Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е №
2 1 6 5
8
гр.Пловдив, 01.11.2019г.
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ – районен съдия при
Пловдивски районен съд, като се запознах с материалите по
НЧХД № 5445/2019г. по описа на ПРС – IX н.с., Тъжба от Т.М.С. срещу Д. Д. И. от 04.09.2019г.,
и допълнения към същата – Молба от 27.09.2019г. и Молба от 18.10.2019г. и след
като обсъдих въпросите, предмет на проверка от страна на съдията докладчик,
съгласно чл.247а, ал.2, т.2 от НПК, във вр. с чл.250, ал.1, т.1 от НПК, вр.
чл.24, ал.5, т.2 от НПК, вр. чл.81, ал.1 от НПК намирам, че не са налице
предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание, а наказателното
производство следва да се прекрати, доколкото така подадената тъжба не отговаря
на условията, посочени в чл.81, ал.1 от НПК, поради следното:
Съгласно чл.81, ал.1 от НПК, частният
тъжител е длъжен в тъжбата си да изложи обстоятелствата на престъплението.
Доколкото последната тъжба е актът, с който се повдига частното обвинение,
съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК, както и се очертават границите на
обвинението и предмета на доказване, включително с оглед реализиране правото на
защита на подсъдимия, то същите „обстоятелства“ по смисъла на чл.81, ал.1 от НПК следва да включват посочване на всички съставомерни за твърдяното
престъпление елементи, както от обективна, така и от субективна страна.
В случая частният тъжител Т.М.С. е
посочила, че желае да повдигне частно обвинение срещу Д. Д. И. за престъпление
по чл.172, ал.2 от НК, което е видно и от изложените в същата тъжба факти,
които могат да бъдат отнесени именно към същото престъпление. Въпреки това
описанието на фактическата обстановка е
непълно, доколкото не са описани всички обстоятелствата, проверката на
които в хода на съдебното следствие би позволило да се отговори на въпросите –
има ли данни за извършено от обективна и субективна страна престъпление по
чл.172, ал.2 от НК и извършено ли е то виновно от Д. Д. И..
Предвид квалификация на твърдяното
престъпление като умишлено такова по
чл.172, ал.2 от НК и описаното в частната тъжба, за да се изследва въпроса
извършил ли е виновно Д. Д. И. такова деяние, то частното обвинение следвало да
посочи:
1.Как и кога Д. Д. И. е узнал за
посочените Решение № 359 от 20.02.2018г. по адм. дело № 2966/2017г. на
Административен съд – Пловдив и Решение № 502 от 08.03.2018г. по адм. дело №
2967/2017г. на Административен съд – Пловдив;
2.Как и кога Д. Д. И. е узнал за това,
че на 05.03.2019г. Т.М.С. се е явила в *** за да бъда възстановена на длъжност ***.
3.Знаейки горното, какво собствено е
следвало да стори на 05.03.2019г., в гр.Пловдив Д. Д. И., за да извърши
престъпление по чл.172, ал.2 от НК именно на
05.03.2019г., в гр.Пловдив.
Въпреки горното, и въпреки двукратното
дадените указания от страна на съда с Разпореждане от 10.09.2019г. и с
Разпореждане 07.10.2019г. частният тъжител да конкретизира горните факти,
последния не е сторил това.
Напротив - от изложеното в частната
тъжба и допълненията към нея се стига до извод, че частният тъжител свързва
твърдяната престъпна деятелност на И. единствено с факта, че същият е ***.
Липсва каквото и да е твърдение, че последния е знаел за посочените решения на
съда, неизпълнението на които му се вменява в престъпление, нито че е знаел
обстоятелството, че на 05.03.2019г., в гр.Пловдив частният тъжител се явил да
заеме длъжността си. Остава неясно и в какво точно се изразява твърдяното
деяние, доколкото се сочи бездействие, а именно – че не е извършил
„необходимите структурни промени“, без да се сочи какви са те, защо трябва да
ги извърши именно ***, а не например *** или друг орган, още повече – защо
бездействието е извършено на 05.03.2019г. в гр.Пловдив, а не например в
гр.София, където *** изпълнява служебните си задължения и т.н..
Тук следва да се посочи отново, че
горните факти от обективната реалност, които се явят безалтернативни за
изследване както обективната, така и за
субективната страна на твърдяното престъпление по чл.172, ал.2 от НК, следва да
бъдат посочени от частния тъжител още с тъжбата, съгласно чл.81, ал.1 от НПК, а
не могат да бъдат тепърва установявани и „допълвани“ в хода на съдебното
следствие, което би съставлявало съществено нарушение правото на защита на подсъдимия.
Отделно от горното и за пълнота следва
още за се посочи, че съгласно чл.81, ал.3 от НПК, тъжбата трябва да бъде
подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване
на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за
спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК.
Съгласно устойчивата практика на съдилищата, същият шестмесечен срок визира не
фактическите действия по подаване на тъжбата, а повдигането на частното обвинение,
включително при посочване съставомерните за твърдяното престъпление факти. В
настоящия случай деня, когато пострадалият е узнал за извършване на
престъплението по необходимост съвпада с деня на извършване на същото - 05.03.2019г.,
доколкото Т.М.С., след като лично се в явила в ***, очевидно е разбрала, че не
е допусната на работа. Ето защо от същия момент - 05.03.2019г., шестмесечият
срок по чл.81, ал.3 от НПК е изтекъл не само към настоящото произнасяне на
съда, но и към момента, в който частният тъжител прави опит да уточни тъжбата
си с Молба от 27.09.2019г. и Молба от 18.10.2019г., при все че със същите
отново не са посочени съставомерните елементи на твърдяното престъпление.
Гореизложеното
мотивира съда да прекрати настоящото наказателно производство, доколкото така
подадената тъжба не отговаря на условията, посочени в чл.81, ал.1 от НПК.
По изложените съображения и на
основание чл.247а, ал.2, т.2 от НПК, във вр. с чл.250, ал.1, т.1 от НПК, вр.
чл.24, ал.5, т.2 от НПК, вр. чл.81, ал.1 от НПК
Р
А З П О Р Е Ж Д А М :
ПРЕКРАТЯВАМ
наказателното производство по НЧХД № 5445/2019г. по описа на ПРС
– IX, образувано по тъжба на Т.М.С. срещу Д. Д. за престъпление по чл.172, ал.2
от НК.
Разпореждането
подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен срок, по реда на глава XXI от НПК пред ПОС.
Препис
от разпореждането да изпрати на частния тъжител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.