РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Дряново , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на десети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20204220100419 по описа за 2020 година
,за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правна квалификация чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът В. Н. К. от гр. *** основава исковата си претенция на обстоятелството,
че с договор за дарение на недвижим имот първият ответник К. З.. Щ. и съпругата му
Е.Ц. Щ.а дарили на дъщеря си – втората ответница Г.К. Щ.а следните недвижими
имоти, придобити при режим на СИО : поземлен имот с идентификатор *** с площ от
512 кв. м. и жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор ***.1, построена в същия
поземлен имот, с площ по документи от 51 кв. м., находящи се в гр. Дряново, ул. ***
Твърди, че единият от дарителите К. З.. Щ. е длъжник на ищеца, чиито вземания
произтичат от три броя изпълнителни листи, издадени от Районен съд Силистра,
съответно по НЧХД № 660/ 2018г. за сумата 500 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.09.2017г. до
окончателното плащане, както и сумата от 1500 лв., за извършени разноски във
въззивното производство по ВНЧХД № 11/ 2020г. по описа на Окръжен съд Силистра,
както и по НЧХД № 871/ 2019г. за сумата от 1650 лв. за разноски, както и сумата 1500
лв. за разноски по ВНЧХД № 66/ 2020г. по описа на Окръжен съд Силистра, както и по
НЧХД № 752/ 2019г. за сумата 1602,75 лв. – разноски, както и за сумата 1550 лв.
разноски във въззивното производство по ВНЧХД № 65/ 2020г. по описа на Окръжен
1
съд Силистра. Посочва, че по изброените изпълнителни листи били образувани три
броя изпълнителни дела в съдебно-изпълнителната служба ***, обединени по-късно в
изпълнително дело № 20203230402155 по описа на същата СИС. По образуваните
изпълнителни дела имало извършени вече разноски, които към момента на депозиране
на исковата молба възлизали на 1904 лв.
Заявява, че към 26.06.2020г. ответникът Щ. бил осъден на първа инстанция по
трите НЧХД на Районен съд Силистра – съответно на 29.10.2019г. по НЧХД № 660/
2018г., на 03.02.2020г. по НЧХД № 752/ 2019г. и на 14.01.2020г. по НЧХД № 752/
2019г. От приложените съдебни решения и обявления било видно още, че
разпоредителната сделка била извършена малко преди изтичане на 30-дневния срок за
произнасяне по трите въззивни НЧХД по описа на Окръжен съд Силистра, които били
решени съответно на 08.07.2020г., на 08.07.2020г. и на 01.07.2020г. Към датата
26.06.2020г. ответникът Щ. бил наясно за възникване на задължения към ищеца по
повод проведените съдебни дела.
Твърди, че с извършването на дарение на описаните по-горе недвижими имоти,
първият ответник увреждал ищеца, тъй като се лишавал от имущество, спрямо което
можело да бъде насочено принудителното изпълнение и което да послужи за
удовлетворяване на кредитора. Предвид обстоятелството, че първоинстанционните
решения били произнесени на 29.10.2019г., на 03.02.2020г. и на 14.01.2020г., а
увреждащата сделка била извършена на 26.06.2020г., както и в едномесечния срок за
окончателното въззивно произнасяне по трите дела, според ищеца било очевидно, че
при извършване на увреждащото действие длъжникът е знаел за увреждането.
Доколкото увреждащото действие на разпореждане било безвъзмездно, то било без
значение дали надарената знаела за увреждането към момента на извършването на
дарението. Освен това надарената била низходяща на първия ответник – негова
дъщеря, поради което била налице и презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Моли съда да
постанови решение, с което на основание чл. 135 ЗЗД да обяви за относително
недействителен по отношение на ищеца В. Н. К. в качеството му на кредитор, договора
за дарение, сключен с нотариален акт № ***, том I, рег. № ***, дело № ***, издаден от
нотариус А.А., рег. № *** с район на действие Районен съд Дряново, вписан с вх. рег.
№ ***г. под акт № ***, том I на Агенцията по вписванията Дряново, с който
ответникът К. З.. Щ. е прехвърлил безвъзмездно в полза на ответника Г.К. Щ.а –
негова дъщеря правото на собственост върху следните недвижими имоти : ½ идеална
част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 512 кв. м., находящ се в гр.
Дряново, ул. ***и ½ идеална част от жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор
***.1, построена в горния поземлен имот с площ по документи 51 кв. м., находяща се в
гр. Дряново, ул. *** Претендира разноски.
2
В дадения от съда срок е постъпил отговор от ответника К. З.. Щ., с който се
твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като оспорват твърдението, че
съществуват издадени в полза на ищеца изпълнителни листи, като приложените с
исковата молба били неистински. Твърди, че не дължи претендираните от ищеца суми,
тъй като между страните имало неуредени финансови взаимоотношения и ищецът
дължал суми в размер на 15 500 лв., произтичащи от неизпълнен ангажимент на
съпругата на ищеца – Снежана Неделчева К.а да прехвърли гараж, находящ се в гр.
***, ул. *** № ***. Също така ищецът незаконно бил задължал и в момента укривал
собствения на ответника лек автомобил *** с рег. № *** за което била сезирана
Районна прокуратура ***. В тази връзка прави възражение за прихващане до размера
на по-малката сума.
На следващо място твърди, че направеното дарение не е било с цел да се увреди
кредитора, тъй като към онзи момент не е имало такъв, а да се уредят приживе
имуществените отношения между ответника и децата му, тъй като същият е с остро
сърдечно заболяване. По-скоро дарението било направено само и единствено с цел
имотът да стане лично имущество на дъщеря му, а не същото да е в режим на СИО на
младото семейство. Твърди, че поведението му по никакъв начин не увреждало ищеца.
Оспорва истинността, автентичността и верността на представените с исковата молба
писмени доказателства. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск, като недопустим и да прекрати производството по делото, а разгледан
по същество, да го отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
В дадения от съда срок не е депозиран отговор от ответницата Г. К. Т..
В проведеното по делото съдебно заседание на 05.04.2021г. пълномощникът на
ответниците адв. Н. от АК – Габрово оттегли направеното оспорване с отговора на
истинността, автентичността и верността на представените с исковата молба писмени
доказателства. В писмени бележки по делото посочва, че от представените по делото
писмени доказателства се установило, че ищецът също дължал суми на ответника,
поради което първо следвало да бъде извършено прихващане. За удовлетворяване
претенцията си ищецът по делото бил предприел действия по принудително
изпълнение срещу ответника чрез възбрана и опис на друг негов имот, находящ се в гр.
Варна и той се явявал обезпечен кредитор чрез имоти, различни от тези, предмет на
атакуваните сделки с исковете по чл. 135 ЗЗД. Поради което оспорва формирания от
ищеца извод за увреждащ характер на процесните сделки.
С определението си от 09.03.2021г. съдът се е произнесъл по направените от
ответника Щ. възражения с отговора, като е оставил без уважение направеното искане
за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения
иск, като неоснователно. Оставил е без уважение направеното искане за приемане за
3
съвместно разглеждане в настоящото производство на възражение за прихващане, като
недопустимо. Определението не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното :
Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че с присъда от 29.10.2019г. по НЧХД № 660/ 2018г. по
описа на Районен съд Силистра ответникът Щ. бил признат за виновен за престъпление
по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК бил
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Както и бил осъден да заплати на гражданския ищец В.К. сумата 500 лв. – обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 04.09.2017г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата 12 лв. – разноски. С решение от
08.07.2020г. по ВНЧХД № 11/ 2020г. по описа на Окръжен съд Силистра присъдата е
била потвърдена, като ответникът Щ. бил осъден да заплати на ищеца сумата 1500 лв.
– адвокатско възнаграждение в хода на въззивното производство. За присъдените суми
бил издаден изпълнителен лист № 260000/ 21.08.2020г.
Между същите страни са водени и други наказателни дела от частен характер. С
присъда от 14.01.2020г. по НЧХД № 752/ 2019г. по описа на Силистренски районен съд
ответникът Щ. е осъден за заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 1602,75 лв. С решение от 01.07.2020г. по ВНЧХД № 65/ 2020г. по описа на Окръжен
съд Силистра присъдата е била потвърдена, като ответникът Щ. бил осъден да заплати
на ищеца сумата 1550 лв. – адвокатско възнаграждение в хода на въззивното
производство. За присъдените суми бил издаден изпълнителен лист № 124/
20.07.2020г.
С присъда от 03.02.2020г. по НЧХД № 871/ 2019г. по описа на Районен съд
Силистра съд ответникът Щ. е осъден за заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 1650 лв. С решение от 08.07.2020г. по ВНЧХД № 66/ 2020г. по
описа на Окръжен съд Силистра присъдата е била потвърдена, като ответникът Щ. бил
осъден да заплати на ищеца сумата 1500 лв. – адвокатско възнаграждение в хода на
въззивното производство. За присъдените суми бил издаден изпълнителен лист № 123/
20.07.2020г. По делото е представено уведомление по изп. дело № 20203230402155по
описа на СИС при Районен съд *** до взискателя В.К., видно от което с разпореждане
на Държавен съдебен изпълнител от 20.11.2020г. на основание чл. 458 от ГПК като
взискател се присъединява Държавата в лицето на НОП до размера на сумата от
25 235,96 лв.
Впоследствие изп. дело № 2155/ 2020г. по описа на СИС при Районен съд ***,
4
образувано на 31.07.2020г. по изпълнителен лист № 123/ 2020г. ,издаден по НЧХД №
871/ 2019г. по описа на Районен съд Силистра и присъединеното към него изп. дело №
165/ 2020г. по описа на СИС при Районен съд ***, образувано на 16.10.2020г., въз
основа на изпълнителен лист № 260000/ 21.08.2020г., издаден по НЧХД № 660/ 2018г.
по описа на Районен съд Силистра било изпратено на съдебен изпълнител при Районен
съд Дряново и било образувано изп. дело № 5/ 2021г.
Между страните не е налице спор, а и от приложения на л. 5 от делото
нотариален акт се установява, че на 26.06.2020г. ответникът К. З.. Щ. дарил на
ответната страна Г. К. Т. съответните идеални части от процесните недвижими имоти,
подробно описани в акта, по отношение на които съдът е сезиран да прогласи частична
недействителност спрямо ищеца. По делото не е спорно и от направената служебна
справка в НБД „Население“ е видно, че ответниците по делото са роднини по права
линия от първа степен, тъй като са баща и дъщеря.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният конститутивен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е
процесуално допустим. За ищеца е налице правен интерес от предявяването му, тъй
като с него се търси обявяването на относителна недействителност на сделка, имаща за
предмет имот, различен от този, върху който (както твърди ответника Щ.) е учредена
ипотека за обезпечаване вземането му срещу длъжника. В този смисъл решение № 46/
07.03.2016 г. по гр. д. № 4352/2015 г., IV г. о., ВКС. Искът е насочен срещу надлежните
ответници – страните по атакуваната сделка, за която се твърди, че уврежда кредитора.
Уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД изисква ищецът да докаже пълно и
главно качеството си на кредитор спрямо прехвърлителя по атакуваната сделка,
извършване на разпоредително действие от страна на длъжника в полза на другия
ответник, увреждане интересите на кредитора с това разпоредително действие, както и
наличие на знание у длъжника, че действието уврежда кредитора. Кредиторът не
следва да доказва наличие на знание у приобретателя по възмездната сделка, ако той е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, тъй като в тези случаи
действие намира оборимата презумпция за знание по чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Оборването на
въведената презумпция е в тежест на длъжника, за което същият следва да проведе
пълно обратно доказване.
В производството по Павловия иск се приема, че ищецът има качеството на
кредитор, ако съществуването на вземането му произтича от твърдените в исковата
молба факти. Не е необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно
решение, достатъчно е същото да е действително възникнало. В тази връзка
5
правоотношението, от което произтича вземането на кредитора не е част от предмета
на отменителния иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което ищецът не следва да доказва
пълно и главно, че вземането му е ликвидно и изискуемо. В този смисъл т. 2 от ТР №
2/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК, на ВКС и константната
практика на ВКС.
Възникването на правото по чл. 135 ЗЗД се предпоставя от наличието на
действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност. Не е
необходимо вземането да е изискуемо и ликвидно, нито то е обусловено от влязло в
сила съдебно решение. Тежестта на доказване в процеса на факта на притежаване на
вземането е върху кредитора, съгласно чл. 154 ГПК. В конкретния случай
фактическият състав, от който възниква вземането в полза на ищеца от първия
ответник, е безспорен и категорично се установява от влезлите в сила присъди, имащи
задължителен характер за гражданския съд, съгласно чл. 300 ГПК. Ето защо към
релевантния за спора момент (26.06.2020 г. - датата на атакуваната сделка) в полза на
ищеца е съществувало действително вземане спрямо първия ответник за сумата 500 лв.
– обезщетение за причинените му неимуществени вреди от извършено от първия
ответник престъпление съобразно присъда по НЧХД № 660/ 2018г. по описа на
Районен съд Силистра. Доколкото правопораждащият юридически факт за възникване
на вземането за обезвреда обаче е извършването на противоправното деяние (края на
месец август 2017г. до 04.09.2017г.), към момента на разпоредителната сделка
(26.06.2020 г.) ищецът вече е имал качеството на кредитор на първия ответник, без
значение, че правото му да поиска паричен еквивалент на претърпените
неимуществени вреди е упражнено на един по-късен етап. Правото на кредитора да
упражни иска си по чл.135 от ЗЗД не е обусловено от наличието на изискуемо или
ликвидно вземане, нито от установяването му с влязъл в сила съдебен акт. Поради
което неоснователни са възраженията, че към датата на сключване на сделката
присъдата не е била влязла в сила. Това е достатъчно, за да се приеме за доказано в
производството по Павловия иск, че ищецът има формалното качество на кредитор по
отношение на първия ответник. За вземанията си ищецът се е снабдил с изпълнителни
листи срещу длъжника и за тяхното принудително събиране е образувано
изпълнително производство от ДСИ при Районен съд ***. По изложените съображения
съдът намира за доказано, че ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник
на наведеното от него основание – извършен от последния деликт и присъдено
обезщетение.
В настоящото производство освен качеството си на кредитор ищецът безспорно
доказа и извършването на увреждащо разпоредително действие от страна на длъжника.
Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 320/05.11.2013 г. по гр. д. №
1379/2012 г., решение № 261/25.06.2015 г. по гр. д. № 5981/2014 г., решение №
6
201/31.10.2018 г. по гр. д. № 1036/2018 г., всички на IV г. о. и мн. други) всяко
разпореждане, с което отделен имуществен обект се изважда от патримониума на
длъжника или се намалява неговата цена, урежда интереса на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника си. Без значение за наличието на увреждане
е дали при разпореждането в патримониума на длъжника постъпва друго имуществено
благо, както е при възмездните отчуждителни сделки, тъй като цялото имущество на
длъжника служи за удовлетворение на кредиторите му и всеки от тях решава от цената
на кой имуществен обект да се удовлетвори. В тази връзка сключения между
ответниците договор за дарение от 26.06.2020 г., с който първият ответник е дарил на
дъщеря си подробно описания по-горе недвижим имот, безспорно уврежда кредитора.
Вследствие на извършеното прехвърляне на правото на собственост се намалява
имуществото на длъжника, като по този начин се затруднява удовлетворяването на
ищеца. В случая се касае за безвъзмездна сделка, която безспорно създава пречки за
удовлетворяването на кредитора, тъй като липсва насрещна престация по договора от
страна на приобретателя. Правноирелевантно е дали длъжникът след разпореждането
притежава и друго имущество и на каква стойност е то, тъй като отчуждаването на
длъжниково имущество води до обективно намаляване възможностите на кредитора да
се удовлетвори. За приложимостта на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е без значение и дали
кредиторът е наложил обезпечителни мерки във връзка със своето вземане, тъй като
съгласно чл. 133 ЗЗД за удовлетворяване на дълга служи цялото имущество на
длъжника и същият не разполага с правна възможност да посочва, от коя движимост
или недвижимост следва да се удовлетвори кредитора. Право на последния е да избере
начина и имуществото, с което да се удовлетвори. В този смисъл решение № 50/2017 г.
по т. д. № 731/2016 г. на I т. о., ВКС, решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр. д. №
2301/14 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 639 от 06.10.2010 г. по дело № 754/2009 на ВКС,
ГК, IV г. о., решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр. д. 879/10 г. на ВКС, ІІІ г. о. и
решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. 754/09 г. на ІV г. о.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява и наличието на
субективния елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД, който следва да е
налице само у прехвърлителя по процесната сделка с оглед на безвъзмездния й
характер. Знанието на длъжника за увреждане е налице винаги когато същият знае, че
има кредитор и че с извършеното разпореждане ще го затрудни при удовлетворяване
на вземането му (решение № 45/01.06.2011 г. по гр. д. № 450/2010 г. III г. о., ВКС). В
настоящия случай към датата на дарението – 26.06.2020 г. е безспорно, че първият
ответник е бил подсъдим по НЧХД № 660/ 2018г. по описа на Районен съд Силистра,
по което е била постановено присъда от 29.10.2019г., която същият е обжалвал.
Следователно към цитираната дата у него е формирана представа, че има кредитор и че
действието му го уврежда, което знание всякога е налице, когато разпоредителната
сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане.
7
По аргумент от чл. 135, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД в случая е ирелевантно знанието на
дарения (втората ответница по делото) за увреждането на кредитора тъй като
разпоредителното действие е безвъзмездно. В този случай съвсем логично законът
защитава интереса на кредитора, тъй като третото лице е получило имущественото
благо от длъжника без да извършва насрещна престация. В същия смисъл е решение №
639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., ІV г. о., ВКС. Дори действието на
имуществено разпореждане на длъжника да беше възмездно, знанието на третото лице
за увреждането се презюмира, видно от въведената в чл. 135, ал. 2 ЗЗД презумпция за
знание, тъй като е от кръга на изброените лица, доколкото приобретателят е дъщерята
на дарителя.
За пълнота на изложението и във връзка с възраженията на ответника Щ. следва
да се посочи, че ответниците не успяха да проведат необходимото пълно обратно
доказване за оборване на презумпцията за знание по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД. В тази
насока не бяха представени никакви доказателства. Сам по себе си фактът на
сключване на оспорената сделка на 26.06.2020 г. говори, че страните са били в добри
отношения помежду си.
По изложените съображения съдът намира, че по делото се установи по
категоричен и несъмнен начин наличието на всеки един от елементите от обективната
и субективната страна на фактическия състав на отменителния иск по чл. 135, ал. 1
ЗЗД. Ето защо предявения от ищеца – кредитор Павлов иск следва да се уважи изцяло
и атакуваната с него безвъзмездна сделка от 26.06.2020 г. за ½ идеална част следва да
се обяви за относително недействителна спрямо него.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на
ищеца за разноски се явява основателна. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК
за водене на делото същият е сторил разноски в общ размер на 1163,57 лв. Тълкувайки
понятието "разноски" съобразно правната уредба, съдържаща се в чл. 78 и сл. от ГПК,
налага се извод, че под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични
средства, които са изразходени от страната във връзка с образуването на
производството и извършването на определени процесуални действия – платено
адвокатско възнаграждение, държавна такса за образуване на делото, депозит за
призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на
оглед и други подобни. Докато разходите за извършване на фактическите действия на
страните и техните процесуални представители по събиране на доказателствата -
изготвяне на копия от документи, банкови такси, транспорт, разходи по повод
пътуване до седалището на компетентния съд и др. подобни не представляват
разноски, подлежащи на присъждане. Поради което съобразно представения списък на
8
ищеца следва да се заплати от ответниците сумата 753,30 лв. – разноски за държавна
такса и адвокатско възнаграждение или по 376,65 лв. от всеки един от тях. В
останалата си част до пълния претендиран размер от 1163,57 лв. претенцията е
неоснователна и не следва да се заплаща от ответниците.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на В. Н. К.,
ЕГН **********, гр. ***, ул. ***
договор за дарение на недвижим имот от 26.06.2020 г., обективиран в нотариален акт
№ ***, том I, рег. № ***, дело № ***/ 2020 г. на нотариус А.А., рег. № *** на НК, с
който К. З.. Щ., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. *** е дарил на дъщеря си Г. К. Т.,
ЕГН **********, гр. ***, ул. *** своята ½ (една втора) идеална част от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор *** (две три девет четири седем пет нула едно едно четири
шест) по кадастралната карта на гр. Дряново, с административен адрес гр. Дряново, ул.
***с площ от 512 (петстотин и дванадесет) кв. м. и ½ (една втора) идеална част от
построената в него жилищна сграда – еднофамилна с идентификатор ***.1 (***) с
площ от 51 (петдесет и един) кв. м., при съседи : ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ
№ ***, ПИ № ***.
ОСЪЖДА К. З.. Щ., ЕГН **********, гр. Дряново, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на В.
Н. К., ЕГН **********, гр. ***, ул. *** СУМАТА 376,65 лв. (триста седемдесет и шест
лв. и шестдесет и пет ст.) – разноски.
ОСЪЖДА Г. К. Т., ЕГН **********, гр. ***, ул. *** ДА ЗАПЛАТИ на В. Н. К.,
ЕГН **********, гр. ***, ул. *** СУМАТА 376,65 лв. (триста седемдесет и шест лв. и
шестдесет и пет ст.) – разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
9