О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 4825 Година 27.12.2019 Град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и седми
декември Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 2641 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от
21.05.2019 г. на И.Д.А., с която са предявени искове по чл.
458 КЗ и 86 ЗЗД за осъждането на ответното З. да й заплати сумата от 6400 лева
за главница от неплатено застрахователно обезщетение по посочената в исковата
молба застраховка за настъпил риск трайно намалена работоспособност вследствие
на общо заболяване, определено като 80 % от застрахователната сума, с 307.56
лева мораторна лихва от 30.11.2018 г. до 21.05.2019 г. и законна лихва върху
главницата от 21.05.2019 г. до изплащането й, както и сторените по делото
разноски. С определение № 4437/02.12.2019 г., след подаден от ответника в срок
отговор, че на 20.09.2019 г. платил на ищцата сумата от 7193.45 лева, от която
6400 лева за дължимото й се застрахователно обезщетение, с 524.45 лева законна
лихва за забава в плащането му от 30.11.2018 г. до 20.09.2019 г. и 269 лева за
платената от нея държавна такса за предявените искове, съдът е внесъл делото в
открито съдебно заседание и го е насрочил за 15.01.2020 г. На 19.12.2019 г. пълномощникът
на ищцата е подал по делото молба, с която заявява, че оттегля предявения иск
поради това плащане на претендираната сума в хода на процеса и моли съда да
осъди ответника да му заплати адвокатски хонорар, за което представя разписка и
прилага списък на разноските (л. 53-56).
След като се
запозна с тази молба, съдът намери, че извършеното с нея оттегляне
на исковата молба е осъществено от легитимирана от чл. 232 ГПК страна - ищцата, чрез
изричния й пълномощник. За това оттегляне съгласието на ответника
не е необходимо, тъй като е осъществено до приключване на
първото заседание по делото. А тъй като със
същото съдът се десезира от разглеждането и решаването на правния спор, делото
следва да се прекрати (чл. 232 ГПК). Въпреки прекратяването му обаче,
тъй като ответникът е дал повод за завеждането му, защото е платил
претендираните с исковата молба суми едва на 20.09.2019 г., в хода на делото,
след получаване на 16.09.2019 г. на съобщението за отговор с препис от исковата
молба с приложенията към нея, следва на ищцата да се присъдят сторените по
делото от същата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 700 лева,
видно от представената с молбата на пълномощника й разписка удостоверяваща
плащането му (л.
55).
Такава е и трайната практика на ВКС по този въпрос (Опр.
843-2014-IV г.о.,
Опр. 300-2012-IV г.о., Опр. 626-2012-IV г.о., Опр.
277-2014-I
г.о.).
Според същата,
когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът
от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на
исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има
право на направените разноски, като в този случай е
допустимо, при прекратяване на производството, съдът да
установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяването
му
и изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на
иска, с оглед определяне на отговорността за разноските (Опр.
388-2017-II
т.о.). В
случая страните не спорят, че ответникът е платил претендираните с исковете суми
на 20.09.2019 г., след образуване на делото на 21.05.2019 г. и получаване на
препис от исковата молба със съобщението за отговор на 16.09.2019 г., с което е
дал повод за завеждане на делото. Поради това, по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК
и трайната горепосочена практика на ВКС, независимо от прекратяването му,
поради оттегляне на исковата молба поради това плащане, ищцата има право да й
се присъдят сторените от нея разноски за неплатеното й от ответника адвокатско
възнаграждение от 700 лева, чието плащане е поискано с молбата на пълномощника
й от 19.12.2019 г., а за плащането му е представена със същата и разписка, а по
това искане съдът е длъжен да се произнесе с настоящото определение (чл.
81 ГПК).
Поради това тези сторени от ищцата разноски следва да се възложат в тежест на ответника
или сумата от 700 лева (Опр. 388-2017-II т.о.). Неоснователно
е възражението му в отговора за прекомерност на това възнаграждение и искането
му за намаляването му, тъй като минималното адвокатско възнаграждение за защита
на ищцата по делото по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.0.2004 г. е в
размер на 665.38 лева, поради което надвишаващото го само с 34.62 лева
адвокатско възнаграждение от 700 лева, което ищцата е платила за защитата й по
делото, не би могло, с оглед конкретната му фактическа и правна сложност, да се
приеме за прекомерно и намали (чл. 78, ал. 5 ГПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен
съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело номер
2641
по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд,
поради оттегляне на исковата молба.
ОСЪЖДА З., с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---,
да заплати на И.Д.А., с ЕГН **********, с адрес *** ---, сумата от 700 лева
разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: