РЕШЕНИЕ
№ 15385
гр. София, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20221110143397 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искове на Б. В. М. срещу М. П. М., И. М. К. и П. М. П..
С молба от 25.08.2022 г. ищецът Б. В. М. е оттеглил иска си спрямо И. М. К., поради
което и на основание чл. 232 ГПК с определение № 21987 от 30.08.2022 г. е прекратено
частично производството по гр.д. № 43397/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в спрямо тази
ответница. Определението е влязло в сила като необжалвано.
С влязло в сила определение № 31861/24.11.2022 г. на основание чл. 232 ГПК е
прекратено частично производството по гр.д. 43397/2022 г. по описа на СРС 88 с-в в частта
относно предявения иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 684, 19 лв. за обезщетение за периода от
18.04.2019 г. до 09.08.2022 г.
Ищецът твърди, че с ответниците са съсобственици на недвижим имот с
идентификатор *******, представляващ апартамент № 13, находящ се в *******. Сочи, че е
придобил правото на собственост върху 1/6 идеална част от посочения имот по силата на
постановление за възлагане № 6513/18.02.2019 г. на ЧСИ Р. М., рег. № 790 на КЧСИ в
резултат от проведена публична продан, като останалите 5/6 идеални части от имота са
собствени на двамата ответници. Твърди, че от датата на възлагането на посочената идеална
част от жилището е правил многобройни опити да достъпи имота, но ответниците
препятствали правото му да ползва общата за страните вещ и упражнявали еднолично
владение върху нея. Посочва, че с нотариална покана от 25.03.2019 г., връчена на
ответниците на 22.05.2019 г., е поканил последните да уредят отношенията си по повод
процесния недвижим имот в нотариалната кантора на нотариус В. И., но това не се случило.
Претендира обезщетение за лишаването му от ползване на собствената му 1/6 идеална част
от процесния имот, като предявява искове за осъждане на ответниците да му заплатят в
условията на солидарност общата сума от 3973 лв., представляваща сбор от дължимата
наемна цена в размер на 100 лв. на месец за периода от 18.04.2019 г. до 09.08.2022 г. (или
1
общо за 39 месеца и 22 дни), съответстваща на притежаваните от него права в
съсобствеността. В условията на евентуалност претендира сумата при разделна отговорност
на ответниците, като всеки един от тях му заплати сума в размер на 1/2 част от процесната, а
именно сума в размер на 1986.50 лв., евентуално П. М. П. да отговаря за цялата претенция в
размер на 3973 лв. /съгласно уточнителна молба с вх. № от 11.10.2022 г./. Сумите се
претендират ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задълженията. С определение постановено в открито съдебно
заседание на 14.05.2024 г. е увеличен размерът на предявения иск за обезщетение от
лишаване правото на ползване на съсобствен имот от 3973 лв. на 4 286, 33 лв. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
След изтичане на установения в чл. 131 ГПК срок за отговор на исковата молба такъв
е постъпил по делото от ответниците П. М. П. и М. П. М., подаден чрез назначения им от
съда особен представител адв. В. С.. Оспорват исковете като неоснователни. Сочат, че при
публичната продан в полза на ищеца е възложена идеална част, която не е възможно да бъде
конкретизирана при владението на имота. Оспорват да им е връчвана посочената в исковата
молба нотариална покана. Молят за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От прието по делото Постановление за възлагане на недвижим имот , издадено по
изп.д. № 20157900401221 с изх. № 6513/18.02.2019 г., вписано в Службата по вписванията в
гр. *** с вх.рег. № 68886, акт № 97, 22.10.2019 г., се установява, че на Б. В. М. е възложена
1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* а адрес в ***, ж.к. ***,
намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, който
самостоятелен обект съгласно акт за собственост представлява апартамент № 13, находящ се
в ******, стар номер на блок 9б , вход В, етаж 5 за сумата от 18 360 лв. Отбелязано е, че
постановлението е влязло в сила на 06.03.2019 г., респективно, установява се, че ищецът е
съсобственик на процесния имот.
Приет като доказателство по делото е нотариален акт за продажба на недвижим имот
№ 134 от 19.05.1994 г., съставен от нотариус К. Б., видно от който Н. Д. Н. и Л. Д. А. –Н.
продават на М. Г. П.а следния недвижим имот апартамент№ 13, находящ се в *********. От
приетото като доказателство по делото Удостоверение за семейно положение и членове на
семейството, издадено на 31.05.2012 г., по отношение на М. Г. П.а, се установява, че същата
е омъжена от 31.10.1950 г. за М. П. М., т.е. към датата на сключване на сделката е била
омъжена и имотът съгласно чл. 21, ал. 1 СК е станал СИО, т.е. съпругът й ответникът М. П.
М. се легитимира като съсобственик на имота. Видно от Препис-извлечението от акта за
смърт на М. Г. П.а, същата е починала на 28.08.2016 г. След смъртта си М. Г. П.а е наследена
от наследниците си по закон – съпруг и деца – чл. 5, ал. 1 ЗН вр. чл. 9, ал. 1 ЗН, поради което
и синът й П. М. П. се легитимира като съсобственик на притежавания от нея имот.
Приета като доказателство е покана за доброволно изпълнение по изп.д. №
20138400400297 по описа на ЧСИ М. Ц, изпратена до М. П. М. и М. Г. П.а за доброволно
предаване на владението върху апартамент № 13 с идентификатор *******, която е получена
на адреса на апартамента в **** от М. П. М. на 17.03.2013 г. По делото е приет като
доказателство Протокол за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение
по изп.д. № 20138380404231, съставен от помощник частен съдебен изпълнител Б. В. при
ЧСИ М. Б. във връзка с писмено искане на взискателя Б. В. М. по изп.д. № 20138380404231
по описа на ЧСИ М. Б., образувано на основание изпълнителен лист, издаден на 08.05.2013
г. по гр.д. № 18200/2013 г. по описа на СРС, 44 с-в против Х. П. Ан. по отношение на имот с
адрес *****. При извършване на въвода на адреса помощник частният съдебен изпълнител
заварил в имота П. М. П., а длъжникът по горепосоченото изпълнително дело не присъствал
на изпълнението въпреки надлежното му уведомяване. П. М. П.-трето лице, заявил че М. Г.
2
П.а и М. П. М.- негови родители и собственици на имота имат самостоятелни права върху
него, заявил също, че родителите му са във владение на имота, в резултат на което въводът е
отложен за 11.09.2013 г. Протоколът съдържа подпис на П. М. П.. Приета като доказателство
е Обезпечителна заповед от 10.09.2013 г., с която е допусната обезпечение на иска с правно
основание чл. 26 ЗЗД, предявен от М. Г. П.а и М. П. М. срещу Б. В. М. чрез спиране на
изпълнението по изп.д. № 2013838044231 по описа на ЧСИ М. Б.. От тези писмени
доказателства следва да бъде направен извод, че към 2013 г. ответникът М. П. М. е бил във
владение на имота, както и че към този момент ответникът П. М. П. не е бил собственик на
имота.
Приета като доказателство по делото е Нотариална покана от Б. В. М. до М. П. М. и
П. М. П. /в качеството му на наследник на М. Г. П.а/, предоставена за връчване в кантората
на Нотариус В. И. на 25.03.2019 г. С нея е отправено искане от подателя до адресите да се
срещнат в кантората на Нотариус Ивчева на 18.04.2019 г., за да уредят отношенията си във
връзка със собствеността и ползването на недвижим имот, представляващ апартамент № 13,
находящ се в *******, на 5 етаж. На гърба на поканата е отразено, че поканата е връчена на
М. П. М. и П. М. П. на 22.05.2019 г. Посочено е, че на адресите на всеки един от тях са
посетени по три пъти, но не са намерени адресатите на нотариалната покана, с оглед на
което са залепени уведомления съгласно изискванията на ГПК. Адресът на М. П. М.,
посочен в нотариалната покана, съвпада с адреса на процесния имот. Посочено е, че на
посещенията на 25.03.2019 г, 14.04.2019 г. и 30.04.2019 г. никой не е открит на адрес – нито
търсеното лице, нито друго, на което да бъдат предадени книжата.
По делото изслушана съдебно-оценителна експертиза, чието заключение не е
оспорено от страните и е прието като доказателство по делото. Съдът намира заключението
за обективно дадено и компетентно изготвено. В отговор на поставения въпрос вещото лице
е посочило, че пазарния наем на жилището, находящо се в ж.к. **** отговарящо на
параметрите на процесното жилище за периода от 18.04.2019 г. до 09.08.2022 г е 25 718 лв.,
от която сума 1/6 се равнява на 4 286, 33 лв. Не е извършван оглед на имота за изготвяне на
експертизата. Уточнено е, че изчисленията касаят необзаведен апартамент.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените при условията на евентуалност субективно съединени осъдителни
искове са с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС.
Съгласно чл. 31 ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно
нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с
нея според правата им. Когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване.
По въпроса „Съставлява ли личното ползване на съсобствения имот само от един от
съсобствениците необходима предпоставка за основателността на претенцията за
обезщетение по чл.31 ал.2 от ЗС или от значение е само обстоятелството, че тои пречи на
останалите съсобственици да ползват общата вещ” е постановено Тълкувателно решение №
7 от 02.11.2012 ОСГК на ВКС и е прието по задължителен за съдилищата начин съгласно чл.
130 ЗСВ, че лично ползване по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват
общата вещ, съобразно правата им,без да се събират добиви и граждански плодове.
В мотивите на посоченото Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. се приема,
че съсобствеността е правно състояние, при което едновременното съществуване на няколко
взаимно свързани права на собственост на различни лица върху една и съща вещ, поражда
специфични вътрешни отношения между съсобствениците по повод използуването на
3
общата вещ, които са регламентирани с нормата на чл.31 от ЗС. В съдебната практика се
приема, че употребеният в ал.1 на чл.31 от ЗС термин ”си служи” е синоним на
използвания в ал.2 на същия член термин „се използва лично”. Използва лично общата
вещ оня съсобственик, които я употребява такава, каквато е, за постигане на цели, за
задоволяване на интереси и нужди, съвместими с неината природа и неиното нормално
предназначение, без да разрушава, променя или уврежда субстанцията и и да
накърнява своиствата и. Тъи като всеки съсобственик притежава свое самостоятелно
право върху общата вещ, идентично по същността си с това на другите съсобственици,
чиито обем зависи от размера на притежаваната идеална част - тои може да си служи с
цялата обща вещ, без за това да дължи на другите съсобственици възнаграждение или
обезщетение съответно на квотите им. Правото на ползване, разбирано като фактическо
служене без получаване на доходи, на служещия си с общата вещ съсобственик е
ограничено от конкуренцията на еднородните права за ползване, които имат другите
съсобственици. Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС - съсобственикът може да си служи с общата вещ
съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на съсобствеността и по
начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.
Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото правило за
добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва
да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е
доведено да знанието на първия и тои не е отстъпил частта, съответстваща на дела на
претендиращия или не му е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с
него. В тази хипотеза - лишеният от възможността да ползва общата вещ според неиното
предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно
чл.31 ал.2 от ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено
като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери
на съпритежателите на общата вещ.
Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата
вещ по начин,че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при
необходимост може да се ползва/ от неините полезни своиства, съобразно
предназначението и за задоволяване на свои нужди или потребности – тои ползва
лично по смисъла на чл.31 ал.2 от ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по
какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои
деиствия, чрез деиствия, осъществени от член на неговото семеиство или чрез трето лице, на
което безвъзмездното тои я е предоставил.От значение е само обстоятелството, че с
деиствията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.
Хипотезата на чл.31 ал.2 от ЗС е частен случаи на общата забрана по чл.59 от ЗЗД
за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Препятстването от страна на
ползващия съсобственик – макар и по силата на правомерно поведение – на възможността
друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от
общата вещ - нарушава забраната по ал.1 да не се пречи и поражда установеното в ал.2 на
4
чл.31 от ЗС – право на обезщетение.Последното е регламентирано като средството за защита
на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно притежавания дял
съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на един от
съсобствениците.Поради това,че не може да получи реално ползване, съответстващо на
правата му в съсобствеността – съсобственикът има право на парично обезщетение.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата
вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31 ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление
за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата,
но не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл.81 ал.2 от ЗЗД и след получаването
му съсобственикът изпада в забава. От този момент тои дължи обезщетение и от този
момент започва да тече срокът на общата пет годишна погасителна давност.Веднъж
отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае
съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика.
В мотивите на Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. са дадени хипотези за
основателност на претенцията за обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС, а именно когато
неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това тои или член на неговото семеиство продължава пряко и
неспосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението и, за
задоволяване на свои /лични или на семеиството си/ потребности, без да зачита
конкурентните права на друг съсобственик, тои или член на неговото семеиство не си
служи пряко и неспосредствено с цялата обща вещ, но имаики достъп до нея, не допуска
друг съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/, ползващият съсобственик
е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за
собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
Трайно и безпротиворечиво в казуалната практика на ВКС /напр. Решение № 133
от 04.07.2013 г. по гр.д. 535/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о./, а и според настоящия състав с
оглед дадените задължителни указания за тълкуване на закона в цитираното Тълкувателно
решение, се възприема разбирането, че по иск на съсобственик срещу друг съсобственик за
обезщетение, за това, че го е лишил от правото да ползва съсобствената вещ съобразно
правата си, ищецът трябва да установи, че насрещните страни са собственици, своя дял от
съсобствената вещ, ползването й от другия съсобственик по начин, който препятства
съсобственикът – ищец да упражнява фактическа власт според дела си; този начин на
ползване да се е осъществявал през исковия период от време, както и размера на
обезщетението, което се равнява на дела на ищеца според квотата му от средномесечния
пазарен наем през исковия период за вещта в състоянието й през същия период.
От събраните по делото доказателства се установява, че страните са съсобственици
на процесния имот, находящ се в ж.к. ****, както и че ищецът е титуляр на правото на
собственост на 1/6 ид.ч. от имота. Не се установяват обаче последващите фактически
предпостави за уважаване на иска. С определението, прието като доклад по делото, съдът е
5
разпределил доказателствената тежест и изрично е указал на ищеца за кои обстоятелства не
сочи доказателства, а именно за лично ползване по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС от страна на
ответниците съсобственици, което го възпрепятства или ограничава да ползва общата вещ,
съобразно правата си. Събрани са доказателства, че към 2013 г. ответникът М. П. М. е владял
имота, а П. М. П. се е намирал там, но не и че към исковия период от 18.04.2019 г. до
09.08.2022 г. същите са ползвали имота, а няма основание на което това обстоятелство да се
предполага. Не са наведени никакви конкретни фактически твърдения, че ответниците се
намират в имота, че го ползват, евентуално, че живеят там, че притежават ключ за имота, че
не допускат ищеца до имота, че са предоставили имота за ползване на трето лице
безвъзмездно, респективно не са представени доказателства в тази посока. Ищецът твърди,
че е поканил ответниците с нотариална покана, за да преговорят относно ползването на
имота, но по делото единствено се доказва фингирано връчване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК
на поканата. Както в производството по връчване на нотариалната покана, така и в
настоящото исково производство ответниците не са намерени на адреса, за да им бъдат
връчени книжа, което може да се тълкува като индиция, че не са там. Не е намерено и трето
лице. Липсват каквито и да било установени факти относно фактическото ползване на имота
от нито един от ответницте. Законът не предвижда фикция или презумпция за личното
служене с имота, това обстоятелство подлежи на пълно и главно доказване и е предпоставка
за уважаването на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС. Ето защо и с оглед липсата на елемент от
фактическия състав за уважаването на предявените при условията на евентуалност искове,
съдът намира, че същите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ответниците. Същите са
защитавани от особен представител, поради което и не му се дължат разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. В. М., ЕГН **********, с адрес в ****** срещу М.
П. М., ЕГН **********, с адрес в *******, ап. 13 и П. М. П., ЕГН **********с адрес в
****** искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС ответниците солидарно да му заплатят
сумата от 4 286, 33 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от правото на
ползване на съсобствен недвижим имот с идентификатор *******, представляващ
апартамент № 13, находящ се в ******* за периода от 18.04.2019 г. до 09.08.2022 г. като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. В. М., ЕГН **********, с адрес в ******* срещу М.
П. М., ЕГН **********, с адрес в *******, ап. 13 и П. М. П., ЕГН **********с адрес в
****** искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС всеки от ответниците да му заплати по ½
част от сумата от 4 286, 33 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от правото на
ползване на съсобствен недвижим имот с идентификатор *******, представляващ
6
апартамент № 13, находящ се в ******* за периода от 18.04.2019 г. до 09.08.2022 г. като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. М., ЕГН **********, с адрес в ********** срещу
П. М. П., ЕГН********** с адрес в ****** иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за
заплащане на сумата от 4 286, 33 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от
правото на ползване на съсобствен недвижим имот с идентификатор *******,
представляващ апартамент № 13, находящ се в ******* за периода от 18.04.2019 г. до
09.08.2022 г., като неоснователен и недоказан.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, подадена до Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7