Определение по дело №760/2014 на Окръжен съд - Плевен

МОТИВИ ПО НОХД№760/2014г. по описа на ПОС.

Обвинението против Т.Д.Й. е за:

1. Престъпление по чл.115, във вр. с чл.18, ал.1 от НК за това, че на 02.02.2013г. около 01.00 часа край гр.Плевен, в местността "********", до вилна постройка **, направил опит умишлено да умъртви с брадва Е.Ш.И. ***, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини;

2. Престъпление по чл.330, ал.1, предл.1 и 8, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на  02.02.2013г. около 01.00ч. край гр.Плевен, в местността "********", в съучастие като извършител с неустановено по делото лице, запалил сграда – вилна постройка **, на стойност 3257 лв, ведно с имуществото със значителна стойност – 3659 лв, или всичко на обща стойност 6916 лв, собственост на Е.Ш.И. ***;

С определение от 12.01.2015г. по искане на представителя на ПОП е прието изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК относно стойността на запалената сграда и имущество, като е прието изменение, че стойността на запалената сграда е 12 991,09 лева, а имуществото   2 248,75 лева  или всичко на обща стойност 15 239,84 лева.

3. Престъпление по чл.115, във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, за това, че на 02.02.2013г. около 01.00 часа край гр.Плевен, в съучастие като извършител с неустановено по делото лице, направил опит умишлено да умъртви Е.Ш.И. ***, като принудително, чрез употреба на сила и противно на волята му, го вкарали в горяща сграда – вилна постройка **, като опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини.

Е.Ш.И. е конституиран в качеството на частен обвинител.

Представителят на ПОП изрази становище, че след проведеното съдебно следствие поддържа обвинението така както е повдигнато с изменението по чл.287 от НПК. Изразява се становище, че следва и по трите обвинения да се наложи наказание към средата на предвиденото в закона.

Частния обвинител лично и с повереника си изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин и на подсъдимия се следва наказание при превес на отегчаващи вината обстоятелства.

Подсъдимият изразява категорично становище, че не е извършител на деянията и следва да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия поддържа позицията на подсъдимия, излага подробни съображения по фактическата страна на обвинението и по правната такава и иска да бъде постановена оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

         Подсъдимият Т.Д.Й. е роден на ***г. в гр.Плевен. Живее в с.гр., жк "*****", *****, ***, ***. Български гражданин. Има завършено основно образование. Не е женен (няма сключен официален брак). Не работи. С присъда на Районен съд – Плевен № 354/10.10.2011г. по НОХД 1323/2011г., потвърдена с решение на Окръжен съд – Плевен № 425/3011.2011г. по ВНОХД 1060/2011г., Т.Й. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като му е наложено наказание 3 години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено с 5-годишен изпитателен срок. Присъдата е влязла в сила на 30.11.2011г.

За времето от 2009г. до м.октомври 2012г. подс.Т.Й. живеел на семейни начала със свидетелката Л.И.. Родило им се дете, дъщеря – Г.Й.. По време на съжителството им подс.Й. се отнасял зле със свид.Л.И. – тормозел я психически, обиждал я, биел я. Поради това към м.октомври 2012г. св.Л.И. го напуснала, като взела детето им при себе си. Отишла да живее при баща си Е.И. в къщата му в м."********" край ж.к. "*****" – гр.Плевен (едноетажна тухлена постройка с дневна, коридор, спалня и помощни помещения). Подс.Й. не приел раздялата им, продължил да търси Л.И., да я убеждава да се върнат с детето при него и да я заплашва, че ако не го стори, ще убие нея и баща и, ще ги запали живи и други подобни. Заканите му не били голословни, тъй като на 31.12.2012г. подсъдимият отишъл в къщата на Е.И., където в този момент се намирали той, дъщеря му Л.И. и малолетната Г.Й.. Подс.Т. разбил вратите на къщата и нападнал св.Е.И. с брадва, но той успял да се предпази от сериозни увреждания и избягал с дъщеря си и внучката си. След това подс.Т.Й. потрошил с брадвата стъклата на прозорците и имуществото в къщата (телевизор, печка, ДВД-плейър, полилей, водопроводна инсталация) и си заминал. Св.Е.И. се оплакал в полицията, по случая била извършена проверка, която приключила с писмено предупреждение към Й. да спазва законосъобразно поведение, да не се саморазправя и да не тормози тъжителите. Със заповед от 14.01.2013г. по гр.д.149/2013г.  на РС-Плевен спрямо Т.Й. била постановена мярка за защита от домашно насилие по отношение на Л.Р.И.. С влязло в сила решение на 11.04.2013г. по гр.д.№149/2013г. ПРС е оставил без уважение подадената от Л.И. против Т.Й. молба за защита по реда на ЗЗДН. След този случай св.Е.И., дъщеря му Л.И. и внучката му Г.Й. се преместили да живеят в старата вила на баща му Ш.И., която се намирала на около 100 м от къщата, в която живеели. Подс. Т.Й. продължил да ги притеснява, като отправял обиди, закани и заплахи по телефоните им с обаждания и СМС‑и. На 01.02.2013г. вечерта св.Е.И. и дъщеря му Л.И. били във вилата на Ш. И.. Вечеряли и легнали да спят. Около 01.00 ч. след полунощ, на 02.02.2013г., св.Е.И. чул, че лаят кучетата около собствената му къща. Излязъл и тръгнал да провери какво става. Когато приближил на около 15-20 метра от нея, през прозорците на дневната видял, че вътре нещо гори. В този момент чул шум откъм къщата и на около 2 метра от него се появил подс.Т.Й., който в ръцете си държал къса брадвичка с дървена дръжка. Пристъпил към И., вдигнал брадвичката и нанесъл с нея удар отгоре надолу в посока към главата му/виж фотоалбума към протокола за следствен експеримент на л.98-100 от т.1 от досъдебното производство/. Св.И. инстинктивно се предпазил, като вдигнал ръце и посрещнал удара с тях, при което острието на брадвичката срязало дясната му длан. Въпреки болката от полученото нараняване, св.И. успял да издърпа брадвичката от ръцете на подс.Т.Й. и да я захвърли на земята. Извикал към Й. какво иска от него и защо го напада, на което подсъдимият отвърнал, че ще го убие и ще го запали жив. В този момент св.И. бил нападнат в гръб и от друго, неустановено лице, което му нанесло силни удари с юмруци и ритници в гърба и задната част на краката. В побоя се включил и подс.Т.Й.. Двамата заедно с неизвестния му съучастник продължили да ритат и удрят св.И., докато го повалили на земята. Тогава подс.Й. отново казал на св.И., че ще го изгорят жив и двамата заедно с другото лице го подхванали под мишниците го довлекли го до входната врата на къщата. Подс.Й. я отворил, вкарали И. в горящата дневна, захвърлили го вътре, затворили вратата на помещението и напуснали къщата по обратния път. Св.И. останал в горящата стая, където огънят вече бил обхванал килима, пердетата и гарнитурата. В този момент подс.Т.Й. се приближил към западния прозорец на дневната и хвърлил през счупеното стъкло отворена туба от минерална вода, с обем около 3-5 литра, пълна донякъде с течност. При падането й в стаята, течността се разляла, замирисало на бензин, възпламенила се и огънят се усилил. Св.И. се опитал да гаси огъня с подръчни средства, но безуспешно. Напуснал горящата стая през северния прозорец и излязъл през остъклението на коридора. Подс.Й. и неизвестното лице вече били изчезнали. Св.И. отишъл до вилата, където спели дъщеря му и внучката му, събудил Л.И. и й казал какво се е случило. Ръцете му били окървавени от получените наранявания. Свид.И. и съседи от околни къщи потърсили помощ на тел.112, тъй като пожарът в къщата на И. се разраснал. В 01.06 часа сигналът бил получен в РСПБЗН-Плевен, откъдето на място били изпратени пожарни коли/виж л.133 от т.1 от досъдебното производство – телефонограма за произшествие/. В 01.45 часа пожарът бил потушен, но къщата на св.И. и имуществото в нея изгорели. На място пристигнали и екипи на полицията и на ЦСМП-Плевен. Пострадалият И. бил откаран за оказване на медицинска помощ поради нараняванията по ръцете и натравянето му с газове от пожара, а дъщеря му Л.И. *** за изясняване на случая. По време на провеждане на беседата с нея, около 04.30ч. по мобилния й телефон й се обадил подс.Т.Й.. Бил възбуден емоционално, агресивен, отново заплашвал Л.И. и я убеждавал да се върне при него, като казал: "Видя ли как запалих баща ти?! Аз не го искам него, искам теб и детето! Ще ви запаля всичките, ще ви избия!". Думите му били чути и възприети и от намиращите се в стаята с И. полицейски служители – св.А.С. и И.А.. За кратко време след това последвали още две обаждания от подс.Й. към св.Л.И., с подобно съдържание/виж л.3 и 4 от съдебно-техническата експертиза от 16.04.2015г. в съдебното производство – двете таблици са отрази входящите за Л.Р. и изходящите за подсъдимия обаждания/. За да успокои подсъдимия, св.Л.И. се съгласила да се срещнат около 05.00 часа на тролейбусното обръщало на жк "*****" до ***. Междувременно били организирани заградителни мероприятия от полицейските служители и при пристигането на Л.И. на уговореното място, там били намерени и задържани подс.Т.Й. и негов познат – свид.С.Н.. Двамата били отведени в полицейското управление за разпит и установяване съпричастността им към описаните събития. Тъй като за св.С.Н. такива данни не се установили, по-късно той бил освободен.

Стойността и вида на движимите вещи, посочени от пострадалия в писмено изложение, предмет на престъплението след изменение на обвинението и повторната експертиза на в.л. А.С. е както следва: – 1 бр. хладилник Мраз – 1995г. – 100 лв;– 1 бр. – хладилник фризер голям – 2003г. – 160 лв;– 1 бр. килим голям нов – 2004г. – 75 лв;– 1 бр. – разтегателна маса полирана – 1996г. – 25 лв;– 6 бр. пътеки – 2001г. – 90 лв;– 2 бр. юргани по 30 лв – 2002г. – 40 лв;– 1 бр. – печка на дърва бяла – 2000 лв – 45 лв;– 2 бр. холови гарнитури (дивани с два фотьойла и две табуретки) – 1990г. – 300 лв;– 1 бр. ъглов диван – 2006г. – 50 лв;– 1 бр. холна маса – 1990г. – 18 лв;– 1 бр. – холна секция с надстройка 5 м дълга – 1990г. – 300 лв;– 1 бр. – телевизор "Самсунг" – 2006г. – 90 лв;– 1 бр. касетофон "Хитачи" – 35 лв;– 1 бр. вентилатор – 2000г. – 10 лв;– 20 м булана – 2000г. – 12 лв;– 6 бр. одеала и 3 бр. албени – 2002г. – 72 лв;– 6 бр. спален комплект чаршафи – 2004г. – 30 лв;– 3 бр. калъфки – 2004г. – 5.25 лв;– 7 бр. покривки за маса – 2003г. – 24 лв;– 4 бр. пердета – 2006г. – 7 лв;– 3 бр. полилеи – 2008г. – 40 лв;– килим персийски – 1 бр. – 2000г. – 25 лв;– 2 бр. легла персон и половина – 70 лв;– 6 бр. пердета – 15 лв;– 1 бр. ракла – 12 лв;– 3 бр. маси – 45 лв;– 4 бр. столове – 40 лв;– 1 бр. телевизор "Philips" - 2005г. – 85 лв;– 1 бр. домашно кино "LG" – 2006г. – 75 лв;– 1 бр. DVD "SONY" – 2009г. – 18 лв;– тоалетка с огледало – 2005г. – 25 лв;– 1 бр. CD-касетофон – 2005г. – 15 лв;– 1 бр. печка на дърва – 2000г. – 40 лв;– 2 бр. – кухненски шкафове – 2002г. – 50 лв;– домакински съдове – 250 лв;– 1 бр. хладилник "Мраз" – 20 лв;– 1 бр. мивка алпака – 2003г. – 35 лв;– 1993г. – 80 лв;– 1 бр. електрическа печка – 1991г. – 55 лв. или общо вещи на стойност 2 248,75 лева.

Стойността на запалената сграда след изменение на обвинението и повторната експертиза на в.л. А.С. е 12 991,09 лева.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на Е.Ш.И., Л.Р.И., А.С.С., И.Х.И., А.Я.Р., К.А.П., Д.В.Х., С.Н.Н., Н.Г.Д., С.А.С., П.Н.Д., В.О.М., Т.К.Д., Д.Б.Й., А.П.К., М.М.К., И.Н.М., П.Р.И., Л.Л.А., С.Д.О., М.Г.П., С.Л.А., Е. Й.А.С. заключенията на вещите лица: инж.Р.С.С., инж. А.Г.Д., инж.П.М.М., инж.П.Г.М., д-р Д.П.Д., д-р С.Д.К., Д-р Л.З.Т., А.П.И., Ц.Л.П., В.Г.С., Н.К.К., К.Г.Т., А.С. и следните писмени доказателства: ТОМ І – Протокол за оглед на местопроизшествие от 02.2.2013 година на лист 16 с приложен фотоалбум към него;  Протокол за оглед на лист 19 с приложен фотоалбум; Протокол за претърсване и изземване от 15.02.2013 година на лист 83 с приложен фотоалбум; Протокол от 10.05.2014 година за следствен експеримент с приложен фотоалбум; Протокол за оглед на предмет – веществено доказателство на лист 101; Протокол за доброволно предаване на мобилен телефон от 09.05.2014 година; писмо от ОУ ПБСН-Плевен с което се изпраща телефонограма за произшествие; статистически лист за пожар на лист 132 с приложената телефонограма, статистически лист за произшествие и справка за установени причини за произшествие; ТОМ ІІ – Протокол за доброволно предаване от 04.03.2013 година; писмо от  Център за спешна медицинска помощ на лист 225 до 228 с приложена медицински документи към него; писмо от Община-Плевен на лист 232-233; Протокол за доброволно предаване от 02.07.2013 година на лист 234; справка за съдимост на лист 235-237; характеристична справка за Т.Й. на лист 238; писмо от М-Тел с приложена справка в табличен вид на лист 239-241; писмо на лист 242 от Глобул с приложена таблица; писмо от Глобул на лист 244 с приложена информация в табличен вид; писмо от Глобул на 252-253 с таблица; удостоверение на лист 260 от Служба по вписвания; Разписка на лист 261; приемо-предавателен протокол на лист 279 от 03.10.2013 година; ТОМ ІІІ – Протокол от съдебно заседание по НОХД №22576/2013 година до лист 6; Протокол за полицейско предупреждение на лист 47; Заповед на лист 55; епикриза на лист 83 по отношение Е.Ш.; медицинска справка; амбулаторен лист на лист 85; медицинска документация на лист 88; писмо от Община-Плевен на лист 157 от съдебното производство; удостоверение от Община-Плевен на лист 159-160; писмо от МП на ГДИН на лист 195 от съдебното производство; писмо от ОД на МВР-Плевен с приложена към него извадка от книгата, която отразява посещенията в І-во РУП; писмо от ОД на МВР на лист 233 и Заповед на лист 234 от 02.2.2013 година, а на лист 235 Заповед от 05.12.2012 година; писмо от РС-Плевен на лист 267 с приложено към него решение на РС-Плевен; писмо от Теленор на лист 316 от съдебното производство; писмо от М-Тел на лист 321.

Основното възражение на подсъдимия и защитника му се свежда до това, че той не е извършител на деянието и освен това е бил на друго място – в дома си по време на нападението срещу пострадалия.

Горното възражение не се приема от съдебния състав по следните съображения: Налице са преки доказателства за извършеното деяние, съдържащи се в показанията на пострадалия Е.Ш.И.. Този свидетел описва деянието на подсъдимия, така както е посочено в приетата по-горе фактическа обстановка и категорично сочи подсъдимия за извършител на деянието. Тези преки доказателства непосредствено установяват авторството и деянието и в случая на задълбочена преценка подлежи достоверността на показанията. Настоящия състав приема несъмнено, че показанията на свидетеля И. са напълно достоверни по следните съображения:

1. Самите показания се депозират от свидетеля ясно, категорично без увъртания, премълчаване и колебание по основните моменти относно авторството и развитието на събитията в нощта. Свидетелят при всички разпити и очни ставки е категоричен и последователен в показанията си;

2. Следите от нанесените наранявания на свидетеля по дланите и състоянието му сочат за съвпадение на описаното деяние с реалните находки. Диагнозата „токсичен бронхит”, с която е настанен пострадалия за два дни на лечение в токсикологична клиника, представлява възпаление на лигавицата трахеята и бронхите в резултат на вдишване на токсични вещества, каквито се съдържат в саждите и димът, отделяни при пожара/виж л.4 от СМЕ от т.ІІ от досъдебното производство/. Това състояние на пострадалия напълно кореспондира на установения пожар, на обясненията, че е бил затворен в запаленото помещение и е престоял известно време там.;

3. Без съмнение въпросния недвижим имот и вещи са били обхванати от пламъци и това несъмнено се установява от пристигналите на място, включително и служебни от БМП и МВР. Освен това пожаротехническата експертиза, след обсъждане на различни варианти на  небрежност, самозапалване и късо съединение стига до извода за умишлено предизвикване на пожара. Дори експертите стигат до извода, че е напълно възможно пожарът да е предизвикан по описания от пострадалия начин.;

4. Състоянието, поведението и първите обяснения на пострадалия непосредствено след инцидента сочат за насилие над него от подсъдимия. Пострадалия непосредствено след инцидента посочва подсъдимия като извършител. Не може да се приеме, че в състоянието и стреса в който е бил към онзи момент пострадалия е измислил версия, за да натопи подсъдимия и на практика да прикрие друг истински извършител. ;

5. В показанията си на досъдебното производство/включени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК/ св.С. посочва, че при обаждането на подсъдимия Т./свидетелят посочва, че това име е изписано на телефона/ същият е заявил: „Видя ли как запалих баща ти? Аз не го искам него, искам теб и детето! Ще ви запаля всичките, ще ви избия!”. Свидетелят обяснява, че гласът е звучал ядосано, ясно и със заплашителен тон. Това се случва около три часа и половина след деянието, докато Л.И. е в І РПУ и с нея се провежда беседа от служители на полицията. На това телефонно обаждане свидетел е и брат й П.Р.И., който не е син на пострадалия, но е в близки отношения;

6. Показанията на свидетелите, обсъдени в т.5 се подкрепят от показанията на св.Л.И., която също описва телефонното обаждане и думите на подсъдимия;

7. Свидетеля А.Р., живееща на семейни начала с пострадалия посочва, че на следващия ден в болницата Е.Ш. й е разказал: „Каза, че Т. му ряза ръцете с брадва, че вътре  го хвърлили в стаята, която гори.  Е. каза, че са го затворили при огъня.  Видях на Е. раните къде бяха, бяха в основата на палците.  Май имаше и шевове, но не знам, имаше бинт на ръцете.

8. В същия смисъл са и показанията на П.Р.И., който посочва, че при посещението в болницата при пострадалия, последния му е казал, че подсъдимия Т. е извършителя;

9. В същия смисъл са и показанията на св.И.И. – служител на полицията – разговарял е с пострадалия на място след инцидентна и последния му е обяснил това, което казва и пред съда – зет му Т.Й. и още един или двама са го пребили и са го бутнали в къщата. Като тези обяснения подсъдимия е дал, въпреки тежкото си състояние – „Говореше много трудно, дишаше тежко и видимо беше много изплашен.” В това състояние е твърде нелогично де се приеме, че пострадалия е лъгал. Показанията са от досъдебното производство, включени по съответния ред в доказателствения материал и свидетелят И. след прочитането им ги потвърди. 

10. В показанията си свидетелят посочва, че ясно е видял подсъдимия, но освен това е бил в директен сблъсък с него, което изключва възможността пострадалия да се е припознал. Още в тази насока пострадалия посочва, че подсъдимия го е заплашвал и псувал, което допълнително изключва възможността да се е припознал пострадалия защото е логично да познава и гласа на подсъдимия, тъй като не един път са се виждали преди това;

11. Няма никакви доказателства по делото, които да внасят съмнения в желанието на пострадалия да бъде търсена отговорност от извършителя. Пострадалия несъмнено е наясно, че ако неправилно сочи подсъдимия за извършител, то тогава прикрива истинския извършител. Няма логика това да се прави от пострадалия, въпреки влошените отношения с подсъдимия.

