№ 119
гр. Несебър, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова
Административно наказателно дело № 20252150200165 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. К., родена на **********г. в Чешка Република,
заявена чрез адв.В. П. от АК-Бургас срещу Наказателно постановление № 25-0304-
000096/24.06.2025г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър.
С обжалваното НП за извършено нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП и на
осн.чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба" в
размер на 2000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата се сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно, издадено при
съществени нарушения процесуалните правила, поради което следва да бъде отменено.
В о.с.з. процесуалният представител на жалбоподателя изтъква, че К. е чехски
гражданин, който не разбирам и не говоря български език, а по време на извършената
й проверка не е осигуран преводач на разбираем за нея език, поради което тя не е
разбрала в какво се състои извършваната й проверка, какво се изисква от нея и какви
са правата й. На следващо место навежда, че от представените с жалбата медицински
документи се установява, че К. страда от депресивно психическо разстройство, което е
станало причина за допуснатото от нея леко ПТП. С тези аргументи се иска отмяната
на НП и присъждането на сторените по делото разноски.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
1
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
На 21.02.2025г. около 15,30ч. автопатрул по КАТ в състав св.О. И. на длъжност
мл.автоконтрольор в РУ-Несебър и св.С. С. на длъжност мл.инспекторв РУ-Несебър е
бил изпратен да посети местопроизшествие в к.к.Слънчев бряг, до хотел Карлово
поради постъпил сигнал в полицейското управление.
От показанията на свидетелите И. и С. се установява, че при пристигане на
место са установили, че лек автомобил с чехска регистрация, управляван от
жалбоподателката се е блъснал в товарен автомобил. Според свидетелите удара е бил
лек, тъй като материалните щети били минимални - от удара бил счупен заден стоп на
товарния автомобил, а по предния капак на лекия автомобил имало драскотини. След
установяване на водачите и щетите, полицейския екип пристъпил към тестване на
водачите, но успели да тестват само водача на товарния автомобил, чиито показания за
употреба на алкохол били отрицателни. Не успели да тестват жалбоподателката тъй
като била „в неадекватно състояние“. По-конкретно свидетелите И. и С. посочват, че
К. е седяла на мястото на водача в колата си, от нея се усещала силна миризма на
алкохол, вътре в автомобила й имало отворено кенче с бира на поставка за кафе, а в
купето имало още 15-20 кенчета с бира. Когато отворила вратата на водача, К.
повърнала на пътното платно, полицаите установили, че тя не може сама да излезе от
автомобила. Водачът на товарния автомобил им разказал, че преди да пристигнат, тя
се опитала да излезе от колата си, но паднала и той я прихванал и я върнал обратно в
колата. Според тези свидетели, К. е била видимо употребила алкохол, поради което е
била неадекватна, не е можела сама да стои изправена, те са я придържали. По-късно в
полицейското управление я сложили да седне на един стол, но тя не е била в състояние
да се задържи на стола и падала на земята. Двамата свидетели И. и С. посочват, че в
началото са разговаряли на български език с жалбоподателката К., като двамата
убедено твърдят, че тя владее достатъчно добре български език, тъй като от 3-4 години
живее в гр.Свети Влас, допълват, че тя говори добре също английски и руски език.
След като е била поканена на место от св.И. да бъде тествана за алкохол К. е изведнъж
започнала да казва, че не разбира какво й казват. Тогава св.И. продължил да й говори и
обяснява на руски език, че трябва да бъде тествана за алкохол и наркотици, но тя
продължила да казва, че не разбира. На место е отказала да бъде тествана с техническо
средство за употреба на алкохол. В полицейското управление бил осигурен и преводач
с английски език, но К. продължавала да твърди, че не разбира и категорично отказала
да бъде тествана за наркотици както с техническо средство, така и да й бъде направено
медицинско изследване, като отказала да подписва и получава каквито и да било
документи от съставените от полицейските служители.
От показанията на св.Д. Д. полицейски инспектор в група Пътен контрол при
2
РУ-Несебър се установява, че е бил в сградата на управлението, когато св.И. и С. са
били изпратени по сигнал за ПТП в близост до РУ-Несебър, а в последствие и са
довели К.. Св.Д. е присъствал при съставянето на АУАН и талон за изследване и отказа
на жалбоподателя да бъде тествана и получи съставените документи. От показанията
на св.Д. се установява, че в сградата е бил осигурен преводач от английски език, като
свидетеля допълва, че той също владее английски език. Така според този свидетел,
чрез преводача Т. е било обяснено на К. за изследването с техническо средство и за
правото й да даде кръв и урина за химичен анализ, но тя категорично е отказала и
двете проби – и техническото средство и химичния анали. Било и е преведено и
обяснено съдържанието на съставения АУАН, като К. отказала да подпише
съставените документи – АУА и талон за медицинско изследване, на който отказ Д.
станал свидетел. Св.Д. също твърди, че жалбоподателката владее руски език и
английски език.
От показанията на св.Т.Т. се установява, че работи като преводач към Община-
Несебър и обслужва при повикване и РУ-Несебър. Свидетеля посочва при разпита си,
че не си спомня конкретния случай. При извършено в о.с.з. на 16.06.2025г. предявяване
на АУАН № 0596412/21.02.2025г. и талон за медицинско изследване № 282814,
представени от АНО по административнонаказателната преписка св.Т. потвърждава, че
разпознава почерка и подписа си, съгласно които под тези документи собственоръчно е
изписал думата „превел“, трите си имена и се е подписал. Доколкото свидетелят
твърди, че не си спомня конкретния случай, посочва обичайната си практика да
превежда проведения разговор между полицейските служители и съответното лице,
което не владее български език, като дава примери от обичайни ситуации при които е
превеждал.
В резултат от гореописаните действия на свидетелите а жалбоподателя са били
съставени от св.О. И. талон за изследване № 282814 на 21.02.2025г. в 16,00ч., което Б.
К. е отказала да получи и подпише, удостоверено с подписа на св.Д. Д. и преводача
Т.Т./л.18/. Съставен бил от св.И. и АУАН № 0596412/21.02.2025г./л.17/ срещу Б. К., за
това, че на21.02.2025г. около 15,30ч. в к.к.Слънчев бряг е управлявала л.а**** с рег.№
1 VF 3971, собственост на Б.М. от Чехия, като при проверка водача е отказала да бъде
тествана с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с № 0068 за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, издаден е талон за медицинско
изследване № 282814, като водача отказва да даде биологични проби кръв/урина за
установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози, с което е
нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП. Нарушителя е отказал да подпише и
получи препис от АУАН - обстоятелство, което е удостоверено с подписа на св.Д.Д., а
от отбелязване върху акта е удостоверено, че е извършен превод от св.Т..
Възоснова на издадения АУАН е издадено тук обжалваното наказателно
3
постановление по реда на чл.52, ал.1, изр.2-ро, вр.чл.44, ал.4 от ЗАНН, с което за
административно нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца. НП е връчено лично на нарушителя на
10.03.2025г., като съдържанието му е преведено от св.Т.Т., съгласно отразяване върху
НП.
По делото са приети представените от жалбоподателя ведно с превод
експертно становище за инвалидност/л.23-29/, съгласно което К. страда от смесено
тревожно-депресивно разстройство, тежко личностно разстройство-емоционално
нестабилно с истерични черти; има хронична болка в лумбалния отдел на гръбначния
стълб без неврологични дефицити; описано е състояние след операция на валгус
халкус/деформация, засягаща основата на палеца на ходилото/, както и състояние след
естетична операция на гърдите, обосновали извод за намалена трудоспособност от 50%
и изплащане на инвалидна пенсия.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните
по делото доказателства гласни и писмени доказателства, които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като искрени, непротиворечиви, последователни, конкретни и логични, съдът
кредитира показанията депозирани в с. з. от свидетелите О. И., С. С., Д. Д. и Т.Т..
Техните показания за начина, по който е извършена проверката, за обстоятелството, че
първоначално полицейския екип на место е разговарял с К. на български език, който тя
е говорела с лек акцент, в последствие когато е разбрала, че ще бъде тествана с
техническо средство за алкохол е започнала да повтаря, че не разбира какво й казват.
Тъй като полицейските служители знаели, че тя владее български, руски и английски
език, тъй като от 3-4години живее в гр.Св.Влас, продължили да й говорят на руски
език, но тя продължила да твърди, че нищо не разбира, а в последствие в сградата на
РУ-Несебър бил осигурен и преводач от английски език, но тя отново отказала да бъде
тествана, да получи и подпише съставените документи. При описването на посочената
хронология свидетелските показания са еднопосочни и взаимно допълващите се.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /НП е връчено на
10.03.2025г., а галбата срещу него е депозирана на 21.03.2025г./, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- началник
4
група при ОДМВР, РУ-Несебър, съгласно т. 3.12 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –
младши автоконтрольор при сектор "ПП, оправомощен съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.
34, ал. 1 и 3 от ЗАНН, като НП е съставено при условията на чл.52, ал.1, изр.2-ро
ЗАНН, вр.чл.44, ал.4 от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя съгласно документ за самоличност. Спазено е от
страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение. В
АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът К. е отказала да й бъде
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози и не е
изпълнила предписание за химико-токсилогично лаболаторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози с полеви тест.
От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е
приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство Drager Drug
Test-5000.
Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози,
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и с глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две
форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
5
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи: Според
настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни
доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Показанията на разпитанити по делото четирима свидетели са последователни,
логични, взаимосвързани и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на
място, непосредствено след управлението на автомобила от страна на въззивника и
отказа на лицето да бъде тествано за употреба на наркотични вещества, състоял се
както на место, така и по-късно в сградата на полицейското управление.
Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на
друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят К. е осъществила
нарушението за което е санкционирана с обжалваното наказателно постановление.
Жалбоподателят има качеството на "водач" по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП и е отказала да й бъде извършена проверка за употреба на наркотици с тест.
Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Безспорно в случая
К. е имала качеството на водач на МПС, доколкото същата е възприета от водача на
товарния автомобил да управлява лекия автомобил, като при управлението същата е
допуснала описаното по-горе ПТП, при което управляваният от нея л.а**** е ударил
товарния автомобил, като в резултат от този удал е бил счупен заден стоп на т.а. След
разясняване на начина за извършване на проверката, както и последиците при отказ,
жалбоподателят по никакъв начин не е съдействала на контролните органи, не е
предприела никакви действия с цел извършване на проверката, а напротив
категорично е отказала тестване, поради което е налице отказ. Отказите от тестване са
били последователни независимо от езика, на който са давани указания и са
извършвани пояснения на жалбоподателката, като в случая първоначално полицейския
екип е разговарял с нея на български, тя е отговаряла на бъдгарски език „заваляно с
лек акцент“, според показанията на св.С., в последствие когато е разбрала, че трябва да
бъде тествана с техническо средство за употреба на алкохол е К. изведнъж е започнала
да заявява, че не разбира какво й говорят. Поради това полицейския екип е продължил
да говори на руски език, а накрая е бил осигурен и преводач от английски език, но К. е
отказала да бъде тествана и да получи преписи и да подпише съставените Талон за
медицинско изследване и АУАН. Липсват каквито и да било доказателства К. да е
съдействала на проверяващите с оглед извършването на проверка за наркотици.
6
Поради това и за съда е безспорно ясно, че е налице категоричен отказ за извършване
на проверка с техническо средство, обективиран и недвусмислено манифестиран чрез
поведението на въззивника, включително и чрез заявеното от него пред органите на
реда, възприето от органите на полицията и осигурения преводач, че отказва да бъде
тествана и да подпише документите във връзка с извършената й проверка.
По сторените от жалбоподателя възражения съдът съобрази следното:
Безспорно чл. 84 от ЗАНН препраща към НПК, но не всички разпоредби от НПК са
приложими в производството по ЗАНН. Привлеченият към
административнонаказателна отговорност има правата, описани в чл. 55, ал. 1 от НПК
на обвиняемия: да научи за какво нарушение е привлечен в това качество и въз основа
на какви доказателства; да представя доказателства; да участва в производството; да
прави искания, бележки и възражения; да обжалва актовете, които накърняват
неговите права и законни интереси, да има защитник, които се упражняват по реда
предвиден в ЗАНН и гарантират от спазването на процесуалните правила по съставяне
и връчване на АУАН, на НП с указания за реда и сроковете за депозиране на
възражения, жалби и доказателства. Поради това следва да бъде спазен процесуалният
ред в ЗАНН при издаването на АУАН и на НП за конкретното нарушение, както и
изискванията за съдържанието им в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, за връчване на преписи
от тях на нарушителя с указания за реда и сроковете за подаване на възражения и
жалби. За производството не е от значение дали административнонаказващият орган в
случаите, когато наказаното лице не говори български език, ще му осигури надлежен
преводач. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 1, т. 3 от Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство, според която за леки нарушения
налагани от орган, различен от съд, когато е налице законова гаранция, че тази санкция
може да се обжалва пред съд, директивата се прилага единствено в производството по
обжалване пред съда. Именно съобразно посочената норма, наказващият орган не е
длъжен непременно да осигурява преводач в административно- наказателното
производство, когато привлеченото към отговорност лице не говори български език. В
случая същината на въпроса дали е допуснато нарушение на процесуалните правила не
се състои в това, дали органът е или не е осигурил преводач, а в това дали е допуснато
нарушаване на правото на защита на лицето вследствие невъзможността му да разбере
в какво е обвинено.
Тази цел органът, провеждащ процедурата следва да положи усилия да
разясни на съотватното лице съдържанието на акта, независимо от това какви похвати
ще използва - чрез осигуряване на преводач, чрез превеждане на текста, ако самия
орган познава езика на привлеченото към отговорност лице, чрез ползване на други
лица, които са свидетели и знаят този език, чрез автоматичен преводач и др. Самият
ЗАНН е регламентирал достатъчно гаранции за правото на защита, които следва да
7
бъдат спазвани при реализиране на процедурите по него. Едно от тези гаранции е
предявяването на АУАН, което не представлява предаване на документ, а представлява
запознаване на обвиненото лице с деянието, което му се вменява, което означава
лицето да получи смислен превод и разяснение на съответното нарушение и
последствията от него, както и правата му за защита. В конкретния случай от
установената хронология за съдебния състав няма съмнение, че нарушителя е била
обстойно запозната на три различни езика, в какво точно се състоят указанията на
полицейските служители, а именно, че тя следва да бъде тествана с техническо
средство за употреба на алкохол на место, а в последствие в сградата на РУ-Несебър да
бъде тествана с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 за употреба на наркотици
и техните аналози и за медицинско изследване за установяване наличието или липсата
на наркотични вещества или техните аналози, както и че отказът съставлява
административно нарушение, за което й се съставя АУАН. При тези разяснения К.
многократно и категорично е отказала да бъде тествана, като отказите й са ясно
манифестирани и възприети от четиримата разпитани по делото свидетели.
Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложеното на водача наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано.
Доколкото в разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП предвидените санкции са
фиксирани от законодателя по вид и размер, то съдът намира, че правилно
административнонаказващият орган е съобразил критериите за определяне размера на
административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, в контекста на липсата на възможност
за избор на различен от определения в закона конкретен размер. Определеното спрямо
жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Нарушението не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по
"наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от
този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би
било незаконосъобразно.
При изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че
обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло като правилно
и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, разноски се следват в полза на АНО, но доколкото
същият не е претендирал такива, то и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0304-000096/24.02.2025г.,
издадено от началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на Б. К., родена на
**********г. в Република Чехия, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложено
наказание „Глоба" в размер на 2000лева и Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 24 месеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
9