Решение по дело №2014/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“–Варна против Решение № 1180/31.07.2023г. по АНД № 1618/2023г. на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление №03-013949/ 21.07.2021г., с което на „Фор-моко“ ЕООД–[населено място] за нарушение на чл. 415 , ал. 1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

В жалбата се твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено при неправилно тълкуване на закона. и се иска неговата отмяна. Неправилно след като ВРС е приел, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила и НП е издадено в предвидения срок и е налице съответствие между АУАН и НП е направен необоснования извод от РС, че неправилно е определена датата на нарушението. Твърди се, че в АУАН и в НП правилно е определена датата на извършване на нарушението и тази дата не можело да бъде друга, а тази на последващата проверка или деня на изтичане на предписанието. Развиват се подробни съображения относно извършване на нарушението. Иска се отмяна на решението на РС и спора да бъде решен по същество, като бъде потвърдено НП като правилно и законосъобарзно.

Ответникът - „Фор-моко“ ЕООД-[населено място] не депозира отговор по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Районният съд приел за установено от фактическа страна следното: на 01.04.2021г. от служители на Дирекция “ИТ“-Варна, извършили проверка в цех за закуски и захарни изделия, находящ се в [населено място], [жк] зад бл. ***, стопанисван от „Фор-моко” ЕООД-Варна. В хода на проверката били констатирани нарушения на трудовото законодателство, които били отразени в Протокол № ПР 2110814/28.04.2021г. на Дирекция ”ИТ” [населено място], с който били дадени и задължителни предписания с определен срок на изпълнение. В т.12 от протокола било дадено задължително предписание „…Работодателят да държи на разположение на контролните органи във всички обект, в който се полага наемен труд от работници на дружеството, в т.ч. цех за закуски и сладки изделия, находящ се в [населено място], [жк] зад бл. *** документи свързани с разпределението на работното време и организацията на работа - поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, съгласно чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда…” , със срок на изпълнение - 20.05.2021г.

На 07.07.2021г. била извършена последваща проверка по работни места в цеха за закуски и захарни изделия в [населено място], [жк] зад бл. ***, стопанисван от „ Фор-моко” ЕООД-Варна, в хода на която е установено, че не се държат на разположение на контролните органи документите, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа - поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното - ежемесечно съгласно Правилника за вътрешния трудов ред, а именно - за юли 2021г. Проверяващите приели, че даденото задължително за изпълнение предписание в т.12 от Протокол № ПР 2110814/28.04.2021г. не е изпълнено. Това е квалифицирано като нарушение изразяващо се в неизпълнение на задължително предписание, което е счетено, че е извършено на 07.07.2021г. За него на 16.07.2021г. бил съставен АУАН срещу „Фор- моко”ЕООД-Варна, в който е описано приетото за установено нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, а именно неизпълнението на задължителното предписание - т.12 от Протокол № ПР 2110814/28.04.2021г. на Дирекция ”ИТ” [населено място]. АУАН бил съставен в присъствието на упълномощено лице от представляващия дружеството и бил връчен по надлежния ред. След запознаване със съдържанието на акта пълномощника го подписал без да впише възражения в съответната графа. РС установил, че в законоустановения срок не са депозирани писмени възражения срещу акта, въз основа на който и на материалите в преписката на 21.07.2021г. директорът на дирекция „ИТ“-Варна издал НП.

При така установената фактическа обстановка съставът на РС – Варна законосъобразно приел, че НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, в установените срокове по чл.34 от ЗАНН, но неправилно е приложен материалния закон. РС правилно установил, че в НП е посочено, че нарушението е извършено на 07.07.2021г., което е в противоречие с обстоятелствената част, където е визиран срок за изпълнение на предписанието - 20.05.2021г. Основателно РС намерил, че изпълнителното деяние изразяващо се в неизпълнение на задължение, обвързано с определен срок, е завършено и може да бъде установено на първата дата след изтичане на дадения срок, ако това е работен ден. Правилно отчел, че е безспорно по делото е, че 21.05.2021г. е първата дата след изтичане на срока за изпълнение на предписанието, поради което тази е датата на нарушението на чл.415 ал.1 от КТ, за което е санкционирано дружеството. На тази дата обаче не е била извършвана проверка от служители на Д“ИТ“ в обекта находящ се в [населено място], [жк] зад бл.219. Поради което е останало непроверено дали в указания му срок до 20.05.2021г. дружеството е било извършило необходимото за изпълнение на предписанието. От извършените проверки в други обекти стопанисвани от същото дружество няма как да се приеме, че към 21.05.2021г. предписанието не е било изпълнено в конкретния обект, нито да се констатира, че изисканите документи не са се намирали в този обект. Фактът, че тези документи не са били представени по време на проверката извършена на 07.07.2021г. не може да обоснове безсъмнено и еднозначно извода, че и към 21.05.2021г. те не са били налични в проверявания обект. Това може само да се предполага, но обвинението и наказанието не може да почиват на предположения. Правилно това е отчетено от РС и в съответствие със събраните по делото доказателства той постановил отмяна на НП, като приел, че извършеното на 07.07.2021г. деяние съставлява ново нарушение на чл.403а, ал.1 от КТ, а не на чл.415 ал.1 от КТ. Постановеното в този смисъл решение на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Настоящият тричленен състав възприема изцяло констатациите на предходната инстанция от фактическа страна и правните му изводи, поради което в съответствие с чл.221 ал.2 изр. второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Направените в касационната жалба оплаквания са неоснователни. За да постанови отмяна на НП, въззивният съд не се е позовал на несъответствие на датите, посочени в АУАН и в НП, както и на маловажност на нарушението, а на неправилно приложение на материалния закон от страна на АНО поради неправилна квалификация на нарушението при издаване на НП. Посочената в него като нарушена разпоредба от КТ не съответства на фактическите констатации.

Предвид горното, при извършената проверка по чл.218 от АПК настоящият състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби. Не е налице релевираното в жалбата касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 във вр. с ал.2 от НПК за отмяна, тъй като не е налице неправилно приложение на КТ и ЗАНН, нито е налице разпоредба, която да е трябвало и да не е била приложена. Поради това оспорването с жалбата се явява неоснователно, а Решението на Районен съд – Варна - правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.143 ал.3 от АПК ответника по касация има право на разноски, но такива не са поискани, поради което не следва да бъдат присъждани.

Водим от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1180/31.07.2023г. по АНД № 1618/2023г. по описа на Районен съд – Варна.

Решението е окончателно.