12. Непосредствено след нападението пострадалият е казал на дъщеря си, че Т. го е нападнал, свидетелката Л.Р. посочва: „Баща ми дойде и каза  да ставам,  че целия е   в кръв и, че Т. го е  пребил, и е  запалил къщата. Т. е бил  с още един човек.” Няма причина пострадалия да лъже дъщеря. Състоянието, в което е бил пострадалия, води до извод, че е сочил истинския извършител, а не си е измислял, за да създава някакви нагласени версии срещу подсъдимия. Също така казаното от баща й Л.Р. е споделила и със св. П.Е., който посочва: „Спомням си, че Л. посочи подсъдимия като евентуален извършител на палежа.”.

13. Показанията на св.Л.Р. за това, че баща й и е казал, че Т./подсъдимия/ е бил нападателя се подкрепят и от показанията на св.Б.Б. – той посочва, че: ”Когато се запали вилата, Л. дойде у нас, остави момичето си при нас и каза, че ще ходи при баща си в болницата. Тогава тя ми каза, че Е. и Т. са се били.”

Защо не могат да бъдат приети оправдателните доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите:

1. Д.Х. – посочва, че: ” Л. е дошла в къщи да ми каже да свидетелствам срещу Т., да кажа, че той е запалил вилата. Обаче аз казах, че не съм го видяла и няма как да го обвиня.” Показанията на тази свидетелка от досъдебното производство са прочетени и включени в доказателствения материал по реда на чл.281, ал.4, във връзка с ал.1, т.2 от НПК. При съпоставката на подробните и ясни показания от досъдебното производство с декларативните от съдебното производство се налага извода, че поради някакви притеснения тази свидетелка се отдръпва от предишните си показания. В тази насока е показателно описаното поведение на подсъдимия при срещата с нея – л.56 долу – правил е два пъти изявления „ще ги запаля живи!” Тази свидетелка посочва – „Аз вярвам на Л. и на баща й Е.. Познавам ги от много години и знам, че са добри и честни хора.” После свидетелката прави връзка между заканите на подсъдимия и случилото се деяние срещу пострадалия. Въобще подробностите и словореда сочат за искреността на показанията на тази свидетелка на досъдебното производство. Също в тази насока е неприемливо твърдението в с.з. за това, че Л.И. я е накарала да изрече всичко това на досъдебното производство с всички подробности. Освен това няма как да не направи впечатление факта, че при даване думата на св.Х. в съдебно заседание в свободен разказ да съобщи известните й факти по делото, тя започва с това как Л. я е накарала да даде тези показания. Налага се извода, че тази свидетелка по всякакъв начин се стреми да даде такива показания, че да избегне конфликт с подсъдимия. В този аспект настоящия състав приема, че показанията на тази свидетелка са достоверни на досъдебното производство и ясно охарактеризират както подсъдимия, като лице с определено агресивно поведение така и Е.Ш. и Л.И., като хора които просто искат да се защитят от атаките му.  

2. Д.Б./баща на подсъдимия/, посочва, че в нощта на деянието подсъдимия не е напускал дома. Тези показания на бащата на подсъдимия са напълно разбираеми, но освен това от показанията на другите свидетели, присъствали вечерта, става ясно, че той е бил в кухнята с част от компанията и едва ли е следил през цялото време дали подсъдимия влиза или излиза. На семейното празненство са идвали и са си тръгвали по различно време не малко хора и това почти изключва възможността някой да е обърнал внимание на всички кога идват и кога си отиват, освен ако не си е поставил това за цел. Даже може да се посочи, че ако не си е водил записки трудно някой може да пресъздаде цялото движение на хора. В този аспект дори подсъдимия да е излязъл от жилището за половин час или четиридесет минути това би могло дори да не бъде забелязано с оглед и на факта, че лицата са употребявали алкохол. ;

3. М.К. – твърди, че чул пострадалия да се хвали, че е вкарал невинен в затвора и, че имал много връзки. Проведена е очна ставка. Тази очна ставка още един път показва последователността на поведението и показанията на пострадалия Е.Ш.. Показанията на този свидетел/ М.К./ са очевидно пристрастни и не само поради проведената очна ставка, а и сами по себе си описват едно поведение, което е най-малкото не характерно за пострадалия. Въобще няма логична причина пострадалия да обвинява за двете „атаки” подсъдимия - на имуществото и спрямо пострадалия/на 31.12.2012г. и на 01.02.2013г./ ако той не е извършителя. Пострадалия има достатъчно умствени възможности, за да разбере, че ако обвини подсъдимия неоснователно ще прикрие действителния извършител. А че и двете „атаки” са безспорно установени е очевидно по делото. ;

4. С.О. – сочи, че  е бил у подсъдимия въпросната вечер до 2-3 часа и подсъдимия не е излизал никъде. Тези показания подлежат на критика от гледна точка на посоченото в т.2, че не може да се приеме, при това движение на хора, че свидетелят е следил през цялото време какво прави подсъдимия. Излизането на подсъдимия от помещението дори за повече време съвсем нормално може да се приеме, че е в другата стая – кухнята, където са били част от компанията. Освен това видно е от показанията на този свидетел на досъдебното производство/включени по съответния ред/, че той си е тръгнал преди всички и това е станало преди 01,00 часа на 02.02.2013г. След прочитане на показанията на този свидетел той ги потвърди. В този смисъл и тези показания не могат да бъдат приети като съдържащи оправдателни доказателства. Това е така защото малко преди посочения час подсъдимия е имал възможност да отиде до имота на пострадалия и да извърши деянието с оглед на това, че разстоянието е достатъчно близко – на около 5-10 минути пеша или с автомобил.

5. И.Н.М. – „Е. е искал съдействие от мене да наредим  Т.   за влезе в затвора. Да кажа, че Т. е запалил  вилата  -   такива работи.” Във връзка с показанията на този свидетел беше разпитан допълнително пострадалия и показанията са му повече от ясни - „Абсолютно не съм казал такива работи, нито сме се събирали, или да кажа аз така и така,  той  да казва, че Т. е бил запалил  вилата. Той тогава  се разправяше с кражби, и не съм го виждал въобще. С него не съм имал никаква приказка.” Въобще това е нов момент в делото, че св.М. и пострадалия са се срещали една седмица след деянието на 01-02.02.2013г. В тази насока са и показанията на Л.Р., която също отрича да е присъствала на подобна среща. Нещо повече тя твърди, че въобще не е имала комуникация с него, защото той постоянно е бил по затворите и въобще не му се е обаждала през нощта на палежа. На този свидетел показанията бяха прочетени от досъдебното производство и той ги потвърди, но показанията както на пострадалия, така и на дъщеря му не могат да бъдат пренебрегнати. Няма причина да не се даде вяра в тази част, която и двамата посочват, че въобще не са имали отношения с него защото е вършел престъпления и е бил постоянно по затворите. Освен това показанията на този свидетел въобще не сочат, че подсъдимия не е извършител на деянието.

6. Н.Г.Д. – посочва, че е отишъл със съпругата си вечерта у подсъдимия и си е тръгнал към три и половина, но е бил през цялото време в кухнята т.е. не в една стая с подсъдимия.” Аз  през цялото време съм бил на Т. с баща му в кухнята.”. Това се подкрепя от показанията на С.С./съпругата/”Ние  седяхме  повечето в кухнята с баща му и с Н.. Т. не беше при нас повечето в хола седеше.” В този аспект показанията на свидетеля не опровергават показанията на пострадалия, че е атакуван от подсъдимия към 01 часа на 02.02.2013г. ;

7. П.К. - Късно беше, към 01 часа и нещо у тях отидох, годината беше 2013 г” „Сигурен съм, че съм бил там до 12.30 ч. и съм отишъл към 01 часа  и нещо у Т.. След това, от дома на Т.  отидох в бар „Модерно”. В „Модерно” бяха Х., Д., П. – П., никой от тях  не е бил в дома на Т..”  Дори да се верни тези показания като часове и минути, те показват, че този свидетел не е бил у Т.Й. точно във времевия отрязък, в който е било напълно възможно подсъдимия да излезе от дома си да отиде до дома на пострадалия и да извърши деянието и да се върне. Както се установява пътя до там пеша и с автомобил е 5-10 минути. Това означава, че дори за тридесет минутно излизане от дома си подсъдимия е могъл да извърши деянието.;

8. Показанията на Б.М. – майка на подсъдимия следва да се преценяват при съобразяване на два важни момента – първо, че е майка на подсъдимия и на второ място тя не е била в дома си на 1-2.02.2013г. Била е в дома на дъщеря й да и гледа децата.

9. Показанията на св.Е. Й. съдържат оправдателни факти, тъй като тази свидетелка твърди, че заедно със сина си в Германия са били легнали пред мобилния компютър и по системата „скайп” са наблюдавали през цялото време партито в дома на подсъдимия до 1,00 часа немско време. По тези показания означава, че това е до 2,00 часа българско време, с оглед часовия пояс. Показанията, обаче не могат да се приемат като осигуряващи алиби на подсъдимия. Две са основните причини: 1. Свидетелката е близка роднина на подсъдимия и това несъмнено е мотивиращо да представи фактите в оправдателна светлина; 2. Не може да се приеме, че тя през цялото време от 10,30 – 02,00 часа на 01.- 02.2013г. е стояла пред компютъра и е наблюдавала какво става. Същото важи и за показанията на непълнолетния свидетел А. Б. С.. Твърде възможно е подсъдимия да е излязъл от дома си между 00,30 и 00,45 часа на 01.02.2013г. да е отишъл до имота на пострадалия, да е извършил престъплението и до 01,15 часа на 02.02.2015г да се е върнал.

Показанията на свидетелите П.Н.Д. /на въпрос на прокурора потвърждава, че си е тръгнал към 00,20 часа/, В.О.М./на въпрос на прокурора отговаря, че си е тръгнала след 00,00 часа/, Т.К.Д. /той сочи, че към 01,00 часа е излязъл, но видно от показанията му е, че ходил с другите на дискотека, което означава, че е излязъл преди посочения час/, Л.Л.А. /този свидетел след употребата на алкохол е заспал и е събуден сутринта от бащата на подсъдимия и няма впечатления подсъдимия кога е бил в дома си/, А.П.К. /тази свидетелка е стояла  за съвсем кратко време вечерта/, П. К. Б.К.О.  М./ те са си тръгнали към 00,30-00,40 часа/ съдържат доказателства, че са били празненството, но са си тръгнали към 00,30часа на 02.02.2013г., което не изключва възможността подсъдимия след това да е излязъл от дома си и да е отишъл до имота на пострадалия и да е извършил процесното деяние.

Други конкретни възражения от фактическо и правно естество от страна на защитата на подсъдимия срещу повдигнатото обвинение се свеждат до следното:

1. Обвинителният акт е некоректен и грубо нарушава правото на защита на подсъдимия защото в диспозитива се посочва – „… с неустановено по делото лице”;

2. Е.Ш. е казвал пред други хора, че ще направи всичко възможно да отстрани Т..  Ако бяха взели някакви мерки полицаите щеше да се установи, че Ш. иска несправедливо да натопи подсъдимия. Ш. е правил многократни опити да топи Т.Й.;

3.  Множество свидетели категорично установяват, че се оборват твърденията на Ш.. В тази насока се сочат свидетелите К.П., Д.Х., С.Н., Н.Д., В.М., Т.Д., Д.Й.,  Петьо И., Л.А., И.М., Е.Й. и А. С..

4. Пожарът е възникнал около 00:30 часа. Ние няма как да не се съобразим с този реален час на пожара. От тук следва да съпоставим свидетелските показания с този категорично установен час;

5. Показанията на Ш. са, че Т. му е нанесъл силен удар с брадва. Прокуратурата представя брадва, собственост на бащата на подсъдимия, но не е изследвана;

6. Няма умисъл за умишлено умъртвяване на Е.Ш., въз основа на тази повърхностна рана, която не е засегнала тъкани и органи;

7. Има и химическа експертиза, която не доказва наличието на летливи вещества по ръцете на подсъдимия. Това, че в дома на бащата на подсъдимия има намерена някаква туба си има обяснение;

8. Л.Р. е довела брат си за да каже, че е присъствал в стаята на полицейските служители. При повторния разпит на св.А.С. - полицай, казва, че в кабинета са били Л. и неговия колега. Обвинението твърди, че разговорът е проведен в І РПУ и от другата страна стои Т., но това няма как да се докаже. ;

9. От заключението на съдебно-техническата експертиза относно проведените разговори се установява, че Л.Р. не е била в І РПУ в 4,30 часа на 02.02.2013г.  и съответно такъв разговор не е провеждан между нея и подсъдимия, в който се твърди, че подсъдимия е казал че е запалил баща й;

10. Не може да се приеме, че е доказано обвинението, че подсъдимият се е опитал да умъртви пострадалия, вкарвайки го в горяща сграда. В тази насока се сочи, че начина на вкарване и състоянието на подсъдимия не сочат за опит за убийство;

По първото възражение.

Действително по-добър вариант на развитие на производството би бил да е установено и другото лице, но фактът, че това лице не е установено не може да е основание да не се проведе наказателно производство срещу установения извършител. Има десетки решение на ВКС на РБ с които се оставят в сила решения на въззивния съд или се оставят без уважение искания за възобновяване спрямо постановени присъди в съучастие с неустановено лице. Такива са например Решение № 35 от 28.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 631/2010 г., II н. о., НК, Решение № 44 от 29.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 694/2009 г., III н. о., НК, Решение № 48 от 7.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 675/2010 г., I н. о., НК и много други. В този смисъл е налице богата съдебна практика за обвинения в съучастие с неустановено лице, които очевидно не се приема, че са нарушили правото на защита на подсъдимия. Освен това в действителност с нищо не се накърнява правото на защита на подсъдимия, защото така формулирано обвинението не засяга с нищо обвинението освен с факта на съучастие. Последното по никакъв начин не рефлектира върху авторството и извършването на деянието защото основното действащо лице е подсъдимия, а неустановеното лице му е само в подкрупа при извършване на двете деяния.  

По второто възражение.

