Определение по дело №295/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 АПК вр. с чл. 63г ЗАНН.

Образувано е по частна жалба вх. № 7161 от 19.01.2024г. подадена от П.Л.П. чрез адв. Надежда Попова, против Разпореждане № 66/04.01.2024г. по АНД № 28/2024г. по описа на РС – Пловдив, I – ви нак.с-в, с което е върната жалба вх. № 441/03.01.2024г. по описа на РС – Пловдив като просрочена, а производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и процесуални норми, като поддържа, че било направено доказателствено искане да бъде назначена графологична експертиза на подписа в разписката за връчването на НП, тъй като жалбоподателят считал, че не го е получил и не е полагал подписа на разписката, което неправилно е оставено без уважение от първоинстанционния съд. Оспорва се и плащането на глобите по обжалваното наказателното постановление.

Заявено е искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответник по частната касационна жалба Началник Група към Сектор „Пътна полиция” при Пловдив при ОДМВР – Пловдив, не е изразил конкретно становище по частната жалба.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено следното.

Частната касационна жалба е РЕДОВНА И ДОПУСТИМА като подадена от лице с правен интерес против съдебен акт, който подлежи на обжалване в законоустановения за това срок.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА

Първоинстанционното производство по делото е започнало по повод на депозирана жалба вх. № 441/03.01.2024г. от П.Л.П. против Наказателно постановление № 20-1030-004612/05.06.2020г. с което е АНО е приел извършени виновно следните административни нарушения : 1. По чл. 137а, ал.1 от ЗДвП като на основание чл. 188,ал.4,т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева;2. По чл. 100, ал.1,т.1 от ЗДвП като на основание чл. 188,ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева;3. По чл. 190,ал.3 от ЗДвП като на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева.

С обжалваното Разпореждане № 66/04.01.2024г. първостепенният съд е приел, че жалбата вх. № 441/03.01.2024г. е просрочена, тъй като е подадена след изтичането на преклузивния 14-дневен срок по чл.59, ал.2 ЗАНН от връчването на НП на нарушителя, което е настъпило на дата 09.07.2020г. и е било удостоверено с нарочна разписка, изходяща от жалбоподателя. Прието е че 14-дневният срок за обжалване е изтекъл на 16.07.2020г. като жалбата е била входирана в администрацията на наказващия орган 3 години по-късно – на 06.12.2023г. Съдът е отхвърлил искането в жалбата за назначаване на графологична експертиза, като е приел на първо място, че връчването на НП е станало чрез служители от 01 РУ Пловдив, което е гаранция за достоверността на удостоверяванията. На следващо място съдът е приел, че в справката за нарушител е отразено, не само връчването на НП, но и заплащането на наложените глоби, което е допълнителна гаранция за верността на удостоверяванията. Отделно от това, съдът е приел,че в случая би намерила приложение новелата на чл. 79б, ал.2 от ЗАНН според която са недопустими жалби срещу НП, глобите по които са заплатени, какъвто е процесния случай.

Съдебният акт е валиден, допустим, но неправилен.

Видно от съдържанието на депозираната от П.П. жалба от 06.12.2023г. е изложено оплакване, че обжалваното наказателно постановление не му е връчено, респ. изложено е че ако е налице връчване на друго лице, това връчване е оспорено като незаконосъобразно, в нарушение на чл. 180 и сл. НПК.

Изявлението на жалбоподателя затова, че не му е връчено НП по същество следва да се тълкува и интерпретира като изявление с което се оспорва материалната доказателствена сила на разписката относно авторството на волеизявлението за приемането на документа или най-малкото се явява индиция за начало на такова оспорване. При такова оспорване изводът на първоинстационният съд затова, че жалбата е просрочена е прибързан и е постановен, без да е осигурена процесуална възможност страната да развие твърдението си, чрез заявяването на съответното доказателствено искане. Дори и да не се приеме че е възможно такова тълкуване, то в рамките на процедурата по чл.61 и сл. ЗАНН съдът има правомощие, първо да укаже на страната да представи доказателства за срочността на жалбата в определен от него срок и второ, да изиска от страната да уточни заявеното оспорването, че не й е връчено НП представлява ли оспорване на документа разписка, в частта му относно авторството на волеизявлението за приемането на НП или се касае до друго оспорване. Първоинстанцинният съд в рамките на цялото съдебно следствие има правомощие да следи служебно за допустимостта на жалбата и във всеки момент, в случай че констатира, че същата е просрочена, може да прекрати производството по делото като недопустимо. В случая жалбата, нито е била оставена без движение за предоставяне на възможност жалбоподателят да представи доказателство за срочността й, нито е дадено указание на страната по повод на твърдението и затова, че обжалваното НП не е било връчено, заявява ли искане за опровергаване материалната доказателствена сила на документа, в частта му относно авторството на волеизявлението и ако заявява такова искане какви доказателства сочи в негова подкрепа, респ. какви доказателствени искания инициира.Нещо повече, в случая в жалбата пред РС жалбоподателят е формулирал изрично искане за назначаване на графологична експертиза, с оглед твърдението,че не му е връчвано НП и подписът в разписката не е негов, но то неправилно не е било уважено от първоинстанционния съд.

В случая не е била осигурена процесуална възможност на страната да развие, прецизира и докаже твърдението си затова, че не й връчено НП, а направо е пристъпено към прекратяване на производството по делото с което е допуснато съществено процесуално нарушение довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Заявените доказателствени искания в частната касационна жалба са неотносими към предмета на настоящето дело, от една страна, а от друга страна в касационното производство не се допуска събирането на нови доказателства – арг. от чл. 219, ал.2 АПК.

На основание чл. 226, ал.3 АПК в настоящето производство съдът не се произнася по искането за присъждане на разноски сторени в настоящата инстанция като такива се присъждат с оглед изхода на спора по делото от първоинстанционния съд.

Предвид на гореизложеното обжалваното Разпореждане следва да се отмени и вместо него делото да се върне на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията дадени в мотивната част.

Мотивиран от горното, Пловдивският административен съд, ХХХІ касационен състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 66/04.01.2024г. по АНД № 28/2024г. по описа на РС – Пловдив, I – ви нак.с-в, с което е върната жалба вх. № 441/03.01.2024г. по описа на РС – Пловдив като просрочена, а производството по делото е прекратено И ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно указанията дадени в мотивната част на настоящия акт.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател:
Членове: