РЕШЕНИЕ
№ 673
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500049 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Н. Р. Н.,ЕГН-********** чрез пълномощника й
адв.Д.Ф. против решение № 262350/13.10.21г.,постановено по гр.д.№ 16457/20г.по описа
на ПдРС,22-ри гр.с.в частта му,с която е отхвърлен предявеният от Н. Р. Н. против
„4финанс“ ЕООД главен иск за прогласяване за недействителност на договор за кредит №
**********/17.11.2019г., изменен и допълнен с Анекс от 26.11.2019г. и с Анекс от
01.02.2020г.,поради противоречие със закона - чл. 26, ал.1, пр.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1,
т.9, т.10, и т.20 ЗПК.
Жалбоподателката счита решението в атакуваната му част за неправилно и
незаконосъобразно по съображения,подробно изложени в жалбата.Иска от въззивният съд
да отмени първоинстанционния акт в атакуваната му част. Претендират се разноски за
адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА.
Въззиваемата страна - „4финанс“ ЕООД,ЕИК *********,гр.София изразява
становище за неоснователност на жалбата.Възразява да се присъжда адв.възнаграждение на
другата страна,евентуално прави възражение за прекомерност на същото.
Пловдивският окръжен съд,след преценка на събраните по делото доказателства
допустимостта и основателността на жалбата,намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок,от страна с правен интерес от обжалване,поради
което се явява процесуално допустима.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.Пред настоящата инстанция
не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което
настоящата инстанция постановява съдебния си акт на база събраните в
1
първоинстанционното производство доказателства.
Пред ПдРС са предявени при условията на евентуалност два иска-главен по чл.22 от
ЗПК за прогласяване на недействителността на договор за кредит №
**********/17.11.2019г.,изменен и допълнен с Анекс от 26.11.2019г. и с Анекс от
01.02.2020г.поради противоречие с чл.11,ал.1,т.9,т.10 и т.20 от ЗПК и евентуален за
прогласяване недействителността на клаузата за заплащане на такса за експресно
разглеждане на документи,предвидена в договора за кредит и в чл.2.4 от ОУ към него като
неравноправна по см.на чл.143,т.19 от ЗПК,противоречаща на добрите нрави,заобикаляща
закона-чл.19,ал.4 от ЗПК и нарушаваща разпоредбите на чл.11,т.9 и т.10 от ЗПК и
чл.10а,ал.2 от ЗПК.
Първоинстанционният съд е намерил главния иск за неоснователен,като е изложил
мотиви за липса на нарушения по чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК,тъй като в договора се съдържали
всички реквизити,посочени в разпоредбата,а обстоятелството дали предвидената в договора
такса за експресно разглеждане представлява скрита възнаградителна лихва не
рефлектирало върху действителността на договора като цяло,а само до разсъждения за
недействителност на клаузата за такса за експресно разглеждане.С оглед отхвърлянето на
главния иск районният съд е разгледал и евентуалния,който е уважил,като е намерил за
недействителна и обявил за нищожна клаузата за такса за експресно разглеждане на
заявката за паричен заем в договора за кредит № **********/17.11.2019г.
По делото е безспорно,че страните са сключили помежду си договор за кредит №
**********/17.11.2019г., изменен и допълнен с Анекс от 26.11.2019г. и с Анекс от
01.02.2020г.,в който е уговорена и такса за експресно разглеждане на
документи,формулирана в чл.2,т.4 от ОУ.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства;ищцата е физическо
лице,при което страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и
на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Действително,от приложените по делото писмени доказателства се установява, че на
17.11.19г.между страните е сключен договор за кредит № **********,по силата на който
ответникът е предоставил кредит на ищцата в размер на 800лв.,при определен ГПР в размер
на 49.6%, лихва по кредита от 40,99%,срок на договора от 30 дни и включена такса за
експресно разглеждане на кредита в размер на 165,04лв.Впоследствие с два анекса от
26.11.19г. и от 01.02.20г.е удължен срока на договора до 06.02.20г.,а заемната сума е
увеличена с още 400лв.до 1200лв.при променени ГПР-49,9% и ГПЛ-40,93%,както и още
70,75лв.такса за експресно разглеждане.По този начин общата дължима сума по кредита
възлиза в размер на 1472,16лв.,която е следвало да се върне от ищцата на 06.02.20г.
Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК,когато не са спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.Съгласно разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения
процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т.10- годишния процент на
разходите по кредита,както и общата сума, дължима от потребителя,изчислени към момента
на сключване на договора.
Настоящата инстанция не споделя изводите на първостепенния съд,че предвидената
в договора за кредит такса за експресно разглеждане,макар и да е недействителна,не
рефлектира върху действителността на договора като цяло,т.е.тя е нищожна сама по себе си
и не влече нищожност на целия договор.
2
Наистина процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на
чл.11,ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК,доколкото в документите е налице посочване на лихвен
процент,годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на
тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива
съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит,които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит.
В процесния случай настоящата инстанция приема,че таксата за експресно
разглеждане от кредитора на искането на ищцата за отпускане на кредит следва да се
включи в ГПР,доколкото представлява общ разход по кредита по см.на чл.19,ал.1 от
ЗПК,който служи за определяне на ГПР.При това положение е нарушена разпоредбата на
чл.19,ал.4 от ЗПК,която предвижда,че годишният процент на разходите по кредита не може
да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения.Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на
потребителя като по- слабата страна в правоотношението при сключване на договор за
потребителски кредит и целта на същите е да не допуснат той да заплати за предоставения
му кредит необосновано високо възнаграждение на кредитора.
Следователно,налице е несъответствие на посочения в договора с действителния
годишен процент на разходите,което несъответствие е в резултат на това,че в него не е
включен разходът за заплащане на такса на заемодателя за експресно разглеждане на
искането на кредитополучателя за отпускане на кредит.Според императивната разпоредба на
чл.10а,ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита,поради което се налага изводът, че
същите се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата
на чл.10а, ал.2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора.Според
въззивната инстанция в този случай целта на посочената договорна клауза за заплащане от
кредитополучателя на такса за експресно разглеждане от кредитора на искането му за
отпускане на кредит е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за
предоставянето на сумата (т.нар. скрита възнаградителна лихва),уговорена в противоречие с
добрите нрави (принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения) и
с разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Налице е именно такава хипотеза при сключването на
процесния договор за кредит,тъй като е уговорено задължение за потребителя да заплати на
заемодателя такса, която не е взета предвид при изчисляване на посочения в договора
годишен процент на разходите, в резултат на което последният не съответства на
действителния такъв,определен съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по
кредита.Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.С оглед на горното
настоящият състав на съда намира, че при сключването на процесния договор за
потребителски кредит е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на
чл.19,ал.4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита, а посочения в договора размер на ГПР не съответства на действително уговорения
такъв и е нищожна.От изложеното дотук се налага изводът, че целият договор не отговаря
на изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК същият
3
следва да се приеме за нищожен изцяло.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира предявеният главен иск по чл.22
от ЗПК за основателен,а като е стигнал до обратния извод,районният съд е постановил
неправилно и незаконосъобразно решение,което следва да се отмени и вместо него следва да
се постанови друго,с което да се обяви за недействителен сключеният между страните
договор за кредит № **********/17.11.2019г., изменен и допълнен с Анекс от 26.11.2019г. и
с Анекс от 01.02.2020г.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в
полза на адвокат Ф. следва да бъде присъдена сумата от 666лв.за адвокатско
възнаграждение за двете инстанции (по 333лв.за всяка инстанция) съгласно чл.8,ал.2,т.2 и
чл.9 от НМРАВ № 1/04г.,а в полза на Н. Р. Н.-сумата от 58,59лв.за ДТ в
първоинстанционното производство.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262350/13.10.21г.,постановено по гр.д.№ 16457/20г.по описа
на ПдРС,22-ри гр.с.в частта му,с която е отхвърлен предявеният от Н. Р. Н., ЕГН-
********** против „4финанс“ ЕООД,ЕИК-********* иск за прогласяване за
недействителност на договор за кредит № **********/17.11.2019г., изменен и допълнен с
Анекс от 26.11.2019г. и с Анекс от 01.02.2020г.,поради противоречие със закона - чл. 26,
ал.1, пр.1, вр. с чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10, и т.20 ЗПК,както и в частта за
разноските,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за нищожен сключения между Н. Р. Н.,ЕГН-********** от една страна
като кредитополучател и „4финанс“ ЕООД,ЕИК-*********,от друга като кредитодател
договор за кредит № **********/17.11.2019г., изменен и допълнен с Анекс от 26.11.2019г. и
с Анекс от 01.02.2020г., на осн. член 26,ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с член 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9
и 10 ЗПК.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище гр.София да заплати на
Н. Р. Н., ЕГН-********** сумата от 58,59лв.разноски пред първата инстанция за ДТ.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД,ЕИК-*********,гр.София да заплати на адв.Д.Л. Ф., с
личен № **********, вписана в АК – София,сумата в размер на 666 (шестотин шестдесет и
шест)лв.адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за двете инстанции.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4