Определение по дело №2641/2019 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

              Номер   4825               Година   27.12.2019              Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и седми декември                                                                      Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2641 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Делото е образувано по искова молба от 21.05.2019 г. на И.Д.А., с която са предявени искове по чл. 458 КЗ и 86 ЗЗД за осъждането на ответното З. да й заплати сумата от 6400 лева за главница от неплатено застрахователно обезщетение по посочената в исковата молба застраховка за настъпил риск трайно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, определено като 80 % от застрахователната сума, с 307.56 лева мораторна лихва от 30.11.2018 г. до 21.05.2019 г. и законна лихва върху главницата от 21.05.2019 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски. С определение № 4437/02.12.2019 г., след подаден от ответника в срок отговор, че на 20.09.2019 г. платил на ищцата сумата от 7193.45 лева, от която 6400 лева за дължимото й се застрахователно обезщетение, с 524.45 лева законна лихва за забава в плащането му от 30.11.2018 г. до 20.09.2019 г. и 269 лева за платената от нея държавна такса за предявените искове, съдът е внесъл делото в открито съдебно заседание и го е насрочил за 15.01.2020 г. На 19.12.2019 г. пълномощникът на ищцата е подал по делото молба, с която заявява, че оттегля предявения иск поради това плащане на претендираната сума в хода на процеса и моли съда да осъди ответника да му заплати адвокатски хонорар, за което представя разписка и прилага списък на разноските (л. 53-56).

 

След като се запозна с тази молба, съдът намери, че извършеното с нея оттегляне на исковата молба е осъществено от легитимирана от чл. 232 ГПК страна - ищцата, чрез изричния й пълномощник. За това оттегляне съгласието на ответника не е необходимо, тъй като е осъществено до приключване на първото заседание по делото. А тъй като със същото съдът се десезира от разглеждането и решаването на правния спор, делото следва да се прекрати (чл. 232 ГПК). Въпреки прекратяването му обаче, тъй като ответникът е дал повод за завеждането му, защото е платил претендираните с исковата молба суми едва на 20.09.2019 г., в хода на делото, след получаване на 16.09.2019 г. на съобщението за отговор с препис от исковата молба с приложенията към нея, следва на ищцата да се присъдят сторените по делото от същата разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от 700 лева, видно от представената с молбата на пълномощника й разписка удостоверяваща плащането му (л. 55). Такава е и трайната практика на ВКС по този въпрос (Опр. 843-2014-IV г.о., Опр. 300-2012-IV г.о., Опр. 626-2012-IV г.о., Опр. 277-2014-I г.о.). Според същата, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на претендираната сума, ищецът има право на направените разноски, като в този случай е допустимо, при прекратяване на производството, съдът да установи относими към спора факти, свързани с причината за прекратяването му и изследва дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед определяне на отговорността за разноските (Опр. 388-2017-II т.о.). В случая страните не спорят, че ответникът е платил претендираните с исковете суми на 20.09.2019 г., след образуване на делото на 21.05.2019 г. и получаване на препис от исковата молба със съобщението за отговор на 16.09.2019 г., с което е дал повод за завеждане на делото. Поради това, по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК и трайната горепосочена практика на ВКС, независимо от прекратяването му, поради оттегляне на исковата молба поради това плащане, ищцата има право да й се присъдят сторените от нея разноски за неплатеното й от ответника адвокатско възнаграждение от 700 лева, чието плащане е поискано с молбата на пълномощника й от 19.12.2019 г., а за плащането му е представена със същата и разписка, а по това искане съдът е длъжен да се произнесе с настоящото определение (чл. 81 ГПК). Поради това тези сторени от ищцата разноски следва да се възложат в тежест на ответника или сумата от 700 лева (Опр. 388-2017-II т.о.). Неоснователно е възражението му в отговора за прекомерност на това възнаграждение и искането му за намаляването му, тъй като минималното адвокатско възнаграждение за защита на ищцата по делото по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.0.2004 г. е в размер на 665.38 лева, поради което надвишаващото го само с 34.62 лева адвокатско възнаграждение от 700 лева, което ищцата е платила за защитата й по делото, не би могло, с оглед конкретната му фактическа и правна сложност, да се приеме за прекомерно и намали (чл. 78, ал. 5 ГПК).       

 

          Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

                                                       О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гражданско дело номер 2641 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд, поради оттегляне на исковата молба.

 

          ОСЪЖДА З., с ЕИК ---, със седалище и адрес на управление ---, да заплати на И.Д.А., с ЕГН **********, с адрес *** ---, сумата от 700 лева разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: