Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Пазарджик, 12.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Т. ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 2144/2019 г. по описа на Районен съд- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т.Х.А., ЕГН **********, с
адрес ***, против Наказателно постановление № 000184 от 11.03.2019 г. издадено от Началника на РУ- Пазарджик при
ОДМВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.7 ал.1 от ЗБЛД на основание чл.81
ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 50 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до това,
че НП е незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалния закон и
алтернативно се излагат съображения за изменение на НП, като се намали размера
на глобата до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание
жалбоподателката, редовно призована не се явява, но изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
обосновано становище за основателност на жалбата и в подкрепа на искането за
отмяна на НП или неговото изменение с намаляване размера на глобата. Прави
искане за присъждане на направените от жалбоподателката разноски за адвокатско
възнаграждение.
За въззиваемата страна, редовно призована, не се явява законовия представител,
но се представлява от процесуален такъв, който оспорва жалбата и излага
аргументирано становище за законосъобразност на НП, издадено в пълно
съответствие с относимите материалноправни и процесуални разпоредби и иска
потвърждаване на същото. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания,
становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи
следното от фактическа страна:
Жалбоподателката А. е санкционирана с НП за това, че
на 29.01.2019 г., около 15,50 часа, на главен път І-8, при извършена й
полицейска проверка е представила документ за самоличност- лична карта с № ***издадена
на 29.05.2009 г. от ОДМВР гр. К., който бил повреден с разлепено фолио.
За така констатираното св. Г.Т. ***, съставил срещу
жалбоподателката А. АУАН с бл. № 241686/29.01.2019 г., който й бил предявен и
връчен срещу подпис. В акта жалбоподателката вписала, че няма възражения за
така констатираното от полицейския орган.
Въз основа на акта на 11.03.2019 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на А. на 22.10.2019 г., видно от
разписка към НП. Жалбата срещу НП била подадена от санкционираното лице до съда
чрез АНО и била входирана в деловодството на РУ- Пазарджик на 29.10.2019 г.,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в законоустановения срок, от лице активнолегитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
НП пред компетентния съд по местоизвършване на нарушението.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и гласните
такива- показанията на актосъставителя- св. Г.Т..
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Като инстанция по същество в
производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява
цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени в жалбата, по аргумент на чл.314
ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи.
Проведеното против жалбоподателката административнонаказателно производство е
започнало със съставяне на АУАН в съответствие с разпоредбите на ЗАНН.
В това производство обаче при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, т.е. липсва описание на
нарушението, обстоятелствата при които то е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават.
Най-напред не е посочено точното място на
извършване на нарушението. В АУАН и в НП е посочено единствено „главен път
І-8“. Не ясно обаче остава на кой точно участък от този път или дали същия
попада в териториалната компетентност на АНО. Едва в съдебно заседание от
показанията на актосъставителя св. Т. стана ясно, че мястото на нарушението се
намира на посочения гл. път на 200-300 метра от разклона за с. Говедаре.
Недопустимо е обаче едва във въззивното производство да бъде установявано това
обстоятелство, тъй като за пръв път същото се установява в съдебно заседание.
Мястото на нарушението е след задължителните обстоятелства елементи от
фактическия състав на нарушението и сред задължителните реквизити на АУАН и НП.
Непосочването му нарушава разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
което е съществено тъй като засяга правото на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да разбере какво нарушение му се
вменява и адекватно да организира своята защита, в това число и да оборва
обстоятелството по местоизвършване на нарушението.
На следващо място съдът намира, че
описанието на нарушението и в акта и в НП не е пълно и ясно. В
обстоятелствената част на НП буквално е записано „…при извършена полицейска проверка представя
документ за самоличност- лична карта с № ***издадена на 29.05.2009 г. от ОДМВР
гр. К.“, повреден с разлепено фолио“. В АУАН описанието е същото с
изключение на това, че е посочено че се касае за разлепен „ламинат“.
Посочената за нарушена правна норма на чл.7 ал.1 от ЗБЛД задължава гражданите, притежатели на български лични документи, да ги
пазят от повреждане, унищожаване или загубване. Санкционната норма, която АНО е
приложил в конкретния случай и на основание на която е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката, а именно чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД, предвижда, че
се наказва с глоба от 30 до 200 лв. лице, което изгуби, повреди или унищожи
български личен документ.
Така посоченото в НП и в АУАН описание на нарушението
не сочи изпълнителното деяние на състава на извършеното нарушение и за
санкционираното лице е неясно дали е ангажирана административната му
отговорност за това, че не е пазил личната си карта от повреждане или че е
повредил личната си карта. Това е така, тъй като е посочено, че при извършената
проверка на жалбоподателката е представила „повреден- с разлепено фолио
(ламинат)“ документ.
По-нататък пороците се задълбочават, защото не са
посочени и обстоятелства свързани с повреждането на личната карта. Посочено е
само, че документът е с разлепено фолио/ламинат. Неясно е обаче в какво се
изразява това разлепване- в коя част на личната карта, цялостно или частично,
дали в резултат на същото има заличаване на лични или биометрични данни. В
съдебно заседание от показанията на актосъставителя стана ясно, че е отлепено
ламинираното покритие на личната карта, като част от ЕГН-то на лицето не се е
виждала. От така заявеното се установява, че ламинираното покритие не е просто
разлепено, а че същото е отлепено изцяло и въобще липсва. По този начин отново
важни обстоятелства- елементи от състава на нарушението бяха изяснени отново в
съдебно заседание посредством показанията на свидетеля. Това обаче е
недопустимо, тъй като при предявяването на обвинението и при санкционирането й
жалбоподателката не е била запозната с тези обстоятелства и по този начин е
била лишена от възможността да се брани срещу същите, т.е. да ги оспорва, още
повече, че от свидетелските показания стана ясно, че повредата е била такава,
че е препятствала използването на документа по предназначение, тъй като е било
невъзможно пълното идентифициране на лицето и чрез неговото ЕГН, което е
наложило допълнителна справка с ОДЧ в РУ- Пазарджик
На следващо място в описанието на нарушението липсват
обстоятелства и относно това на коя дата актосъставителят и наказващият орган
са приели, че е налице причинена от жалбоподателката повреда на личната карта-
дали същата е повредила документа си още преди извършената й проверка от
полицейските органи или в момента на проверката, респ. кога и с какви действия
същата не е опазила личната си карта от констатираната повреда.
При това положение жалбоподателката както при
предявеното й обвинение с АУАН, така и при санкционирането й с НП, не е
разбрала в какво нарушение е обвинена, че е извършила, респ. за какво нарушение
е била санкционирана. Това е така, тъй като и в двата акта нарушението не е
описано достатъчно ясно и точно. Като не са посочени действията на
санкционираното лице и в какво точно се изразява повредата на личната карта,
жалбоподателката е поставена в невъзможност да научи в какво точно е обвинена.
Освен това и в акта и в НП липсва посочване и на доказателствата, на които
актосъставителят и наказващият орган се позовават.
По този начин категорично
и непоправимо е засегнато правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна
и съдът е поставен в невъзможност да осъществи контрол за материалноправна
законосъобразност. Така допуснатите процесуални
нарушения обуславят незаконосъобразност на атакуваното НП, което пък влече след
себе си и необходимостта от неговата отмяна.
Освен посоченото по-горе, съдът намира, че е налице и
още едно основание за отмяна на НП, тъй като вмененото на жалбоподателката адм.
нарушение не е доказано до необходимата степен на несъмненост. По АНП не е
иззет самия повреден документ като веществено доказателство, нито е направено
фотокопие на същия, което да удостовери и да докаже конкретната повреда, а от
там и да е възможна проверка достоверността на показанията на актосъставителя.
При това положение остана недоказан фактът на повреждане на процесния личен
документ.
Както се посочи по-горе липсват и достатъчно
категорични доказателства, че именно в момента на извършената на
жалбоподателката полицейска проверка, а именно на 29.01.2019 г., същата е
повредила личния си документ или че именно тогава тя не го е опазила от
повреда. От показанията на св. Т. стана ясно, че при поискване на документ за
самоличност, жалбоподателката е представила личната си карта повредена- с
отлепено ламинирано покритие. Тоест документът е бил вече повреден при
полицейската проверка и тази повреда категорично не е извършена на посочената в
акта и НП дата на нарушението, а в един по-ранен момент.
При това положение АНО необосновано и неправилно е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, което
прави издаденото НП незаконосъобразно и води до неговата отмяна.
Относно искането за присъждане на разноски от страна
на пълномощника на жалбоподателката, съдът намира, че същото е своевременно
направено, а именно в хода на съдебното производство. Пълномощникът има право
на такива разноски предвид изхода на делото, а именно отмяна на НП по
изложените по-горе съображения и съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от АПК.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.15 от делото),
от които се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на
300 лева жалбоподателката А. е заплатила в брой на адвокат Л.М. от ПАК. При
това положение ОД на МВР Пазарджик, чието структурно звено е Районно
управление- Пазарджик (органът издал НП) следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателката посочените по-горе съдебни разноски.
Както се посочи РУ- Пазарджик е структурирано към ОД на МВР- Пазарджик,
съгласно чл.42 ал.2 от ЗМВР и не е самостоятелно ЮЛ разполагащо със собствен
бюджет. Затова и с оглед разпоредбата на чл.37 ал.2 от ЗМВР следва разноските
сторени от жалбоподателката да бъдат възложени в тежест на ОДМВР- Пазарджик,
която има статута на ЮЛ.
Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на
АНО за прекомерност на адвокатското възражение, тъй като исканата и заплатена
на пълномощника сума е в размер на 300 лева, което е в рамките на минимално
установения в чл.18 ал.2 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер.
При това положение възможността за коригирането на поисканата сума чрез нейното
намаляване, е изключена.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява
искането на пълномощника на въззиваемата страна (АНО) за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.27е
от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37 ал.1 от Закон за
правната помощ и като такова не следва да бъде уважавано.
Така мотивиран по
изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик
в настоящия си състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
000184 от 11.03.2019 г.
издадено от Началника на РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, с което на Т.Х.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение
на чл.7 ал.1 от ЗБЛД на основание чл.81 ал.2 т.2 от ЗБЛД е наложена глоба в
размер на 50 лева, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик да заплати на Т.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***,
разноски в размер на 300 (триста) лева- за
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в полза на АНО.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: