Р Е Ш
Е Н И E
гр.Б.Слатина, 31.07.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Трети наказателен състав, в публично заседание на 26 юли, Две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Соня Ралчева, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д. № 264/2018 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***,
п.к.1527, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., в качеството им на управители,
чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.С.,***,
с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото
дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника М.М.Г.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
за сумата от 276,04
лв. главница, дължима на
основание сключен договор за паричен заем № 2737273
от 30.01.2017г. между длъжника и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, договорна лихва в размер на 12,93 лв. за периода от
07.02.2017г. до 25.04.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер
на 81,43 лв., такса разходи за
извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45,00 лв., законна лихва за забава в размер на 16,96 лв. за периода от 26.04.2017г. до 30.11.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 08.12.2017г., до окончателното изплащане на вземането, както и
направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД,
чл.86 от ЗЗД и чл.92
от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства.Допусната и изслушана е ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Приложено е ч.гр.д.№ 1818/2017г. по описа на РС-Б.Слатина.
Съдът като взе предвид доводите
изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№
1818/2017г. по описа на РС-Б.Слатина срещу длъжника М.М.Г., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 1189/08.12.2017г.
в полза н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, п.к.1527,
представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., в качеството им на управители, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.С.,***, за сумата
от от 276,04 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за паричен заем №
2737273 от 31.01.2017г., договорна лихва в размер на 12,93 лв. за периода
от 07.02.2017г. до 25.04.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в
размер на 81,43 лв., такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението в
размер на 45,00 лв., законна лихва за забава в размер на 16,96 лв. за периода
от 26.04.2017г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 08.12.2017г до окончателното
изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 25,00
лв. заплатена държавна такса и 150,00 лв. съгласно чл.78,ал.8, изр.второ от ГПК
и чл.37 от ЗПрП вр.чл.26 от НЗПрП.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът М.М.Г. е депозирала писмено възражение срещу заповедта за изпълнение, като е посочила, че не дължи процесните суми на дружеството.
С настоящата искова молба кредиторът “А.З.К.Н.П.З.” ООД ***, е предявил в срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за паричен кредит сключен с ответника.
Ищецът “А.З.К.Н.П.З.” ООД *** в и.м. твърди, че на 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД в качеството му на «заемодател» и М.М.Г. в качеството й на «заемател» е сключен договор за паричен заем № 2737273 от 30.01.2017г. Съгласно чл.2 от сключения Договор за паричен заем, „Заемодателят” е предоставил на „Заемателя” потребителски заем при следните параметри: заемна сума от 300.00 лв., договорна лихва в размер на 12.93 лв. платими на 12 бр. Седмични погасителни вноски, всяка в размер на 26.27 лв., които са подробно описани в погасителен план към Договора, като първата погаситерлна вноска е дължима на 07.02.2017г., а последната е дължима на 25.04.2017г. От своя страна, Кредитодателят в момента на подписването на Договора за заем, е изплатил в брой на заемателя сумата, съгласно Договора, което заемателят е удостоверил с подписването му.
Длъжникът е заплатил
част от дължимия паричен заем към
Дружеството в размер на 34.00 лв. Въпреки
отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението,
длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем към Дружеството.
Междувременно на 30.01.2017
г. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК ********* сключила договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и Приложение № 1 към него от 01.10.2017г., като съгласно
договора за цесия вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД срещу М.М.Г. с ЕГН ********** е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството-
кредитор. Съгласно изискването на закона “А.З.К.Н.П.З.” ООД е изпратила уведомително писмо за цесия, съдържащо и
покана за доброволно изпълнение до г-жа М.М.Г., за което е
упълномощена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Писмото
е изпратено с обратна разписка, което не е получено от длъжника Г., тъй като видно
от разписката е отразена отметка, че пратката не е потърсена от получателя.
Поради това длъжникът се счита за уведомен с исковата молба за извършването й./Решение
№ 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/09 г., II, постановено по реда на
чл. 291 от ГПК, съгласно което: „доколкото
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде
извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърлено взимане не може да бъде
игнориран".
По този повод з. “А.З.К.Н.П.З.” ООД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образувано ч.гр.д. 408/2015 е издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение, което от своя страна обуславя подаването на настоящата искова молба за установяване съществуването на паричното вземане в посочените в нея размери.
Ответницата М.М.Г. в срока указан в чл.131 от ГПК не е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не е направила своите възражения и не е ангажирала доказателства.
В с.з. ответницата редовно призован се явява лично и оспорва предявените искове на ищеца против нея по основание и размер.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда като вярно, пълно и обективно.
Вещото лице П.П. в с.з. заяви, че поддържам заключението така както е депозирано. Посочи, че сумите по претендираните в исковата молба вземания, съответно за главница, договорна лихва, неустойка, разходи и такси за извън съдебно събиране и законна лихва за забава, не са платени от ответницата по делото.
По процесния договор за кредит е извършено само едно плащане в размер на 34 лева, като това е станало на 08.03.2017г. С това плащане са погасени съответно 7,73 лева неустойка преди сключения договор за цесия, 2,31 лева лихва преди цесия и 23.96 лева главница преди цесията, или общо 34 лева.
От разпределението на постъпилата вноска е видно, че е спазено договорения между страните ред за погасяването на кредита, а именно при наличие на постъпили плащания, първо са погасени разходи при събиране на вземането, после неустойка, лихва и накрая главница.
Относно общия размер на задължението на
ответницата към ищеца, анализиран по отделни пера, експерта посочи, че размерът
на задължението на ответницата по процесия
договор за кредит, към момента на депозиране на исковата молба, възлиза общо на 432.19
лева, от които главница - 276.04лева, договорна лихва за периода от
07.02.2017г. до 25.04.2017г. - 12.93 лева., неустойка за неизпълнение на
задължение в размер на 81.43 лева, разходи и такси за извън съдебно събиране на
задължения в размер на 45.00 лева, и законна лихва за забава върху непогасената
главница за периода от 26.04.2017г. до 30.11.2017г. в размер на 16.79 лева или
общо 432.19 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Безспорно по делото се установява наличието на валидно
възникнало договорно правоотношение между ответницата М.М.Г. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, както и неговото съдържание. Установи се също, че
кредитодателят е изпълнил произтичащото от договора задължение-предоставил е в
полза на ответника исканата сума, факт който не се оспорва – а и ответницата е
декларирала чрез подписване на договора за кредит.
От представените с и.м. писмени доказателства се установи,
че след сключване на договора между страните, вземането по него е било цедирано
на 30.01.2017 г. и Приложение № 1 от 01.10.2017г. на ищцовото дружество “А.З.К.Н.П.З.”
ООД, т.е към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК(08.12.2017г.)
титуляр на вземането по договора за кредит е “А.З.К.Н.П.З.” ООД. При това
положение, освен промяна в субектите на облигационното правоотношение –
кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си, също
така вземането е преминало от предишния кредитор в/у новия кредитор в момента
на сключване на договора, като правото на цесионера е все още не консолидирано
до момента на съобщаване на длъжника на цесионния договор. Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на
цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за
цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение м/у длъжника и стария
кредитор, напълно логично е въведеното от законодателят изискване съобщението
за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор. Само
това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задължението му-т.е изпълнение спрямо лице което е легитимирано по смисъла на
чл.75 от ЗЗД. Съдът приема, че уведомяването на длъжника от законово
задълженото с оглед разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД лице, е абсолютно задължителна материалноправно предпоставка за
уважаване на предявения иск, касаеща активната материалноправна легитимация на
ищеца. В тази насока по делото е налице доказателство – уведомително писмо,
изпратено на адреса на ответника М.М.Г., но не е приложена обратна разписка, от която да е видно, че ответника е
получил писмото. Поради това длъжникът се счита за уведомен с исковата молба за
извършването, което не се отрича и от ответницата, която в с.з. заяви, че преди
е получавала книжа от ищеца. Въз основа на горното съдът приема, че
цедентът е уведомил надлежно длъжника за извършеното прехвърляне на процесното
вземане и своевременно не е направил своите възражения.
От събраните по делото писмени доказателства – Предложение за сключване на договор за паричен заем; Тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД; Договор за паричен заем № 2737273 от 30.01.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М.М.Г.; Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и “А.З.К.Н.П.З.” ООД от дата 30.01.2017 г., Извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия, от което се удостоверява, че вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД спрямо ответника е предмет на договора за цесия; Потвърждение на извършената цесия между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и “А.З.К.Н.П.З.” ООД; Уведомително писмо от „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез “А.З.К.Н.П.З.” ООД до ответника М.М.Г. с покана за доброволно изпълнение; Пълномощно от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с упълномощаване ищцовото дружество да уведоми ответницата М.М.Г., че има задължението да върне получените от заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД пари на цесионера “А.З.К.Н.П.З.” ООД, н. когото заемодателят валидно е прехвърлил правата си по заемния договор, чрез цесия от 30.01.2017г.
Ответницата е уведомена за
станалата цесия от
цесионера, за което цедентът нарочно го е упълномощил, чрез уведомлението
приложено към исковата молба, връчена на ответницата./вж. Решение 78/09.07.2014г.на
ВКС, по т.д.2352/2013 г. по чл.290 от ГПК/.
Не се доказа ответницата М.М.Г. да е заплатила на ищеца изцяло дължимото, а само час от него. Видно от заключението на вещото лице П.П., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, към настоящия момент задължението на ответницата М.М.Г. възлиза общо на 432.19 лева, от които главница - 276.04лева, договорна лихва за периода от 07.02.2017г. до 25.04.2017г. - 12.93 лева., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 81.43 лева, разходи и такси за извън съдебно събиране на задължения в размер на 45.00 лева, и законна лихва за забава върху непогасената главница за периода от 26.04.2017г. до 30.11.2017г. в размер на 16.79 лева.
В това производство в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
задължението си, че е заплатил посочената сума, по какъв начин и в какви
срокове. След като не е сторил това, то предявения иск, че ответника дължи на ищеца
сумата от 276,04 лв. главница, дължима на основание сключен договор
за паричен заем № 2737273 от 30.01.2017г. между длъжника и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, договорна лихва в размер на 12,93 лв. за периода от
07.02.2017г. до 25.04.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер
на 81,43 лв., такса разходи за
извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45,00 лв., законна лихва за забава в размер на 16,96 лв./след закръгление/ за периода от 26.04.2017г. до 30.11.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК – 08.12.2017г., до окончателното изплащане на вземането, се явява основателен и следва да бъде
уважен в цялост.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответника М.Г. следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1818/2017г. по описа на РС-Б.Слатина в общ размер от 175.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника М.Г. ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 545.00 лв., от които: 125.00 лв. внесена държавна такса, 120.00 лв. внесен депозит за вещо лице и 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г., изм. Бр. 98 от 15.12.2015г., за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева, а съгласно чл. 26 за защита по заповедно производство възнаграждението е от 50 до 150 лв. В този смисъл претендираното от ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение по исковото производство в размер на 300 лв. е в размер на нормативно установения максимум, имайки предвид, че по делото са проведени две съдебни заседания, поради което не са налице предпоставки за присъждане над този размер, съгласно приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Ответницата не е поискала и не е направила разноски пред настоящата съдебна инстанция и такива не следва да й се присъждат.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата М.М.Г., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, п.к.1527, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., в качеството им на управители, чрез пълномощника юрисконсулт Н.А.С.,***, сумата от 276,04 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 2737273 от 30.01.2017г. между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД/прехвърлен с договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) от 30.01.2017 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и “А.З.К.Н.П.З.” ООД-София), договорна лихва в размер на 12,93 лв. за периода от 07.02.2017г. до 25.04.2017г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 81,43 лв., такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението в размер на 45,00 лв., законна лихва за забава в размер на 16,96 лв. за периода от 26.04.2017г. до 30.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 08.12.2017г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед по чл.410 от ГПК № 1189/08.12.2017г. по ч.гр.д.№ 1818/2017г. по описа на РС-Б.Слатина.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК, М.М.Г., с ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, п.к.1527, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К., в качеството им на
управители, чрез пълномощника
юрисконсулт Н.А.С.,***, направените разноски по настоящото исково производство по гр.д.№ 264/2018г. по описа на БСлРС в общ
размер на 545.00
лв., от които: 125.00 лв. внесена държавна
такса, 120.00 лв. внесен депозит за вещо лице и 300.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№
1818/2017г. по описа на БСлРС в размер на 175.00 лв., от които: 25.00 лв. заплатена държавна такса и 150.00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 1818/2017г. по описа на РС-Б.Слатина.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: