Р Е Ш Е Н И Е
№ 189
гр. Перник, 22.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, II състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като разгледа докладваното от
съдията Янев гр. д. № 03557 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник” АД, с която е поискано да бъде признато за установено по отношение на ответницата Е.Е.П., че последната дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1615,99 лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. *** за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., както и сумата от 250,01 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 28.07.2015 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответницата Е.Е.П. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите, като неоснователни. Посочва, че не е собственик и ползвател на топлофицирания имот, описан в исковата молба. В тази връзка е направено възражение, че ответникът не е потребител на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката, поради което не е налице облигационна връзка между страните по делото. Навежда доводи, че доставената топлинна енергия не е точно определена по количество и качество.
В съдебно заседание от *** г. процесуалният представител на ответницата признава, че до процесния имот и период е доставяна топлоенергия на стойност 1615,19 лева, както и че правилно е изчислена сумата от 250,01 лева, представляваща законната лихва за забава върху главницата. Заявява, че оспорва единствено обстоятелството, че ответницата е собственик на имота.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
От фактическа страна се установява следното:
„Топлофикация Перник” АД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Е.Е.П. за сумата в размер на 1615,99 лева, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. *** за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., както и сумата от 250,01 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 28.07.2015 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Районният съд е издал заповед № *** г. по ч. гр. д. № *** г. на Пернишки районен съд за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за която е подадено посоченото заявление. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от ответника Е.Е.П., което е прието с определение № *** г. по гр. д. № *** г. на пернишки окръжен съд.
Процесуалният представител на ищцовото дружество е
представил по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, от която съдът
приема, че Е.Е.П. притежава
½ идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, намиращ се
в гр. ***. Посочената декларация е
депозирана от ответника пред Община
Перник и се отнася за процесния имот. Същата е
подписана от Е.Е.П., като единствено на стр. 4 и стр. 5 липсват подписи
на ответницата. Въпреки липсата на подпис на част от страниците от декларацията,
съдът намира, че с обсъждания документ ответницата е декларирала, че притежава ½ идеална част от правото на собственост
върху процесния имот, т. е. налице е изявление изхождащо от Е.Е.П., с което признава, че притежава ½
идеална част от правото на собственост върху обсъждания имот. Действително
обсъжданата декларация не е документ, който доказва собствеността на имота, но
представлява изявление направено пред административен орган, с което
деклараторът е удостоверил факт, който в настоящото производство е
неблагоприятен за него, а именно - притежаването на ½ идеална част от
правото на собственост върху процесния имот. Декларацията по чл. 14 ЗМДТ
представлява частен свидетелстващ документ удостоверяващ неизгодни за издателя
факти в настоящия процес (правото на собственост върху имота), поради което
този документ има материална доказателствена сила. (В този смисъл Определение № *** г. по гр. д. № *** г. на ВКС, IV г. о.).
Представено е извлечение от вестник “Съперник”, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
С оглед
изявленията на страните по делото,
съдът е приел за безспорно обстоятелството, че до процесния топлофициран имот е доставяна топлинна енергия на
стойност 1 615,99 лева за периода от 01.05.2013
г. до 30.04.2014 г., както и че законната лихва върху главницата за периода от
08.07.2013 г. до 28.07.2015 г., е в размер на 250,01 лева. Обсъжданото изявление
за признание на факт, направено от процесуалния представител на Е.Е.П.,
преценено по реда на чл. 175 ГПК съответства с обстоятелства и доказателствата
по делото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Установителните искове са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания, за което е издадена заповед посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове, тъй като целта им е влизането в сила на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исковото производство.
За да уважи предявените искове, съдът следва да установи, че ищецът е доказал наличие на облигационна връзка между него и ответника по делото за процесния имот, че е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, размера на исковата си претенция.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот.
Доставката на топлинна енергия е задължение на топлопреносното дружество по силата на чл. 130, т.1 ЗЕ. Самата топлинна енергия представлява специфичен вид стока, а облигационното отношение между доставчика и потребителя възниква по силата на закона, като самият ред и начин се регулират в “Общите условия”, а цените се определят от КЕВР.
Предвид изложеното, за да докаже наличието на облигационна връзка между страните по делото, ищцовото дружество следва да докаже, че ответницата е собственик или ползвател на топлофицирания имот, описан в исковата молба.
Както по – горе се посочи, ответникът
притежава ½ идеална част от право на собственост върху топлоснабдения
имот, поради което съдът приема, че между
страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна
енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на
облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на
претендираната сума. В тази връзка съдът е обявил за безспорно обстоятелството, че до процесния имот за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г. е доставяна топлинна енергия
на стойност 1 615,99 лева, както и че законната лихва върху главницата е в
размер на 250,01 лева,считано от 08.07.2013 г. до 28.07.2015 г.,.
Съдът намира, че ответницата следва
да отговаря за изпълнението на задължението по заплащане на доставената
топлоенергия съобразно обема на притежаваното право на собственост, който е
½ идеална част. В този смисъл същата следва да отговаря само за
половината от претендирания размер на исковата претенция.
С оглед на горното, предявените
положителни установителни искове са основателни и следва да бъдат уважени за
сумата от 808 лева, представляваща стойността на топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. *** за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2014 г., както и сумата от 125 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 28.07.2015 г., ведно
със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението. Исковете следва да се отхвърлят за
разликата от уважената сума до предявения размер на исковите претенции.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 225 лева за адвокатско възнаграждение съобразно
отхвърлената част на исковете. Следва да се присъдят и направените разноски в
заповедното производство – 114 лева, които са съобразени с изхода на делото.
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 96,16 лева – направени разноски в исковото производство, съобразни с уважената част от исковете и сума в размер на 43,66 лева – разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Е.П., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на „Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата в размер на 808 лева,
представляваща представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. *** за периода от 01.05.2013 г.
до 30.04.2014 г., както и сумата в размер на 125 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 08.07.2013 г. до 28.07.2015 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни предявените искове за разликата от 808 лева до пълния предявен размер от 1615,99 лева, представляваща стойността на топлинна
енергия за горепосочения топлофициран имот и период, както и разликата от 125
лева до пълния предявен размер от
250,01 лева за законна лихва за забава върху главницата за по сочения по – горе
период.
ОСЪЖДА Е.Е.П., ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на „Топлофикация –
Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 96,16 лева –
разноски в исковото производство, съобразни с уважената част от исковете и
сумата от 43,66 лева – направени разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация
– Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
„Мошино”, ТЕЦ „Република” да заплати на Е.Е.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 225 лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар в
настоящото производство, съобразно отхвърлената част на исковете, както и
сумата в размер на 114 лева - направените
разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч. гр. д. № *** г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
Дата на обявяване
на решението: 22.03.2017г.
Съд. деловодител: