Определение по дело №70/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 62
Дата: 10 февруари 2022 г. (в сила от 10 февруари 2022 г.)
Съдия: Капка Живкова Вражилова
Дело: 20225600600070
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62
гр. ХАСКОВО, 10.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-

ГЕОРГИЕВА
Членове:ФИЛИП Ж. ФИЛИПОВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20225600600070 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243 ал.7 НПК.
Образувано е по жалба на П. Д. Д. от с.Л. общ.С., депозирана чрез повереника
адв.П. К., срещу Определение №5/11.01.2022г., постановено по ЧНД №9/22г. по описа на
РС-Свиленград, с което е потвърдено Постановление на прокурор от РП- Хасково, ТО-
Свиленград от 14.12.2021г. за прекратяване на наказателното производство по ДП№135/20г.
по описа на РУ-Свиленград, образувано за престъпление по чл.194 ал.1 НК.
С частната жалба се излагат доводи за незаконосъобраност и необоснованост на
обжалвания съдебен акт. Счита, че в постановеното определение съдът не посочил
фактическите обстоятелства, които намира за относими и не извършил анализ и оценка на
събраните по досъдебното производство доказателства. Твърди, че случаят покрива от
обективна и субективна страна белезите на престъплението по чл.194 ал.1 НК. Изразено е
недоволство от възприетия от съда извод, че в действията на св.А. Н. не се разкрива
присвоително намерение, аргументиран със съждението, че същият е действал в изпълнение
на договор. Моли съда да отмени определението на РС-Свиленград и да постанови друго, с
което да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство.
Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата и се
запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана в рамките на
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
въззивен контрол. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Наказателното производство по ДП№135/2020г. по описа на РУ-Свиленград е
образувано по реда на чл.212 ал.1 НПК с Постановление на прокурор при РП-Свиленград с
оглед наличие на достатъчно данни за извършено престъпление по чл.194 ал.1 НК.
В хода на извършеното разследване по досъдебното производство са разпитани в
качеството на свидетели множество лица, включително и по реда на чл.223 НПК, проведени
1
са очни ставки, приобщени са писмени доказателства, назначени и изготвени са СОЕ на
инкриминираните вещи.
С Постановление от 14.12.2021г. на прокурор при РП-Хасково, ТО-Свиленград
наказателното производство било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1
НПК. В обстоятелствената част на своя акт, след като описал в хронология установените
факти и направил анализ на събраните по делото доказателства, представителят на
държавното обвинение приел, че деянието не разкрива обективните и субективните
признаци на престъпните състави по чл.194 ал.1 НК и чл.209 ал.1 НК, както и на друго
престъпление от общ характер. Най-сетне, прокурорът направил извод, че се касае за
неточно изпълнение на страна по договор, спорът във връзка с който подлежи на
разрешаване от съда.
Останал недоволен от постановлението на прокурора, пострадалият П. Д. Д.
депозирал пред РС-Свиленград жалба, по която е произнесено определението на РС-
Свиленград, предмет на настоящия инстанционен контрол.
С обжалваното определение районният съд възпроизвел описаната с
постановлението на прокурора фактическа обстановка, като я приел за изяснена, а изводите
за липса на извършено престъпление от общ характер определил като правилни и
законосъобразни. В мотивната част на своя акт, първоинстанционният съд направил анализ
на събрания в хода производството доказателствен материал, като обсъдил относимите
показания на свидетелите по делото. В заключение и след излагане на конкретни правни
аргументи, направил извод, че не се установяват обективните и субективните признаци на
престъпните състави, визирани в разпоредбите на чл.194 ал.1 НК и чл.209 ал.1 НК,
доколкото случаят касае неуредени гражданскоправни отношения между лица. С тези
доводи съдът потвърдил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство.
Въззивният съд се съгласява с тези изводи и намира, че обжалваното определение
следва да бъде потвърдено поради следните съображения:
В производството по чл.243 НПК съдът има за задача да провери
законосъобразността и обосноваността на постановлението за прекратяване- дали изводите
на прокурора се основават на правилен анализ на събраните доказателства, дали е проведено
пълно и всестранно разследване със събиране на всички възможни и допустими
доказателства и в тази връзка дали са извършени всички надлежни процесуално-следствени
действия. За да се достигне до логичен и обоснован извод за липса на извършено
съставомерно деяние и прекратяване на досъдебното производство, е необходимо да бъдат
събрани доказателства относно всички елементи на престъпния състав, респ. липсата на
такива. Това може да се извърши само при изцяло изяснена фактология по разследването.
В настоящия случай горното е било сторено в пълен обем. Постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство е мотивирано в достатъчна
степен. От него може да се проследи формирането на волята на решаващия орган, доколкото
вътрешното му убеждение е основано на доказателствата по делото, обективирано е ясно,
посочени са приетите за установени факти, доказателствата, въз основа на които са изведени
фактическите изводи и съображенията за съответстващите им правни изводи. От
обстоятелствената част на прокурорския акт е ясно какви факти прокурорът приел за
установени и на базата на какви доказателства. Изложени са правните съображения на
прокурора по какви причини счита, че не се касае за престъпление от общ характер, а за
неизпълнение на граждански отношения.
В този смисъл въззивният съд споделя изцяло приетата за установена и от
контролирания съд фактическа обстановка. Безспорно по делото е, че на 19.04.2018г. св.П.Д.
и св.А. Н. подписали споразумение за извършване на съвместни дейности по почистване на
2
терен в с.Л., собственост на първия, по изваждане на вкопани три броя метални цистерни за
гориво и по предаване на същите за скрап, при поделяне поравно на разходите и приходите
по съответните дейности. Установено е също така от показанията на свидетелите, че
дейностите по почистване на терена, изравяне на вкопаните цистерни и предаването на
скрап на една от тях е била извършена съвместно от договорилите се. Събрани са също така
безпротиворечиви доказателства по досъдебното производство, че другите две цистерни,
предмет на горепосочения договор, са били предадени за скрап от св.А. Н., без участието на
св.П.Д.. От проведените разпити на свидетели и приобщените в хода на разследването
писмени доказателства е установено, че всеки от тях двамата е направил разходи и
реализирал приходи от съвместната дейност, предмет на подписаното споразумение, които
подлежат на преценка за еквивалентност, съобразно договореното.
Принципно положение е, че консумирането на състава на определен вид
престъпление налага поведението на наказателноотговорния субект да отговаря на
предписанието за наличие на елементите от обективна и субективна страна, установени в
правната норма от особената част на НК. Фактическият състав на разпоредбата трябва да
бъде осъществен в своята цялост и да се разкрива всеки отделен признак от него. При
съпоставка между обективните и субективни признаци на престъпленията, визирани в
нормите на чл.194 ал.1 НК и чл.209 ал.1 НК, и конкретните действия на св.А. Н., обаче не
може да бъде направен извод за тяхната съставомерност.
На първо място, за да бъде реализирано престъплението кражба, законът изисква от
обективна страна чуждата движима, да е отнета от владението на другиго, без негово
съгласие. Това предполага, че до извършване на деянието съответната движима вещ се е
намирала във фактическа власт на всеки друг, освен на дееца. В конкретния случай,
сключвайки споразумението от 19.04.2018г. със св.П.Д. в качеството му на собственик на
процесните движими вещи, св.А. Н. установил на правно основание свое владение, даващо
му възможност да упражнява фактическа власт, в това число и да се разпорежда с тях. В
този смисъл неговите последващи действия по продажба на два броя метални цистерни не са
извършени в нарушение на закона, а представляват такива във връзка с изпълнението на
споразумението, имащо характер на договор. Именно от неговото съдържание се извлича
съгласието на св.П.Д., а оттам и правото на св.А. Н. да упражнява фактическа власт върху
инкриминираните вещи.
За пълнота на изложението, тук е мястото да се отбележи, че действията на св.А. Н.
по продажба на две от металните цистерни, предмет на споразумението, не покриват и
признаците на престъпния състав, визиран в нормата на чл.206 ал.1 НК. Изпълнителното
деяние по чл.206 ал.1 от НК е присвояване на чуждо имущество, което се изразява в
противоправно юридическо или фактическо разпореждане с предмета на престъплението,
намиращ се във владение на дееца, извън пределите на правомощията, които са му
предоставени. В резултат на извършения от лицето акт на разпореждане с имуществото
пострадалият претърпява имотна вреда. От субективна страна престъплението се
характеризира с умисъл. Съпоставянето на изброените признаци от състава на
престъплението с формираната по делото съвкупност от свидетелски показания и писмени
документи, налага извод, че не е доказана по безспорен и категоричен начин именно такава
форма на посегателство върху инкриминираните вещи. От доказателствата по делото
действително се установява, че св.А. Н. е извършил самостоятелно разпореждане с
процесните два броя метални цистерни, собственост на пострадалия. Действията му обаче са
били извършени в изпълнение на поетите със сключване на споразумението ангажименти.
Индиция в тази насока са и събраните в хода на разследването писмени доказателства, за
осъществени от страна на св.А. Н. след продажбата парични преводи в полза на собственика
на инкриминираните вещи, обосноваващи липса на умисъл за своене.
От друга страна, за да се достигне до извод, че е реализиран престъпният състав на
3
измамата по смисъла на чл.209 ал.1 НК, е необходимо деецът да е предприел действия, с
които пряко да способства формирането на погрешни представи у адресата за конкретни
факти, които не съответстват на действителността. В случаите, в които граждански договор,
се ползва като средство за въвеждане в заблуждение, поведението на извършителя се
съсредоточава върху създаването на привидно убеждение у пострадалия, че ще изпълни
поетото задължение по съглашението, което обективно не е в състояние да осъществи или
изначално не желае да изпълни. Тази негативна характеристика на възприятните представи
на дееца, обаче, следва да бъде даденост още при начеването на измамливите действия или
най-късно към момента на имущественото разпореждане, предприето от заблуденото лице.
В случая нито един доказателствен източник не дава стабилна основа за изводи относно
изначалната липса на намерение у св.А. Н. да извърши дейностите, предмет на
споразумението. Изводимо и от събрания доказателствен материал, същият е имал поначало
възможност да изпълни поетите ангажименти изцяло, доколкото поддържал връзка със
св.П.Д., наел и заплатил на работници и техника за извършване на изкопни дейности и
такива, чиято необходимост от извършването им е възникнала след изравянето на
цистерните, положил нужните усилия за намирането на купувачи и най-сетне след
продажбата на процесните вещи направил два парични превода в полза на другата страна по
споразумението.
В конкретния случай между св.П.Д. и св.А. Н. по съществото си е възникнало
облигационно правоотношение, съдържащо белезите на договор за гражданско дружество
по смисъла на чл.357 ЗЗД, доколкото с подписаното на 19.04.2018г. между двамата
споразумение, те са се съгласили да обединят своите действия за постигане на една обща
стопанска цел. В този случай всичко, което е придобито от съвместната им дейност е обща
собственост на съдружниците. С постигане на целта, за която е учредено, така възникналото
гражданско дружество се прекратява, след което между съдружниците може да се извърши
разпределение на паричните средства, придобити в резултат на съвместните им действия
след рекапитулация на печалбите и загубите от извършената дейност. Въпросът за
изпълнението на договорите не е въпрос на наказателното право и не може да се решава по
пътя на наказателния процес, изхождайки само от факта на установяване на непълно или
неточно изпълнение.
В заключение от изложеното дотук, настоящият въззивен състав намира, че
обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №5/11.01.2022г., постановено по ЧНД №9/22г. по
описа на РС-Свиленград, с което е потвърдено Постановление на прокурор от РП- Хасково,
ТО-Свиленград от 14.12.2021г. за прекратяване на наказателното производство по
ДП№135/20г. по описа на РУ-Свиленград, образувано за престъпление по чл.194 ал.1 НК
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5