не изпраща представител. Постъпило е писмено
становище от процесуалния му представител, с което уведомява съда, че не може да
присъства в с.з. Моли да се даде ход на делото. Няма искания за нови
доказателства. По същество моли съда да уважи предявените искове като
основателни и доказани по основание и по размер. Моли съда да му бъде
предоставена възможност да представи писмена защита по делото. Представя списък
за разноските, договор за правна защита и съдействие и молба за изменение на
исковете.
В с.з. ответникът чрез процесуалния си
представител моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани,
като поддържа отговора на исковата молба. Претендира юриск. възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът е държавен служител, на длъжност „младши
оперативен дежурен” в ОД на МВР – С., с местоизпълнение на служебните си
задължения в териториалната структура на ответника – РУ Нова Загора.
По делото са събрани гласни доказателства като
свид. К. З. /главен счетоводител в ОД на МВР – С./ заявява, че организацията по
полагането на извънреден труд е ангажимент на преките ръководители на
служителите, които полагат такъв. Те изготвят документацията, графици, след
това протоколи за положен такъв. Тези протоколи минават на подпис съгласно
заповедта на Директора на ОД на МВР чрез Зам. директора, той е упълномощен от
Директора да утвърждава протоколите за извънреден труд. След като бъдат
утвърдени и съответно заведени в регистратурата, същите отиват в службата,
която той ръководи, вследствие на което се въвежда в системата допълнителното
заплащане на извънреден труд. Заявява, че при него идват само протоколите.
Задължително трябва да бъдат осигурени и за него това е основание за въвеждане
в системата и съответно преминаваме към заплащане. Без да е представен протокол
във финансовата служба, не може да има заплащане за извънреден труд. Заявява,
че протокол за отчетените часове положен труд за второто тримесечие на
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е
видно, че дължимата сума за неизплатен извънреден труд на ищеца за периода от
01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. е 490,80 лева /при 64 часа извънреден труд/,
536,81 лева /при 70 часа извънреден труд/ и 644,18 лева /при 84 часа извънреден
труд/, като при различните хипотези мораторната лихва за същия период е при
извънреден труд от 490,80 лева – 39,95 лева, при извънреден труд от 536,81 лева
– 43,69 лева и при извънреден труд от 644,18 лева – 52,43 лева.
На
основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на размера на предявените
искове чрез увеличаването им от сумата 337,48 лева на сумата 644,18 лева за
периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., представляваща възнаграждение за
положени от ищеца общо 84 часа извънреден труд, както и изменение на исковата
претенция за мораторна лихва чрез увеличаването й на сумата 50 лева.
Приети
са като доказателство по делото следните писмени документи:
Справка
за заеманите длъжности от ищеца рег. № 343р-6432/19.06.2019 г.; Копие на
заповед № 343з-690/03.04.2018 г. за организацията и разпределяне на работното
време на държавните служители по чл. 142. ал. 1, т. 1 от ЗМВР в ОДМВР - С.,
отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време,
както и режимът на дежурство, времето за отдих и почивките; Копие на заповед №
343з-684/18.05.2017 г. за организацията и разпределяне на работното време на
държавните служители по чл. 142. ал. 1. т. 1 от ЗМВР в ОДМВР - С., отчитането
му и компенсиране на работата извън установеното работно време, както и режимът
на дежурство, времето за отдих и почивките; Копие на протокол приложение № 6 за
м. април с рег. № 306р-7434/03.05.2018 г.; Копие на протокол приложение № 6 за
м. май с рег. № 306р-9369/08.06.2018 г.; Копие на протокол приложение № 6 за м.
юни с рег. № 306р-10782/03.07.2018 г.; Заповед на министъра на вътрешните
работи № 8121з-1429/23.11.2017 г.
Приета
е като доказателство и справка относно датата на заплащане на трудовото
възнаграждение на ищеца- 24.07.2019 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Установи се в производството, че ищецът е държавен
служител, на длъжност „младши оперативен дежурен” в ОД на МВР – С., с
местоизпълнение на служебните си задължения в териториалната структура на
ответника – РУ Нова Загора.
С
определение, постановено в с.з., проведено на 05.11.2019 г. е допуснато изменение
на размера на предявените искове чрез увеличаването им, от сумата 337,48 лева
на сумата 644,18 лева за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., както и
изменение на исковата претенция за мораторна лихва чрез увеличаването й на
сумата 50 лева.
От
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
дължимата сума за неизплатен извънреден труд на ищеца за периода
от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г. е 490,80 лева /при 64 часа извънреден труд/,
536,81 лева /при 70 часа извънреден труд/ и 644,18 лева /при 84 часа извънреден
труд/, като при различните хипотези мораторната лихва за същия период е при
извънреден труд от 490,80 лева – 39,95 лева, при извънреден труд от 536,81 лева
– 43,69 лева и при извънреден труд от 644,18 лева – 52,43 лева.
Спорният в настоящото производство въпрос е дължи ли се превръщане на часовете
положен нощен труд в дневни, респ. заплащане като извънреден труд за така
преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал.2 ЗМВР,
статутът на държавните служители в МВР се урежда от ЗМВР, който в чл.178, ал.1,
т.3 предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР, редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън работното време,
режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За исковия период действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В чл.3, ал.3 от тази наредба е предвидена възможност при
работа на смени, полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период
/същото и в чл.187, ал.3 ЗМВР/. В този подзаконов нормативен акт липсва изрична
разпоредба, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за
разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г.,
която в нормата на чл.31, ал.2 регламентирала, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00ч. и 6.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0.143.
Липсата на такава изрична норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в законодателната уредба, която следва да бъде преодоляна и
субсидиарно да се приложи Наредба за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.). В чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за по дневно отчитане на
работното време за съответното работно място.
В чл.9г, в сила от 01.01.2018г. от
Наредба за работното време, почивките и отпуските и също субсидиарно приложима
по казуса, поради липса на изрична разпоредба за това в специален закон,
касателно служителите на МВР е посочено, че отработените часове от служителя,
които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат
за извънреден труд.
Безспорно се установи в производството,
че ответникът не е превръщал положените от ищеца часове нощен труд в дневни, с
оглед адекватното им заплащане.Установи се също така от съдебната експертиза,
че след превръщането на тези часове, ищецът е работил часове над нормативно
определената за съответния месец норма, които се явяват извънреден труд,
подлежащ на компенсиране.
По горните съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание, а именно след отмяна на Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014г. /чл.31, ал.2/ за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР и липсата на изрична специална за служителите на МВР разпоредба
към исковия период, то основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тези служители Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 и Наредба за работното
време, почивките и отпуските – чл.9г.
От заключението на вещото лице се
установи, че положения от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете
нощен труд в дневен е 84 ч. за исковия период, а именно второ тримесечие на
2018г., като дължимото възнаграждение възлиза на сумата 644.18 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.187,
ал.5, т.2 ЗМВР възнаграждение за извънреден труд се заплаща за отработени до 70
часа на тримесечен период за служители на смени, а според ал.7 извънредният
труд не може да надвишава 70 ч. на тримесечен период и 280 ч. годишно.
Изключения са предвидени в чл.187а ЗМВР над ограниченията по чл.187, ал.7 ЗМВР
при бедствия и други извънредни ситуации, както и след изрично писмено съгласие
на държавния служител за всеки конкретен случай. В настоящия казус не се
установиха подобни изключения, нито съгласие на ищеца, но безспорно се доказа,
че положеният от него труд е над установеното работно време и надхвърля 70 часа
за отчетен период, при което следва да се приложи разпоредбата на чл.48,
ал.5 от Конституцията на РБ, предвиждаща право на всеки работник или служител
на заплащане, съответстващо на извършената работа.
Съдът
намира за неотносими възраженията на ответника за неспазена процедура по
оформянето на протоколите за положен извънреден труд, респ. тяхното
своевременно предаване за утвърждаване и съответно изплащане от финансов отдел. Некоректната организация
на работа и координация между отделните звена и отдели при ответната областна
дирекция не следва да се отрази негативно на служителите, подлежащи на
компенсиране с допълнително възнаграждение.
Предвид гореизложеното предявеният
иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187,
ал. 6, вр.ал.5, т. 2 ЗМВР е основателен и като такъв следва да бъде уважен в
рамките на размерите до които съдът е допуснал изменение на исковете , ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
14.05.2019г. до окончателното изплащане на възнаграждението.
Основателността
на главния иск обуславя основателност и на акцесорната претенция по чл.86,
ал.1ЗЗД. Нормата на чл.33, ал.1 на Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР, повелява, че
възнагражденията за труд извън редовното работно време се включват в
месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ този, в който е
положен трудът. Същото е предвидено и в раздел V, т.3 от Заповед № 343з-690/03.04.2018г. на директора
на ответната дирекция. В Раздел ІV, т.3, ал.3 от същата заповед е предвидено
протоколите за положен извънреден труд да се изготвят от определените за това
служители до пето число на месеца, следващ отчетния период и се утвърждават от
зам.директор ОД МВР С. до десето число на месеца, следващ отчетния период.
Следователно след десето число на месеца,
следващ отчетния период ответникът изпада в забава и
доколкото месечното възнаграждение на ищеца е получено на 24.07.2018 г., съдът
следва да приеме за основателно искането и периода на забавата от 26-то число
на месеца, следващ отчетния период. В случая отчетния период е второ тримесечие
на 2018г. /м.април, май и юни/ и дължимото допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд през този период следва да се изплати с
възнаграждението на ищеца за м. юли 2018г.
Претенцията
за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за
92ч. положен извънреден труд е основателна за периода 26.07.2018г. до
14.05.2019г. Вещото лице е изчислило това обезщетение в размер на 52.43 лв. но
е допуснато изменение на иска до розмера на сумата 50 лв. и в този размер ще
бъде уважена.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в производството в
размер на 400 лева адв. възнаграждение.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ищеца, което съдът
счита за неоснователно. Съгласно чл.7, ал.2, вр.чл.5 от Наредба № 1/09.07.2004г
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за двата предявени иска
минималното възнаграждение следва да бъде в размер на 600 лв. Дори и с оглед
вида на втория иск, който е акцесорен, съдът да намали минималното предвидено
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от 300 лв. на половина, а именно 150 лв.,
минималното адвокатско възнаграждение би било в размер на 450 лв., при платено от
ищеца 400 лв. Следователно не са налице условията за редуциране на адвокатския
хонорар.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът бива осъден да заплати разноските за вещо лице в размер на
200 лв., както и държавна такса върху уважените искове в общ размер на 100 лв.
или общо за сумата от 300 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на СлР
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР -
С., със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Ген. Скобелев” № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Т.
с ЕГН ********** ***, чрез адв. Н. П. ***,
както следва:
-
сумата 644,18 /шестстотин четиридесет и четири
лева и осемнадесет стотинки/, представляваща възнаграждение за положен от ищеца
общо 84 часа извънреден труд за периода от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска – 14.05.2019 г.
до окончателното изплащане на сумата;
- сумата 50,00 лева /петдесет лева/, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 26.07.2018
г. до 14.05.2019 г.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - С., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ген. Скобелев” №
5 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Т. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Н. П. ***, сумата от 400 лева, представляваща направените в производството
разноски.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - С.,
със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Ген. Скобелев” № 5, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС д.т. в
размер на 100 лева и възнаграждение
за вещо лице в размер на 200 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: