РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Благоевград, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20211210201120 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .
Образувано е по жалба на адв. С.Г., в качеството и на пълномощник
на „Й*, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”С*, представлявано от
Е* Д* –управител, с адрес за призоваване и съобщения гр.Б., ул.“П* Д.П*
против Наказателно постановление № 01-002043 от 12.07.2021 година на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Б., с което за нарушение на чл.
63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3
от КТ му е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000. 00 лева.
С жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно,
издадено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми.
Оспорва се възприетата фактическа обстановка. Иска се от съда да постанови
съдебен акт, с който да отмени обжалваното Наказателно постановление,
алтернативно се подържа искане за изменение в санкционната част.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовани
се представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата,
1
ангажира доказателства по същество, излага доводи за отмяна на НП , като
твърди процесуални нарушения, както и липса на нарушение.
Административнонаказващият орган, редовно призовани, се
представляват от юрк. Портокалска, която оспорва жалбата, взема становище
по същество, като моли НП да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно, излага подробни доводи.Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Р.п. -Б., редовно и своевременно призовани, не ангажират свой
представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният
по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
На 15.04.2021 г. около 11.37 часа била извършена проверка по
работни места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство
от св.К., А. и С., трите инспектори към Д "ИТ" – Б. в ц* за ме* и и* от м*,
находящ се в гр. Б., ул. „А* Ст*, стопанисван от дружеството -жалбоподател
. В хода на проверката е констатирано, че „Й* в качеството му на
"работодател" е допуснал на 15.04.2021 г. лицето К.М., да извършва трудова
дейност в обекта на проверка на длъжност "о*" без да му е предоставен
екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено в ТД на
съответната НАП. След приключване проверката по работни места
дружеството жалбоподател е призовано по реда на чл. 45 от АПК за
извършване на проверка по документи в ДИТ – Б. с призовка от 15.04.2021 г.
При проверката по документи в ДИТ – Б.. се е явила управителя на
дружеството жалбоподател, която е представила част от изисканата с
призовка вътрешно-фирмена документация на предприятието. Не е
представен трудов договор за М., във връзка с констатациите бил съставен
АУАН№01-002043, в който констатациите от проверката били
квалифицирани като нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Актът бил предявен и
връчен на управителката лично срещу подпис, като към момента не били
направени възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили писмени
възражения от дружеството – жалбоподател срещу съставения акт, чрез които
същите изложил своите доводи за липса на нарушение.
2
След като приел възраженията за неоснователни и въз основа на този
акт на 12.07.2021 година, Директорът на Дирекция "Инспекция по труда" – Б.,
като надлежно оправомощен представител на административнонаказващия
орган, упълномощен със Заповед № З-0058 от 11.02.2014 година е издал
атакуваното Наказателно постановление № 01-002043, с което за нарушение
на чл. 63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414,
ал. 3 от КТ на дружеството-жалбоподател е наложена "имуществена санкция"
в размер на 2000. 00 лева.
Наказателното постановление е връчено срещу подпис на 20.07.2021
година на управителя, като в законоустановения срок е постъпила и
разглежданата в настоящото производство жалба.
По делото е разпитан свидетелят К. – актосъставител, от показанията,
на която се установява, че е извършена проверка на дружеството
жалбоподател. Свидетелят чрез показанията си установява, какво е проверено
и какво е установено, както и действията по ангажиране на отговорност. Тези
показания се подкрепят от установеното чрез разпита на св.А. и С., които са
присъствали на проверката, както и от приложения по делото протокол, в
който са обективирани констатациите на контролните органи, както и техните
указания. Посредством показанията на тези свидетели се установява
процедурата по съставяне на АУАН.
Показанията на тези свидетели съдът кредитира, като
последователни, логични и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал.
В кориците на делото се съдържа и писмена декларация от М., в
която същия удостоверява извършване на трудова дейност към този момент
при определено работно място, длъжност, работно време и трудово
възнаграждение., като е отразил начална дата, от която е започнал да
предоставя работната си сила на търговеца.
В хода на съдебното производство е разпитан св. М., който чрез
показания си удостоверява, че към датата на проверката не е имал трудов
договор, като твърди, че към инкриминираната дата същия не е работил за
дружеството – жалбоподател, като е бил да помогне на Г*. В същата насока са
3
и показанията на св.Г*, допуснат и разпитан по искане на защитата. В тази
част показанията на свидетелите обаче се опровергават от показанията на св.
К., А. и С., както и собственоръчно попълнената от М. декларация, поради
което в тази им част съдът не кредитира показанията на М* и Г*, още повече
от показанията на св. К., А. и С. се установява, че същия е шкуркал метална
маса, т.е е престирал труд.
Съдът прие изложената фактическа обстановка въз основа
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и събраните писмени
доказателства, които са безспорни по отношение подлежащите на
установяване факти. При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното.
Жалбата е подадена от легитимирано лице в 7-дневен срок от
връчване на наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за
това процедура и от компетентен орган, за което по делото са представени
безспорни доказателства. Както в акта, така и в НП е отразено, че
административнонаказателното производство е започнало със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
елементи, съгласно ТЗ- име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес
на управление и представляващото го физическо лице. Наличието на тези
елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните
изискването, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано
административно нарушение, осъществено от ООД. В конкретния случай
АУАН е съставен от св. К., на длъжност " инспектор" в Д "ИТ" - Б., която се
явява материално компетентна за това и дава пълно описание на нарушението
и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и
показанията на свидетеля А. и С., които са участвали при извършване на
проверката и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с
процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за
издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че не са налице формални
4
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват
възраженията в тази насока. При съставянето на АУАН нарушението е
описано с всички негови съставомерни признаци, като са посочени времето,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като са
посочени и доказателства, които го установяват. Съответна на фактическото
описание на нарушението е и посочената в АУАН и НП правна
квалификация. Не се установява и претендираната неяснота във фактическото
обвинение, както в АУАН и НП нарушението е описано с всички негови
съставомерни признаци. Ето защо съдът приема, че на жалбоподателя точно и
ясно е разяснено от фактическа и правна страна кога, къде и какво
административно нарушение е извършено и не са допуснати сочените от
жалбоподателя нарушения на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С
оглед на изложеното, неоснователно се явява твърдението за допуснати в
производството по реализиране отговорността на дружеството нарушения,
които да са съществени и да предпоставят отмяната на санкционния акт на
това основание.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на
настоящия съдебен контрол и за материалнозаконосъобразно.
С оглед установеното по делото от фактическа страна съдът намира
за безспорно установено извършването от жалбоподателя на вмененото му
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Посочената трудовоправна разпоредба е
императивна, като предвижда, че работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен екземпляр от
сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление.
По делото не е спорно, че лицето М. е бил допуснат до работа на 15.04.2021 г.
от дружеството жалбоподател, без да му е предоставен екземпляр от писмен
трудов договор и без копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП, това
се установява, както чрез показанията на разпитаните по делото свидетели,
така и от приложената по делото декларация, в която М. собственоръчно е
посочил, че работи с регламентирано работно време, възнаграждение. Същия
в декларацията е посочил, че няма трудов договор. Липсват доказателства
5
такъв да е бил предоставен към момента на проверката. Именно последното
обстоятелство обуславя извода, че към момента на осъществената проверка
по работни места на 15.04.2021 г. около 11.37 ч. е работил в обекта на
търговеца без да му е бил връчен подписан от двете страни трудов договор и
уведомление, удостоверяващо вписването му в ТД на НАП – Б... С оглед на
това, като е допуснал работника до работа, без да му е предоставен екземпляр
от договор между страните по трудовото правоотношение и без да е
изпратено уведомление до съответното ТД на НАП, търговеца-жалбоподател
е осъществил състава на вмененото му административно нарушение,
правилно квалифицирано като такова по чл. 63, ал. 2 от КТ. По отношение
твърденията, че не е осъществявал трудова дейност, настоящия състав
намира, че се опровергават от доказателствата по делото събрани чрез
показанията на св. св. К., А. и С., както и събраните писмени доказателства,
включително собственоръчно попълнена декларация /л.16 /. В тази насока
възраженията за неправилно приложение на материалния закон са
неоснователни. В казуса безусловно дружеството - жалбоподател, в
качеството му на търговец по Търговския закон извършва стопанска дейност
и по смисъла на параграф 1 от ДР на КТ има качеството и на „работодател“ по
отношение на работещите във въпросният обект. По изложените
съображения, съдът намира за доказано по безспорен начин, осъществяване
от страна на търговеца-жалбоподател на фактическия състав на
разглежданото административно нарушение, което обуславя установяването
му от обективна страна. В този смисъл Решение № 430 от 23.03.2017 г. на
Административен съд Б., постановено по к. н. а. х. д № 73/2017 г. и Решение
№1686/12.10.2021 по кнахд№ 323/2021г. по описа на Административен съд Б.
Доколкото в случая се касае за нарушение извършено от ООД., чиято
отговорност по аргумента на чл.83 от ЗАНН е невиновна, а обективна такава
деянието не следва да се изследва от субективна страна.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на
основание 414, ал. 3 от КТ, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е определил по вид наложеното на дружеството-
жалбоподател наказание „имуществена санкция” Съгласно посочения законов
текст, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1
или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в
6
размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер
от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение. Разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН задължава наказващия орган при индивидуализиране на наказанието за
всеки конкретен случай съобразявайки рамките, определени от законодателя
да прецени тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя. В конкретния случай не се събраха
доказателства нарушението да е повторно, както и дружеството да е
санкционирано за други нарушения на КТ, поради което съдът намира, че
така съставеното наказателно постановление следва да бъде изменено в
санкционната част, като определената имуществена санкция в размер на
2000лв. следва да бъде намалена на 1500 лв.
За пълнота следва да бъде посочено, че случаят не е маловажен.
Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл. 415в,
ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от
ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице
маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две
кумулативно предвидени предпоставки: 1. Нарушението да е отстранено
веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили
вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от
маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска
освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда
налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в
многократно по-нисък размер. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2 от
КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ, т. е. за тези нарушения, вкл. и
процесното такова – по чл. 63, ал. 2 от КТ, привилегированият състав на чл.
415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в
него условия, т. е. същите не могат да се квалифицират като маловажни
нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл макар и по
делото да има доказателства, че уведомлението по чл. 65, ал. 5 от КТ е
7
подадено до ТД на НАП два дни след това и липсват вредни последици, то не
може да се приеме, че осъщественото административно нарушение е
маловажно именно поради действието на чл. 415в, ал. 2 от КТ., а с оглед
приложимостта на специалната норма по КТ, то е неприложима общата
разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че дружеството-жалбоподател, в
качеството на работодател е извършил вмененото му нарушение и правилно е
ангажирана отговорността му, а атакуваното наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, като същото следва да бъде изменено
единствено в частта относно размера на наложената имуществена санкция.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото съдът счита същото за основателно. С
оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Д„ ИТ”
Б. да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37
от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на
чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В
случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството
по делото продължи в две съдебни заседания, с разпит на пет свидетели, като
фактическата и правна сложност не е значителна, поради което следва да се
присъди възнаграждение в размер на 100 лева, който размер според съда
съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Б.ски районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01-002043 от 12.07.2021 година на
Директор на Дирекция "Инспекция по труда" Б., с което за нарушение на чл.
63, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл. 414, ал. 3
8
от КТ на „Й*, с *, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”С*,
представлявано от Е* Д* –управител е наложена "имуществена санкция" в
размер на 2000. 00 лева., като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 1500 (хиляда и петстотин лева) лева.
ОСЪЖДА „Й* Д* с Е*, със седалище и адрес на управление гр.Б., ул.”С*,
представлявано от Е* Д* –управител да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда” Б. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева, като в
останалата част, над уважения размер ОТХВЪРЛЯ искането, като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Б. в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9