№ 31
гр. Враца, 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на четиринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Веселка Кр. Н.а
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20211400900089 по описа за 2021 година
Производството е по обективно кумулативно съединени искове за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, причинени от ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1
КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и за обезщетение за забава по
чл.86 ЗЗД във вр. с чл.409 от КЗ.
В исковата молба ищцата К. П. А., ЕГН ********** от гр. Козлодуй, обл. Враца,
представлявана от адв. Ч.А. Н. от САК, твърди, че на 10.03.2020 год. около 13,50 часа на път
II - 15, км. 24+000, отсечка между гр. Враца и гр. Мизия, лек автомобил марка „Опел
Зафира” с peг. № ВР **** СС, управляван от Д. Ц. А., навлиза в насрещната лента за
движение и се блъска в лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с peг. № ВР **** СА,
управляван от И. К. С.. Посочва, че е била пътник в лек автомобил „Фолксваген Пасат”, като
е пътувала на задна дясна седалка с поставен предпазен колан и вследствие на удара е
получила наранявания в областта на главата и тежки травми на лявата и дясната ръка и за
кратко е загубила съзнание. Изтъква, че произшествието е посетено от служители на „Пътна
полиция” при ОДМВР - Враца, издаден е Констативен протокол за ПТП № 967000-3082/2020
год. и по случая е образувано досъдебно производство /ДП/ № 246/10.03.2020 год. по описа
на РУ-Враца. След настъпването на произшествието й е оказана първа помощ от други
водачи, след което е транспортирана от екип на ЦСМП в МБАЛ „Христо Ботев” АД, гр.
Враца с неясен спомен за случилото се, със силни болки в главата, в областта на гръдния
кош и двата горни крайника и със силно ограничени до невъзможност движения. След
извършените прегледи, изследвания и рентгенографии й била поставена диагноза: Фрактура
на лявата раменна кост, фрактура на лява лакетна кост, контузия и оток в областта на
1
дясната лакетна става, контузия в областта на гръдния кош и сътресение на мозъка,
разкъсно-контузна рана в дясната фронтална област на главата и множество отоци и охлузни
рани по ляв и десен горен крайник. С оглед получените травми и наранявания е
хоспитализирана с цел провеждане на спешно оперативно лечение. Твърди, че на 12.03.2020
год. й е осъществена оперативна интервенция, впоследствие е извършена закрита репозиция
на фрактурата на лява раменна кост и е поставена гипсова имобилизация; извършено е
наместване на дясната лакътна става, която е обездвижена с гипсова имобилизация и на
24.03.2020 год. е изписана от болничното заведение. Поддържа, че на 22.04.2020г. в МБАЛ
„Христо Ботев” АД й е извършена нова оперативна интервенция - екстракция на
остеосинтезен материал - Киршнерови игли. Поради продължаващо силно главоболие,
безсъние, отпадналост, замаяност, паметови нарушения и затруднение при ходене, на
27.05.2020г. и на 01.07.2020г. й е извършен преглед от лекар невролог, който е констатирал
намаление на слуха, залитане при движение и трудности при координацията на движението
на крайниците, поставил й е диагноза Световъртеж от централен произход и е предписал
терапевтична схема. Посочва, че в периода от 08.07.2020г. до 15.07.2020г. е провела
рехабилитационни процедури в отделението по физикална и рехабилитационна медицина на
МБАЛ „Кнежа” ЕООД; в периода от 18.07.2020г. до 23.07.2020г. е лекувана в отделението
на МБАЛ „Бяла Слатина” ЕООД с диагноза Плекситис цервико брахиалис декстра; на
27.07.2020г. ТЕЛК й е определил 66% неработоспособност, вследствие на получените при
процесното ПТП травми и на 22.10.2020г. в МБАЛ „Христо Ботев” АД и е извършена
оперативна интервенция - екстракция на остесинтезен материал от лявата лакътна кост.
Изтъква, че причинените й фрактури и контузии на крайниците и гръдния кош са й
причинили силни болки и страдания, затруднение в движението на крайниците, снагата и
дишането с периоди на възстановяване от месец до шест месеца; контузията на главата и
мозъчното сътресение със загуба на съзнание е състояние временно опасно за живота,
причинило силно главоболие, довело до нарушение на функциите на вестибуларния апарат,
гадене повръщане, сънливост, личностни и емоционални промени с оздравителен период от
около два месеца и последици оставащи за години напред, а разкъсно-контузната рана в
дясната фронтална част на главата и множество отоци и охлузни рани по ляв и десен горен
крайник са състояние причинило силни болки и страдания с период на възстановяване около
три седмици. Твърди, че особено силни били болките в първите седмици на домашно
лечение, че трудно се обслужвала сама и извършвала редица нормални ежедневни дейности,
че не могла да спи нормално и изпитвала дискомфорт във всяка една позиция на тялото.
Счита, че предвид възрастта й, нанесените травми и наранявания, както стреса и
психическото въздействие от настъпилото произшествие, ще окажат негативно влияние
върху нормалния й начин на живот, трудоспособността й, и упражняването на любимите й
занимания за дълъг период от време. Поддържа, че настъпилото пътно произшествие е
оказало силно въздействие върху психиката й, което е довело до остра стресова реакция,
изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като
към момента изпитва силен страх да напуска жилището си, да пътува с моторни превозни
средства, което се отразява в нормалното общуване с нейните близки, приятели и всички
2
други хора. Посочва също, че лек автомобил марка „Опел Зафира” с peг. № ВР **** СС
притежава валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” с период на действие от 18.01.2020 год. до 17.01.2021 год. и номер на
полицата BG/02/12000206266 в ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД и виновния водач Д.
Ц. А. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от тази застрахователна полица.
Изтъква, че е поискала по реда на Кодекса за застраховането, ответникът да определи и
изплати обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди със застрахователна
претенция с вх. № ОК-244443/08.05.2020 год. по описа на в ЗД „Бул Инс“ АД, но с писмо
изх. № НЩ-2768/22.05.2020 год. е уведомена, че застрахователят няма основания да
удовлетвори претенцията и отказва да изплати претендираното обезщетение.
Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата 70 000 лева, представляваща
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания следствие на процесното ПТП, и сумата 608 лева представляваща претърпени
имуществени вреди, като следва: 550 лв. заплатени на 12.03.2020г. за медицинско изделие
имплант за оперативна интервенция и 58 лв. заплатени на 24.03.2020г. за потребителска
такса за болничен престой, заедно със законната лихва върху тези суми от 08.05.2020 год. -
датата на предявяване на писмената застрахователна претенция, както и разноските по
делото, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Ответникът ЗД "Бул Инс" АД, чрез адв. А. И. от САК, в отговора по делото и в
съдебните заседания оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Твърди, че
не е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Опел” с peг. № ВР **** СС - Д.А. и че
същият не е действал противоправно и виновно в причинна връзка, с което да е настъпило
процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Оспорва иска за неимуществени вреди и по размер като твърди, че претенцията не отговаря
на икономическата конюнктура в страната и вредата. В резултат на анализа на
представената с исковата молба медицинска документация, изброява телесните увреждания,
които е получила ищцата вследствие на процесното ПТП, посочва периода на
нетрудоспособност за физически труд, при нормално протичане на възстановителния
период, при всяко от тях и прави заключение, че исканата сума за обезщетение на
неимуществените вреди е завишена, като счита, че по-справедлива би била сума около 50
000 до 60 000 лева, а сумите за претендираните имуществени вреди (свързани с лечението)
са удостоверени с разходни документи. Прави евентуално възражение за съпричиняване на
вредата от страна на ищцата, като оспорва твърдението в исковата молба, че е била с
поставен предпазен колан към момента на инцидента и твърди, че получените от нея травми
отговарят на механизъм, при който е била без поставен предпазен колан, че като пътник на
задна седалка в лек автомобил е нарушила разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДП и така се е
поставила в превишен спрямо нормалния риск и е допринесла за количеството и тежестта на
получените от нея травми, вследствие пътния инцидент. Твърди също, че претенцията за
лихва от датата на поканата е неоснователна и не е съобразена с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ.
3
Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна.
В допълнителна искова молба ищцата твърди, че след подаване на исковата молба са
установени увреждания на здравето й, които са в пряка причинно следствена връзка с
претърпяното на 10.03.2020г. ПТП, поради което причинените неимуществени вреди,
свързани с тях изразяващи се в болки, страдания и неудобства, подлежат на репарация от
страна на ответното дружество. Посочва конкретно и обстоятелствено датите на
посещенията си при различни лекари специалисти, оплакванията си, назначаваното лечение
и провежданите рехабилитационни и възстановителни процедури и образни и
електромагнитни изследвания, поставените й диагнози. Поддържа, че с исковата молба са
предоставени писмени доказателства, описващи в достатъчна степен механизма на
произшествието и твърди, че размера на иска е съобразен с всички индивидуализиращи
факти и обстоятелства, както по отношение на самата пострадала и претърпените от нея
вреди, така и по отношение механизма на причиняването им. Изтъква, че възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е необосновано и неподкрепено с
никакви обективни доказателства, че датата на изпадане в забава е съобразена с
разпоредбите на КЗ и действащата съдебна практика, като с предявената застрахователна
претенция са предоставени всички необходими документи за произнасянето по нея. В
съдебно заседание прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна.
Конституираното в процеса, на основание чл.220 ГПК, като трето лице-
помагач на страната на ответника ЗД "Бул Инс" АД, - Д. Ц. А., ЕГН
**********, с адрес: с. ***, общ. Бяла Слатина, не взема становище по
предявените искове; същият е взел участие в първото по делото съдебно
заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените основна
и допълнителна комплексна съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа
експертизи, съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи,
намери за установено следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 10.03.2020 год. около 13,50 часа на път II - 15, км. 24+000, отсечка
между гр. Враца и гр. Мизия, е реализирано ПТП, при което лек автомобил
марка „Опел Зафира” с peг. № ВР **** СС, управляван от Д. Ц. А., навлиза в
насрещната лента за движение и се блъска в лек автомобил марка
„Фолксваген Пасат” с peг. № ВР **** СА, управляван от И. К. С.. За
произшествието е съставен Протокол за оглед на ПТП от 10.03.2020 г. от Св.
4
Спасичков – разследващ орган при РУ на МВР, гр.Враца, след посещение на
мястото на ПТП, в който са описани времето, мястото, участниците в
произшествието, състоянието на пътното платно, разположението на ПТС и
пострадалите и др. В протокола е отразено, че всички обезопасителни колани
за пътниците в лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” са използвани. Към
протокола са приложени схема и фотоалбум. Произшествието е
документирано и с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег. №
967 000-3082/17.03.2020 г., след посещение на мястото от Д.Т. – дежурен
ПТП при сектор ПП при ОД на МВР-Враца. В протокола сред пострадалите
лица е посочена и К. П. А. – пътничка на задна дясна седалка в лек автомобил
марка „Фолксваген Пасат” с peг. № ВР **** СА. В протокола е отразено, че
по случая е образувано ДП № 246/10.03.2020г. по описа на РУ-Враца.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице
инж. Г. П. В.. На база на приложените по делото доказателства и тези по ДП
№ 246/10.03.2020г. по описа на РУ-Враца, вещото лице е дало заключение, че
от техническа гледна точка ПТП е настъпило при следния механизъм: лек
автомобил „Опел - Зафира“ с peг. № ВР **** СС се е движил по път II - 15, гр.
Враца - гр. Оряхово по прав хоризонтален участък от пътя със скорост около
82 км/ч., когато водача му, за да избегне челен удар във внезапно навлизащо в
лентата му за движение животно - куче, рязко навива волана на ляво, при
което автомобила губи напречната си устойчивост, завърта се спрямо
вертикалната си ос в посока обратна на часовата стрелка, като продължава
движението си чрез странично плъзгане в посока лентата за насрещно
движение, пресича осовата линия със скорост около 76 км/ч., навлиза в
лентата за насрещно движение, изминава в нея разстояние около 17,5 м. и при
достигане до мястото на удара с дясна странична част в областа на предна
дясна врата със скорост от около 55,7 км/ч., се удря в челната част на лек
автомобил „Фолксваген - Пасат“ с peг. № ВР **** СА, който се е движил по
път път II - 15 гр. Оряхово - гр. Враца в полагащата му се пътна лента със
скорост от около 74,4 км/ч. към момента на удара. Според заключението
причината за настъпването на процесното ПТП е от субективен характер от
страна на водача на лекия автомобил „Опел - Зафира“ с peг. № ВР **** СС -
рязко навиване на волана на ляво, причинило загуба на напречна устойчивост
на автомобила, а водача - контрол върху управлението му, и навлизане в
лентата за насрещно движение и удар в насрещно движещият се лек
автомобил „Фолксваген - Пасат“ с peг. № ВР **** СА. От заключението се
установява също, че при скоростите, с които са се движили двата автомобила,
водачите им не са имали техническа възможност да предотвратят удара, чрез
аварийно спиране.
5
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е
оспорено от страните и съдът го приема като обективно, компетентно и
пълно, изясняващо относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
За изясняване на спорния по делото въпрос дали ищцата К. П. А. е била
с поставен предпазен колан и при какъв механизъм са получени травмите, по
делото са изготвени основна и допълнителна комплексна съдебно-
медицинска и съдебно-автотехническа експертизи. На база на приложените
по делото доказателства и тези по ДП № 246/10.03.2020г. по описа на РУ-
Враца, след изследване на относимата медицинска документация, вещите
лица и по двете експертизи са дали категорично заключение, че по време на
настъпване на процесното ПТП ищцата е била с поставен предпазен колан.
Вещите лица са стигнали до този извод въз основа на това, че по делото няма
данни за свободно движение на тялото на пострадалата в купето на
автомобила, породено от реализирания челен удар. Тъй като предпазния
колан не предпазва тялото, главата, ръцете, горни и долни крайници от
съприкосновение с части от купето, а само задържа тялото върху седалката,
то при челния удар са причинени травмите на ищцата върху посочените части
дори и при поставен колан. В заключението по допълнителната експертиза е
отразено, че в резултат на силния удар под действието на ударния импулс
облегалката на предната дясна седалка се е счупила в основата си и се е
наклонила назад; тялото на ищцата, под действието на инерционната сила, се
насочило напред, при което главата, горните и долните крайници са влезли в
директен контакт в различна степен и сила с облегалката на предната дясна
седалка, в резултат на което са получени и съответните травми по предната
част на тялото й, описани в медицинските документи. Според заключенията,
при установената контактна скорост, ако ищцата е била без поставен
обезопасителен колан, биха настъпили по-тежки и множествени увреждания,
в т.ч. и смъртен изход.
Заключенията и по двете комплексни съдебно-медицинска и съдебно-
автотехническа експертизи съдът приема като обективни, компетентни и
пълни, изясняващи относими към предмета на делото факти и обстоятелства.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и
неговият механизъм допринасят и показанията на свидетеля И.К. С. – водач
на автомобила, в който е пътувала ищцата, които съдът кредитира като
непосредствени, преки и обективни. Според свидетеля по време на
пътуването през м. март 2020 г. за гр.Враца излязъл един автомобил и се
завъртял, навлязъл в неговото платно и го ударил челно - другият автомобил
странично се ударил в предната част на неговия автомобил. След удара
свидетелят погледнал съпругата си, която била до него на предна дясна
седалка, а след това се обърнал назад, за да види К., която била зад съпругата
му на задната седалка. Тялото на К. било наклонено на надясно, а самата тя
6
била в безсъзнание; хората, които му помогнали да излезе, му казали да не я
пипа, защото може да си е счупила врата и ако се опита да й помогне, може да
й навреди. Свидетелят установи, че К. била с поставен предпазен колан, който
бил свален от хората от линейката. Отначало ищцата не издавала никакви
признаци, когато съпругата му я викала по име, но след това тя дошла в
съзнание и започнала да пищи.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица №
BG/02/12000206266, по която застрахователят-ответник ЗД „Бул Инс“ АД
покрива отговорността на водача на лек автомобил марка „Опел Зафира”, с
peг. № ВР **** СС - Д. Ц. А., в периода от 18.01.2020 год. до 17.01.2021 год.,
и настъпването на процесното ПТП на 10.03.2020г., поради което, на
основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с определението по чл.374 от ГПК съдът е
обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.
Установи се също и не е спорно, че със заявление вх. № ОК-244443 от 08.05.2021 г.,
на основание чл. 380 от КЗ, К. П. А. е предявила пред ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените й от процесното
ПТП имуществени и неимуществени вреди, но с писмо изх. № НЩ-2768/22.05.2020 год. е
уведомена, че застрахователят няма основания да удовлетвори претенцията й и отказва да
изплати претендираното обезщетение.
С определението по чл. 374 от ГПК съдът е обявил на страните за
безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл.146, ал.1, т. 4 от
ГПК, вр. с чл.377 от ГПК, следните обстоятелства: съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирано в
застрахователна полица № BG/02/12000206266, по която застрахователят-
ответник покрива отговорността на водача на лек автомобил марка „Опел
Зафира”, с peг. № ВР **** СС - Д. Ц. А.; настъпването на процесното ПТП на
10.03.2020г. и неизплащане на дължимото застрахователно обезщетение от
застрахователя към момента на подаване на исковата молба.
За установяване на причинените на ищцата травматични и
неврологични увреждания, техния интензитет и продължителност на лечение
по делото са представени писмени доказателства (фиш от ЦСМП - Враца,
лист за преглед на пациент от КДБ/СО при МБАЛ „Христо Ботев" АД, град
7
Враца, епикризи, амбулаторли листа, ЕР на ТЕЛК, изследвания), назначени са
и изпълнени комплексна съдебно-медицинска и съдебно-медицинска
експертизи и са събрани гласни доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че след
извършени медицински прегледи на ищцата К. П. А. в ЦСМП - Враца на
10.03.2020 г., й е поставена диагноза: контузия на главата, разкъсно-контузна
рана над дясна очница, счупване на лява китка; съмнение за счупване на дясна
ръка, мозъчно сътресение и дълбока разкъсно-контузна рана над дясно око,
счупване на горния край на раменната кост, закрито. Ищцата е била в
увредено общо състояние, без спомен за случилото се, имала е болки в
гърдите и двете ръце. Ищцата е била за лечение в ОТО при МБАЛ „Христо
Ботев“ АД Враца от 10.03.2020 г. до 24.03.2020 г., с диагноза: счупване на
горния край на раменната кост, закрито; РКР на челото в дясно, двата горни
крайника са били уточни и болезнени, лява раменна и лакътна стави са били
деформирани с данни за костно хрущене и кръвонасядания, силно ограничени
до невъзможни движения в ЛЕК с болезненост в същите области, болка и
оток в дясна лакътна става. От направените рьографии са установени данни
за изкълчване и счупване на лява лакътна кост, шийката на лява раменна кост.
На 12.03.2020 г. на ищцата е извършена операция № 295 - оперативно
наместване на счупването и изкълчването на лява предмишница и ОСМ;
закрито наместване на лява раменна кост с перкутанна фиксация с 4 бр. К-
игли; поставена е гипсова имобилизация. По време на престоя е проведено и
медикаментозно лечение като е изписана в добро общо и локално състояние и
е насочена за долекуване. (Епикризи от ОТО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД
Враца (ИЗ №3205 и ИЗ №3363). В периода от 21.04.2020 г. до 23.04.2020 г.
ищцата отново е била за лечение в същото отделение за отстраняване на ОМ
поради миграция на същия с диагноза: последици от счупване на горен
крайник. На 22.04.2020 г. е извършена операция № 450 - екстракция на К-
игли от лява раменна става. (Епикриза от ОТО при МБАЛ „Христо Ботев" АД
ИЗ №4443). В периода от 27.05.2020г. до 08.07.2020 г. ищцата е имала
различни оплаквания и е посещавала различни специалисти – невролог,
ортопед-травматолог, УНГ и др., като за прегледите са издавани амбулаторни
листа. В периода от 08.07.2020 г. до 15.07.2020 г. ищцата е била за лечение в
ОФРМ при МБАЛ „Кнежа” ЕООД с диагноза: лечение включващо други
видове рехабилитационни процедури, последици от счупване на горен
8
крайник с изключение на китката и дланта. По време на престоя са й
направени различни изследвания и терапевтични процедури, след което е
изписана с подобрение - намален болков синдром, увеличен обем на
движения и повишен психоемоционален тонус. (Епикриза от ОФРМ при
МБАЛ Кнежа ЕООД (ИЗ №1938). Последвало е лечение в Неврологично
отделение на МБАЛ „Бяла Слатина” в периода от 18.07.2020г. до 23.07.2020г.
с диагноза: плекситис с цервикобрахпалис декстра. Ищцата е имала
оплаквания от силни болки в шийния сегмент на гръбначния стълб повече в
дясно. (Епикриза от МБАЛ „Бяла Слатина” - Неврологично отделение И3№
2193). В периода от 20.10.2020 г. до 24.10.2020 г. ищцата отново е била за
лечение в ОТО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД за отстраняване на ОМ от ЛГК
с диагноза: последици от счупване на горен крайник. На 22.10.2020 г. е
извършена операция №1411 - отстранен е ОМ от лява лакътна кост,
проведено е медикаментозно лечение и е изписана с подобрение и указание.
(Епикриза от ОТО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД ИЗ №12267). След
образуването на делото в периода от 12.08.2021г. до 14.09.2021г.
оплакванията на ищцата са продължили и тя е посещавала различни
специалисти – невролог, ортопед-травматолог, УНГ и др., като за прегледите
са издавани амбулаторни листа, приложени по делото.
От заключението на вещите лица по назначената и извършена съдебно-
медицинска експертиза, което съдът приема като професионално и
компетентно изготвено, неоспорено от страните, изготвено след изследване
на материалите по делото и личен преглед на ищцата, се установи, че в
резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните увреждания:
счупване на лявата лакътна кост с изкълчване на същата; счупване на шийката
на лява раменна кост; разкъсно-контузна рана на челото и мозъчно
сътресение. За посочените увреждания ищцата е претърпяла хирургично,
оперативно-ортопедично и медикаментозно лечение по схема, съобразена с
посочените увреждания, както и рехабилитационно лечение по повод на
възникналите усложнения от счупванията на горен ляв крайник.
Оздравителния период, според заключението, е от порядъка на 4-6 месеца,
като в конкретния случай е удължен по отношение на счупване на костта на
лявата предмишница. От заключението се установява също, че е налице
причинно-следствена връзка между причинените увреждания и процесното
ПТП на 10.03.2020 г. Посочените във фактурите разходи са във връзка с
причинените на ищцата травми от настъпилото ПТП, като същите са за
първичния и престой в МБАЛ „Христо Ботев" АД, град Враца и за
остеосинтетичен материал за извършване на операциите на ляв горен
крайник. Във връзка със заключението, на 07.02.2022 г. на ищцата е извършен
9
преглед от вещото лице д-р К., при който е установено, че ищцата е в добро
общо състояние, че има ограничени движения в лява лакътна става с дефицит
00
на разгъване до 30 и сгъване до 110; запазена мускулна сила; движенията в
0
лява раменна става са ограничени на 90 на повдигане - елевация Z-образен
белег около 5 см. на челото между веждите без вициозно-ръбцови промени.
По делото е разпитан като свидетел и Д.В.М. –син на ищцата.
Свидетелят е посетил майка си в болницата в гр.Враца след ПТП и видял, че е
била в много тежко състояние: ръцете й били подути и изпъкнали навън и тя
се оплаквала, че я болят; имала и рана на челото към дясната вежда, около 5-6
см. Свидетелят бил постоянно при нея, тъй като тя не могла да се обслужва,
хранел я и я придружавал до тоалетна. След изписването на ищцата от
болницата свидетелят отново постоянно бил до нея в дома им. Свидетелят
установи, че дясната ръка на ищцата била в гипс около месец, а лявата ръка и
до ден днешен я боли; освен ръцете, я болят кръста, главата, гърдите и окото;
трудно се движи и й е трудно да работи; още има уплаха от возене в
автомобил.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни,
непротиворечиви и преки, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията му съдът отчита
възможната тяхна заинтересованост от изхода на делото, предвид близката му
родствена връзка с ищцата и обстоятелството, че същите не кореспондират
напълно с установеното в заключенията на вещите лица, с оглед разпоредбата
на чл.172 от ГПК.
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
10
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмено
заявление от ищцата от 08.05.2020 г. и отказ на застрахователя да определи и
изплати обезщетение. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
От Протокола за оглед на пътно-транспортно местопроизшествие от
10.03.2020г. и Констативния протокол за ПТП с пострадали лица рег. № 967
000-3082/17.03.2020 г., по делото безспорно се установи настъпването на
пътнотранспортно произшествие на 10.03.2020 год. около 13,50 часа на път II
- 15, км. 24+000, отсечка между гр. Враца и гр. Мизия, причинено виновно от
водача на лек автомобил марка „Опел Зафира” с peг. № ВР **** СС - Д. Ц. А.,
който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил
имуществени и неимуществени вреди на ищцата К. П. А., която е била
пътничка на задна дясна седалка в лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с
peг. № ВР **** СА, управляван от И. К. С..
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи
механизма на процесното ПТП: лек автомобил „Опел - Зафира“ с peг. № ВР
**** СС се е движил по прав хоризонтален участък от пътя със скорост около
82 км/ч., когато водача му, за да избегне челен удар във внезапно навлизащо в
лентата му за движение животно - куче, рязко навива волана на ляво, при
11
което автомобила губи напречната си устойчивост, а водача - контрол върху
управлението му, и навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в
насрещно движещият се лек автомобил „Фолксваген - Пасат“ с peг. № ВР
**** СА.
Наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите щети е установено от изпълнените съдебно-автотехническа
експертиза, комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза и
допълнителната такава.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици.
От посочените по-горе доказателства се установява и виновното и
противоправно деяние на водача на л.а. „Опел - Зафира“ с peг. № ВР **** СС
Д. Ц. А., с което виновно е нарушил нормите на ЗДвП. Субективният елемент
от състава на гражданския деликт - вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
презюмира, като в тежест на ответника бе да проведе обратно доказване, като
ангажира съответни доказателства за липсата й. Такива не са представени по
делото.
Установява се също от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, че единствената причина за настъпилото ПТП са субективните
действия на водача на лекия автомобил „Опел - Зафира“ с peг. № ВР **** СС
- рязко навиване на волана на ляво, причинило загуба на напречна
устойчивост на автомобила, а водача - контрол върху управлението му, и
навлизане в лентата за насрещно движение и удар в насрещно движещият се
лек автомобил „Фолксваген - Пасат“ с peг. № ВР **** СА.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач е застрахована при ответника и събитието
е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи, заключения по медицинската и комплексната и допълнителната
съдебно медицинска и автотехническа експертизи и гласни доказателства)
дават основание за извод, че при процесното ПТП ищцата е получила телесни
увреждания, а именно: счупване на лявата лакътна кост с изкълчване на
същата; счупване на шийката на лява раменна кост; разкъсно-контузна рана
на челото и мозъчно сътресение и е претърпяла болки, страдания и
12
неудобства, окачествени от съдебната практика като неимуществени вреди.
Същите са в пряка причинна връзка с произшествието и поведението на
водача на застрахования автомобил, тъй като се установи, че ищцата е
пострадала именно при посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищцата
по чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
13
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищцата К. П. А. е получила счупване на лявата
лакътна кост с изкълчване на същата; счупване на шийката на лява раменна
кост; разкъсно-контузна рана на челото и мозъчно сътресение. За посочените
увреждания ищцата е претърпяла хирургично, оперативно-ортопедично и
медикаментозно лечение по схема, съобразена с посочените увреждания,
както и рехабилитационно лечение по повод на възникналите усложнения от
счупванията на горен ляв крайник. Ищцата е била хоспитализирана няколко
пъти в различни лечебни заведения и отделения за различен период от време:
в ОТО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД Враца от 10.03.2020 г. до 24.03.2020 г.,
от 21.04.2020 г. до 23.04.2020 г. и от 20.10.2020 г. до 24.10.2020 г.; в ОФРМ
при МБАЛ „Кнежа” ЕООД от 08.07.2020 г. до 15.07.2020 г. и в МБАЛ „Бяла
Слатина” - Неврологично отделение от 18.07.2020г. до 23.07.2020г., или общо
42 дни. На ищцата са извършени три операции - на 12.03.2020 г. - оперативно
наместване на счупването и изкълчването на лява предмишница и ОСМ;
закрито наместване на лява раменна кост с перкутанна фиксация с 4 бр. К-
игли; поставена е гипсова имобилизация; на 22.04.2020 г. - екстракция на К-
игли от лява раменна става и на 22.10.2020 г. - отстранен е ОМ от лява
лакътна кост. Оздравителният период е от порядъка на 4-6 месеца, като в
конкретния случай е удължен по отношение на счупване на костта на лявата
предмишница. При извършения на ищцата преглед от вещото лице е
установено, че същата е в добро общо състояние, но последиците от травмите
още не са преодолени: същата има ограничени движения в лява лакътна става
00
с дефицит на разгъване до 30 и сгъване до 110; запазена мускулна сила;
0
движенията в лява раменна става са ограничени на 90 на повдигане -
елевация Z-образен белег около 5 см. на челото между веждите без вициозно-
ръбцови промени.
Като взе тези доказани от ищцата К. П. А. вреди, продължителната
хоспитализация на ищцата, извършените три операции и обстоятелството, че
са налице данни за невъзстановени увреди, възрастта й - 45 години към
момента на настъпване на ПТП, както и претърпените от нея неудобства и
затруднения в битовото обслужване през оздравителния период; не на
14
последно място преживения стрес от травмиращото събитие, при
съобразяване и на икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите, а като ориентир съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, индиция
за икономическите условия, съдът намира, че справедливото в случая
обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства
следва да бъде определено в размер 50 000 лева. Този размер на
обезщетението би репарирал в пълна степен причинените на ищцата
неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до неоснователно
обогатяване за сметка на застрахователя.
С исковата молба е предявен и иск за заплащане на обезщетение на
претърпените имуществени вреди в общ размер 608 лева. В подкрепа на
твърденията за извършени разходи ищцата е представила две фактури:
фактура № *********/12.03.2020 г., издадена от Орто Сейв Ънлимитид за
ОСМ на стойност 550,00 лв. и фактура № **********/24.03.2020 г., издадена
от МБАЛ „Христо Ботев" АД град Враца, за потребителска такса на стойност
58.00 лв. Посочените суми са заплатени от ищцата К. П. А.. Установи се също
така, от заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза, че
посочените във фактурите разходи са във връзка с причинените на ищцата
травми от настъпилото ПТП, като същите са за първичния й престой в МБАЛ
„Христо Ботев" АД, град Враца и за остеосинтетичен материал за извършване
на операциите на ляв горен крайник. С оглед изложеното, застрахователят
дължи на ищцата обезщетение за причинените от процесното ПТП
имуществени вреди.
По възражението за съпричиняване:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
15
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Съпричиняването подлежи на пълно и главно
доказване от страна на ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може
да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия
или е улеснил неговото настъпване.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, като пътник в лек автомобил „Фолксваген - Пасат“ с peг. № ВР
**** СА с твърдения, че същата е пътувала без поставен предпазен колан по
време на настъпването на ПТП, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от
ЗДвП, което е допринесло за настъпване на телесните увреждания.
Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като по делото не
се ангажираха никакви доказателства от ответната страна, от които да се
установи, че ищцата, като пътник в лекия автомобил е била без поставен
предпазен колан. Напротив, от съставения за произшествието Протокол за
оглед на ПТП от 10.03.2020 г. се установи, че всички обезопасителни колани
за пътниците в лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” са използвани. От
заключенията по изготвените комплексни съдебно-медицинска и съдебно-
автотехническата експертиза се установи, че в момента на ПТП К.А. е била с
поставен обезопасителен колан.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД, гр.София да заплати на ищцата
К.А. обезщетение за неимуществени вреди 50 000 лева. За горницата над
уважения размер до предявения размер на обезщетение за неимуществени
вреди от 70 000 лв., искът не е доказан и следва да се отхвърли като
неоснователен.
Искът за имуществени вреди е изцяло основателен и следва да се уважи
в предявения размер, като се осъди ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД,
16
гр.София да заплати на ищцата К.А. обезщетение за имуществени вреди 608
лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Предвид основателността на главните претенции, като основателни
следва да бъдат уважени и акцесорните претенции за присъждане на законна
лихва върху дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди.
Ищцата претендира законна лихва върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди, считано от 08.05.2020 г. (датата на
предявяването на претенцията) до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът оспорва датата, от която се дължи законната лихва с твърдение,
че претенцията не е съобразена с чл.380 и чл.497 КЗ.
В чл. 497, ал. 1 КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането
на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 КЗ /т. 1/ или изтичането на 3 месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за
произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ /т. 2/.
Застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 08.05.2020
г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице (л. 30 и
31). С писмо от 22.05.2020г. (л.32), т.е. в рамките на 3-месечния срок по чл.
496, ал. 1 КЗ, застрахователната компания е отказала да изплати исканото
обезщетение. От тази дата следва да се начислява обезщетението за забава до
окончателното изплащане на обезщетенията.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищцата е направила разноски за възнаграждение на вещите лица по
назначените експертизи общо 900 лв. и за възнаграждение и разноски на
свидетел от 50 лв. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът й дължи
направените по делото разноски по съразмерност в размер 680, 91 лева.
От пълномощника на ищцата своевременно е поискано присъждане на
17
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на ищцата. Видно е от
приложения договор за правна защита и съдействие от 24.02.2022 г., сключен
между адв. Ч.Н. и ищцата, че са уговорени безплатно процесуално
представителство и защита по настоящото дело на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от Закон за адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска
защита на лице, което е в материално затруднение. Съгласно чл. 38, ал. 2 от
ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в тази хипотеза, ако
насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има право на
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е
възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда
в полза на самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да
упражни адвокатът това свое право, той следва да представи сключен със
страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение е безплатно на основание някоя от хипотезите
по чл. 38, ал. 1 ЗА. В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
е налице, което е видно от представените от ищцата документи във връзка с
искането й за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК, които документи са подробно обсъдени от съда в
постановеното по делото Определение № 56/28.07.2021 г.
В случая, съразмерно на уважената част от исковете, възнаграждението
следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като изчислено
съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата 2048,24 лв. С оглед
изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати посочената сума на пълномощника на ищцата адв. Ч.А. Н.
от САК.
Преди изчисляване на разноските, които ищцата дължи на ответника по
делото, съдът следва да се произнесе по направеното от ищцовата страна в
съдебното заседание възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, е възможно адвокатският
хонорар да бъде намален от съда по искане на насрещната страна, поради
18
прекомерност, когато размерът му не отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, и то до размера, посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ответника е в размер 3240 лв., видно представения на л.63 по делото договор
за правна защита и съдействие, а съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/09.07.2004г. при заведен иск за сумата 70 608,00 лв., същото би следвало да
бъде 2648, 24 лв. Следователно платеният от ответника адвокатски хонорар е
с 591, 76 лева над горепосочения минимум. Посочената наредба обаче
определя само минималните размери на адвокатските възнаграждения за
съответния вид помощ. Размерът на възнаграждението за оказваната от
адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне между адвоката
и клиента и трябва да бъде справедлив и обоснован (чл. 1 от Наредбата и
чл.36, ал.2 от ЗА). В настоящия случай съдът счита, че определеният с
договора между ищеца и адвоката му размер на адвокатското възнаграждение
действително е прекомерен и не съответства на фактическата и правна
сложност на настоящия казус - по делото са проведени две открити съдебни
заседания, като отлагането му е било необходимо, за да се даде възможност
на вещото лице да изготви заключение по назначената експертиза, поискана
от ответника, изслушани са заключения и свидетелски показания, като
събраните писмени доказателства не са с голям обем. По казуса има
непротиворечива практика на съдилищата. Следователно и делото следва да
бъде прието за такова, което не е от голяма фактическа и правна сложност,
поради което адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответника
следва да бъде намалено до 2 800 лева.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по
назначените съдебни експертизи в общ размер 1202, 00 лв., поради което на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата му дължи направените по делото
разноски по съразмерност в размер 340, 47 лв. за възнаграждение на вещите
лица и 793, 11 лв. адвокатското възнаграждение.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса
или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза
на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл.
19
78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски, но съразмерно с уважената част от исковете (така Решение
№ 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение №
321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Следователно,
доколкото ищцата е освободена от внасяне на държавна такса, на основание
чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца по
съразмерност 2024,32 лв. държавна такса.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ
на К. П. А., ЕГН ********** с адрес: гр. Козлодуй, обл. Враца, ***, сумата 50
000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, както и сумата 608, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени й в резултат на ПТП на 10.03.2020 год. около
13,50 часа на път II - 15, км. 24+000, отсечка между гр. Враца и гр. Мизия,
между лек автомобил марка „Опел Зафира” с peг. № ВР **** СС, управляван
от Д. Ц. А., и лек автомобил марка „Фолксваген Пасат” с peг. № ВР **** СА,
управляван от И. К. С., дължимо по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, обективирана в застрахователна полица №
BG/02/12000206266 с период на действие от 18.01.2020 год. до 17.01.2021
год., ведно със законната лихва за забава върху тези суми, считано от
22.05.2020г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ
вр. чл. 380 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата
50 000, 00 лв. до пълния претендиран размер от 70 000,00 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ
на К. П. А., ЕГН ********** с адрес: гр. Козлодуй, обл. Враца, ***, по
съразмерност разноски от 680, 91 лева.
ОСЪЖДА К. П. А., ЕГН ********** с адрес: гр. Козлодуй, обл. Враца,
20
***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., разноски по
съразмерност в размер 340, 47 лв. за възнаграждение на вещите лица и 793, 11
лв. адвокатското възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат Ч.А. Н. от САК, ЛАН ********** с адрес: гр.София, ***, сумата
2048,24 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на К. П. А., ЕГН ********** -
ищца по т.д. № 89/2021г. на Окръжен съд - Враца, съразмерно с уважената
част на исковете.
ОСЪЖДА ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., ДА ЗАПЛАТИ
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр. Враца
държавна такса в размер 2024,32 лв., съразмерно на уважената част от
исковете, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на изпълнителен лист
при неплащане на сумата в срока за доброволно изпълнение.
Решението е постановено при участието на Д. Ц. А., ЕГН **********, с
адрес: с. ***, общ. Бяла Слатина, ***, като трето лице-помагач на страната на
ответника ЗД "Бул Инс" АД, гр.София.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните и третото
лице.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
21