Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 17.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и
четвърти април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1179 по описа за 2018г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.
чл.535 ТЗ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Т.Л.А., ЕГН**********,*** против В.Д.З., ЕГН**********,***, в която се твърди, че на 10.09.2012г. В.З. подписал Запис на заповед, по силата на който се задължил да заплати сумата от 2400лв.с падеж на задължението 10.01.2013г. Твърди, че на падежа сумата не била заплатена, като ищеца водил неколкократно разговори с ответника, да уреди своето задължение, но тъй като той не сторил това, образувал ч.гр.д.№ 4347/2015г.по описа на ПРС за издаване на Заповед за изпълнение по силата на представения Запис на заповед. Твърди, че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 04.09.2015г. и изпълнителен лист от 04.09.2015г. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело при ЧСИ-В.С. гр.Плевен, рег.№ 906 по описа на КЧСИ. Твърди, че в процедурата по изпълнителното дело и в срока по чл.414, ал.1 от ГПК, В.З. възразил писмено срещу Заповедта за изпълнение и на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането. Моли да бъде признато за установено, че В.Д.З., ЕГН **********,***, дължи на ищеца сумата от 2400лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 03.09.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в производството разноски.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради
което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да
направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства.
Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 24.04.2018
г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане
за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
На страните по делото изрично са били указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за
ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да
бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно
заседание на ответника.
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на
иска, намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед
на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в
предявените размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 255,00 лв. за ДТ и адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 490,00
лв./50,00лв. +440,00 лв./
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр. чл.535 ТЗ, вр.чл.79,
ал.1 ЗЗД, по отношение на ответника В.Д.З., ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на
кредитора Т.Л.А., ЕГН**********,*** сумата
2400,00 лева, представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на
10.09.2012г., с падеж 10.01.2013г., в едно със законната лихва върху сумата от
03.09.2015г. до окнчателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
заповед за изпълнение № 2625/04.09.2015г. по ч.гр.д.№4347/2015 по описа на
РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК В.Д.З., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на Т.Л.А.,
ЕГН**********,*** сумата от 255,00 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.4347/2015 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 В.Д.З., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на Т.Л.А.,
ЕГН**********,***, сумата от 490,00 лв. направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение и ДТ.
РЕШЕНИЕТО, на
основание чл. 239,ал.4 ГПК, не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: