Решение по дело №1811/2023 на Административен съд - Бургас

 

Производството е по реда на чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр. с чл.203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по искова молба от Г. В. Г., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие Дебелт към Затвора [населено място], против ГДИН София, в която е заявено искане за присъждане на сумата от „25 000 лв., която сума Г. претендира като обезщетение за описани като причинени неимуществени вреди, в резултат на противопровното бездействие на ответника спрямо ищеца за периода от 01.01.2019г. до 25.09.2023г. да му осигури адекватно медицинско обслужване и лечение във връзка със заболяването „вирусен хепатит С“ по време на изтърпяване на наказанието, ведно със законната лихва върху претендираната сума“.

Ищецът твърди, че страда от вирусен хепатит С, като при постъпване в Затвора Бургас е уведомил затворническата администрация за заболяването си, предоставил е медицински документи в тази връзка и е направил искане за лечение. Твърди, че в периода от 01.01.2019г. до 25.09.2023г. не са му правени медицински изследвания и не е провеждана каквато и да било терапия. Заявява, че е бил оставен без медицинско наблюдение и лечение, като единственото, което е предприето от затворническата администрация, е чернодробна диета, изготвена от доктор Г., като диетата била прекратена, след доктор Г. напуснала. Твърди, че не знае какво е здравословното му състояние, но чувствал тежест в дясната област на черния дроб, трудно уринирал, постоянно се прививал от болки, като на моменти бил трудно подвижен. Г. счита, че с поведението си служителите на ГДИН са нарушили чл.3 от ЗИЗНС.

В съдебно заседание на 03.01.2024, ищецът редовно призован, се явява лично и с адв. Ш., който поддържа исковата молба. Уточнява, че претендира законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, а не от датата на увреждането, както е посочено в исковата молба. Ангажира гласни доказателства. В последното по делото съдебно заседание, проведено на 21.02.2024г., се явява адв.С., посочен от АК –Бургас за процесуален представител на Г.. Пледира съдът да постанови решение, с което да уважи исковата претенция, така, както е предявена. Излага доводи, че събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват изложените в исковата молба твърдения.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерството на правосъдието [населено място], редовно уведомен, не изпраща представител. Представя писмен отговор, както и доказателства относно здравословното състояние на ищеца. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът Г. Г. изтърпява наказание лишаване от свобода, като е постъпил в Затвора Бургас на 23.09.2010 г.

Съгласно приложената по делото медицинска справка /л.43 от делото/, при постъпването си в Затвора Бургас Г. е съобщил, че през 2005г. е боледувал от вирусен хепатит В, като това е вписано в медицинското му досие. На 08.07.2014г. е прегледан от д-р Н. /а не Н., както сочи в исковата молба/, като е поставена диагнозата „Хепатитис хроника“. Назначена е диета №5, предназначена за чернодробни заболявания за срок от 60 дни. В медицинската справка е посочено, че в изпълнение на национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025 г., в Затвора Бургас е организирано скринингово изследване за хепатит С през 2021г. и през 2023 г. Програмата включва изследване, преглед от лекар - гастроентеролог на лицата с потвърден хепатит С, издаване на протокол и предписване на медикаменти за лечение по НЗОК. При проведените изследвания Г. не е заявил желание да бъде изследван и лекуван при диагностициране.

Съгласно представена по делото справка с рег. №ИЗ-3780/14.11.2023г. /л.60/ , лишеният от свобода е диагностициран от различни медицински специалисти –психиатри с множество психиатрични заболявания, като „Органични разстройства на настроението“, „Неорганично безсъние“, „Психични и поведенчески разстройства“, дължащи се на употребата на ОПИОИДИ и хероинова зависимост, за което са му назначавани медикаментозни лечения. В справката е посочено,че съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ППЗИНЗС, всеки лишен от свобода след постъпването си е подложен на първичен медицински преглед за оценка на общото здравословно състояния. Изрично е посочено и обстоятелството, че Грозев не е представил наличната му документация, свързана със заболяването хепатит [населено място] 2021г. в местата за лишаване от свобода е провеждан скрининг от външна неправителствена организация за наличие на активна форма на хепатит С при лишените от свобода. Констатираните такива случаи са включени в програма за активно лечение, но Грозев не е допуснат до тази фаза.

По отношение на здравословното състояние на Г. във връзка с указанията на съда, дадени в Определение №2673/25.10.2023г. /л.30 от делото /, е представен здравен картон /л.44/, видно от който ищецът е диспансеризиран с диагноза хепатит „В“. Видно от данните от прегледа /л.45/, при постъпването в Затвора е посочено, че от девет години употребява хероин, а в графа обективно състояние е посочено хепатит от 2000 г.

По искане на ищеца по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля И. Р.. От показанията на свидетеля Радев се установява, че с ищеца се познават от Затвора Бургас и ЗО в Дебелт, където са изтърпявали наказание лишаване от свобода. Сочи, че в периода месец януари 2019г. до 25.09.2023г. са били частично заедно, но не може да конкретизира точно от кога до кога. Сочи, че Г. не е лекуван и не са му предоставяни медикаменти за лечение. Г. е споделял със свидетеля, че единствено доктор Г. му обръщала внимание и го поставяла на диета за хроничен хепатит. Обещавала му и терапия, но такава не е проведена.

Съдът, като съобрази изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, от правна страна намира следното:

Исковата молба е подадена от лице с правен интерес, допустима е за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Искът е подсъден на Административен съд - Бургас, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, поради твърдяното от ищеца място на увреждане.

Искът е насочен срещу надлежен ответник - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и териториалните й служби. Твърдените незаконосъобразни действия и бездействия са административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС. При това положение, ГД „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3.

Според чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно втората алинея на чл.3 от ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съдът приема, че е сезиран с иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.

Според чл.285, ал.1 от ЗИНЗС искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК.

За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е необходимо да се установи наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) нарушение на изискванията, предвидени в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2) претърпяна вреда, чието настъпване се предполага до доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; 3) причинна връзка между нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Липсата, на която и да е от посочените предпоставки, обуславя неоснователност на заявената претенция.

Според чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Настъпването на фактите, от които биха произтекли вредите, които се презюмират, подлежи на доказване.

В разглеждания случай Г. претендира сумата от 25 000 лв., като обезщетение за описани като причинени неимуществени вреди, в резултат на противопровното бездействие на ответника спрямо ищеца за периода от 01.01.2019г. до 25.09.2023г. да му осигури адекватно медицинско обслужване и лечение във връзка със заболяването „вирусен хепатит С“ по време на изтърпяване на наказанието, ведно със законната лихва.

Настоящият съдебен състав, след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира, че исковата претенция е изцяло неоснователна и недоказана.

Правната уредба на режима на извършване на трудова дейност от лишените от свобода граждани се съдържа в ЗИНЗС и ППЗИНЗС.

Правото на гражданите, включително и на лишените от свобода, на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ.

Съгласно чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС, за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.

Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ), всеки български гражданин (в т. ч. и лишените от свобода) има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента (чл. 81, ал. 2 ЗЗ).

Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС).

В чл.115, ал.1 от ППЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода се преместват за лечение в специализираните болници за активно лечение в местата за лишаване от свобода със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на затвора и лекарско предписание. В ал. 2 на същия член от правилника е предвидена и възможност лишените от свобода да се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода. Така цитираната законова уредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава (отново в медицинските центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода) да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ.

Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези. От приложените по делото писмени доказателства и конкретно справката на л.60 от делото е видно, че Г. не е предоставил наличната му документация, свързана със заболяването от хепатит С, въпреки че при постъпването му в Затвора Бургас на 23.09.2010 г. е съобщил, че през 2005 г. е боледувал от вирусен хепатит, което е вписано в медицинското му досие /медицинската справка на л.43/. В медицинската справка е посочено, че в изпълнение на национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2021-2025 г., в Затвора Бургас е организирано скринингово изследване за хепатит С през 2021г. и през 2023 г. Програмата включва изследване, преглед от лекар - гастроентеролог на лицата с потвърден хепатит С, издаване на протокол и предписване на медикаменти за лечение по НЗОК. При проведените изследвания Грозев не е заявил желание да бъде изследван и лекуван при диагностициране.

Наред с това по делото не са установи твърденото чувство на тежест в дясната област на черния дроб, трудно уриниране, постоянно превиване от болки, както и трудното предвижване. През процесния период липсват данни за необходимост от лечение на подобни оплаквания, от което съдът извежда извода за тяхната неоснователност. Освен това липсват каквито и да било данни от страна на ищеца да са подавани молби за посещение при лекар, на които да му е било отказано.

Показанията на допуснатия до разпит свидетел не променят тези изводи. Свидетелят посочва, че ищецът е имал здравословни проблеми. Не посочва конкретни дати и случаи, когато не ищеца е отказано лечение, а единствено, че лечение по отношение на Грозев във връзка със заболяването му хепатит не е проведено.

За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи и следното:

Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, безспорно е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието. Налице е обаче разлика между дължимата административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др. и медицинската такава - профилактична, диагностична и лечебна, като качеството на последната следва да се основава на медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от гледна точка на утвърдените медицински стандарти /чл. 80 от Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения/ и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и качество /чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето/, не могат да бъдат контролирани от затворническата администрация тъй като не се касае за административна дейност, а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните органи, посочени в Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване /арг. чл. 6, ал. 6/. Това следва и от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3, 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г.

Всичко това води съда до извод, че органите от затворническата администрация, които са отговорни за здравословното състояние на Г., изпълняват правомерно своите служебни задължения и не е налице бездействие, както и липсва причинно – следствената връзка между твърдените от ищеца неимуществени вреди и поведението на администрацията от ГД "Изпълнение на наказанията".

Предвид изложеното, съдът приема, че за ищеца не са настъпили неимуществени вреди за периода 01.01.2019г.-14.09.2023г., през който период е изтърпявал наказание лишаване от свобода. Съдът намира, че исковата претенция за неимуществени вреди е недоказана по основание и размер и следва да бъде отхвърлен изцяло.

Въпреки изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като нормата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда. Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо общите такива по чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с 144 от АПК и чл. 143 от АПК, поради което са неприложими.

Мотивиран от горното, Административен съд - Бургас, дванадесети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Г. В. Г., с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затворническо общежитие Дебелт към Затвора [населено място], против ГДИН София, за присъждане на сумата от 25 000 лв., която сума Грозев претендира като обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на противопровното бездействие на ответника спрямо ищеца за периода от 01.01.2019г. до 25.09.2023г. да му осигури адекватно медицинско обслужване и лечение във връзка със заболяването „вирусен хепатит С“ по време на изтърпяване на наказанието, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд - Бургас в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.