Р Е Ш Е Н И Е №1223
30.07.2020 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2111/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.П.Д., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 19-1030-009240/11.10.2019 г., издадено от Д.Г.В. – *** към ***,
сектор ***, с което:
1) на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП;
2) на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и
3) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет)
лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди мястото, на
което са извършени деянията, да не представлява път по смисъла на ЗДвП, поради
което и той да е нямал качеството на водач. Поддържа и да липсва надлежно
описание на вмененото му във вина нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. З., която
поддържа жалбата. Претендира сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 20136
от 27.03.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да
е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на
нарушенията от страна на жалбоподателя да е категорично доказано. Моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Д.П.Д., спрямо когото са
наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна
процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 10.03.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от
НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на
16.03.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 12.09.2019 г. в местността „Голяма ливада“ в
землището на село Лилково жалбоподателят Д.П.Д. управлявал моторно превозно
средство тип „АТВ“ с неустановени по делото марка, модел и номер на рама. При
привеждането му в движение жалбоподателят загубил контрол над превозното
средство, то се преобърнало и го затиснало. В резултат Д. претърпял увреждания,
поради които бил настанен в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД.
На същата дата свид. А.И.В. - *** в сектор *** при ***,
бил изпратен на проверка в лечебното заведение. Там свид. В. разговарял с
жалбоподателя Д., който му описал случилото се в местността „Голяма ливада“.
Тази местност представлява ливада, до която минавал черен път, по който се
движили пътни превозни средства. Свидетелят В. не успял да види моторното
превозно средство, тип „АТВ“, което жалбоподателят управлявал, нито установил
номера на рамата му. Докато бил в лечебното заведение свид. В. поискал от
жалбоподателя да му представи за проверка контролния талон към свидетелството
си за управление на МПС, но Д. не го представил. На място и в присъствието на
свидетел актосъставителят В. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бл. № 432102 против жалбоподателя Д., на когото бил връчен
препис от акта срещу разписка.
След изписването си от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Д.
разказал за случилото се на свид. Д.А.А..
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От показанията на свид. А.И.В. се установява, че той е
бил изпратен в качеството си на *** по сигнал в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където
е установил жалбоподателя Д.П.Д.. Свидетелят изяснява, че Д. е бил
хоспитализиран с телесни наранявания. На следващо място от свидетелските
показания на актосъставителя се установяват обстоятелствата, които
жалбоподателят му е съобщил в проведения между тях разговор. Изяснява се, че Д.
е признал да е управлявал моторно превозно средство „АТВ“ и че е загубил
контрол на същото, като при привеждането му в движение се е преобърнал, а
превозното средство го е затиснало. Установява се още и мястото, на което
жалбоподателят е управлявал АТВ-то, а именно местността „Голяма ливада“.
Свидетелят В. *** черен път, който е проходим и по него преминават превозни
средства, както и че това място му е познато и много пъти е минавал оттам.
Изяснява се и че В. не е виждал МПС, което жалбоподателят е управлявал, нито е
установявал какъв е номерът на рамата му, а контролният талон към СУМПС е
поискал за проверка, когато Д. е бил хоспитализиран в лечебното заведение.
От показанията на свид. Д.А.А. се установява, че в
разговор с жалбоподателя Д. последният му е разказал, че е претърпял инцидент
при управление на АТВ, което се преобърнало и го затиснало. Свидетелят изяснява
още, че пред него Д. е заявил, че е бил сам и той е управлявал превозното
средство, разказал му и че произшествието се случило в местността „Голяма
ливада“. Свидетелят А. *** ливада и оттам идвало наименованието й. Съдът дава
вяра на показанията на двамата свидетели като подробни, последователни,
вътрешно и взаимно непротиворечиви.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и териториално компетентен
орган. Съдът намери и че е налице и съответствие между установените факти и
правни изводи в АУАН и НП.
На първо място неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че процесните деяния били осъществени на място, което не
представлява път по смисъла на § 6, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗДвП.
В показанията си свид. В. изяснява мястото на извършване на нарушението, като
посочва: „Това е черен път. Той е проходим, всеки ден се минава
с камиони.“. Освен това свидетелят пояснява, че той е от с. Л., поради това има
преки впечатления от това място и много пъти е минавал оттам. Не се споделя от
настоящия състав опитът на жалбоподателя да бъдат ограничени контролните
правомощия на органите на Министерството на вътрешните работи единствено до
пътищата съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата. Приложното
поле на квалификацията „път“ по смисъла на ЗДвП е изяснено с посочения § 6, т.
1 от ДР на закона. Налага се категоричен извод, че в обхвата на това понятие попадат
и черни пътища, чакълирани пътища, или всяка земна площ или съоръжение, предназначено
или обикновено използвано за движение на пътни превозни средства и пешеходци. Подходът
на жалбоподателя приложимостта на правилата за движение да се поставя в
зависимост от вида на покритието на съответната земна площ или съоръжение е
несподелим. Лишено от легална опора е съждението управлението на МПС единствено
поради обстоятелството, че се осъществява в затревена площ, да не е нормативно
регламентирана дейност и да не се прилагат правилата за движение. В съдебната
практика подобни възражения са оценени като „абсурдни“ – така Решение № 4 от 03.01.2019 г. по к.а.н.д. №
2703/2018 г. на Районен съд – Стара Загора; Решение № 189 от 20.03.2019 г. по к.а.н.д. № 2066/2018 г. Районен съд –
Русе. Легалната дефиниция на понятието път също не дава основание за
тълкуване в предложения от жалбоподателя смисъл, тъй като приложението на
правилата за движение по никакъв начин не е предпоставено от настилката или
покритието на пътя. Напротив – изрично е изяснено, че път може да бъде всяка земна площ или съоръжение,
включително със затревена настилка, щом отговаря на останалите законови
изисквания. Настоящият състав споделя застъпения в съдебната практика извод за
липса на нормативно основание при управление на МПС в затревена площ да бъде
изключено спазването на правилата за движение. Още повече, че спазването на
тези правила съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДвП е задължително и при
движение по пътищата, които не са отворени за обществено
ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или
администрацията, управляваща пътя, е определено друго.
Все в тази връзка съдебната практика трайно изяснява и
че за да бъде изключена компетентността на органите за контрол на МВР, то
съответният участък трябва съобразно правилото по чл. 2, ал. 1, изр. 2-ро от ЗДвП да бъде обозначен от стопанисващото го лице като път, който не е отворен
за обществено ползване – така Решение №
11 от 28.01.2020 г. по к.а.н.д. № 757/2019 г. на Административен съд – Добрич;
Решение № 266 от 30.11.2018 г. по к.а.н.д.
№ 242/2018 г. на Административен съд – Шумен; Решение от 07.02.2013 г. по к.а.н.д. № 225/2012 г. на Административен
съд – Сливен. По делото такъв факт досежно местността „Голяма ливада“ нито
се твърди от някоя от страните, нито се установява. Следователно спрямо
процесните деяния не е била изключена нито компетентността на актосъставителя
по установяване на нарушенията, нито на наказващия орган по тяхното
санкциониране.
В наказателното постановление мястото на извършване на
деянието е описано като местност „Голяма ливада“. Понятието местност няма
легално определение нито в относимия нормативен акт, нито в онези, които
уреждат различни обществени отношения, свързани с териториалното и селищно
устройство. В териториален аспект местността не съставлява поземлен имот, а тя
ги включва в себе си, както и всички пътища, които ги разделят и обособяват. По
делото се доказа от показанията на свид. В., че такъв черен път в местността
„Голяма ливада“ съществува. Следователно местността включва и път, който дори и
да не е част от републиканската пътна мрежа, то съставлява земна площ, която
обичайно се използва за движение на пътни превозни средства и на пешеходци.
По гореизложените съображения съдът приема, че
жалбоподателят Д. е имал качеството водач и е управлявал моторното превозно
средство по път, който попада в обхвата на приложение на Закона за движението
по пътищата.
Неоснователно е възражението за допуснато съществено
процесуално нарушение поради липсата на подпис на жалбоподателя в констативния
протокол за ПТП. Съставянето на такъв документ не е част от изрично
регламентираната процедура по ЗАНН по установяване и санкциониране на
административните нарушения, поради което дори и констативен протокол въобще да
не бъде съставен, това не би опорочило административнонаказателното
производство, респ. липсата на подпис в КП също не засяга законосъобразността
на наказателното постановление. Липсва и изискване АУАН задължително да бъде
съставян на мястото на извършване на нарушението. Актът би могъл да бъде
съставен на различни дата и място от тези, на които е извършено нарушението,
стига да са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Допустимо е и АУАН да бъде
съставен на работното място на актосъставителя, тъй като няма изискване
последният да бъде очевидец на извършеното нарушение, поради което и това
възражение съдът намира за неоснователно.
По т. 1 от НП жалбоподателят е наказан за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По делото е доказано по категоричен начин, че на
описаните в НП време и място жалбоподателят Д. е управлявал моторно превозно
средство. Не се доказа обаче това превозно средство да не е било регистрирано
към датата на извършване на деянието. Това обстоятелство съставлява елемент от
състава на административното нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и
доказателствената тежест за неговото установяване се носи от
административнонаказващия орган. Фактът на съществуваща или на неизвършена
регистрация на превозното средство се установява след справка в информационния
масив на ОД на МВР – системата АИС-КАТ-Регистрация. По делото такава справка
липсва, а оттам и убедително доказателство за твърдението превозното средство
да не е било регистрирано. Тази доказателствена непълнота не би могла да бъде
отстранена във въззивното производство, тъй като липсват индивидуализиращи МПС
данни, чрез които да се направи справка в посочения смисъл. Съгласно описанието
на нарушението жалбоподателят е управлявал „четириколесно МПС тип АТВ“.
Последното не е индивидуализирано по никакъв друг начин като например чрез
номер на рама или марка, модел. Налице е изначален порок при описанието на
нарушението, което съставлява съществено процесуално нарушение на изискването
по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е самостоятелно основание за отмяна на НП в
тази част. Липсата на надлежно описание на управляваното МПС препятства и
възможността да се формира сила на пресъдено нещо. Същевременно недопустимо е
за пръв път едва с въззивното съдебно решение да се вменяват нови факти,
относими към въпроса за отговорността на наказания и по които дотогава той не
се е защитавал. Във въззивното производство съдът извършва преценка за
законосъобразност и обоснованост на НП така, както то е издадено, поради което
не може да попълва с решението си липсващите в описанието на нарушението
индивидуализиращи МПС данни. Действително в административнонаказателния процес
липсват доказателства с отнапред определена доказателствена стойност. Липсата
на регистрация би могла да бъде установявана с всички допустими доказателства,
но показанията на свид. В. не са годни да заместят констатираният
доказателствен дефицит. Свидетелят ясно изясни в показанията си, че въобще не е
виждал процесното превозно средство, което би могло да обясни липсата на
вписани индивидуализиращи го белези в АУАН, особено след като свидетелят сам
посочи, че установеният стандарт при констатиране на такъв вид административни
нарушения е да се вписва номерът на рамата. Това пък отново подкрепя и извода
на съда за липса на надлежно описание на нарушението. Обстоятелството, че
превозното средство е без поставени регистрационни табели на определените за
това места, не означава задължително и че то не е регистрирано. Липсващите
табели могат да се дължат на различни причини – тяхното сваляне, изгубване,
изземване. Регистрацията от своя страна е административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. По делото не
се доказа по категоричен начин за управляваното от жалбоподателя моторно
превозно средство да е нямало такова административно разрешение, поради което
вмененото му във вина нарушение по т. 1 от НП е недоказано. След като
актосъставителят не е виждал превозното средство и не знае никакви
индивидуализиращи го белези, чрез които да направи надлежна проверка, то и
неговите показания не запълват доказателствената непълнота по делото. По тези
съображения наказателното постановление трябва да бъде отменено в частта си по
т. 1, тъй като е незаконосъобразно и необосновано.
По т. 2 от НП жалбоподателят е наказан за нарушение по
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. От обективна
страна времето и мястото на извършване на нарушението са доказани по делото
от показанията на свидетелите В. и А. и са правилно определени в АУАН и НП, а
именно на 12.09.2019 г. около 12:30 часа в с. Лилково, землището на с. Лилково
в местността „Голяма ливада“. Авторството на деянието от страна на
жалбоподателя Д. също е установено по категоричен начин по делото от
показанията на двамата разпитани свидетели. И пред двамата – свидетелите В. и А.,
жалбоподателят Д. е признал, че именно той е управлявал процесното МПС. Това
обстоятелство не се и оспорва по делото. Следователно Д. е годен субект на
административното нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП в качеството си на водач
на пътно превозно средство. Изпълнителното деяние на нарушението се е изразило
в поведението по изгубване на контрола върху процесното МПС по време на
управление, като то се е преобърнало и е затиснало жалбоподателя. Това
обстоятелство отново е категорично доказано по делото от показанията и на
двамата свидетели В. и А.. Нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП е формално и от
обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното
деяние, без необходимост от настъпването на определен общественоопасен
резултат. В случая установените от свидетелските показания и настъпили в пряка
причинна връзка с деянието увреждания на здравето на жалбоподателя следва да се
съобразяват при оценката на степента на обществена опасност на конкретното
деяние. Именно този вредоносен резултат, намиращ се в пряка връзка с процесното
нарушение и описан както в АУАН, така и в НП, разкрива завишената степен на
обществена опасност на деянието и изключва възможността то да се квалифицира
като маловажен случай на административно нарушение. Обществената опасност е с
висок интензитет, оправдаващ използването на държавна принуда под формата на
административно наказание.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината самонадеяност
(съзнавана непредпазливост). Към момента на извършване на деянието
жалбоподателят е съзнавал, че боравейки с уредите за управление на превозното
средство, е привел същото в движение и следователно е имал качеството на водач
на МПС. Формирал е представа за особеностите на мястото, на което се е намирал,
както и за собствените си умения за управление на такъв тип моторно превозно
средство. Във волево отношение по делото не се установява жалбоподателят нито
да е целял, нито да се е съгласявал със загубването на контрол върху
управляваното пътно превозно средство, поради което деянието не е умишлено
извършено. Въпреки това, съобразявайки горните обстоятелства – особеностите на
терена и на уменията и опита си като водач, той е предвиждал възможното
настъпване на описания резултат. Жалбоподателят е осъществил деянието със
субективната увереност, че може да предотврати този резултат. Увереността му
обаче е почивала на неправилната му оценка за всички относими фактори – в
случая Д. е надценил своите възможности. В своята съвкупност тези обстоятелства
определят виновно поведение на жалбоподателя, изразено в самонадеяност като
форма на непредпазливата вина. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите
деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Тъй като за
нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП липсва такова изрично предвиждане, то не
са налице основания за отпадане на отговорността на нарушителя.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав приема,
че жалбоподателят Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан по т. 2 от наказателно
постановление. Правилно е приложена относимата санкционна разпоредба, като на
основание чл. 185 от ЗДвП административнонаказващият орган е наложил на нарушителя
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева. Видът и размерът на приложимото
в случая наказание са определени от законодателя във фиксиран размер, като
съдът не констатира допуснато нарушение при определянето и индивидуализацията
на наказанието, поради което обжалваното наказателно постановление трябва да
бъде потвърдено като законосъобразно в частта си по т. 2.
По т. 3 от наказателното постановление жалбоподателят Д.
е наказан за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. По делото е доказано от
показанията на свид. В., че от обективна страна при поискване от страна на
последния в качеството му на *** жалбоподателят не е представил контролния
талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство (СУМПС).
Задължението за носене на посочения документ съществува за лицата, които са
водачи на МПС. Проверката, при която свид. В. е установил неносене на
контролния талон от страна на жалбоподателя Д., е извършена в лечебно
заведение, където последният бил хоспитализиран в качеството си на пациент,
установено от показанията на актосъставителя. Съгласно § 6, т.25 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП водач е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни,
товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Към момента на извършената
проверка, макар и жалбоподателят да не е носил контролния талон към СУМПС, то
той е нямал и такова задължение, тъй като не е извършвал дейност, която да го
квалифицира като водач по смисъла на ЗДвП. Липсата на това правно качество към
момента на проверката означава, че жалбоподателят не е бил годен субект на
административното нарушение, за което е наказан. Този порок обуславя отмяна на
наказателното постановление в частта му по т. 3 поради неправилно приложение на
материалния закон. Обстоятелството, че в даден, предхождащ проверката от свид. В.,
момент наказаният е бил водач на МПС не означава, че задължително щом в
лечебното заведение не е представен контролният талон към СУМПС, то той не е
бил носен и при управлението на моторното превозно средство. Такъв факт не се
установи от събраните по делото доказателства, поради което и подобен фактически
извод би бил необоснован, а административнонаказателната отговорност би
почивала на предположение. Непредставянето на контролния талон в лечебното
заведение би могло да се дължи на различни причини. Доказа се, че
актосъставителят е приел този факт за достатъчен, за да направи извод за
извършването на нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, но без да изследва
причината за непредставянето на контролния талон, както и дали жалбоподателят
го е носил в момента, когато е бил управлявал МПС. По тези съображения съдът
намери, че извършването на вмененото във вина на Д. нарушение по т. 3 от НП не
е доказано по категоричен начин, което налага отмяна на наказателното
постановление в тази му част.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски в процеса – по делото такива е поискал
единствено жалбоподателят. Искането е за присъждане на разноски в размер на 250
лева, сторени за адвокатско възнаграждение. Доказано е извършването на разноски
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие е
удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Съобразно чл.
63, ал. 4 от ЗАНН е направено и възражение за прекомерност от въззиваемата
страна, което в случая настоящият състав намира за основателно. При тази
преценка съдът се ръководи от действителната фактическа и правна сложност на
делото, като присъденият по-нисък размер на разноските не може да бъде по-малък
от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Възражението
съдът намира за основателно, след като съобрази, че делото е разгледано в едно
съдебно заседание, извършените следствени действия, както и материалният
интерес. По тези съображения следва да бъде присъден по-нисък от претендирания
размер на дължимите на жалбоподателя разноски. Съобразно действителната
фактическа и правна сложност на делото съдът счита, че справедливият размер на
възнаграждението за адвокат по защитата срещу трите административни обвинения
следва да се определи над предвидения в закона минимум и в размер на 150 лева. Тъй
като обаче жалбата е неоснователна в частта си срещу т. 2 от НП, а същото е
законосъобразно и обосновано в тази част, то разноски на жалбоподателя се
дължат единствено по защитата му срещу незаконосъобразните части на оспорения
административен акт. Следователно на жалбоподателя се дължат разноски в размер
на 100 лева, сторени за адвокатско възнаграждение за защита срещу наказателното
постановление в отменените му части – по т. 1 и т. 3. Направените разноски в
останалата част над 100 лева до пълния определен от съда размер от 150 лева са
били за защита срещу едно законосъобразно НП и трябва да останат в тежест на
жалбоподателя.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази
на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД
на МВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент
от чл. 43 ЗМВР, така Решение №
13009/02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на ВАС.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето и предл. първо от
ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-009240/11.10.2019
г., издадено от Д.Г.В. – *** към ***, сектор*** В ЧАСТТА, с която на Д.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** основание:
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата
са наложени административно наказание „глоба“
в размер на 200 (двеста) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата и
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет)
лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по
пътищата.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1030-009240/11.10.2019
г., издадено от Д.Г.В. – *** към ***, сектор *** В ЧАСТТА, с която на Д.П.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** на
основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение по чл.
20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Д.П.Д.,
ЕГН: ********** сумата от 100 (сто) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