Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.10.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-д
въззивен състав, в
закрито заседание на девети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Гълъбова гр.д. №16152/2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 и
248 ГПК.
Образувано
е по молба, подадена от въззивника и въззиваема страна Т.С.К., в която се твърди, че присъдените
на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното и въззивното
производство са в завишен размер и не са съобразени с минималните размери по
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли
съда да измени решението в частта за разноските, като на насрещната страна
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер.
В
същата молба въззивникът и въззиваема
страна Т.С.К. сочи, че е налице допусната очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото решение в частта, в която е посочено, че решението не
подлежи на обжалване, поради което моли съда да допусне поправка на очевидната
фактическа грешка.
Въззивникът
и въззиваема страна етажните собственици на
индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, жк „*******,
в едноседмичния срок за отговор оспорват исканията.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
По
искането с правно основание чл.248 ГПК:
По
силата на чл.248 ал.1 ГПК съдът по искане на страните може да измени
постановеното решение в частта му за разноските, ако са налице основания за
това. Изменението в частта за разноските може да се наложи, поради погрешно
изчисляване на размера им или частта, която се понася от съответната страна,
както и поради грешки във фактическите констатации и правните изводи на съда,
въз основа на които той се е произнесъл по разпределението на разноските.
Производството
по гр.д. №16152/2019 г. е образувано по депозирани от Т.С.К. и етажните
собственици на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна
собственост, находяща се в гр. София, жк „*******, въззивни жалби срещу
решение от 30.07.2019 г., постановено по гр.д. №77491/2017 г. по описа на СРС, 49
състав.
С
постановеното на 19.06.2020 г. решение по гр.д. №16152/2019 г. съдът е
обезсилил изцяло първоинстанционното решение и е
прекратил производството по делото. Със същото решение на етажните собственици
на индивидуални обекти в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се в гр. София, жк „*******,
са присъдени на основание чл.78 ал.4 ГПК разноски в първоинстанционното
производство в размер на сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, и разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса, и
сумата от 300,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, като съдът е
приел, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималния
размер по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, с оглед фактическата и правна сложността на делото, в
действащата към момента на сключване на договорите за правна защита и
съдействие редакция – 300,00 лв. по чл.7 ал.1 т.4.
Поради
изложеното, съдът намира искането за изменение на решението за неоснователно,
поради което следва да бъде оставено без уважение.
По искането с правно основание
чл.247 ГПК:
Съдът
е сезиран с искане за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на въззивното решение
в частта, в която посочено, че въззивното решение не
подлежи на обжалване.
Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е
обсъдил данните по делото и в мотивите е направил извод във връзка с правния
спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива
на решението тези свои изводи. Или очевидна фактическа грешка е всяко
несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно
проявление в писмения текст на решението, като данни, относно наличието на
очевидна фактическа грешка, следва да се черпят от мотивите на решението.
Искането
на страната е неоснователно, доколкото липсва разминаване между мотивите на
решението и отразеното в неговия диспозитив, поради
което искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка е неоснователно и
като такова следва да бъде оставено без уважение.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането
на Т.С.К. за изменение
на решение, постановено на 19.06.2020 г. по гр.д. №16152/2019 г. по описа на СГС,
в частта за разноските.
ОТХВЪРЛЯ искането
на Т.С.К.
поправка на явна фактическа грешка в решение,
постановено на 19.06.2020 г. по гр.д. №16152/2019 г. по описа на СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.