№ 466
гр. Велико Търново, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МЛАДЕН ДИМИТРОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-И.А
като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20224110200906 по описа за 2022 година
за да се произнесе взема предвид :
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят Н. Г. П., оспорва електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,ал. 1 от
Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) - гр.
София, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, вр.
с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание –„Глоба” в размер на 300.00 (триста) лева. Жалбоподателят
твърди, че е заплатил дължимата винетна такса. Моли съда да отмени обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя – адв. И.,
поддържа подадената жалба на посочените основания. Претендира присъждане на
съдебните разноски съобразно представен договор за правна помощ.
Въззиваемата страна, представлявана от ю.к. Корфонозова, оспорва
подадената жалба и изложените в нея доводи. Намира, че при издаването на електронния
фиш са спазени формалните изисквания на закона, а нарушението е безспорно установено.
Счита, че отговорността за неправилно декларираните данни на превозното средство пада
върху водача, с оглед разпоредбата на чл.10а, ал.3а от ЗП. Претендира заплащане на
разноски – юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено :
1
С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, на жалб. Н. Г. П., с ЕГН **********, жив. гр. Полски Тръмбеш, в качеството
му на собственик на лек автомобил, марка "Опел", модел "Зафира", категория M l, с рег.№
*************, за това, че на 05.05.2020 год., в 16.07 часа, на републикански път І-5 в
района на км. 68+946, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, е фиксирано нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 102 от ЗДвП, установено с
устройство № 40352, на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00(триста) лева.
Указано е задължението за заплащане на такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП, в размер
на 10,00 (десет) лева.
Видно от снимковия материал, приложен към електронен фиш и
доказателствения запис от електронната система на 06.05.2020г., в 09:47:39 часа, е заснет
автомобил „Опел“, с рег.№ ********, с технически допустима максимална маса 2175кг.,
собственост на Н. Г. П., в процес на приближаване към стационарната камера, без валидна
винетка.
Видно от приложения заверен препис на касов бон на 24.10.2019г., е закупена
годишна винетка К3, на стойност 97 лева, за ремарке с рег.№********.
От справка на сектор ПП при ОДМВР – В.Търново, се установява, че жалб. Н.
Г. П., с ЕГН **********, жив. гр. Полски Тръмбеш, е регистриран, като собственик на лек
автомобил, марка "Опел", модел "Зафира", категория M l, с рег.№ ************* и няма
регистрация на друго ППС, със същия регистрационен номер.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна
следното:
Жалбата е основателна.
От процесуална страна, оспорваният електронен фиш е съобразен с
процесуалния закон и съдържа всички изискуеми съгласно чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, данни
за: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Разпоредбата на чл.189ж от ЗДП, е специална по отношение на разпоредбите
на общия административнонаказателен процес – конкретно чл.57 от ЗАНН, поради което
при преценка на формалната законосъобразност следва да се държи сметка на спазването на
намиращата приложение специална норма. В същата няма изискване за отразяване на
длъжностното лице издало електронния фиш. Това според съда не представлява празнота в
уредбата, а напротив подчертава техническия характер на изявлението, тъй като липсва и
реквизит – подпис, като основен елемент от удостоверяване на волеизявленията според
2
общите изисквания за документиране.
По същество обаче е налице неправилно приложение на материалния закон,
поради което ЕФ, се явява незаконосъобразен и следва да се отмени, поради следното :
От обективна страна, е надлежно установено от разпечатаните показания на
техническото средство и приложения снимков материал, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство. Снимките, видеозаписите,
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.
От тези доказателства се установиха обективните признаци на нарушението по
чл.179, ал.3 от ЗДв.П, свързани с движение на автомобила по пътен участък включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата.
Разпоредбата на чл.139, ал.6 от ЗДв.П, вр. с чл.10, ал. 11, т.1 от Закона за
пътищата, вменява задължение за водача, преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен
когато таксата е заплатена от трето лице. Това задължение в случая е било възникнало, тъй
като се касае за четириколесно МПС, предназначено за превоз на пътници, с обща
технически допустима максимална маса до 3,5тона.
Спорния въпрос е дали такава такса е била заплатена, след като
жалбоподателят е закупил винетка, при грешка във вида на посоченото ППС, каквото не
притежава, при правилно отразяване на държавния контролен номер.
