Решение по дело №8718/2018 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.   София,

21.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Г.О. ІІ Б състав

в публично

заседание на

осемнадесети  февруари

две

хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РАЛИЦА ДИМИТРОВА

СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

при секретаря

Д.Шулева

и в присъствието на

Прокурора

като разгледа докладваното от

съдия Димитрова

гр. дело N

8718

по описа за

2018г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решение от 16.04.2018г. на СРС, 35 състав, постановено по гр.д. № 70563/17г. в частта,  в която  са  отхвърлени   исковете му  по   чл.422 във вр. с чл.415, ал.1   от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и  чл.422 във вр. с чл.415, ал.1  от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД до пълните им размери.

Жалбоподателят  твърди, че   атакуваното решение   е неправилно и постановено в нарушение  на материалния закон.   Първоинстанционният съд е приел, че за периода м.05.2013г. до м. 12.2013г. дължимите суми са погасени по давност. Тези вземания са обективирани във фактура  № **********/07.2014г., издадена със срок за плащане  15.09.2014г., от който момент започва да тече и давността. Заявлението е подадено на 21.07.2017г., преди изтичане на тригодишния давностен срок. В чл.32, ал.1 от ОУ е пределен реда  и срока, по който купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми по издадените фактури, а именно в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Затова задължението за плащане на дължимите суми според ежемесечно получаваните фактури е най – късно до края на текущия месец, следващ месеца на издаването. Първоинстанционният съд не  е съобразил,  че сумите по фактурата от м. 07.2014г. стават изискуеми  през месец септември 2014г.

    Затова моли въззивния съд да отмени решението в атакуваната от него част и   да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.

Ответникът, в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, оспорва   жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото  доказателства в първоинстанционното и въззивно производства по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е сезиран с искове по чл.422 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК  във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.149б, ал.3 от ЗЕ  и  чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, което е уважено. В предвидените от закона срокове ответникът  е подал възражение. Ищецът твърди, че  последният е клиент на топлинна енергия за  ап.34, находящ се в гр. София, ж.к. „*******. Той е ползвал топлинна енергия за периода м.05.2013г. до месец 04.2015г. и  дължи сумата от 600, 9лв., представляваща стойността на  ползвана топлинна енергия и лихва за забава върху нея в размер на 137, 10 лв. за периода 15.09.2013г. до 29.06.2017г., 35,38 лв. такса за дялово разпределение  за същия период и 9, 97 лв. лихва за забава за периода 15.09.2014г. до 29.06.2017г.  Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ   продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. В тези, действали през процесния период е предвидено, че купувачите на топлинна енергия  са длъжни да я заплащат в 30 дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнася. Ответникът е използвал доставената топлинна енергия, видно от приложеното извлечение от сметки. На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите  в сграда  етажна собственост се извършва по системата на дялово разпределение при наличието на договор. В случая в сградата не е въвеждано дялово разпределение. Затова моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че той дължи сумата от 600, 9лв., представляваща стойността на  ползвана топлинна енергия и лихва за забава върху нея в размер на 137, 10 лв. за периода 15.09.2013г. до 29.06.2017г., 35,38 лв. такса за дялово разпределение  за същия период и 9, 97 лв. лихва за забава за периода 15.09.2013г. до 29.06.2017г. Претендират се законната лихва върху главницата  от 21.07.2017г. до окончателното й изплащане и  разноски.

От представените    извлечение от сметка, съобщения към фактури  се установява, че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия  на  определена  стойност.

Въз основа на заявление от 21.07.2017г., депозирано от ищеца пред СРС, е издадена заповед за изпълнение  срещу ответника за исковите суми.

            По делото е приет протокол от 31.10.2001г. от общо събрание на етажните  собственици, които са взели решение за избор на   фирма за дялово разпределение, с която на 27.11.2001г.  са сключили договор чрез упълномощени представители. В списъка към протокола  от общото събрание фигурират името и подписът на Ив.В..

Приети са общи условия, действали през исковия период.

В отговора по исковата молба  ответникът  оспорва исковете. Прави възражение за  погасяване на вземанията по давност. Липсват убедителни доказателства, които да обосноват извод, че претендираните суми са дължими.

По делото е приета счетоводна експертиза, която е дала заключение за размера на начислените и неплатени сметки от  ответника, както и за размера на лихвата за забава. Дължимата сума за топлинна енергия е 600,99лв. , а за дялово разпределение 35, 38 лв.

Приетата техническа експертиза  е посочила количеството на потребената топлинна енергия по общия топломер. Технологичните разходи са за сметка на ищеца. В имота на ответника радиаторите са демонтирани и не ползва топлинна енергия за отопление.   Топлинна енергия за сградна инсталация се начислява върху отопляем обем от 108 куб.м., а за БГВ се отчитат два водомера. Дължимата сума е 600, 99 лв. Общият топломер е минавал на метрологична проверка. Начислените суми са съгласно действащата нормативна уредба.

Съдът възприема заключенията като компетентни и безпристрастни.

Районният съд е уважил частично исковете.  В частта, в която те са уважени решението е влязло в сила, както и в частта, в която до пълния размер са отхвърлени исковете за такса дялово разпределение и лихва за забава върху нея.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане са обективно съединени искове по чл.422 във вр. с   чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД  и  чл.422 във вр. с  чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.  Искът по  чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК  е специален установителен иск.  С него разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство е оспорено от длъжника.  Чрез него кредиторът иска да постигне стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като изпълнителен титул за събиране на вземането му. Правният интерес от предявяването му винаги е налице, когато длъжникът  е оспорил вземането като е предявил възражение в срока по чл.414 от ГПК. Видно от заповедното производство е, че  И.В. е предявила възражение в законоустановения срок.  Поради което за „Т.С.“ ЕАД е налице правен интерес от предявяване на  иска по чл.422 от ГПК. / Р № 89/02.06.2011г. по т.д. № 649/2010г., ІІ т.о. на ВКС, Р № 246/11.01.2013г. по т.д. № 1278/11г., ІІ то. на ВКС, Р № 171/ 24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., ІV г.о. на ВКС/. От тази възможност се е възползвала „Т.С.“ ЕАД.

Въззивният съд се произнася служебно по  валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му  в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение  на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

В обжалваната част обжалвания съдебен акт е валиден и допустим.

Страните не спорят, че са обвързани от облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия.

 Спорният  въпрос, по  който  въззивният съд следва да се произнесе, е дали  е основателно възражението за изтекла погасителна давност, направено своевременно от ответника в отговора на исковата молба. Според ТР № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС задълженията за заплащане на топлинна енергия има характер на периодично плащане и се характеризират с това, че  имат един и същи правопораждащ факт, падежът им настъпва през предварително определен период от време, размерът на плащанията е изначално определен или определяем и  не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. При периодичните задължения давността е тригодишна и е предвидена в чл.111, б. „в“ от ЗЗД.  Целта на краткия давностен срок е да се защити длъжникът относно онези негови плащания, които предварително  са известни  на страните по правоотношението. Те знаят  изначално времето на изпълнение.  Така в общите условия на въззивника е предвидено, че  задължението за заплащане на топлинна енергия трябва да се изпълни в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася или в 30 дневен срок от датата на публикуване на месечните сметки на интернет страницата на  топлопреносното предприятие. И в двата случая всяко месечно задължение става изискуемо   след изтичане на 30 дневен  срок. От тогава започва да тече и погасителната давност, а не  от 15.09.2014г., когато е  следвало да се плати, издадената фактурата от месец юли 2014г. Затова и вземанията за периода м. 05.2013г. до м. май 2014г.  са погасени по давност. Или искът по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД е основателен за сумата от 317, 40лв. и за периода от м.06.2014г. до м.04.2015г.

Основателен е и акцесорният иск по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД. Налице е забавено изпълнение на парично задължение във временно  отношение. Поради това длъжникът дължи  на кредитора допълнителна сума, представляваща обезщетение за забава в размер на 60, 82 лв. 

Поради изложените правни изводи решението на районния съд трябва да бъде  потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на спора на   жалбоподателя  не се дължат разноски по делото пред  СГС.

На ответника И.В. следва да се присъдят разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лв.

Воден от горното, съдът

 

 

РЕШИ :

         

ПОТВЪРЖДАВА  решение от 16.04.2018г. на СРС, 35 състав, постановено по гр.д. № 70563/17г. в частта,  в която  са  отхвърлени   исковете  на „Т.С.“ ЕАД, ***   по   чл.422 във вр. с чл.415, ал.1   от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и  чл.422 във вр. с чл.415, ал.1  от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД до пълните им предявени размери.

ОСЪЖДА  „Т.С.“ ЕАД, ***  да заплати на  И.Г.В., ЕГН **********,*** и със съдебен адрес:*** чрез адв. В. Л.  сумата от 300 лв. / триста  лева/ разноски по делото  пред СГС.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач.

Решението  не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: