Решение по дело №2882/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1694
Дата: 3 януари 2023 г. (в сила от 3 януари 2023 г.)
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20225300502882
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1694
гр. Пловдив, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502882 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на М. М. Б.,ЕГН-********** от ***
чрез пълномощника му адв.Б.З. против решение № 3052/13.09.22г.,постановено по гр.д.№
8947/22Г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.,с което е задължен на основание чл. 5 ал.1 т.1, т.2,
т.3, т.4, т.5 и т.6 от ЗЗДН М. М. Б.,ЕГН-********** от *** да се въздържа от извършване на
всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие, по отношение на Ц.Т.
Б.,ЕГН-********** и непълнолетната Д.М. Б.,ЕГН-**********,действаща лично и със
съгласието на своята майка Ц. Т. Б.,ЕГН- **********, и двете от ***;отстранен е М. М.
Б.,ЕГН-********** от съвместно обитаваното жилище, находящо се в ***, за срок от
осемнадесет месеца,забранено е на М. М. Б.,ЕГН-********** да приближава молителите
Ц.Т. Б.,ЕГН-********** и непълнолетната Д.М. Б.,ЕГН-**********,местоработата на
молителя Ц.Т. Б.,ЕГН-**********,учебното заведение,което посещава непълнолетното дете
Д.М. Б.,ЕГН-**********, жилището в което живеят в ***, както и местата за социални
контакти и отдих на молителите за срок от осемнадесет месеца;определено е
местоживеенето на непълнолетното дете Д.М. Б.,ЕГН-**********,действаща лично и със
съгласието на своята майка Ц.Т. Б.,ЕГН-**********,при родителят, който не е извършил
домашно насилие - Ц.Т. Б.,ЕГН-********** за срок от осемнадесет месеца; задължен е
извършителят на насилието М. М. Б.,ЕГН-**********,да посещава Специализирана
1
програма за работа с пълнолетни лица извършители на домашно насилие на адрес ***, за
срок от осемнадесет месеца и е осъден М. М. Б. да заплати глоба в размер на 500лв.
Жалбоподателят чрез пълномощника си адв.Б.З. счита решението за неправилно и
незаконосъобразно по изложени във въззивната жалба съображения и иска неговата
отмяна,като се постанови друго,с което да се отхвърли изцяло предявената молба.Не
претендира разноски.
Въззиваемите по жалбата Ц.Т. Б.,ЕГН-********** и непълнолетната Д. М.
Б.,ЕГН-**********,действаща лично и със съгласието на майка си Ц. Т. Б.,чрез
пълномощника адв.Л.Д. изразяват становище за неоснователност на същата по изложени в
писмен отговор съображения.Претендират разноски.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок от легитимирана страна против обжалваем
съдебен акт,поради което жалбата е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението,а по допустимостта-в обжалваната му част.Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо,(постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна
защита).
По същество решението е правилно,а жалбата-неоснователна по следните
съображения:
Пред ПдРС се е развило производство на осн.чл.4,ал.1 от ЗЗДН по подадена молба от
Ц.Т. Б. и непълнолетната Д.М. Б.,действаща лично и със съгласието на нейната майка Ц.Т.
Б. против М. М. Б..
По делото е безспорно,че молителката Ц.Т. Б. и ответникът са съпрузи,сключили
граждански брак през 1993г.; че от брака си имат четири деца,три от които са навършили
пълнолетие,а Д.М. Б. е непълнолетна,на 17г.,както и че двамата са разделени,като
молителката и децата им към момента живеят в ***,а ответникът-в ***.
В молбата се твърди извършвано от ответника системно домашно насилие-
физическо,психическо и емоционално по отношение на молителките,както и осъществено
психическо и емоционално такова на 13.06.22г.в телефонен разговор,проведен между Ц.Т.
Б. и ответника,в присъствието на непълнолетната Д..Молителката Ц. Б. му се обадила,за да
му каже,че иска тя и децата да се приберат в България и поискала от него да освободи
семейното жилище,в което той живеел с новото си семейство-друга жена и дете от нея.М. Б.
започнал да обижда съпругата си и я заплашил,че ще изпрати негови хора в ***да я
убият,както и че ако се прибере в България,ще я убие.На разговора присъствали две от
децата на молителката,включително Д.,която се опитала да се намеси,но баща й заплашил и
нея с убийство,ако се върне в България.Молителката Ц. Б. се притеснила много за живота
си и този на децата си.Страхувала се дори да излезе от дома си,а било наложително да се
2
върне в България.Нямало и къде другаде да отиде,освен в дома си в ***.Съпругът й бил
бивш военен,командос и тя се страхувала,че той ще осъществи заканите си да ги убие,ако се
приберат в България.
Ответникът оспорва да е проявил вербална и физическа агресия.Поддържа,че
изложените в молбата факти са изцяло неверни.
По делото е представена декларация по чл.9 от ЗЗДН.Изготвен е социален
доклад,като пред социалния работник в разговор,проведен по Viber,молителката Д.
споделила,че потвърждава думите на майка си и се страхува,че заплахите на баща й могат
да станат реалност.Постоянно били заплашвани и се страхували от него.Изградили живот в
***,но искали да се върнат в България,където да живеят без страх.
Разпитани са и двама свидетели на молителките: А.Б. и М.Б.,деца на Ц. и М.
Б.,съответно брат и сестра на Д. Б..От техните показания е видно,че пряк очевидец на
случилото се на 13.06.22г.е бил единствено свидетелят А.Б.,който присъствал на
телефонния разговор между родителите му заедно с Д..Преди разговора майката на
свидетеля написала на съпруга си съобщение на телефона,че иска да се прибере в България
и той да напусне апартамента,в който живее с любовницата си и с детето им.Последвалият
телефонен разговор се провел при включен високоговорител, на арабски,който език
свидетелят разбирал.Ответникът отправил заплахи към Ц. Б.;заявил,че в момента,в който тя
и децата стъпят в България,ще ги убие.Многократно бил заплашвал майката на свидетеля с
убийство и преди.Сестра му Д. започнала да плаче,когато М. Б. взел да заплашва,помолила
го да спре,защото я е страх,но той заплашил и нея.Ответникът нанасял бой преди инцидента
на 13.06.22г.както на свидетеля,така и на Д. и майка им,затова Д. започвала да плаче веднага
щом ставало дума за баща й.
Свидетелката М.Б. не е присъствала на телефонния разговор и не е очевидец на
инцидента,но свидетелства за агресивното поведение на баща си,нанасянето на жестоки
побои на Ц. Б. и бой на другите си деца,докато живеели заедно с него.
Настоящата инстанция кредитира показанията на св.А.Б. изцяло и тези на
св.М.Б.,освен онази част,в която преразказва споделеното от Д. и А. за случилото се на
13.06.22г.,тъй като впечатленията ѝ не са преки.
Районният съд е приел,че ответникът е осъществил психическо и емоционално
насилие над двете молителки и е наложил мерки за защита,които е приел за подходящи.
Съгласно дефиницията,дадена в чл.2 от ЗЗДН,домашно насилие е всеки акт на
физическо,сексуално,психическо,емоционално или икономическо насилие, както и опитът
за такова насилие,принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка,които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.В случая се твърди
извършено психическо и емоционално насилие.
Психическото насилие представлява въздействие върху психиката на дадено лице,с
което му се причинява тормоз-като непристойно поведение,осъществявано през определен
3
период от време,многократно или систематично и изразено чрез физически
действия,писмено или устно,с жестове или други действия, извършени умишлено,които
могат да накърнят физическата или психологическа цялост на друго лице.При психическо
насилие отношението на едно лице спрямо друго предизвиква попадането на последното в
състояние на психологическа травма,която би могла да се изразява в тревожност,депресия и
други форми на нервно разстройство.Формите на психическо насилие могат да включват
вербална агресия,унижение,пренебрежение или всякакво друго нездравословно поведение,
което може да намали самочувствието на жертвата на насилието,нейното достойнство и
адекватно мислене и поведение.В случая спрямо молителките е осъществено системно
психическо насилие под формата на вербална агресия,включително и унижение към Ц.
Б.,които са довели до тревожност и стрес,накърнявайки психологическата цялост на двете
молителки.
При емоционалното насилие въздействието също е върху психиката на определено
лице,но при него целенасочено се увреждат емоциите му,свързани с преживявания от
негативния спектър-изразява се в заплашване,контрол, което води до чувство на страх,на
малоценност,на вина чрез интензивно обидно и унизително отношение.В случая
емоционалното насилие се изразява в заплахи за живота на молителките,предизвикали у тях
силно чувство на страх до степен да се боят да излизат навън,да се придвижват с таксита в
България,за да не се срещнат случайно с ответника (св.А.Б.).Следва да се отчете,че страхът
от заплахите на ответника изглеждат реални за молителките предвид системната агресия на
М. Б.,продължила дълго преди инцидента,която агресия освен психическа и емоционална,е
била и физическа.
Въззивният съд приема,че декларацията на молителките по чл.9,ал.3 от ЗЗДН е
подкрепена с доказателства,(показанията на свидетелите А. и М.Б.,изготвения социален
доклад),което налага извода,до който е достигнал и районният съд,за основателност на
молбата за защита.
Приложените от първостепенният съд мерки са мотивирани и съответстват на
констатираните от съда изострени отношения между страните и извършеното от ответника
домашно насилие по см.на чл.2 от ЗЗДН.Предвид на което жалбата се явява неоснователна и
атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските-с оглед изхода на делото жалбоподателят М. М. Б.
следва да заплати на въззиваемите направените от тях разноски пред възивната инстанция за
адвокатско възнаграждение,които са в размер на 1500лв.съгласно представен ДПЗС и списък
на разноските.
Водим от горните мотиви Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:

4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3052/13.09.22г.,постановено по гр.д.№ 8947/22Г.по
описа на ПдРС,13-ти гр.с.
ОСЪЖДА М. М. Б.,ЕГН-**********,*** да заплати на Ц.Т. Б.,ЕГН-********** и на
Д.М. Б.,ЕГН-**********,действаща лично и със съгласието на майка си Ц.Т.
Б.,ЕГН-********** сумата от 1500(хиляда и петстотин)лв.разноски за адв.възнаграждение
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5