Това възражение се извежда на база превратно тълкуване на фактите по делото. Действията на пострадалия преди и след деянието обсъдени по-горе и приети за установени във фактическата обстановка са насочени към опит да се защити от агресивното поведение на подсъдимия към имуществото му, дъщеря му и него самия. Показателен в тази насока е примера с повреденото имущество от подсъдимия на връх празника на 31.12.2012г, когато е извършена аналогична атака срещу подсъдимия и имуществото му. В тази насока е и протокола за предупреждение най л.47 от т.ІІІ от досъдебното производство. Това предупреждение е във връзка с жалба на Л.Р. и пострадалия Е.Ш.И. относно атаката на подсъдимия на дома им на 31.12.2012г. Очевидно е, че действията на пострадалия, с които съобщава за деянията на подъсдимя на компетентните органи са не „натопяване” а опита за защита от агресията на подсъдимия.

По третото възражение.

Това възражение е подробно обсъдено по-горе при анализа на показанията на всички свидетели, които в част от показанията си подкрепят защитната версия на подсъдимия. От анализа на тези показания в 9 точки и следващия абзац на л.10 от мотивите е видно, че оправдателните показания не оборват обвинителната теза и не изключват възможността подсъдимия въпреки организирания „купон” да е извършил деянието.

По четвъртото възражение.

На първо място следва да се посочи, че изводът на ексепртите от тройната пожаротехническа експертиза е не, че пожара е започнал в 00,30 часа, а във времевия интервал от 00,30 до 01,00 часа на 02.02.2013г. Виж л.125 т.І от досъдебното производство – л.7 от заключението. Така дадено заключението напълно пасва на установеното масово напускане на свидетелите от дома на подсъдимия след 00,00 до 00,30 часа. Подсъдимият е имал пълната възможност да излезе от дома си, да отиде до мястото на престъплението/за 5-10 минути и пеша или с автомобил, както се установява от св.- показания и дори неговите обяснения/, да запали имота и да извърши деянието по чл.115 от НК. В този смисъл началото на възникване на пожара не само не оборва версията на подсъдимия, но и напълно пасва на масовото напускане на поканените на празника му свидетели.

По петото възражение.

Иззетата брадва е изследвана за наличие на кръв, но не е установена такава – виж л.173 т.ІІ от досъдебното производство – СМЕ за изследване на веществени доказателства. Това, обаче не означава, че брадвата не е използвана или, че не е използвана друга брадва. Едно измиване е достатъчно да почисти следи от кръв. В този смисъл възражението няма как да се приеме за основателно и водещо до извод за невинност на подсъдимия.

По шестото възражение.

За умисъла за убийство съдим по обективно установените действия на дееца. Може да е налице умисъл за убийство дори при пълна липса на засягане на телесната цялост на пострадалия. В случая са важни насоката на удара, оръжието на престъплението, силата на нанасяне на удара. Насоката на удара от показанията на пострадалия е към главата му, която несъмнено е жизненоважен орган и е напълно уязвима предвид използваното оръжие – брадва. Оръжието на престъплението е създадено да разсича дървесина, която е значително по-трудно да бъде разсечена от човешкото тяло. Това означава, че използваната брадва е не само годна да причини умъртвяване, но и е едно от най-годните за целта оръдия за умъртвяване. Относно силата на нанасяне на удара следва да се има предвид, че плътта на пострадалия е разсечена в дланта на едната ръка с дълбочина на раната 2 сантиметра, което показва, че силата е била достатъчна, за да нарани смъртоносно пострадалия ако не е била защитната реакция. Следва да се има предвид, че за да се приеме, че е налице умисъла за умъртвяване при атака с брадва не е нужно да се установи, че силата на удара е била такава, че с един удар да бъде съсечен и умъртвен пострадалия. В настоящия казус не се знае какво щеше да стане ако подсъдимия не е стъпил върху ламарина /непосредствено преди атаката/, звука от която предизвиква защитната реакция на пострадалия. Въобще използването на брадва в ръкопашна схватка между две лица с острата част много трудно може да се определи като използване с друго намерение освен умъртвяване. Дори с насока към крайниците/какъвто не е настоящия случай/ брадвата създава съществена вероятност за такова засягане, което би довело до смърт при липса на незабавна медицинска помощ. В този смисъл използваното оръдие на престъплението само по себе си сочи за умисъл за умъртвяване.

По седмото възражение.

Вярно е, че физико-химичната експертиза не установява запалими вещества при изследване на обтривките на лява и дясна ръка на Т.Й.. Вещото лице, обаче ясно е посочило, че става въпрос за летливи продукти и при обикновена температура се изпаряват за кратко време и откриването им е почти невъзможно. В този смисъл възражението е неоснователно.

По осмото възражение.

Действително при повторния разпит на св.А.С. той не си спомни дали братът на Л.И. е бил в І РПУ при обаждането на Т.Й.. На първо място следва да се има предвид, че са минали повече от две години от случая и е нормално служителят на полицията да не си спомни, тъй като ежедневната работа с лица несъмнено повлиява на възможността да се запомнят всички детайли. На второ място няма основани да не се даде вяра на този свидетел – П.Р.И., тъй като дава достатъчно подробни показания. На трето място фактът на обаждането на подсъдимия с което прави изявлението „Видя ли как запалих баща ти? Аз не го искам него, искам теб и детето! Ще ви запаля всичките, ще ви избия!” се установява от Л.И. и полицейския служител А.С./който по никакъв начин не може да бъде заинтересован от изхода на делото/ и освен това съвпада с установените обаждания от подсъдимия към св.Л.И.. Видно е и от експертното заключение на л.328 и 329 от делото. От 4,29 до 4,45 часа са установени четири входящи обаждания от подсъдимия към св.Л.И.. В тези около 15 минути Л.И. е била в І РПУ, което е видно и от извадката от книгата за лицата посетили управлението – л.199-201 от делото. Това кореспондира и с показанията на св.С. – „Те двамата говориха 10-15 минути на няколко пъти.” Вярно е, че св. П.Р.И. не е записан в книгата за вписване на лицата, посещаващи полицейското управление. Следва да се имат предвид, обаче показанията на св.С., с които посочва, че не винаги влизането на външни лица в сградата се записва в тази книга. В този смисъл липсата на имената на този свидетел в книгата не означава, че той не е посетил заедно със сестра си управлението.

По деветото възражение.

Във връзка с осмото възражение беше посочено, че Л.И. несъмнено е била в І РПУ и това е отразено дори в книгата, в която се отразяват лицата посетили управлението. Л.И. е поставена под №1, посочен е ЕГН, посочен е час на влизане – 4,30 и излизане 4,45. Посочен е служителя при когото влиза – А.С.- полицейския служител свидетел по делото. По-възможно е лице да посети управлението и да не бъде записано в дневника отколкото да бъде записано с данни за личността му без да е посетило управлението. Посочените в експертизата четири обаждания от Т.Й. към Л.И. за времето от 4,29 до 4,45 часа напълно съвпадат с показанията на А.С. цитирани по-горе, че двамата/Л.И. и подсъдимия/ са разговаряли 10-15 минути на няколко пъти. Въобще може да се направи извод, че има пълно кореспондиране на писмените, гласните и установените от експерта данни за проведените разговори. Това показва, че по несъмнен начин се доказва проведения разговор и изявленията на подсъдимия в пнего.                         

По десетото възражение.

Във връзка с това възражение може би е резонно да се постави въпроса какво друго е искал подсъдимия ако не да умъртви пострадалия. В тази насока е необходимо да се посочи, че определени обстоятелства водят до несъмнения извод за умисъла за умъртвяване. На първо място малко преди пострадалия да излезе посред нощ на 01.-02.02.2013г. е получил обаждане от подсъдимия – „аз ще те убия, аз ще те заколя” и аз му затворих телефона” това свидетелства пострадалия. На второ място секунди преди вкарването в горящата сграда подсъдимия е нападнал с брадва пострадалия. След неуспеха подсъдимия с другото неизвестно лице го нападат с удари и буквално го завличат в горящата сграда и заключват отвън. Секунди след това подсъдимия хвърля туба със запалителна течност през счупено стъкло и това допълнително разгаря пожара. На кратко – вкарваш лице в горяща стая, заключваш вратата да не може да излезе, хвърляш лесно запалима течност и то не в малко количество. Всъщност какво повече е следвало да направи подсъдимия, за да обективира намерението си за умъртвяване на пострадалия. Изводът от действията на подсъдимия е само един – налице е пряк умисъл за умъртвяване на пострадалия. 

На фона на горното обвинението по чл.115 вр. чл.18 от НК е доказано по несъмнен начин. Действията на подсъдимия с нанасянето на удара с брадвата към главата на пострадалия несъмнено водят до извод за умисъл за убийство. Средството - брадва, силата разрязва ръцете на пострадалия и насоката на удара/в главата/ са показателни за умисъла на дееца, въпреки че не е успял да постигне целта си. Още в тази насока са и последващите действия на подсъдимия – вкарва с помощта на неизвестното лице пострадалия в горящата сграда/и то след като му е нанесен побой/, затварят го там и веднага след това хвърля през прозореца туба със запалителна течност. Очевидно действията на подсъдимия с насочени с един умисъл за убийство, който не успява с удара с брадвата и това не спира подсъдимия в решимостта му да умъртви пострадалия. Само активната защита на пострадалия и адекватните му действия както при първата атака на подсъдимия, така и при затварянето му в сградата, не са довели до смъртта на пострадалия. Става въпрос, обаче за едно деяние защото има общност на умисъла/арг. Решение № 93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о./. Да се приеме версията на прокурора, че става въпрос за две отделни деяния е неприемливо защото това означава, че при извършване на първия опит за умъртвяване на пострадали подсъдимия се е отказал от намерението си и след това отново е взел решение за извършване на убийство. Видно е дори от предложената от прокурора фактическа обстановка, че подсъдимия след замахването и неуспеха с брадвата е продължил с насилието до момента на вкарването на пострадалия в горящата къща. В продължение на единното решение за извършване на деянието е и хвърлянето през прозореца на запалителната течност. Дори от обективна страна е видно, че е налице едно деяние защото подсъдимия от замахването с брадвата до хвърлянето на бутилката с течност е осъществил действия целенасочено към умъртвяване на пострадалия. Ето защо е напълно неприемливо такова разделяне на единното деяние на две отделни. Относно това, че само за второто повдигнато обвинение има съучастие следва да се посочи, че при единното деяние няма промяна във фактите, а само се налага приложение на закон за същото наказуемо престъпление, което в случая е и по-леко защото подсъдимия ще отговаря за едно, а не за две деяния. Въпреки, че за последните би следвало да се прилага чл.23-25 от НК отговорността за две отделни деяния при всяко положение е по-тежка. На практика обвинението остава такова каквото е повдигнато от прокурора по п.3 от обвинителния акт, но с прибавяне на фактическите обстоятелства по обвинението по п.1 от същия акт. Следва да се постанови оправдаване по обвинението подсъдимия да е извършил две отделни деяния по чл.115 от НК.

По отношение на деянието по чл.330 от НК няма пряко доказателство за първоначалното запалване на имуществото и сградата защото пострадалия вижда вече запаления имот. Косвените доказателства, обаче са категорични и водят до единствения извод за авторството на деянието – подсъдимият е на мястото на пожара и очевидно не е с намерение да гаси или уведоми компетентните органи за потушаване на пожара; пожара е в не обитавана към момента сграда и няма причина да се самозапали; подсъдимият извиква на пострадалия, че ще го запали; подсъдимия хвърля запалителна течност, след като вкарва пострадалия в къщата и това възпламенява още по-силно огъня/това е всъщност пряко доказателство за факта, че подсъдимия подсилва възникналия вече пожар/; тази запалителна течност очевидно е донесена от подсъдимия или със сигурност не е била в имота на пострадалия. По-горе в мотивите се посочи, че пожаротехническата експертиза прави извод за умишлен палеж. В този смисъл е напълно изключен варианта пожара да е възникнал и тогава подсъдимия да е дошъл с туба със запалителна течност, с която само да е подсилил развитието на пожара.

Обвинението за това деяние е във връзка с чл.20 ал.2 от НК за това, че е извършено в съучастие с неизвестно лице. По делото не се установиха доказателства/за разлика от обвинението по чл.115 от НК/, които да установяват участие на това неизвестно лице в палежа на сградата и имуществото. Фактът на участието на това лице в деянието по чл.115 от НК само предполага участието му и в палежа. Не може да се приеме, че е налице несъмнен извод за участието на неизвестното лице в палежа и следва да се постанови оправдаване на подсъдимия да е извършил деянието в съучастие.  

Във връзка с това обвинение се налагат следните уточнения: За състава на престъплението по чл. 330, ал. 1 НК е необходимо да се установи, че сградата или другите вещи, които могат да бъдат предмет на палежа, посочени в този текст на закона, са със значителна стойност. Не е необходимо причинената от палежа щета на някои от тези вещи да е със значителна стойност. За съставомерността на деянието по чл. 330, ал. 1 НК не е необходимо въобще да са настъпили имуществени вреди. Възможно е например запалената сграда да е угасена в самото начало на пожара и да не са настъпили имуществени вреди и въпреки това деянието ще бъде съставомерно. Паричната равностойност на предмета на посегателството е признак от състава на престъплението, без да има значение чия собственост е запаленото имущество. Освен това за съставомерността на деянието като престъпление по чл. 330, ал. 1 НК е без значение характерът на умишлено запалената страда - жилище, вила или стопанска постройка, както и дали е построена с или без разрешение от компетентните власти, а само дали е със значителна стойност. Важно е запаленото имущество да е на значително стойност. Последната по смисъла на Решение № 45 от 11.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 658/2008 г., II н. о., НК и Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о., НК, е в размер на 14 минимални работни заплати към момента на деянието, което е в пъти по-малко от сумата по обвинението - 15 239,84 лева. Минималната работна заплата по ПМС № 250/11.10.2012 г. за 2013г. е в размер на 310лв. Това означава, че значително имущество е това, което е на стойност равна и над 14х310=4340лв. Във връзка с тези кратки теоретични бележки виж Решение № 242 от 23.IV.1975 г. по н. д. № 211/75 г., I н. о., Решение № 303 от 3.VII.1984 г. по н. д. № 292/84 г., II н. о., Решение № 460 от 12.Х.1983 г. по н. д. № 484/83 г., I н. о., Решение № 580 от 25.X.1995 г. по н. д. № 490/95 г., II н. о., Решение № 402 от 12.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 473/2009 г., II н. о., НК.

По делото се установи, че запалената сграда не е построена с разрешение, но този факт е без значение за съставомерността на деянието в аспекта на посоченото по-горе и по-конкретно Решение № 460 от 12.Х.1983 г. по н. д. № 484/83 г., I н. о. Сградата е закупена от пострадалия по показания на св.В.Х., която посочва, че е била построена по „21-во министерско постановление дадоха разрешение за строеж.”. В този смисъл пострадал от палежа е Е.И., тъй като той е стопанисвал, обитавал и заплатил за тази постройка.  

По размера на наказанието по чл.115 от НК.

Предвиденото наказание е от 10 до 20 години лишаване от свобода. Отегчаващи вината обстоятелства са: съдебното минало на подсъдимия, лошите характеристични данни, агресивното и напълно неприемливо поведение и отношение на подсъдимия към пострадалия и дъщеря му преди извършване на деянието. В същност не са налице смекчаващи вината обстоятелства, освен съществения факт, че деянието не е успяло и всъщност обвинението е за опит, а не за довършено умишлено убийство. Разпоредбата на чл.58 б.”а” от НК дава възможност да се приложи в случая чл.55 от НК и без да са налице условията на чл.55 от НК, като се отчете недовършеността на престъплението. Настоящия съдебен състав приема, че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 58 б.”а” от НК защото подсъдимия е проявил упоритост в извършване на престъплението. Цялото му поведение месеци преди деянието е било с подобна насоченост/ атаката на подсъдимия към пострадалия и дома му на 31.12.2012г./. Подсъдимият е бил предупреден от органите на полицията по реда на ЗМВР и не само, че не е спрял но и е продължил с безцеремонното си поведение и отношение. Въобще поведението на подсъдимия показва пълно незачитане на правния ред в страната. Към това следва да се добавят и посочените по-горе отегчаващи вината обстоятелства. На следващо място е видно от справката за съдимост, че подсъдимия е осъждан по чл.198 от НК за грабеж, освен другите две осъждания/към момента на деянието/. Освен това присъдата по чл.198 от НК е влязла в сила на 30.11.2011г., като наложеното наказание е три години лишаване от свобода. Съдът при условията на чл.66 от НК е определил изпитателен срок от 5 гони, който не е изтекъл и към настоящия момент. Очевидно наложеното наказание не е изиграло поправителен и превъзпитателен ефект щом подсъдимия след година и два месеца след влизане на условната присъда в сила извършва ново престъпление, което е против личността и е още по-тежко. При това състояние на фактите съдебният състав приема, че справедливото наказание по чл.115 от НК е десет години лишаване от свобода.

Относно обвинението по чл.330 от НК следва да се имат предвид обсъдените отегчаващи вината обстоятелства във връзка с обвинението по чл.115 от НК. Само следва да се добави факта, че стойността на запаленото и унищожено на практика имущество е на стойност значително надхвърляща понятието „значителна стойност”. Последната по смисъла на цитираните по-горе решения на ВКС е в размер на 14 минимални работни заплати към момента на деянието, което е в пъти по-малко от сумата по обвинението - 15 239,84 лева. На следващо място за съставомерността на деянието по чл.330 от НК не е необходимо причинената от палежа щета да е със значителна стойност. За съставомерността на деянието по чл. 330, ал. 1 НК не е необходимо въобще да са настъпили имуществени вреди. Възможно е например запалената сграда да е угасена в самото начало на пожара и да не са настъпили имуществени вреди и въпреки това деянието ще бъде съставомерно. В случая запаленото имущество на практика е равно настъпилите щети и на практика последиците от деянието са съществени. Това е важно отегчаващо обстоятелство. При обвинението по чл.330 от НК не е налице опит, а довършено деяние. Това изисква при липса на смекчаващи вината обстоятелства да се индивидуализира наказанието към средата на предвиденото в закона. Предвиденото наказание по чл.330 ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до осем години. В този аспект настоящия състав приема, че при съобразяване и на разпоредбата на чл.54 вр. чл.36 от НК наказанието следва да се определи в размер на четири години лишаване от свобода.

Налице са условията на чл.23 от НК за групиране на наказанията по чл.115 и чл.330 от НК, тъй като са извършени преди всяко от тях да е влязло в сила. В този смисъл следва да се определи едно наказание и то следва да е по-тежкото – десет години лишаване от свобода. Така определеното общо наказание в размер на десет години лишаване от свобода следва на основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим.

Налице са условията на чл.68 от НК по отношение на наказанието определено по НОХД№1323/2011г. по описа на ПРС. Присъдата е влязла в сила на 30.11.2011г., като наложеното наказание е три години лишаване от свобода отложено при условията на чл.66 от НК с изпитателен срок от 5 гони, който не е изтекъл към датата на процесното деяние – 02.02.2013г. В този смисъл наказанието от три години лишаване от свобода следва да бъде приведено в изпълнение на основание чл.68 от НК. На основание чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС това наказание следва да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. Към момента на постановяване на присъдата по НОХД№1323/2011г. по описа на ПРС това е било първо осъждане на лишаване от свобода по смисъла на чл.59 от ЗИНЗС, но основанието за привеждане в изпълнение на наложеното наказание е ново осъждане на лишаване от свобода. В този смисъл не са налице условията на чл.59 от НК за определяне на общ режим в затворническо общежитие от открит тип.

При този изход на делото подсъдимия следва да заплати на основание чл.189, ал.ІІІ от НПК по сметка на  Окръжен съд – град Плевен  направените по делото разноски в размер на 565лв и по сметка на ОД на МВР Плевен 1063,60.лв. Следва да бъде осъден да заплати и на НБПП изплатените 350лв за служебна защита, на основание Решение №ПЛ-2833-91474/2014г. от 03.10.2014г.

Веществените доказателства: компютър марка "CROWN", модел XG3132, сер.№ D0842D46P00758, черна кутия; моб.апарат "NOKIA", модел 6300, с IMEI 353510027074002, жълт панел; брадва с дървена дръжка; 1 бр. спортно долнище – анцуг, тъмносин на цвят, с два броя сини кантове, разположени по дължината му; метална туба, сребриста на цвят, с бяла пластмасова капачка и дръжка; моб.апарат "NOKIA" с IMEI 359736007690304 следва да бъдат върнати на лицата от които са иззети на основание чл.111 ал.1 вр. чл.301 ал.1 т.11 от НПК.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: