Р Е Ш
Е Н И Е
№982
гр. Пловдив, 23.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в
открито съдебно заседание на осемнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 920/2020 г. по описа на ПРС, XXVI нак.
състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №19-1030-000160/28.01.2019 г., издадено
от **** към ОДМВР П., с-р Пътна полиция в
частите с които на Д.С.Д. с ЕГН: ********** са били наложени
административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева за
извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева
за извършено от него нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП, ,,глоба‘‘ в размер от
20 лева за извършено от него нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в
размер от 10 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят,
чрез процесуалния представител адв. П. обжалва наказателното постановление в
горепосочените части, доколкото в провелото се открито съдебно заседание заяви,
че не поддържа подадената жалба в частта относно извършеното нарушение по чл.
104А ЗДвП. Излага мотиви относно неправилността на същото. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна редовно уведомена не изпрати представител, депозира становище по
съществото на спора, като оспорва подадената жалба и иска потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление. Възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
П. районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.
За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за
това, че на 03.01.2019 г. около 09:00 часа в гр. П. на кръстовището на ул. ,,****‘‘
и ул. ,,***‘‘ като водач на товарен автомобил ,,Фолксваген Транспортер‘‘ с рег.
№ *** собственост на ,,И*** ‘‘ ЕООД като извършва ляв завой след пътен знак
,,Г2‘‘, не поставя предпазен колан по време на движение на МПС, автомобилът не
е бил представен в за годишен технически преглед до Х М. 2018 г., видно от
стикер № *** и не носи контролен талон към СУМПС.
В хода на съдебното следствие беше разпитан *** Ч., който
заяви, че не се сеща за случая, но поддържа отразеното от него в АУАН.
Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, точни и последователни и си кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал, тъй като в случая е налице и
презумтивната доказателствена сила на редовно съставения АУАН по смисъла на чл.
189, ал. 2 ЗДвП.
Съдът кредитира приобщените по делото писмени
доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като
следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били
оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН
и НП са издадени от компетентни органи.
От представената справка за нарушител/водач се
установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до преди процесния
случай, по отношение са същия са налице десет броя наказателни постановления и
осем броя фишове.
Въз основа на така установената от Съда фактическа
обстановка се достигна до следните правни изводи:
Относно нарушението по чл. 6, т. 1 ЗДвП:
Тази разпоредба е в насока, че участниците в движението са длъжни да съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират
или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за
това, че е извършил ляв завой след пътен знак ,,Г2‘‘. Същият е със задължително
предписание и позволява движение само надясно. В описанието е нарушението е
посочено, че жалбоподателят е извършил ляв завой, като по този начин е извършил
вмененото му нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, като не се е съобразил с пътния
знак ,,Г2‘‘. Правилно на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 ЗДвП му е било наложено
административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева, тъй като същият е
нарушил правилата за разположение върху пътното платно. Неоснователно се явява
наведеното възражение за посочване на неправилна санкционна норма, доколкото
жалбоподателят щеше да бъде санкциониран на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП, ако беше създадена непосредствена опасност за движението. Следва да е
отбележи, че има произнасяне и по идентичен случай на Административен съд гр. П.
по Решение
№ 2539 от 24.11.2014 г. на АдмС – П. по к. н. а. х. д. № 2139/2014 г.
Предвид гореизложеното в тази му част наказателното постановление следва да се
потвърди.
Относно нарушението по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП:
Тази разпоредба предвижда задължение водачите и пътниците
в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
В конкретния случай жалбоподателят не е имал поставен предпазен
колан по време на движение на моторното превозно средство. Неоснователно се
явява наведеното възражение от страна на процесуалния представител за липсата
на коректно описание на извършеното нарушение, тъй като не е необходимо да се
посочва, че пътното превозно средство е било снабдено с обезопасителен колан. В
тази насока е Решение № 938 от 5.06.2020
г. на АдмС – П. по к. а. н. д. № 537/2020 г. Предвид гореизложеното в тази
му част наказателното постановление трябва да се потвърди.
Относно нарушението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП:
Тази разпоредба е в насока, че регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с
които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни
средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на
превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с
максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени
от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.
В случая управляваното от жалбоподателя моторно превозно
средство с рег. № ***** не е било преминало технически преглед в срок до месец
октомври 2018 г. За водача, обаче не съществува задължение за представяне на
МПС за преминаване през технически преглед, доколкото това е задължение за
собственика на моторното превозно средство, който е ,,И.**‘‘ ЕООД. Ето защо, в
тази му част наказателното постановление следва да се отмени.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:
Тази разпоредба е в насока, че водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него.
В конкретния случай жалбоподателят не е носил контролен
талон към СУМПС. Неоснователно се явява наведеното възражение от страна на
процесуалния представител в насока, че жалбоподателят не е бил длъжен да носи
контролен талон в сградата на IV РУ към ОДМВР гр. П., доколкото
дори и в действителност АУАН да е бил съставен там, то в последния е отразено,
че нарушението е извършено в гр. П., на кръстовището на ул. ,,***‘‘ и ул. ,,****‘‘.
Правилно на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП на жалбоподателя е било
наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в единствения възможен размер от
10 лева. Ето защо, в тази му част обжалваното наказателно постановление трябва
да се потвърди.
Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН,
нито за ревизиране на размера на санкциите. Касае се за умишлени нарушения,
чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия
вид, поради което и процесното нарушение не би могло да се квалифицира като
"маловажен случай", а от друга страна видно от справката за
нарушител/водач се установява, че жалбоподателят има множество предходни
нарушения по ЗДвП.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона,
нарушението е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му
е дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение
съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно
постановление против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
По разноските:
С оглед изхода на спора, Съдът трябва да се произнесе и
по сторените от страните разноски. Съдебният състав намира за основателно
наведеното от страна на въззиваемата страна възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото съдебното производство
приключи в едно съдебно заседание и същото следва да бъде намалено в размер от
300 лева. Материалният интерес по делото е в размер от 100 лева, като
наказателното постановление беше отменено относно нарушението по чл. 147,ал. 1 ЗДвП за наложена ,,глоба‘‘ в размер от 20 лева и потвърдено в останалите части.
Ето защо, по съразмерност на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер от 60 лева.
Предвид всичко гореизложеното, подадената жалба против
Наказателното постановление се явява частично основателна, като същото следва
да бъде отменено в частта относно обжалваното нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП,
а в частите относно нарушенията по чл. 6, т. 1 ЗДвП, чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП следва да се потвърди.
Относно извършеното нарушение по чл. 104А ЗДвП,
наказателното постановление, като необжалвано е влязло в сила.
.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №19-1030-000160/28.01.2019 г., издадено от **** към ОДМВР П., с-р
Пътна полиция в частта с която на Д.С.Д.
с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер
от 20 лева за извършено от него нарушение по чл. 147, ал. 1 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№19-1030-000160/28.01.2019 г., издадено от **** към ОДМВР П., с-р Пътна полиция
в частите с които на Д.С.Д. с ЕГН: **********
са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от
20 лева за извършено от него нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП, ,,глоба‘‘ в размер
от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в
размер от 10 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР гр. П.
да заплати на Д.С.Д. с ЕГН: ********** сумата в размер от 60 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала,
М.Т.