РЕШЕНИЕ
№ 1181
гр. Варна, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. П.ва
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело №
20253100501941 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 52628/12.06.2025г. подадена от Т. В. Т. и З. А.
И., чрез процесуалния им представител срещу решение № 1134/01.04.2025г. постановено по
гр.д.№ 1568/2024г. по описа на ВРС, с което Е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на жалбоподателя З. А. И., че М. Г. Г. и З. Г. Г. са собственици въз основа на наследствено
правоприемство от Ж. Г. Г., починала на ***, на по ½ ид. част от поземлен имот с
идентификатор № *** по КККР, находящ се в гр. Варна, р-н „П.“, ул. „***“, с площ от 761
кв.м., трайно предназначeние на територията: урбанизирана, номер по предходен план 263,
при граници поземлени имоти с идентификатори № ***, ***, ***, *** и ***, както и на по ½
ид.част от построената в него сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 18 кв.м.,
брой етажи – 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване, на основание чл.124, ал.1 от
ГПК и е ОТМЕНЕН нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност
№ 165, том II, peг. № 3433, дело № 317 от 08.07.2020 г. на нотариус П.С., с peг. № 335 на
Нотариалната Камара, с който З. А. И. е признат за собственик поземления имот с
идентификатор № *** по КККР и на построената в него сграда с идентификатор № ***, със
застроена площ от 18 кв.м., на основание чл.537, ал.2 от ГПК; ПРИЕТО Е ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС по отношение на
1
жалбоподателката Т. В. Т., че М. Г. Г. и З. Г. Г. са собственици въз основа на наследствено
правоприемство от Ж. Г. Г., починала на ***, на по ½ ид. част от поземлен имот с
идентификатор № *** по КККР, находящ се в гр. Варна, р-н „П.“, ул. „***“, с площ от 761
кв.м., трайно предназначeние на територията: урбанизирана, номер по предходен план 263,
при граници поземлени имоти с идентификатори №№ ***, ***, ***, *** и ***, както и на по
½ ид.част от построената в него сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 18
кв.м., брой етажи – 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване и Е ОСЪДЕНА да
предаде владението на посочените имоти на М. Г. Г. и З. Г. Г. и всеки от жалбоподателите е
ОСЪДЕН да заплати на М. Г. Г. и на З. Г. Г. по 679,57 лева – съдебно-деловодни разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Въззивниците Т. В. Т. и З. А. И., чрез процесуалния си представител заявяват
становище за неправилност и незаконосъобразност на съдебно решение и постановяването
му в разрез с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и при
неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Считат, че първоинстанционния
съд неправилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели на ищците и е
достигнал до неправилния извод, че те са собственици на процесните имоти – поземлен
имот и построена сграда. Позовават се на констатираните непълноти в събраните гласни
доказателства както и противоречия с показанията на свидетелите на ответниците. Считат за
доказан факта на упражнявано от ответника З. И. владение на имота с намерение за своене,
довело до придобиването му по давност като предпоставка за разпореждането с него в полза
на ответницата Т. Т.. Молят обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове за
собственост да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират за присъждане на
сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемите страни – М. Г. Г. и З. Г. Г., чрез процесуалния им представител, с който заявяват
становище за неоснователността й. Считат обжалваното решение за правилно и
законосъобразно, постановено при правилна преценка на фактите по делото и при правилен
анализ на доказателствения материал. Позовават се на доказаното право на собственост на
ищците по отношение на процесните имоти въз основа на наследственото правоприемство
от тяхната майка Ж. Г. и на доказателствено обоснованата неоснователност на възражението
на ответника З. И. за придобиване по давност на спорните имоти. Посочват, че показанията
на свидетелите на ответниците за това, че И., а след него и Т. Т. са поддържали и почиствали
имота през годините са недостоверни, доколкото до 2022-2023г., същият е бил обрасъл с
гъста растителност, без течаща вода и тоалетна. Считат за правилен изводът на съда, че към
датата на разпоредителната сделка – 28.07.2020г. продавачът З. И. не е бил собственик на
имотите, поради което такава не е станала и приобретателката Т. Т.. Молят обжалваното
решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция страните поддържат
изложените доводи. Процесуалният представител на въззивника претендира за присъждане
на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв. за оказаната безплатна правна
2
помощ. Разноски в размер на заплатеното адвокатско адвокатско възнагаждение претендират
и въззиваемите страни.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
разписаните правомощия по чл. 269 от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите възражения съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от М. Г. Г. и З. Г. Г. субективно
и обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1) с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК да бъде прието за установено по отношение ответника З. А. И., че ищците са
собственици въз основа на наследствено правоприемство на по ½ ид.част от ПИ с ид. № ***
по КККР, находящ се в гр.Варна, р-н „П.“, ул. „***“, с площ от 761 кв.м., при граници ПИ с
ид. № ***, № ***, № ***, № *** и № ***, както и на по ½ ид.част от построената в него
сграда с ид. № ***, със застроена площ от 18 кв.м. и 2) с правно основание чл.108 от ЗС да
бъде прието за установено по отношение на ответника Т. В. Т., че ищците са собственици въз
основа на наследствено правоприемство на по ½ ид.част посочените недвижими имоти – ПИ
с ид. *** и сграда с ид. *** по Кадастралната карта и ответницата да бъде осъдена да
предаде владението на имотите на ищците. Направено е и искане за отмяна на съставения
констативен нот.акт за собственост в полза на З. А. И. № 165, том II, peг. № 3433, дело № 317
от 08.07.2020г. на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
В исковата молба ищците М. Г. и З. Г. твърдят, че са наследници по закон на своята
майка Ж. Г. Г., починала на *** в гр. Варна, която приживе е притежавала недвижим имот
дворно място, находящо се в гр. Варна, кв. „Стойко Пеев“, с площ 825 кв.м., представляващо
имот с планоснимачен номер 1762 в кв. 63 по плана на квартала, заедно с построената в това
място сграда. Имотът бил придобит от наследодателката по дарение от нейните родители
през 1989г. Посочват, че Ж. Г. живеела в САЩ и в България, но имала желание да си построи
дом в дареното от родителите си дворно място и да прекара там старините си. Излагат, че в
имота имало насаждения и стара постройка, а наследодателката заплащала дължимия данък
за имота ежегодно. След смъртта й, по повод предеклариане на имота ищците узнали, че
ответникът З. А. И. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на имота от
08.07.2020г., а на 28.07.2020г. продал дворното място на ответницата Т. В. Т.. Твърдят, че З.
И. не е осъществявал владение върху имота, за да го е придобил по давност, не го е
поддържал и стопанисвал, нито е заплащал данъчни задължения. Имотът бил непочистен,
буренясал, а постройката в него – порутена. Предвид оспорването на правото им на
собственост със съставените в полза на ответниците нотариални актове, предявяват исковете
за собственост и молят да бъдат уважени.
В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор е депозирал ответника З. А. И.. Заявява
становище за неоснователност на предявения срещу него иск. Твърди, че имотът е бил
собственост на неговия дядо, който му е казвал, че му го подарява и че един ден трябва да се
оправят документите. Не знае как дядо му е придобил имота, но след смъртта му през 1998г.
ответникът започнал да се грижи за него, да го почиства и да бере плодовете от него. Излага,
че никога никой не се е появявал в имота с претенции към него, поради това не е
3
демонстрирал намерението си да свои имота по отношение на някакъв предполагаем
собственик. Поддържа, че винаги е осъществявал фактическата власт явно, необезпокоявано
и непрекъснато, поради което го е придобил по давност. Моли за отхвърляне на предявения
иск.
Писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК е депозиран и от ответницата Т. В. Т..
Оспорва предявения срещу нея иск като неоснователен и твърди, че е собственик на
процесните имоти, които е придобила от ответника З. И. през лятото на 2020г. Той имал
имота по наследство от своя дядо. Твърди, че откакто го е придобила заедно със
семейството си поддържат дворното място, като през повечето време в имота ходели
съпругът и синът й - почиствали дворното място чрез орязване на храсти и дървета, косене
на трева, бране на череши и круши, правене на зимнина. През два-три месеца периодично
изхвърляли от двора битов отпадък. Посочва, че през този период никой не е идвал и
проявявал претенции за имота им. В евентуалност твърди, че е придобила имота по давност,
като присъединява към своето владение владението на ответника З. И.. Моли за отхвърляне
на предявения срещу нея иск.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
С нот.акт за продажба на недвижим имот срещу гледане № 34, том 7, дело №
2383/1971г. Г.Я.Н. е продал на Г. И. К. лозе с пространство от 825 кв.м., находящо се в
местността „Голяма Кокарджа“ при граници: от две страни път, М.А., К.У. и С.А.Н. срещу
задължение за издръжка, като се задължава до края на живота на продавача да го снабдява с
лекарства, дрехи и храна.
С разрешение за строеж № 57/28.01.1986г. на Г. И. К. е разрешено да построи в
местност „Голяма Кокарджа“ сезонна постройка с площ от 16 кв.м.
Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том 4,
дело № 1158/13.03.1989г. Г. И. К. и З.К. К.а са дарили на дъщеря си Ж. Г. Г. дворно място,
находящо се в гр. Варна в кв. „Ст. Пеев“ с площ от 825 кв.м., представляващо имот пл. №
1762 в кв. 63 по плана на квартала, заедно с построената в това дворно място сграда. В
разписния лист към проекта за дворищна регулация на гр.Варна, Франга дере - Домуз дере,
като собственик на имот пл. № 1762 е вписан Г. И. К., а след него и Ж. Г. Г. въз основа на
нот.акт № 57/1989г.
Г. И. К. е починал на *** и негови наследнци по закон са съпругата му З.К. К.а
починала на ***, дъщеря Ж. Г. Г. и син И. Г.ев И.. Видно от представеното удостоверение за
наследници, изх. № 33970/21.12.2022г. издадено от Община Варна, Ж. Г. Г. е починала на
***, а нейни наслецници по закон са дъщерите й – М. Г. Г. и З. Г. Г..
С нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 165, том 2, рег.№
3433, дело № 317/08.07.2020г. ответникът З. А. И. е признат за собственик на поземлен имот
с идентификатор № *** по КККР, находящ се в гр. Варна, р-н „П.“, ул. „***“, с площ от 761
4
кв.м., трайно предназначeние на територията: урбанизирана, номер по предходен план 263,
при граници поземлени имоти с ид. № ***, № ***, № *** и № ***, както и на построената в
него сграда с ид. № ***, със застроена площ от 18 кв.м. В хода на нотариалното
производство са били разпитани трима свидетели, сред които А.Д. А. и П.Т.Т..
Описаните имоти са били продадени от З. И. на Т. В. Т. с нот.акт за покупко-продажба
№ 183, том 1, рег.№ 5645, дело № 158/28.07.2020г.
По делото са представени удостоверяния за семейно положение, съпруг/а и деца
издадени на 14.11.2024г. от Община Варна, видно от които съпругата на З. А. И. – Нина Т.
И.а е дъщеря на ответницата Т. В. Т.. Син на ответницата е П.Т.Т., който е бил свидетел на
ответника в нотариалното производство.
Представени са от ответницата 2 бр. товарителници от 20.01.2023г. и 17.08.2023г.
/л.112/ относно извозване на отпадъци с адрес на натоварване гр. Варна, ж.к. Изгрев, ул.
„Гардения“, с получател Т.Т..
По делото е проведена Съдебно-техническа експертиза, чието заключение е изготвено
и поддържано в съдебно заседание от вещото лице Ж. Б.. От същото се установява, че между
имота описан в нот.акт за дарение № 57/1989г. с площ от 825 кв.м., индивидуализиран като
имот с пл.№ 1762 по КП от 1973г., и имота описан в констативния нот.акт № 165/2020г. с
площ от 761 кв.м. по Кадастралната карта е налице частична идентичност за площ от 727
кв.м.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите С.О.М., И. Г.ев И. и Н.О.Н., Д. И. П., К.Я.К., П. И. И. Х.Ц.Х. и Н. П. А.а.
От показанията на св.М. се установява, че не познава ответниците и не е чувала за
тях. Излага, че през 2020г. е закупила имот в съседство с процесния на ул.“Гардения“, като
имала намерения да закупи и процесния имот, поради което събирала информация от
съседите. Разбрала, че собствениик е Ж., която била приятелка на майка й от детските
години. Майката на свидетелката се свързала с Ж. през 2021г. и я попитала дали има
желание да продаде мястото, но тя категорично отказала. По това време мястото, защото
изглеждало неугледно – буренясало с отпадъци, с нахвърляни парцали, имало кучета и
котки, а заради буйната растителност не се виждало навътре в имота. Впоследствие
разбрали, че жената е починала и се свързали със семейството, за да изкажат
съболезнования. Свидетелката говорила с брата на Ж., за да го попита отново относно
продажба, но той отговорил, че предстои дъщерите на Ж. да се приберат от чужбина, за да
оправят документи и най-вероятно ще предприемат нещо с имота. Свидетелката предприела
разчистване на тяхното място, но долното продължавало да си стои цялото обрасло,
включително покрай оградата. Свидетелката посочва, че често ходи до имота си, но в
съседния не се случвало нищо, през годините някой да идвал и не го стопанисвал, нямало
кой да бере плодове или да коси тревата. Преди около две седмици докато разчиствали с
багер нейното място, видяла в съседния имот лицето, което се намира в съдебната зала като
публика – П.. Попитала го какъв е, а той отговорил, че мястото е на майка му. В годините
5
след 2020г. съседния на нейния имот изглеждал по един и същ начин, непочистено,
буренясало, като бунище за отпадъци, а оградата покрай пътя се била разпаднала. При
почистването навлезли и в съседното място и видели, че в него имало овошки - черешата,
която била на границата.
От показанията на свидетеля И. се установява, че е брат на Ж. Г. и вуйчо на ищците.
Заявява, че познава процесният имот се намира над Военна болница и представлява ъглово
място с прекрасна гледка. Преди местността се казвала „Голяма Кокарджа“, а сега е
„Изгрев“. Знае, че баща му Г. К. е бил собственик на имота и през 1989г. го е дарил на сестра
му Ж.. Понастоящем собственици били племенниците му. В имота имало овощни дървета -
четири кайсии, червена и бяла череша, две круши, мушмула и по края насаждения от
кюстендилски сливи, лозе, вила и тоалетна. Къщата представлявала маза и стая над мазата с
тераса напред. В стаята имало маса, столове, легло, печка и чаши, а в мазата – инструменти
за работа по вилата, както и обущарски материали, тъй като бащата на свидетеля бил
обущар. Посочва, че заедно с баща си построили къщата и оградили имота. След 1998 г. Ж.
заминала за Щатите и предоставила на роднините й да се грижат за имота, като се връщала
два пъти годишно. Плановете й били да строи в имота, като за това заминала за чужбина. До
2000 г. имотът се стопанисвал от свидетеля, майка му и баща му и от сестра му, когато се
прибирала. Постепенно започнали да го посещават по-рядко, дърветата изсъхнали, а мястото
буренясало. Свидетелят ходел периодично, за да го наглежда, тъй като съседи му се
обаждали, че в парцела влизат клошари и животни. През 2011г. починал баща им, а през
2013г. майка им била диагностицирана с деменция и се наложило Ж. да се връща все по-
често. През 2017г. се завърнала в България, за да се грижи за майка си. Всичко това я
мотивирало да ангажира строителна фирма, която да извърши строителството в имота. До
застрояването му не се стигнало, тъй като в имота нямало прекарана вода. Ж. редовно
плащала данъците за имота.
Свидетелят Н. посочва, че познава Ж. покрай дъщерите й, с които бил приятел и се
срещнал с нея в края на лятото на 2022г. Той имал строителна фирма, а Ж. имала намерение
да строи кооперация срещу обезщетение. Строителството не се осъществило, защото след
направена проверка се установило, че е парцела няма ток и вода. Според проучването на
свидетеля електричество трудно щяло да бъде прокарано до имота, поради липсата на
трафопост в близост, нямало и вода, поради което преценил, че проектът е икономически
нецелесъобразен и загубил интерес към тази инвестицията. Последно посетил имота през
пролетта или началото на лятото на 2023г. и видял, че не е почистен и не успял да влезе
вътре, заради обраслата растителност.
От показанията на св. Д. И. се установява, че познава ищеца от юношеска възраст и за
първи път ходил в имота през 1986г., за да берат череши. Посещавал имота веднъж годишно
в края на м. май – началото на м. юни. Последните 4-5 години, след 2020г. не бил ходил в
имота, тъй като не живеел във Варна. Не бил посещавал имота също когато бил в казармата
две – три години и докато бил дипломат в гр.Москва 2001г. – 2006г. Когато посещавали
имота за брането на череши идвали и съседи и правили барбекю. Тогава имота бил по-добре
6
поддържан, а сега бил занемарен, постойката била за ремонт. Докато бил жив дядото на З.
ходел с него, а когато починал през 1998г. ответникът му споделил, че не може да намери
нотариалния акт на дядо си. Тогава св. П. го инструктирал да си състави констативен
нотариален акт. Заявява, че не познава някой от съседите на мястото, а след това точно
обратното – „съседите знам“, като посочва чичо Кирчо, баба Атанаска, но имало нови
собственици от горните две страни. Освен черешови дървета в имота имало вишни и круша
В имота нямало вода, а електричество имало през 90-те години. Откакто се помнел имотът
бил поддържан първо от дядото на ответника, от 1986г., а после и от него самия, като ходел
да подрязва дърветата. Имотът бил ограден с телена ограда, а в мястото имало постройка с
приземен и горен етаж. Ответникът имал намерение да продава мястото през 2019г., при
което отново бил посъветван да си извади нотариален акт. Излага, че не е виждал никой друг
в имота. Свидетелят уточнява, че не знае фамилията на дядото на ответника, нито името на
съпругата му.Не посочва в кой край на имота са черешовите дървета, а посочва, че са „вътре
в имота“, някъде на 10-15 метра от влизането в имота. В имота нямало тоалетна. Виждал е
ответника да почиства имота като събирал сухи клони от дърветата и ги отделяли настрана.
Посочва, че познава зетя на ответника – П. и неговата майка Т., на която продал имота.
Свидетелят К. посочва, че неговите родители имали имот някъде над Военна болница
и знае, че в този район в периода от 1982г. – 1983г. имот стопанисвал и дядо Злати, а след
неговата смърт – внукът му З.. На предявената му скица от делото посочва процесния имот,
но твърди, че на нея имотът на родителите му го няма. Твърди, че всеки ден от 15-20 години
минава покрай процесното дворно място, като за първи път го посетил през 1994г. Дядо
Злати идвал основно през летните дни, а след като починал внукът му посещавал имота по
същото време, когато трябвало да се оберат крушите. Свидетелят помагал често за обиране
на плодове в имота и в отрязване на сухи клони през 2005г. Половината от дървата занесли
на Атанаска, която живеела на 700-800 метра по-нагоре от парцела на З.. Посочва, че не знае
да има тоалетна в имота. Не е чувал за Ж. и не е виждал друг да се грижи за имота. Не
познава и лицето Т. Т.. Чувал е за Г. Н., но знае, че е бил съсед с имот на „горния край“.
Излага, че имотът е на дядо Злати от 1999 г., както и че Злати и З. го поддържали до 2020г.
от когато вече имал нов собственик Т., който го стопанисвал. Напоследък не го поддържал
във връзка с някакви дела. От 2020г. насам имотът бил променен, защото хора започнали да
си хвърлят отпадъците вътре. В парцела имало стара къща за ремонт, на която се виждала
вратата, но прозорците от пътя не се виждали.
От показанията на свидетеля П. И., се установява, че познава ответницата Т. Т., с
която били съседи в кв. Левски и се виждали много често. Свидетелства, че тя била
притеснена за покупката на парцел и поискала консултация от него относно цената на имота,
тъй като свидетелят от 12 години работел като консултант по недвижими имоти. Свидетелят
минал през имота след „Ковида“ и видял, че го чистели, но не знае кой. Имало хора и
машини, с които се чистел имотът. В парцела имало къщурка, а а влизането ставало чрез
откачане на оградата. По време на огледа поискал от продавача да му даде повече
документи, но той му казал, че няма възможност. През 2022г. свидетелят и ответницата
7
посетили имота за втори път, за да берат череши. Тогава имотът се стопанисвал от
ответницата и мъжа й, бил почистен и изглеждал като овощна градина с дръвчета. Не му е
направило впечатление тогава в имота да има струпване на отпадъци.
Свидетелят Х. излага, че познава семейството на ответницата и е техен приятел от
2015 - 2016 г. Закупуването на имот им било мечта и някъде след пандемията през 2020г. се
похвалили, че са си намерили скромен парцел над Военна болница. Свидетелят ходил много
пъти в имота, поне 10 пъти годишно, най-често когато имало плодове в топлите месеци.
Имотът нямал врата, а се откачвала една мрежа. Мъжът на ответницата косял в имота, а
свидетелят му помагал с поддръжката. Св. Х. твърди, че не му е направило впечатление да
има хвърлени боклуци в имота. Последно посетил парцела през лятото на 2024г. и бил
поддържан, не бил буренясал. Не знае от кого са закупили имота ответницата и мъжа й.
Свидетелката А.а, посочва, че познава семейството на Т. и Т. и техния син П.. През
2020г. посетила имота заедно с майка си, която е строителен техник, във връзка с намерение
на собствениците да строят. Парцелът бил почистен, нямало прокарана вода и тоалетна.
Ответницата искала да знае какво може да се направи в имота, но след проверка станало
ясно, че по ПУП се отнемали 250 кв.м. за улици и оставала малка площ от парцела. Т.
попитала дали може да даде имота срещу обезщетение, но майката на свидетелката й
обяснила, че би било сложно. През 2023г. свидетелката също посетила имота и видяла, че в
задния ляв ъгъл били паднали керемидите на къщата от вятъра. Влязла безпроблемно в
имота, нямало обрасли храсти, пръст, боклуци или строителни отпадъци. Всичко било
окосено, изчистено и имотът изглеждал като полянка.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от правна
страна:
Предявени са пасивно субективно и обективно кумулативно съединени положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК от ищците М. Г. Г. и
З. Г. Г. да бъде прието за установено по отношение ответника З. А. И., че ищците са
собственици въз основа на наследствено правоприемство на по ½ ид.част от ПИ с ид. № ***
по КККР, находящ се в гр.Варна, р-н „П.“, ул. „***“, с площ от 761 кв.м., при граници ПИ с
ид. № ***, № ***, № ***, № *** и № ***, както и на по ½ ид.част от построената в него
сграда с ид. № ***, със застроена площ от 18 кв.м. както и осъдителен иск за собственост с
правно основание чл.108 от ЗС да бъде прието за установено по отношение на ответника Т.
В. Т., че ищците са собственици на по ½ ид.част посочените недвижими имоти – ПИ с ид.
*** и сграда с ид. *** по Кадастралната карта и да бъде осъдена да предаде владението на
имотите на ищците. При уважаване на исковете против З. И. се иска и отмяна на съставения
в негова полза констативен нот.акт за собственост № 165, том II, peг. № 3433, дело № 317 от
08.07.2020г. на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Исковете са допустими, доколкото ищците заявяват права върху имота с ид. *** по
Кадастралната карта и построената в него сграда на основание наследяване от своята майка
Ж. Г., която го е придобила по дарение от своите родители през 1989г. Правният си интерес
8
обосновават с факта на наличие на титули за собственост – констативен нот.акт за
собственост № 165/2020г. и нот.акт за покупко-продажба № 183/2020г., с които всеки от
ответниците се легитимира като собственик на процесния имот, с което оспорват
собствеността им.
Позоваването на ищците на деривативно придобивно основание – наследяване
възлага в тяхна тежест да установят легитимацията на наследодателя си Ж. Г. като
собственик на процесните имоти. В тази връзка е представен нот.акт за собственост от
1971г., с който бащата на наследодателката Г. К. е закупил процесния имот в местност
„Голяма Кокарджа“ и го е застроил с валидно издадено разрешение за строеж през 1986г. със
сграда с площ от 18 кв.м. Именно Г. К. е вписан като собственик на имот пл.№ 1762 в
разписния лист към КП от 1973г., така както в последствие и на основание нот.акт за
дарение № 57/1989г. като собственик е записана дъщеря му Ж. Г.. Няма спор, а и се
установява от заключението на проведената СТЕ, че процесния имот с ид. *** по
Кадастралната карта попада с площ от 727 кв.м. в имот № 1762 по КП от 1973г. Горното
обосновава извод, че Ж. Г. е станала собственик на процесния поземлен имот ведно с
построената в него сграда въз основа на извършеното е нейна полза дарение през 1989г.,
като след смъртта й през 2022г. като такива се легитимират наследниците й по закон –
нейните дъщери М. Г. Г. и З. Г. Г..
Документално обоснованите права на ищците се подкрепят и от ангажираните гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите М., И. и Н.. И тримата са категорични, че
процесният имот е бил собственост на Ж. Г., която го е владяла лично и чрез членове на
семейството си – родители и брат във времето, когато е живяла и работила в САЩ в периода
от 1989г. до 2017г., когато се е завърнала окончателно в България, а в последващите години
до смъртта си през 2022г. е правила постъпки за реализиране на намерението си да го
застрои с жилищна кооперация. В този смисъл информативни са показанията на св.Н., който
в качеството си на управител на строителна фирма е направил подробно проучване на имота
във връзка с осигуряването му с ток и вода. Показанията на свидетеля И. са информативни
за това, че в последните години поддръжката на имота била позанемарена, предвид
настъпилата последователно смърт на родителите им, което се подкпрепа и от личните
впечатления на св. М. и Н., че имотът е неугледен, непочистен, буренясал и пълен с
множество отпадъци дървета и бездомни животни. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като съобразява, че свидетелката М. има преки и непосредствени впечатления
от имота в качеството й на собственик на съседен имот, св. И. като член на семейството е
участвал лично в поддръжката му през годините, а показанията на св. Н. произхождат от
изцяло безпристрастен и незаинтересован от изхода на спора с лични впечатления от имота,
негови вид и ползване през последните години.
Противопоставяйки собствено право на собственост, ответникът З. И. се позовава на
съставения в негова полза констативен нот.акт за собственост № 183/2020г., с който е
признат за собственик на процесния имот с ид. *** по Кадастралната карта въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност.
9
Издаденият в следствие на проведеното нотариалното удостоверяване констативен
нотариален акт, като писмено доказателство, не се ползва с материална доказателствена
сила досежно правото на собственост, защото същият се издава в рамките на безспорно
охранително производство с участието само на молителя. Последица от издаването на такъв
нотариален акт в специално проведеното нотариално производство обаче е, че същият се
ползва с легитимиращото и обвързващо действие по отношение на третите лица и съда,
като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик. Правният извод на
нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното.
Съгласно Тълкувателно решение от 21.03.2013г. издадено по тълк.дело № 11/2012г. на ОСГК
на ВКС, когато и двете страни в правния спор се легитимират с нотариални актове за
правото си на собственост върху имота /било констативни или такива за правна сделка/, то
разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото
правило на чл. 154, ал.1 ГПК като всяка страна следва да докаже своето право, т.е.
фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание.
За установяване на декларираните и признати в нотариалното производство права на
собственост на ответника З. И. по делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на
свидетели. Прави впечатление, че разпитаните свидетели П., К. и И. не дават конкретна
информация за това кога и по какъв начин имотът е станал собствен на дядото на ответника.
Освен, че знаят само малкото му име – Злати, не се посочва, къде е живял и кога е починал
/освен свидетеля П., който посочва, че дядото на ответника е починал през 1998г./, кога е
започнал да владее имота, както и кой и кога е построил в имота наличната сграда. И
тримата свидетели нямат впечатления за непосредствените съседи на имота, като свидетеля
К. посочва, че не познава Г. К. и съпругата му Зафирка, но знае, че Г. Н., който е праводателя
на родителите на Ж. Г., е бил съсед на родителите му и имал имот на горния край.
Изложеното идва да покаже, че този свидетел вероятно дава показания за различен имот,
доколкото е установено по делото, че процесния имот е този, който през 1971г. именно Г. Н.
продава на родителите на Ж. Г.. Това допустимо предположение обяснява и защо свидетелят
отрича да познава Г. К., неговата съпруга Зафирка и дъщеря им Ж., при положение, че
същите са ограждали и застроявали имота и са го поддържали в период на няколко
десетилетия след придобиването му в началото на 70-те години. Показанията на св.П. са
информативни за състоянието и насажденията в имота към 1986г., когато започнал да го
посещава, за да берат череши. Макар да излага, че е посещавал имота ежегодно до
настъпване на ковид-пандемията през 2019г., става ясно, че всъщност е имало периоди с
продължителност от по няколко години, в които са липсвали такива /периода на казармата,
период на отсъствие от страната и др./. Както неколкократно заявява свидетеля П., неговите
впечатления от имота са за вероятно еднодневни посещения свързани с брането на череши,
веднъж годишно в периода май-юни. Липсват категорични доказателства за това по какъв
начин и с какви действия ответника и неговия дядо са стопанисвали имота извън
декларативните свидетелските показания на св.П. и св.К., че имотът се поддържаше от „дядо
Злати“, „откакто се помня го поддържа З.“. Установява се от всички свидетели, че имотът не
е ограден от ответника със стабилна ограда, нито достъпът до него е ограничен чрез врата и
10
заключващо устройство, напротив имал телена ограда, пропаднала на места, а достъпът до
него се осъществявал, чрез повдигане и преместване на мрежата /св.П. и св.Х./. Същият
напоследък бил в занемарен вид, така също и сградата, която се нуждаела от ремонт, а
според свидетеля П. И. дори „била за събаряне“. В показанията си свидетеля К. посочва, че
след смъртта на дядо си, З. посещавал имота във времето, когато трябвало да се берат
плодовете – череши и круши, а веднъж през 2005г. рязали сухите клони от плодните
дръвчета, за да се ползват за отопление.
Липсата на информативност в свидетелските показания за конкретни действия, с
които дядо Злати, а след него и внукът му З. И. са осъществявали фактическото ползване на
процесния имот обуславя извод за недоказаност на факта на осъществявано от тях владение
на имота считано от 90-те години до настоящия момент. Съдът приема, че декларативните
изявления на разпитаните по делото свидетели на ответника за това, че той е стопанисвал
имота са следствие на въприеманото от тях, включително и чрез лично участие, събиране на
плодовете от наличните в имота овощните насаждения и то в годините до ковид кризата.
Дори в годините да е имало някакво намерение имотът да се поддържа и да се свои, то
очевидно в течение на времето интересът към мястото е намалял съществено, предвид
впечатлението, което е оставил у свидетелката М. към 2021г. – процесния имот бил
изпълнен с лияни, изцяло обрасъл с дървета, прорастнали шипки, ужасно изглеждащо, най-
вероятно пълно със змии, „непроходимо години наред“, с „провиснали парцали на
постройката“. Обстоятелството, че след продажбата на имота през 2020г. в полза на
ответницата Т. Т. /тъща на ответника З. И./, имотът е започнал да се изчиства от струпани
боклуци и да се коси тревата /св.И. и св.Х./, а дори заприличал на полянка /свл.А.а/, не
променят извода за липса на демонстрирано от праводателите поведение и действия
съответстващи на качеството собственик на имота. Придобиването на имота по давност
изисква да бъдат установени конкретни фактически действия, чрез които се е осъществявало
стопанисването на процесния имот, които да разкриват намерение да се счита за свой, което
в случая не е сторено от ответника И.. При тези фактически констатации, възражението на
ответника З. И. за придобиване на процесния имот по давност се явява недоказано и
следователно неоснователно. Щом праводателят З. И. не е бил собственик на имота към
момента на продажбата му през 2020г., то и купувачът Т. Т. не е придобила собствеността по
отношение на него нито по силата на извършената продажба, нито чрез присъединяване на
владението си към това на праводателя. Понастоящем като собственици на имота по
наследяване от своята майка Ж. Г. се легитимират ищците М. и З. Г.еви, което обуславя
извод за основателност на предявените от тях искове за собственост – установителен срещу
ответника З. И. и ревандикационен срещу Т. Т.. Основателно е и искането за отмяна по реда
на чл.537, ал.2 от ГПК на съставения в полза на ответника З. И. констативен нотариален акт
за собственост № 165, том 2, рег.№ 3433, дело № 317/08.07.2020г.
Предвид съвладащите крайни изводи на настоящия съдебен състав с тези на
първоинстанционния съд, първоинстанционното решение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
11
Съобразно изхода на спора основателно се явява искането на въззиваемите страни М.
Г. и З. Г. за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на общо 800 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да се понесе по равно от двамата
въззивници.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1134/01.04.2025г. постановено по гр.д.№ 1568/2024г. по
описа на ВРС, 8-ми състав.
ОСЪЖДА З. А. И., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Ф.К.“ *** ДА
ЗАПЛАТИ на М. Г. Г., ЕГН ********** и З. Г. Г., ЕГН ********** и двете с адрес:
гр.Варна, ул.“Ген.С.“ *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Т. В. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. „Д.“ *** ДА ЗАПЛАТИ
на М. Г. Г., ЕГН ********** и З. Г. Г., ЕГН ********** и двете с адрес: гр.Варна,
ул.“Ген.С.“ *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща сторени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните по делото на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12