№ 102
гр. Айтос, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20252110100070 по описа за 2025 година
Предявен е главен иск по чл.22 вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и евентуален иск по чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал.4 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по ИМ на М. М. Л., ЕГН **********, съд.адрес:
***, чрез юрк. Д.Г., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***. В исковата молба се сочи, че нa 21.05.2024 г. между страните бил сключен
Договор за потребителски кредит при посочени в ИМ параметри. Счита, че процесният договор е
недействителен, т.к. в него не бил посочен действителният ГПР, излагайки пространни доводи за
това. Евентуално намира, че клаузата за неустойка по чл.5 от процесната сделка е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, развивайки подробни съображения в тази насока. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато за установено, че процесният договор е
недействителен съгласно чл.22 вр.чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, евентуално, че клаузата на чл.5 от
процесния договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Претендира разноски.
В срока за ОИМ от ответника е постъпил такъв, с който исковете се оспорват като
неоснователни, разивайки подробни съображения в тази връзка. Моли исковете да бъдат
отхвърлени като неоснователни, претендирайки разноски.
От събраните по делото доказателства съдът намира следното от фактическа и правна
страна: Страните не спорят, а и от представените доказателства - Договор за предоставяне на
потребителски кредит от 21.05.24 г., Погасителен план към него, Преддоговорна информация
/Стандартен европейски формуляр/ се установява, че между тях е сключен процесният договор за
предоставяне на потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
кредит в размер на 5000 лв., със срок на заема 18 месеца, платим на 18 месечни вноски, съгласно
приложен погасителен план с посочени първа и последна падежни дати, при лихва в размер на
1750лв. и лихвен процент 23,33% и ГПР в размер на 49,66%. Посочено е, че общо дължимата сума
1
по кредита е в размер на 6750лв., включваща главницата от 5000лв. и договорната лихва от 1750лв.
В т. 5 от договора за кредит, озаглавена "обезпечение" е посочено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от Multitude bank в полза на дружеството. Посочено е, че с
одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана
с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило
обезпечението. Отбелязано е и че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава,
че при кандидатстването за кредит сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е
запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за
поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит.
Кредитополучателят декларира, че е запознат, че всеки одобрен от кредитора поръчител дава
еднаква възможност на кредитополучателя да получи кредит при едни и същи търговски условия.
По делото са представени доказателства, че освен посочената сума от 6750 лв.,
кредитополучателят дължи и такса за гаранция към фирма-партньор в размер на 5300 лв. /л.12 –
гръб от делото/.
Не се спори, че заетата сума е била усвоена от ищцата. От извлечение от електронната
страница на ответника се установява, че при кандидатстване за отпускане на заем е предоставена
опция за избор на поръчител - личен гарант/поръчител и гаранция от Мултитюд Банк, както и че
при избор на опцията "гаранция от Мултитюд Банк" се генерира информация относно дължимите
месечни вноски по гаранцията и съответните падежи.
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и
т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. Уредените
изисквания имат императивен характер, поради което липсата/нарушението на всяко едно от тях
самостоятелно води до настъпването на тази недействителност.
Според настоящата инстанция възнаграждението по договора за гаранция (поръчителство) е
установено за услуга в полза на кредитодателя, която е задължително условие за отпускането на
кредита и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да бъде включена в ГПР, поради което и така
посочените в договора ГПР от 49,66% и обща сума за плащане от 6750лв., не съответстват на
действителните, тъй като в тази сума не е включено допълнителното плащане от 5300лв. по
договора за гаранция /поръчителство/.
Установено по делото е, че при кандидатстване за кредит при "Фератум България" ЕООД
потребителят е задължен да посочи обезпечение на кредита под формата на
поръчителство/гаранция, като единствено му е предоставена възможност да посочи дали
поръчителството да е чрез личен поръчител или чрез осигурения от кредитодателя професионален
такъв. Обстоятелството, че потребителят е имал формалната възможност да избере между личен
гарант - физическо лице, след одобрение от кредитодателят или осигурения от последния гарант, не
променя извода за задължителност на изискването за обезпечение. Ето защо и съдът намира, че
обезпечението се явява задължително условие за получаване на кредита, а оттам и разходите във
връзка с това обезпечение под формата на поръчителство представляват разходи за допълнителни
услуги по договора, които са задължителни за сключването на договора и които разходи са известни
на кредитора (по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК). След като ищецът е
избрал възмездното поръчителство, то ответникът е следвало да включи възнаграждението за това
поръчителство в ГПР. Още повече, че и от представеното от ответното дружество извлечение от
интернет страницата му се установява, че информацията относно размера на гаранционното
2
възнаграждение, погасителните вноски и падежите им се генерират автоматично при избор на
осигурения от него гарант. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на
кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема разходите по обезпечението е
следвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по кредита и да се включат в общо
дължимата сума. Като не е сторено това, потребителят е бил заблуден относно действителния
размер на крайната сума, която е следвало да плати - тя не е била в размер на 6750лв., а в размер на
сумата от общо 12050 лв., включваща и такса за гаранция. В тази връзка и без ползването на
специални познания е видно, че посочения в договора ГПР от 49,66 % не съответства на
действително приложимия между страните и с прибавянето на посоченото възнаграждение за
поръчителство към разходите по кредита, ГПР ще надвиши предвидения в закона размер, което
води до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, тъй като посоченият в него годишен процент на разходите е неточно определен,
различен от действително приложимия /Р. № 577 от 27.06.2024 г. по в. гр. д. № 775 / 2023 г. на ОС
Бургас/, обуславящо като последица приложение на чл. 22 ЗПК, респ. процесният договор следва
да се прогласи за недействителен, което изключва необходимостта от произнасяне по предявените
евентуални искове. Мотивиран от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. М. Л., ЕГН **********, съд.адрес: ***,
чрез юрк. Д.Г., против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, че сключеният между страните Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 1352642/21.05.24 г. е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3