№ 32
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Весела П. Кърпачева
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело №
20215330109703 по описа за 2021 година
„А1 България” ЕАД – гр. София е предявило против „Анди Тод“ ЕООД –
гр. П. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество следните суми, а именно: сумата от 34,28 лв. – месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор ***** за периода от 21.06.2019 г.
до 20.08.2019 г., сумата от 222 лв. – неустойка за неизпълнение на договор *****,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 01.04.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 3460/ 09.04.2021 г. по ч.гр.д. № 5550 по описа за
2021 г. на Районен съд Пловдив, V бр. състав.
Ищцовото дружество твърди, че между страните е сключен договор за
използване на мобилни услуги *****, партида *****, ID по договора *****. За
всяка отделна мобилна услуга или пакет от услуги се сключвали отделни
приложения, представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа
описание на избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/ прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. По договора
били използвани следните мобилни услуги, активирани със съответните
приложения: Приложение № 1 от 21.06.2016 г. за срок от две години с активиран
1
тарифен план МТел М клас L, за номер ***** с месечна такса 19 лв. без ДДС. С
Анекс от 13.07.2018 г. срокът на ползване на услугата е подновен за нови две
години – от 13.07.2018 г. до 13.07.2020 г. С Приложение № 1 от 21.06.2016 г. за
срок от две години е активиран тарифен план Мтел М клас XXS за номер ***** с
месечна такса 3 лв. без ДДВ. С Анекс от 13.07.2018 г. срокът на ползване на
услугата е подновен за нови две години – от 13.07.2018 г. до 13.07.2020 г. До юни
2019 г. абонатът е заплащал използваните услуги, след което е спрял да плаща. За
периода от 21.06.2019 г. до 20.08.2019 г. ответникът дължат сумата от общо 34,28
лв., за която били издадени две фактури. През месец август 2019 г., 10 месеца
преди изтичане на срока на договора, абонатът направил пренос към мрежата на
друг оператор на използваните мобилни услуги. При прекратяване на договора по
желание/ вина на клиента, последният дължал неустойка за неизпълнение и
неспазен срок на действие, която е в размер на 222 лв. в размер на 10 месечни
такси за всяко приложение. За процесните вземания била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5550/ 2021 г. на РС Пловдив, V бр.с.,
срещу която длъжникът възразил, поради което ищецът обосновава правен
интерес от предявяване на исковете. Претендира законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 01.04.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, както и присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника
„Анди Тод“ ЕООД – гр. П.. В откритото съдебно заседание, проведено на
07.12.2021 г. процесуалният представител на ответното дружество заявява, че не
оспорва наличието на договорно правоотношение между страните, както и
дължимостта на претендираната сума от 34,28 лв., представляваща цената на
предоставените далекосъобщителни услуги. Заявява, че не дължи сумата от 222
лв. за неустойка, тъй като клаузата, предвиждаща това задължение, е нищожна.
Моли за отхвърляне на този иск и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното за послужване ч.гр.д. № 5550 по описа за 2021 г. на
Районен съд Пловдив, V бр.с., образувано по депозирано от „А1 България“ ЕАД –
гр. София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за
2
сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед № 3460/ 09.04.2021 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника 15.04.2021 г., като в срока по
чл.414, ал.2 ГПК на 12.05.2021 г. е постъпило възражение. Поради това и на
основание чл. 415, ал.1, т.1 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си. В законовия едномесечен срок е подадена
настоящата искова молба. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които
е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на настоящото дело. Затова
предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
По иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД:
По делото се установява, а и това не се оспорва от ответната страна, че
между страните е сключен договор № ***** от 21.06.2016 г., по силата на който
ищецът, в качеството си на оператор предоставя на ответника (абонат) електронни
съобщителни услуги. Към договора е подписано приложение № 1/ 21.06.2016 г., с
което на ответника е предоставен мобилен номер ***** по тарифен план Мтел М
клас_L с месечна абонаментна такса от 19 лв. без ДДС, за срок от 24 месеца, до
21.08.2018 г. С приложение № 1 от 21.06.2016 г. е предоставен мобилен номер
***** по тарифен план Мтел М клас XXS с месечна такса от 3 лв. без ДДС.
Страните са сключили анекси от 13.07.2018 г. към договора, с които удължават
срока по двата абонаментни плана за период от две години до 13.07.2020 г. (л. 8 и
л.12 от делото). От така установените фактически обстоятелства се установява
наличието на облигационна връзка между страните. За процесния исков период от
21.06.2019 г. до 20.08.2019 г. ищцовото дружество е издало фактура № *****/
24.07.2019 г. за сумата от 34,73 лв. От тази сума ищецът претендира сумата от
34,28 лв. Ответникът не оспорва, че за процесния период са предоставени
далекосъобщителни услуги, както и размера на претенцията. Поради това, съдът
приема, че предявеният иск е доказан по своето основание и размер, поради което
следва да се уважи. Като законна последица от уважаването му е присъждането на
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 01.04.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл.92 ЗЗД:
За неговото уважаване следва да са се проявили кумулативно в
обективната действителност следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1. наличие на валидно облигационно правоотношение между
страните; 2. наличие на клауза, предвиждаща задължение за заплащане на
неустойка от страната, която прекратява договора преди изтичане на срока му; 3.
3
изправност на претендиращата неустойката страна; 4. размер на претенцията. В
доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване
съгласно чл.154, ал.1 ГПК е установяването на посочените обстоятелства. В този
изричен смисъл Решение № 55/11.09.2015 година, Търговска колегия, второ
отделение, т.дело № 58/2014 година на ВКС, Решение № 279/ 03.07.2012 г., състав
на четвърто гражданско отделение, гр. дело № 691 /2011 г. на ВКС, Решение № 21
от 12.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 470/2009 г., II т. о., ТК на ВКС, Решение № 65
от 24.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 333/2011 г., II т. о., ТК на ВКС
Както се посочи по-горе, между страните е налице валидно облигационно
правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги №
*****, чийто срок е продължен с два анекса от 13.07.2018 г. за двата мобилни
плана до 13.07.2020 г. Съгласно чл.3.5 от анексите, ако абонаментът по
договорите за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди
изтичане на срока на ползване, определен в абонамента, абонатът дължи на
оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за
абонамента, за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без
отстъпки, до изтичане на съответния срок на ползване. По делото се установява,
че процесният договор е прекратен по искане на ответника през месец август 2019
г., 10 месеца преди изтичане на срока му, тъй като е направен пренос към мрежата
на друг мобилен оператор. Това обстоятелство не се оспорва от ответника в
откритото съдебно заседание. Единственото възражение за недължимост на
сумата за неустойка е поради нищожност на клаузата, с която е уговорена. Следва
да се има предвид, че макар ответникът да не е депозирал писмен отговор в срока
по чл.131, ал.1 ГПК, релевираното възражение за нищожност следва да бъде
разгледано от съда. Това е така, доколкото за страната не са налице процесуални
преклузии съгласно чл.133 ГПК, досежно възраженията за нищожност, а освен
това съдът е длъжен служебно да следи за валидността на клаузите по договорите,
които са предмет на спора.
Съдът намира, че клаузата от процесния договор, уговаряща неустойка при
прекратяване на договора в размер на месечните абонаментни такси, без отстъпка,
до изтичане на срока на договора, в случая за 10 месеца, е нищожна. Неустойката
представлява предварително уговорен размер на обезщетението за вреди от
неизпълнение на договорно задължение, без да е нужно те да се доказват – чл.92,
ал.1 ЗЗД. Пораждането на това задължение обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението.
Фактическият състав за пораждане на вземане за неустойка включва изискуемост
4
на главното задължение и неговото пълно или забавено изпълнение от страна на
длъжника по договора. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако
единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Критериите, които следва да се вземат
предвид при преценката дали неустойката излиза от присъщите й три функции, са
естеството на парични или на непарични и размерът на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи – залог, ипотека,
поръчителство и др.; видът на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди.
В случая, съдът намира, че претенцията за неустойка на ищеца не е
основателна. Това е така, доколкото е налице нееквивалентност на вземането на
кредитора за неустойка в размер на месечните абонаментни такси до края на
договора, а именно за 10 месеца. Получавайки неустойка в уговорения размер,
операторът би се обогатил неоснователно, доколкото би получил пълния размер
на стойността на таксата, но без да е предоставил уговорени далекосъобщителни
услуги на потребителя. Налице е противоречие с добрите нрави, което поражда
нищожност на претенцията. Поради това искът за признаване на дължимостта на
неустойката в размер на 222 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената
част от исковете, а именно – сумата от 25 лв. в исковото производство, за ДТ за
уважения иск. Ищецът има право на разноски и в заповедното производство, за
което съдът дължи изричен осъдителен диспозитив, а именно – сумата от 43,43 лв.
Общият размер на разноските възлиза на 68,43 лв., която сума следва да се
присъди в полза на ищеца. Ответникът има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, а именно – 346,50 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„Анди Тод“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П.,
5
ул. „Преспа“ № 6, ет.12, ап.86 дължи на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, по предявения иск
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 34,28 лв.
(тридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки) – месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор ***** за периода от 21.06.2019 г.
до 20.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.04.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК № 3460/ 09.04.2021 г. по ч.гр.д. № 5550 по
описа за 2021 г. на Районен съд Пловдив, V бр. състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за признаване на дължимостта на сумата от сумата от 222 лв. – неустойка за
неизпълнение на договор *****.
ОСЪЖДА „Анди Тод“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Преспа“ № 6, ет.12, ап.86 да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК на „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 сумата от 68,43 лв. (шестдесет и осем
лева и четиридесет и три стотинки) – разноски за исковото и заповедното
производство.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1 да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК
на „Анди Тод“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
П., ул. „Преспа“ № 6, ет.12, ап.86 сумата от 346,50 лв. (триста четиридесет и шест
лева и петдесет стотинки) – разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6