Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/13.03.2017г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно
заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10557 по описа за 2015г, за да
се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.
С исковата молба ищцата В.Е.П., с ЕГН ********** и със съдебен адрес: ***
чрез адв. Р.М., твърди, че на 11.02.2015 г. пътува на предната дясна седалка в
управлявания от Б.Д.С. лек автомобил марка „Фиат“ модел „Сейчено“, с рег. № *******,
по път ПП I Е-79 в посока от гр. Дупница към центъра на гр. Бобошево. По същото
време в посока от гр. Кюстендил през гр. Бобошево за гр. Б. /път KNL 2034/ се
движи лек автомобил марка „Киа“, модел „Спортидж“, с рег. № ТЕ717CZ.
Приближавайки кръстовището в центъра на гр. Бобошево водачът С. не спира на
намиращия се отдясно по посоката на движение знак Б2 „Стоп“, навлиза в
кръстовището и отнема предимството на лек автомобил „Киа Спортидж“, при което
настъпва удар между двете МПС. В резултат от така описаното ПТП ищцата получава
травматични увреждания, изразяващи се в контузия на главата, загуба на
съзнание, травматичен шок, оток и кръвонасядане на гърба на китката на дясната
ръка, хематом в долната дясна половина на шията, контузия на десен бял дроб,
хематом между адцукторната група в дясно бедро, контузия на корема, контузия на
гърдите, течност в коремната кухина, фрактура на двете пубисни кости, фрактура
на дясната седалищна кост. Твърди, че травмите са довели до пълното й обеЗ.вижване
в продължение на месеци, силен дискомфорт и множество болки и страдания, които
ще търпи и завбъдеще. Принудена е да ползва чужда помощ при обслужването си,
при елементарни нужди като хранене и ходене до тоалетна, което й причинява
допълнителен дискомфорт и чувство на зависимост от близките си. Настъпват
съществени промени в емоционалното й състояние, силно раЗ.разнителна е,
потисната е, с честа смяна на настроенията, лесно се разплаква и изпитва чести
приливи на чувство на безпокойство и страх. Освен посочените физически и
емоционални страдания, ищцата посочва, че прави финансови разходи във връзка с
проведеното лечение, възлизащи на сумата от 393,80 лева, от които: 40,00 лв. за
рентгенография на таз, 89,94 лв. за санитарни материали (еднократни чаршафи,
пелени, памперси, анатомични парчета) и 263,86 лв. за закупуване на лекарства. За
лек автомобил марка „Фиат“ модел „Сейчено“, с рег. № *******, има сключена
застрахова „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество
ЗД „Б.И.“ АД, поради което следва да се ангажира неговата отговорност.
Претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 100 000,00
лв., както и 393,80 лв. обезщетение за имуществените вреди, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 11.02.2015 г. до окончателното им изплащане. Претендира
разноски, включително адвокатски хонорар.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, оспорва предявените искове по
основания и по размер за сумата над 10 000,00 лв. Оспорва: описания в
исковата молба механизъм на настъпване на ПТП; че увреждания са в
причинно-следствена връзка с ПТП, както и размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, което намира за прекомерно и несъобразено с правилото
на чл. 52 ЗЗД. Евентуално, заявява възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата в размер на 50% като твърди, че същата е била без
поставен предпазен колан към момента на настъпване на ПТП, с което е допринесла
за настъпването на травматичните увреждания. Претендира разноски и представя
доказателства.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
От приетия по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 12.02.2015
г., другите доказателства по ДП № 118/2015 г. по описа на РУ на МВР гр. Дупница
и заключението на САТЕ се установява, че на 11.02.2015 г. около 14.00 часа л.а.
Фиат Сейчено, с рег. № ******* се движи по път с посока от гр. Дупница към
центъра на гр. Бобошево. По същото време от гр. Кюстендил към гр. Б. се движи
л.а. Киа Спортидж, с рег. № ТЕ717CZ. Приближавайки кръстовището, л.а. Фиат не
спира на знак Б2 „Стоп“, при което движещият се на път с предимство л.а. Киа го
удря в дясната част (странично) с предната си челна част. Вследствие на удара
л.а. Фиат се приплъзва, след което се обръща на лявата си страна и се
установява в насрещната лента за движение, на ъгъла на улицата. Л.а. Киа
пресича кръстовището и се установява в покой след около 20 метра. От САТЕ се
установява, че преди сблъсъка л.а. Фиат се движи със скорост 51.3 км/ч, а л.а.
Киа Спортидж – с около 50 км/ч. Според САТЕ, която настоящият състав кредитира,
основната причина за допускане на процесното ПТП се състои в отнемане на
предимство от страна на водача на л.а. Фиат, който несъобразявайки се с
маркировката и пътните знаци, навлиза на път с предимство и отнема предимството
на другия автомобил.
Съгласно приетата по делото СМЕ, в резултат на ПТП ищцата получава следните
травматични увреждания: травматичен шок, мозъчно сътресение, контузия и
разкъсно-контузна рана в челната област на главата, контузия на гръдния
кош, контузия на корема, счупване на
таза – лонна и хълбочна кост вдясно, счупване на кръстната кост (сакрум). Вследствие
на черепномозъчната травма ищцата не изпада в пълно безсъзнание, има липса на
спомени за самия инцидент и за кратко време след него, главоболие, гадене,
главозамайване. Ищцата изпитва интензивни болки и страдания за срок от 7-10
дни, умерени до 30 дни и продължаващи в лека степен до момента на прегледа от
вещо лице д-р Х. М.. Към момента на прегледа ищцата е в добро общо здравословно
състояние. Същата съобщава за непостоянно главоболие, световъртеж при ставане
от леглото сутрин и при рязко изправяне, което не се потвърждава от медицИ.ки
преглед или обективни изследвания. Установява се болка при натиск и почукване в
областта на 6-ти-8-ми гръдни прешлени с ограничени и болезнени движения в
същата област. В челната окосмена област е налице белег от зараснала рана.
Допълнителни усложнения са малко вероятни. Според СМЕ, налице е
причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и полученото от ищцата
увреждане.
Съгласно СМЕ от вещо лице - травматолог, ищцата получава следните травми:
черепно мозъчна травма, определена като временно разстройство на здравето
неопасно за живота; шийна травма с хематом в областта на шията - временно
разстройство на здравето неопасно за живота; гръдно-коремна травма с данни за
контузия на десен бял дроб - временно разстройство на здравето временно опасно за
живота; травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в пълно прекъсване
на тазовия пръстен със счупвания на двете лонни кости и дясна седалищна кост и
счупване на кръстната кост и хематом в между аддуктурното пространство на
мускулите на дясно бедро – тази травма реализира трайно (за повече от 30 дни от
датата на травмата) затруднение на движенията на левия долен крайник, трайно
(за повече от 30 дни от датата на травмата) затруднение на движенията на десния
долен крайник и трайно (за повече от 30 дни от датата на травмата) затруднение
на движенията на снагата. Освен проведеното медикаментозно лечение, ищцата е
лекувана при строг постелен режим, като на 13.02.2015 г. по оперативен път е
извършена репозиция на счупванията и пострадалата е поставена на хамак с четири
тежести. След изписването лечението продължава със спазване на постелен режим и
приемане на медикаменти. Съгласно СМЕ, периодът за възстановяване варира – 3,5
до 5 месец, но може да бъде и по-дълъг – 6 – 8 месеца от причиняване на
травмата. В началото болките са с голяма интензивност, което налага
медикаментозно обезболяване. Съгласно СМЕ, вследствие на тежката тазова травма ищцата
проведе раждане чрез „секцио“. При нея ще останат постоянно периодични
обострящи се сравнително слаби болки, които ще се засилват при натоварване и
резки промени на времето. От СМЕ се установи, че приложените по делото фактури
са за закупуване на санитарни материали и лекарствени продукти, които са
необходими в ранния възстановителен период. Установената травма на шията
отдясно е вероятно да е причинена от поставен предпазен колан. Травмата на таза
и контузията на белия дроб биха били причинени независимо дали пострадалата е
била със или без предпазен колан.
По иска по чл. 226, ал.1 от КЗ
(отм.):
Първия спорен въпрос по делото касае наличието на задължителна застраховка
ГО по отношение на л.а. „Фиат Сейчено“ при ответното дружество към датата на
ПТП. В констативния протокол за пътнотранспортно произшествие е отразено
представянето на застрахователна полица. Протокола в тази му част е официален
свидетелстващ документ по силата на чл. 179, ал. 1 ГПК и се ползва със
задължителна материална доказателствена сила за констатираните от съставителя
обстоятелства. Следователно към дата на настъпване на произшествието делинквента
представя полица за застраховка „ГО“. С протоколно определение от 06.01.2016 г.
ответното дружество е задължено, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, да представи
полица по застраховката „ГО“ на автомобилистите № 02114001366151 относно л.а.
„Фиат Сейчено“ с рег. № *******, валидна до 15.05.2015г. Полицата не е
представена и не се сочат уважителни за това причини, с което създава пречки за
установяване на подлежащия на доказване факт. Това не е основание да се приеме,
че липсва застрахователно правоотношение. При това положение и след като няма
други доказателства, въз основа на които да се направи извод, за невъзникване
или прекратяване полицата, съгласно чл. 161 от ГПК съдът приема, че застрахователното
правоотношение съществува към настъпване на произшествието.
Процесното ПТП настъпва по вина на водача, застрахован при ответника, като
за механизма на ПТП съдът кредитира изцяло изготвената САТЕ. От последната се
установява, че причината за настъпване на произшествието е поведението на
водача на л.а. Фиат Сейчено, с рег. № *******, който преминава през
кръстовището без да осигури предимство на движещия се по пътя с предимство
автомобил, без да изпълни разпореждането на пътен знак Б2 „Стоп“ – нарушение на
чл. 6, т.2 от ЗДвП, чл.25, ал.1 от З.вП и чл. 50, ал.1 от З.вП. Щом поведението
на застрахования при ответника водач е противоправно, то съгласно чл. 45, а.2
от ЗЗ. е и виновно. А от представените по делото медицИ.ки документи и
заключенията на СМЕ се установява, че ищецът претърпява описаните в исковата
молба травматични увреждания, които му водят болки, страдания и неудобства в
ежедневието. След като поведението на застрахования водач е виновно и
противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката,
съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.) застрахователят дължи плащане на
застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач
имуществени и неимуществени вреди.
Следователно искът е доказан по основание.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, на основание чл. 52 ЗЗ.. Съгласно Постановление № 4/23.12.1968
г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. При телесните увреждания това са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В тази връзка съдът
съобразява и конкретната икономическа обстановка в страната като цяло към
момента на ПТП - като отправна точка при определянето на обществено приемливите
като справедливи размери на обезщетения от съответното естество към датата на
ПТП.
При определяне размера на обезщетението съдът съобрази следните
обстоятелства: а/ броя, вид и тежестта на причинените на ищеца телесни
увреждания - травматичен шок, мозъчно сътресение, контузия и разкъсно-контузна
рана в челната област на главата, контузия на гръдния кош, контузия на корема, счупване на таза – лонна
и хълбочна кост вдясно, счупване на кръстната кост (сакрум); б/
обстоятелството, че три от травмите са причинили разстройство на здравето
временно опасно за живота; в/ обстоятелството, че уврежданията са наложили оперативна
интервенция /извършена репозиция поставяне на пострадалата на хамак с четири
тежести/; вследствие на тежката тазова травма се е наложило на ищцата да се
проведе раждане чрез „секцио“; г/ обстоятелството, че възстановителният период
е продължителен, труден, свързан с интензивни болки и страдания и с
невъзможност за самообслужване, което причинява допълнителен дискомфорт
физически и психичен и чувство на зависимост от близките и срам; д/ липсват
необратими последици за здравето на ищцата; е/ младата възраст на пострадалата
/към настъпване на инцидента същата е бил на 23 г./; ж/ икономическите условия
в страната към настъпване на инцидента и понастоящем. Отчитайки всички тези
факти и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира,
че сумата 60 000 лв. би обезщетила ищеца за претърпените неимуществени вреди.
За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина.
Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия от
страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е
налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на
увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ответника е да
докаже твърдяното от него съпричиняване на вредоносния резултат.
В настоящия случай не бе доказан конкретен принос за настъпването на
вредите от ищцата. От събраните доказателства по делото не се установява
категорично и безпротиворечиво, че пострадалата не е била с поставен предпазен
колан в момента на настъпване на процесното ПТП. Съгласно САТЕ, ПТП е резултат
едИ.твено на субективните действия на водача на л.а. „Фиат Сейченто“, който не
спира на знак „Стоп“. Видно от СМЕ от вещо лице – травматолог, травмата на таза
и контузията на белия дроб на ищцата биха били причинени независимо дали
пострадалата е била със или без предпазен колан. Възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат следва да бъда отхвърлено като
неоснователно.
Следователно искът за неимуществените вреди следва да се уважи до размера
на сумата от 60000,00 лева, ведно със законната лихва считано от 11.02.2015г.
до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 60000,00 лева до
пълния предявен размер от 100 000,00 лева искът следва да се отхвърли.
По искът за имуществените вреди:
Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
направени разходи за рентгенография на таз, закупуване на санитарни материали и
медикаменти за лечение е основателен за пълния предявен размер от 393,80 лв.
Имуществените вреди са доказани по размер, установена е и пряка
причинно-следствена връзка между направените разходи и процесните увреждания
/от представените 11 бр. фактури/ както и от заключението на съдебномедицИ.ката
експертиза от вещо лице – травматолог, е видно извършването на разходи за рентгенография
на таз, закупуване на санитарни материали и медикаменти за лечение на
получените от процесното пътнотранспортно произшествие телесни увреждания.
Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на спора страните
имат право на разноски съразмерно на уважената, респективно - отхвърлената част
от исковете.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса, но е направила разноски
в размер на 800 лв. за депозити за вещи лица, като ответникът следва да заплати
на същата сумата от 481,25 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
В производството ищцата е защитавана безплатно на основание чл. 38 от ЗАдв,
поради което на адв. Р.М. следва да се присъди възнаграждение определено
съгласно чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в размер на 3541,81 лева, от която съразмерно на
уважената част от исковете ответника дължи 2130,64 лева.
Ответникът прави разноски в размер на 100 лева за вещо лице, като съгласно
чл. 78, ал. 8 от ГПК има право и на адвокатско възнаграждението, в размер на 8000,00
лева. Възражението на ищцата за прекомерност на възнаграждението е основателно,
поради което същото следва да бъде намалено, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото до
минималния размер от 3541,81лв. От сумата от 3641,81 лева ищецът дължи 1451,01
лева.
Ответникът следва да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на СГС държавна такса в размер на 2415,75
лева.
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** да
заплати на В.Е.П., с ЕГН ********** и със съдебен адрес: ***, както следва: на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) сумата от 60 000.00 лева –
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в следствие на
ПТП настъпило на 11.02.2015 г. около 14.00 часа на път с посока от гр. Дупница
към центъра на гр. Бобошево, резултат от противоправното поведение на водача на
лек автомобил марка „Фиат“ модел „Сейчено“, с рег. № *******, застрахован при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от 11.02.2015
г. до окончателното й изплащане ; на основание чл. 226 от КЗ сумата от
393,80 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи направени
разходи за рентгенография на таз, закупуване на санитарни материали и
медикаменти за лечениe от същото произшествие, ведно със законната лихва считано от 14.08.2015г до окончателното й
изплащане; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 481,25 лева – разноски
съразмерно на уважената част от исковете, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСК по чл. 226,
ал.1 от КЗ (отм.) за неимуществените вреди за разликата над сумата от 60 000,00
лева до сумата от 100 000,00 лева.
ОСЪЖДА ЗД „Б.ИНС“ АД, ЕИК *******, да
заплати на адвокат Р.М. от САК на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2130,64 лева.
ОСЪЖДА В.Е.П., с ЕГН ********** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1451,01 лв. - разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от2415,75 лева - държавна такса за
производството съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на преписа.
СЪДИЯ: