№ 3823
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседА.е на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Георги Кацаров
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20231100505736 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 4782/27.03.2023 г. по гр. д. № 33834/2022 г. по описа на СРС, 74 с -
в е признато за установено, че А. А. С., ЕГН ********** дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК *******, на основА.е чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 523, 91 лв., стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „******* аб. № *******, ведно със законна лихва от 01.02.2022 г. -
подаване на заявлението до изплащане на вземането, сумата в размер на 192, 19 лв.,
обезщетение за забава върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 21.01.2022 г., сумата в размер на 30, 16 лв., за услугата
дялово разпределение през периода 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 01.02.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземА.я е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 5223/2022 г., по
описа на СРС, 74 състав, поправена с разпореждане № 70488 от 03.08.2022 г.
С решението исковете са отхвърлени, както следва : за главницата за
незаплатена топлинна енергия - над уважения размер от 1 523, 91 лв. до пълния
предявен размер от 1 733, 31 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г., за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия - над уважения размер от
192, 19 лв. до пълния предявен от 218, 52 лв., както и изцяло е отхвърлен иска за
сумата 3, 90 лв. - обезщетение за забава върху вземането за цена на извършена услуга
дялово разпределение, за периода 31.10.2019 г. до 21.01.2022 г. СтрА.те са осъдени
съразмерно за заплащане на разноски в производството.
Недоволна от решението в частта, в която са уважени исковете, е останала
1
ответницата А. А. С., която го оспорва. Във въззивна жалба поддържа, че в тази част
решението е незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Излага съображения, че необосновано СРС е приел, че стрА.те
са обвързА. с облигационна връзка в исковия период, както и че тя е потребител на ТЕ
в имота за периода. По делото не е установено да е собственик или носител на вещно
право на ползване по отношение на имота. Неоснователно съдът е приел, че това
обстоятелство не е спорно в производството, тъй като в отговора на исковата молба тя
не е оспорила единствено размерите на претенциите, но изрично е оспорила
основА.ето, на което се претендират сумите, поради липса на доказателства, че е
потребител на ТЕ и поради погасяване по давност. Поддържа, че нотариалния акт за
собственост на имота от 1999 г. в полза на нейния наследодател, починал през 2003 г. и
фактът, че е му е наследник не обосновава извод, че е клиент на дружеството по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че ако следва да отговаря като наследник, това
предполага друго основА.е на иска. Незаконосъобразно съдът е приел, че се дължат
суми за дялово разпределение, тъй като не е представен договор, по силата на който е
възложено а ищеца да събира сумите за това разпределение. Счита, че не е доказан и
договорения размер на сумата, дължима за тази услуга, както и какви конкретно услуги
са извършени от ФДР, както и реда и начина за заплащането й от клиентите на ищеца.
Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за активната си материално правна
легитимация да събира тази сума. Оспорва се и извода на СРС, че е поставена в забава
на плащането, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за наличие на забава в
плащането. Моли да се отмени решението в оспорените части и исковете да се
отхвърлят. Претендира разноски по делото.
Ищецът - въззиваема страна „Топлофикация София“ ЕАД, е оспорил въззивната
жалба като неоснователна в писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК. Излага доводи, че
решението е законосъобразно и обосновано и съобразено с установените по делото
обстоятелства и материалния закон. Моли да се потвърди решението в оспорената част.
Претендира разноски съгласно списък.
Третото лице помагач на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД, редовно призовано, не
взема становище по жалбата.
Като съобрази изложеното в жалбата по реда на въззивната проверка,
настоящият състав намира следното от фактическа и правна страна :
СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединяване на искове искове
по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр.
1 ЗЗД.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част,
като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата, като следи служебно
за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Решението в оспорената от ответницата уважителна част е валидно и допустимо
постановено. Производството се развива след подадено възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК. В случая при постановяването на решението не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми.
Решението е влязло в сила в отхвърлителна част, като неоспорено от ищеца.
Във връзка с основното съображение във въззивната жалба, настоящият състав
приема, че в съответствие със събрА.те в производството доказателства СРС е
направил извод, че стрА.те са обвързА. от договор за продажба на топлоенергия - чл.
2
153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ, по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при действие на Общите
условия за периода. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната
дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Същото тълкуване е застъпено и в разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС „собствениците, респ. титулярите на огрА.ченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основА.е и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия
за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като
клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.
В обобщение следва, че страна по договора за доставка на топлинна енергия и
потребител на топлинна енергия е или собственикът на имота, или физическото лице,
на което е учредено огрА.чено вещно право на ползване или лицето, което е поискало
откриване на партида на свое име със заявление до доставчика.
По делото, от нот. акт за покупко – продажба на недвижим имот № 73, т. ІІ, рег.
№ 1582 от 29.03.1999 г., се установява, че А.О.Ш., майка на ответницата, е закупила
процесният имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* 2“, бл. *******. А. О.Ш. е
починала на 16.01.2003 г. и е оставила ответницата за свой единствен наследник по
закон. В същото време се установява, че ответницата е подала изрична заявление -
декларация от 04.06.2010 г., в която изрично заявява, че желае да бъде открита партида
на нейно име за горепосочения имот.
Като се съобрази възприетото от ВКС тълкуване на ЗЕ за наличието на
правоотношение за доставка на ТЕ следва, че с подаването на молба - декларация
ответницата е направила изрично волеизявление до ответното дружество за откриване
на партида на негово име, поради което през процесния период е станала страна по
договора за доставка на ТЕ с ищеца, както обосновано е приел и СРС в съответствие с
посоченото задължително за съда тълкуване на ЗЕ. Въззивният състав намира за
изцяло неоснователно възражението, поддържано в жалбата, че не е проведено
доказване на качеството на ответницата на потребител - клиент на ищеца по договора
за доставка на ТЕ в периода.
На следващо място, законодателят не е предвидил като условие за влизането на
ОУ в сила приемане от страна на потребителите, въпреки че е уредено право на
потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното
предприятие писмено заявление. Не са представени доказателства ответницата да е
възразила срещу прилагА.те от ищеца ОУ в периода.
Тъй като сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че
ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото
3
законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда
- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия от топлоснабдените имоти в сградата в режим на
етажна собственост в случая е възложено на „Техем сървисис“ ЕООД. Реалното
потребление на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на топлинната
енергия доставена до имота в периода, не са оспорвА. от ответницата.
Следва да се посочи още, че СРС е съобразил направеното своевременно
възражение за погасяване на част от вземА.ята с изтичане на 3 - годишна давност, по
смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и във връзка с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г.,
на ОСГТК на ВКС. Според нормата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а при срочните задължения давността тече
от деня на падежа - т. е. погасени биха били вземА.ята, станали изискуеми три години
назад от подаване на заявлението - 02.01.2022 г.
Като е взел предвид възражението, СРС е определил задължението по
главницата за ТЕ по реда на чл. 162 ГПК в размер на 1 523, 91 лв. 01.10.2018 г. до
30.04.2021 г. Въззивният състав не намира основА.е за промяна в изводите по този
въпрос.
По претенциите за установяване на задължения за лихви за забава върху
главното вземане за ТЕ основателно СРС е приел, че относно забавата на длъжника за
част от периода, за който вземА.ята не са погасени по давност, приложение ще намерят
ОУ на дружеството от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ - 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ 2016 г.,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията, неплатени в посочения срок, а изпадането в забава вече не е обусловено
от изпращане на покана до длъжника. СРС е определил вземането на основА.е чл. 162
ГПК, като въззивният състав приема, че не е налице основА.е за промяна в изводите му
по този въпрос.
Във връзка с възраженията в жалбата относно дължимостта на суми за дялово
разпределение, настоящият състав намира следното : Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като
те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез
възлагане на търговците, вписА. в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ. Според чл. 139
в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирА. по реда на чл. 139 а, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139 б
(при ОУ), в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
В случая ищецът е сключил договор при ОУ с ФДР „Техем сървисис“ ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139 в, ал. 2
ЗЕ за сградата, в която се намира процесния имот. Съгласно ОУ на ищеца,
потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ,
4
така и тези за извършване на услугата дялово разпределение от избрА.я от тях
търговец. Въззивният съд намира за установено по делото извършването на дялово
разпределение на ТЕ от ФДР, за което се дължат суми на ищеца.
Доколкото изводите на настоящият състав съвпадат с тези на СРС, решението
следва да се потвърди в оспорените части, в които исковете по чл. чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени, като постановено
съобразно материалния и процесуален закон. При липса на промяна в изхода от спора,
решението следва да се потвърди и в частта, в която са присъдени разноски в полза на
ищеца.
По разноските пред СГС :
При този изход от спора, право на разноски за въззивното производство има
ищеца. Като съобрази извършените от ищеца действия в производството, съдът
намира, че в полза на ищеца следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв., на основА.е чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
При тези мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4782/27.03.2023 г. по гр. д. № 33834/2022 г. по
описа на СРС, 74 с – в, в частта, в която е признато за установено, че А. А. С., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация София" ЕАД, с ЕИК *******, на основА.е чл.
422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 523,
91 лв., стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2021 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* 2", бл. *******,
аб. № *******, ведно със законна лихва от 01.02.2022 г. - подаване на заявлението до
изплащане на вземането, сумата от 192, 19 лв., обезщетение за забава върху вземането
за стойност на неплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 21.01.2022 г.,
сумата в размер на 30, 16 лв., за услугата дялово разпределение през периода
01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 01.02.2022 г. до изплащане на
вземането, за които вземА.я е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по гр. д. № 5223/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, поправена с
разпореждане № 70488 от 03.08.2022 г. и А. А. С. е осъдена за разноски по чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА А. А. С., ЕГН **********, с адрес по делото : гр. София, ул. *******,
чрез адв. Ч., да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *******, с адрес на
управление : гр. София, ул. „Ястребец" 23 Б, юрисконсултско възнаграждение за СГС в
размер на 50 лв., на основА.е чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останала неоспорена от ищеца отхвърлена
част на иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца
„Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основА.е чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6