Според съда, макар и при техническа грешка в посочване на вида на ППС, за
което се заплаща таксата, фактически такава е била заплатена в необходимия размер. Това е
така, защото независимо дали се касае до МПС или ремарке към него се дължи такса за
второто в същия размер – чл.10а, ал.9 от ЗП – „ В случаите, когато пътно превозно средство
по ал. 7 се движи с прикачено ремарке, собственикът или ползвателят е длъжен да заплати
допълнителна винетна такса за същата категория пътно превозно средство, независимо от
броя на осите на ремаркето, за срока на ползване на платената пътна мрежа от пътното
превозно средство, с прикаченото ремарке, когато общата допустима техническа маса на
състава надвишава 3,5 тона.“
От правна страна е важно да се установи дали лицето е било заплатило
държавна такса в необходимия размер за движение по пътищата включени в обхвата на
платената пътна мрежа. В случая няма дублиране на превозни средства с този контролен
номер, поради което следва да се приеме, че в действителност паричното задължение е било
изпълнено. Не налице вреда нито за фиска и специално в случая за фондовете на АПИ, по
чл.44, ал.1, т.2 от ЗП.
Вярно е, че разпоредбата на чл.10а, ал.3а от ЗП, предвижда при неправилно
декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство,
категорията му или периода на валидност на винетната такса се счита, че за пътното
3
превозно средство не е заплатена винетна такса. Тази разпоредба обаче, не следва да се
тълкува изолирано, а в общия дух на закона и на целта за която се заплащат винетни такси -
за предоставена насрещна услуга. В конкретния случай, при вярно деклариран ДКН и
заплатена такса в размер за винетка, която съответства на категорията на МПС-во, няма
основание да се приеме, че е налице неизпълнение на възложеното по закон задължение на
водача.
На следващо място, за да е съставомерно едно деяние като административно
нарушение е необходимо, най-малко от субективна страна да е осъществено по
непредпазливост – чл.7 от ЗАНН.
В случая обаче от установените факти, освен че не може да се направи извод за
умишлено осъществяване на деянието, то не може да се формира такъв и за действие по
непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК, която намира субсидиарно приложение
и в административното наказване, незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва както умисъла така и
непредпазливостта, когато самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост / 14, ал.2 от НК/ – т.е. деецът да е бил длъжен и да е могъл да узнае тези
обстоятелства, но въпреки това не го е направил.
В настоящата хипотеза не са налице доказателства за това, че жалб.П. е бил
информиран по какъвто и да е начин, че е налице грешка при при отразяване на вида на
ППС, при заплащането на винетна такса и плащането му е зачетено от контролните органи,
като невалидно.
Предвид изложеното съдът намира деянието на жалб.П. за несъставомерно от
обективна и субективна страна, поради което е налице неправилно приложение на
материалния закон и НП подлежи на отмяна.
Предвид основателността на жалбата, на осн. чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1
от ГПК, следва да се присъдят в полза на жалб.П. и направените от него разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника адв.И., но до размера на 300 лв.
Видно от приложения договор за правна помощ, за осъщественото
представителство е заплатено възнаграждение в размер на 500 лева, в брой . В договора за
правна помощ и пълномощното не е посочена дата, поради което съдът приема - тази на
представянето пред съда.
Предвид относително несъществената фактическа и правна сложност на
казуса, следва да се редуцират разноските за заплатено адвокатско възнаграждение до
минимума в редакция на разпоредбата по чл.18, вр. с чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към момента на
сключването на договора за правна помощ.
Отговорността за разноски следва да се понесе от бюджета на органа издал
отменения ел. фиш - АПИ.
Воден от горното и на осн. чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10,ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с който на жалб. Н. Г.
П., с ЕГН **********, жив. гр. Полски Тръмбеш, в качеството му на собственик на лек
автомобил, марка "Опел", модел "Зафира", категория M l, с рег.№ *************, за това, че
на 05.05.2020 год., в 16.07 часа, на републикански път І-5 в района на км. 68+946, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е фиксирано
нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 102 от ЗДвП, установено с устройство № 40352,
на основание чл. 179, ал. 3, във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300,00(триста) лева.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, гр.София,
бул.“Македония“№3, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Г. П., с ЕГН **********, жив. ********
СУМАТА от 300 / триста/ лева, деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на
страните, пред Вeликотърновския административен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5