№ 404
гр. Варна, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20243100900202 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ 260, представлявано заедно от изпълнителните директори - Д. Б.Ш. и
П.Н.Д., с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1,
т.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1, предл.
първо от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът О.
Б. С. ЕГН **********, с адрес: ********************, дължи на ищеца заплащането на
следните суми, дължими по Договор за потребителски кредит № ************ от
17.12.2021 г., както следва:
1/ 39 179,78 лв. /тридесет и девет хиляди сто седемдесет и девет лева и седемдесет и
осем стотинки/, представляваща непогасената главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда /06.06.2023 г./ до
окончателното изплащане на вземането;
2/ 1863,55 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва по чл. 3 от Договора за периода от 15.02.2022 г. до
16.09.2022 г.;
3/ 6 538,86 лв. /шест хиляди петстотин тридесет и осем лева и осемдесет и шест
стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 15.03.2022г. до 24.05.2023г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3339/08.06.2023г. по ч.гр.д. № 7262
по описа за 2023г. на Районен съд – гр. Варна.
Отправя се искане и за произнасяне по дължимостта на разноските, както в
1
настоящото, така и в заповедното производство.
ИЩЕЦЪТ твърди, че в исковата молба и уточняващите молби с вх. №
13445/29.05.2024г. и вх. № 17841/11.07.2024г. на 17.12.2021 г. между „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, като кредитор, и О. Бинан С., като кредитополучател, бил сключен
Договор за потребителски кредит № ****** с разрешен и усвоен на 15.12.2021 г. размер от
39 500 лв., със срок за ползване и погасяване до 15.12.2029 г. В чл. 2, ал. 3 от Договора за
кредит, страните уговорили заемната сума да бъде преведена по сметка на
кредитополучателя в „Юробанк България“ АД, като част от нея ще бъде изплатена по
сметки на кредитополучателя в други банки, с цел предсрочно погасяване на задължения по
договори за потребителски кредит, а именно: сумата 7 906,44 лв. да бъде преведена по
сметка на кредитополучателя в „Райфайзен банк“ АД, сумата от 761 лв., както и сумата от
1863 лв. да бъдат преведени по сметка в „Уникредит Булбанк“, за погасяване на задължения
по два договора за кредит. Съгласно погасителния план към договор, заемната сума е
следвало да бъде върната на 96 равни месечни вноски в размер на 551,23 лв. Съгласно чл. 3
от Договора за кредит, договорна лихва е в размер на 6.1 % и годишния процент на
разходите в размер на 8.49 %, така общо дължимата сума по кредита възлизал на 53 874.89
лв. Твърди, че към 15.02.2022г. ответникът е преустановил плащанията, поради което
банката е обявила кредита за предсрочна изискуем, за което длъжникът е уведомен с
редовно връчена покана от ЧСИ С.К.-Д., на 16.09.2022 г.
С уточнителна молба с вх. № 17841/11.07.2024 г. ИЩЕЦЪТ твърди, че
кредитополучателят е извършил едно единствено плащане по кредита в размер на 320,22
лв., с което частично била погасена главницата. Сочи, че остатъкът от дължимата главница е
в размер на 39 179,89 лв., като в нея не били включени застраховки, такси или други
вземания. Уточнява, че възнаградителната лихва се изчислява, като главницата по кредита
се олихвява с фиксиран лихвен процент за първите 12 месеца – 6,1%, а за останалия период
се изчислява при прилагане на променлив лихвен процент, който представлява сбор от
референтен лихвен процент и фиксирана договорна надбавка. За референтен лихвен процент
по договора се използвал референтен процент Прайм на „Юробанк България“ АД за
необезпечени кредити, в съответната валута. Уточнява и че мораторната лихва се определя
съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като се дължи за периода за забава, съгласно чл. 9 от Договора,
а именно от 15.03.2022г. до датата на изготвяне на извлечението - 24.05.2023 г.
По заявление на „Юробанк България" АД е образувано ч.гр.д. № 7262/2023 г. по
описа на Районен Съд - гр. Варна по реда на чл. 417 от ГПК срещу ответника О. Б. С., по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.
Образувано е изпълнително дело, като заповедта за незабавно изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът дал
указания на ищецът за предявяване на настоящия иск, с оглед на което той обуславя правния
си интерес.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения
особен представител, с които се оспорва изцяло исковата претенция. Твърди, че искът е
2
неоснователен, поради липсата на настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като се
позовава на ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013г. ОСГТК на ВКС. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост, твърди, че датата
на настъпването е различна от тази посочена в исковата молба. Счита, че дори и да са
спазени разпоредбите на чл. 47, ал. 1-5 ГПК при връчване на уведомлението, чрез ЧСИ С.К.-
Д., то предсрочната изискуемост би настъпила на 25.04.2023г. /датата на представения
констативен протокол на ЧСИ Д./. Поддържа, че длъжникът и към настоящия момент не е
бил надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. По отношение
на размера на претенцията, счита че същият е недоказан, доколкото липсвали доказателства,
установяващи действителния й размер към днешна дата. Излага, че твърденията на ищеца
относно началния и крайния срок на изчисляване на възнаградителната и мораторна лихва,
както и техния размер, не са съобразени с дадените указания в ТР 3/2017 г. от 27.03.2019г.
по т.д.№ 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че главницата следва да се определи към
определен момент, а не за период. Счита още, че претендирането едновременно на
възнаградителна и мораторна лихва за недопустимо. Сочи, че задължението на
кредитополучателя да върне изцяло остатъка от получената сума, изключва наличието на
основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер, при което
кумулирането на две обезщетения за забава на длъжника, касаещи един и същ период, би
довело до неоснователно обогатяване. Излага, че размерът на вземането при настъпване на
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума и законна лихва от датата
на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Във връзка с
изложеното счита, че сумите посочени в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист
остават недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозирана е молба преди
датата на о.с.з, с която се сочи, че банката поддържа предявените искове, моли за
уважаването им и за присъждане на разноски, като е представен списък по чл. 80 ГПК. В
открито съдебно заседание се явява особен представител на ответника, който моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани и да бъдат възложени в
тежест на ищеца сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно е от приобщеното ч. гр. д. № 7262 /2023г. по описа на ВРС, 14 състав, че в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по реда на чл. 417 ГПК No 3339 / 08.06.2023г. срещу ответника за сумата, предмет
на установителния иск, като същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал.5 от
ГПК и съответно на заявителя са дадени указания за предявяване на установителен иск.
Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От Договор за потребителски кредит № ************ от 17.12.2021г. се установява,
3
че „Юробанк България" АД, в качеството му на кредитор, се е задължило да предостави на
кредитополучателя О. Б. С. кредит в размер на 39 500 лева. С кредита се погасяват
задължения към други банки по договори с кредитополучателя като са изплатени
задължения в размер на 7906.44 лв. по сметка ********************** в „Райфайзен Банк“
АД, сума в размер на 761.00 лв. по сметка **************** по договор 4794839 в
„Уникредит Булбанк“ АД и сума в размер на 1863 лв. по сметка **************** по
договор 4751398 в „Уникредит Булбанк“ АД.
В договора са уговорени: 39 500 лв. – стойност на кредита и 200 лв. – такса за
оценка на кредитоспособността, при което общият размер на главницата е посочен 39 700
лв.; месечна застраховка със застрахователна премия в размер на 30,22 лв., месечна такса за
обслужване на разплащателна сметка в размер на 3.50 лв. Посочена е общо дължимата сума
от потребителя – 53 874,89 лв., като месечните вноски са 96 на брой от по 521,01 лв. всяка с
падежна дата „15-то число“ и първа вноска – 15.01.2022 г. Съобразно подписаният между
страните погасителен план месечната вноска включва главница, възнаградителна лихва и
застрахователна премия, като падежната дата на последната вноска е 15.12.2029 г.
Уговорената възнаградителна лихва е плаваща при ГЛП – 6,1 % и ГПР – 8,49 % ,
референтният лихвен процент – 0,65 % и фиксирана надбавка, като референтният лихвен
процент се определя от Комитета по управление на активите и пасивите съгласно
Методологията на банката, която подлежи на преразглеждане на тримесечна база. Начинът
на усвояване на кредита е по сметка на клиента в банката – кредитодател. Съгласно чл. 9 от
Договора било уговорено, че при забава в плащанията кредитополучателят дължи
обезщетение в размер на законната лихва за забава, изчислена върху просрочената дължима
главница. В чл. 14 ал. 1 от Договора е уговорено, че кредиторът може да обяви предсрочната
изискуемост при непогасяване в уговорения срок на една и повече вноски по кредита.
Съгласно чл. 20 ал. 2 и 3 е договорено, че при преустановяване на постъпленията от
месечното трудово възнаграждение в продължение на три месеца договорената месечна
надбавка се увеличава автоматично с 3.5 % , а при неплащане в срок на повече от една
дължима месечна застрахователна премия по застраховка "Защита на плащанията"
договорната надбавка ще се увеличи автоматично с 1.5 %.
Представена е справка за движението по кредита към дата: 05.09.2025г., изготвена от
„Юробанк България" ЕАД, от която се установява, че по кредита са извършени следните
плащания: на 17.01.2022 г. – погасена главница в размер на 320,22 лв., погасена лихва –
200,79 лв. и погасена месечна застраховка – 30,22 лв. и на 15.02.2022 г. – погасена лихва 4,16
лв. След тази дата до датата на справката – 20.06.2025г. не са извършвани плащания.
Видно от представения препис от Констативен протокол, съставен от ЧСИ С.К. - Д. с
рег.№718 на КМЧСИ, придружен от покана за изпълнение и разписки за връчване, че
“Юробанк България“ АД е пристъпило към обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
поради забава в плащанията от страна на длъжника. С отправеното нарочно изявление,
кредиторът е уведомил кредитополучателя за просрочените плащания и го е поканил да ги
погаси в двуседмичен срок, като в противен случай ще счита кредита за предсрочно
4
изискуем. От ангажираните доказателства се установява, че поканата за доброволно
изпълнение и предсрочна изискуемост, е връчена на длъжника на 18.04.2023г. по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК.
По делото е допусната ССчЕ, която е изслушана и приета от съда в рамките на
проведеното на 01.10.2025г. открито съдебно заседание. Вещото лице сочи, че сумата по
отпуснатия кредит по Договор за потребителски кредит № ************ от 17.12.2021 г. в
размер на 39 500.00 лв. е усвоена на 15.12.2021г. по разплащателна сметка с
******************* с титуляр О. Б. С.. Забавата на кредитополучателя започва от датата
на втората вноска по договора, а именно 15.02.2022 г., по която има покрити само 4.16 лв.,
които са отнесени за покриване на част от възнаградителната лихва по договора. След тази
дата не са извършени други плащания. Двете разплащателни сметки на кредитополучателя
за обслужване на кредита и за постъпване на трудово възнаграждение са с нулево салдо. По
предоставеното банково извлечение на сметката за обслужване на кредита е отразена вноска
в размер на 552.00 лв. на дата 09.02.2022 г., но на дата 11.02.2022 г. титулярът О. Б. С. е
изтеглил в брой наличните 640.00 лв. Остатъкът от наличността по разплащателната сметка
в размер на 4.16 лв. на падежа на втората вноска 15.02.2022 г. е събрана от банката за
покриване на част от възнаградителната лихва. Размерът на непогасеното задължение по
процесния договор за потребителски кредит общо и по пера – главница, лихви, разноски,
такси и други задължения, към датата на подаване на исковата молба 20.06.2025 г. е
55 037.86 лв., от които 39 179. 78 лв. главница; 1 863.55 лв. договорна лихва и 13 994.52 лв.
мораторна лихва. Към датата на изготвяне на експертизата 15.09.2025 г. общият размер на
непогасеното задължение е 56 136.96 лв., от които 39 179.78 лв. главница; 1 863.55 лв.
договорна лихва и 15 093.62 лв. мораторна лихва. Към дата 16.09.2022г., на която „Юробанк
България“ АД обявява кредита за предсрочно изискуем, общият размер на задължението е
41 119.39 лв., от които 39 179.78 лв. главница; 1 863.55 договорна лихва и 76.06 мораторна
лихва. В счетоводните регистри на „Юробанк България“ АД процесният договор за
потребителски кредит е отразен като предсрочно изискуем на дата 16.09.2022 г.
Възнаградителната лихва за периода 15.12.2021 г. до 15.07.2022 г. е в размер на 6.1 %, който
е посочен в чл.3, ал.1, т.1 от Договор за потребителски кредит № ************ от 17.12.2021
г. За периода 15.08.2022 г. до 16.09.2022 г. е прилаган лихвен процент в размер на 11.1 % и
погасителната вноска е променена от 521.01 лв. на 615.59 лв. Мораторната лихва, съгласно
чл. 9 от Договора е в размер на законната лихва и е изчислена върху просрочената сума по
главницата за всеки от периодите. Съгласно чл. 3, ал.1, т.1 и 2 от Договор за потребителски
кредит № ************ от 17.12.2021г. кредитополучателят за първите дванадесет месеца
дължи фиксиран лихвен процент в размер на 6,1%, от тринадесетия месец до крайния срок
на издължаване на кредита се прилага променлив лихвен процент в размер на 6,1%, който се
формира от референтен лихвен процент ПРАЙМ на Юробанк България АД за необезпечени
кредити, в съответната валута, плюс договорна надбавка. Референтният лихвен процент
ПРАЙМ на Юробанк България АД за необезпечени кредити се определя от Комитета по
управление на активите и пасивите, съгласно Методологията на Банката за определяне на
референтния лихвен процент по потребителски и жилищно-ипотечни кредити, която е
5
публикувана на интернет страницата на Банката и е приложена към процесния договор. В
нея е разписана ясна и конкретна изчислителна процедура, като са посочени конкретните
формули и разяснени компонентите в тях. Методологията за изчисляване на референтния
лихвен процент ПРАЙМ е достъпна на официалния сайт на Банката и е предоставена на
Кредитополучателя при подписване на Договора за кредит. На официалния сайт на Банката
е публикувана стойността на ПРАЙМ от началото на прилагането му до настоящия момент,
по периодите, за които е бил актуален, с отразени всички промени и тази информация е
общодостъпна. За периода от 24.03.2020г. до 31.05.2023г. стойността на референтния лихвен
процент на "Юробанк България" АД за необезпечени кредити е в размер на 0,65% за
кредити в лева. Възнаградителната лихва по кредита е променена от 15.07.2022г. от 6,1% на
11,1%. По първоначалния погасителен план възнаградителната лихва за период 15.07.2022г. -
15.08.2022г. е в размер на 189,22 лв., а с промяната е начислена 344,32 лв. За период
15.08.2022г. - 15.09.2022г. лихвата по първоначалния погасителен план е в размер на 187,54
лв., а е начислена 341,81лв., за периода 15.09.2022г. до 16.09.2022г. при лихвен процент 6,1%
лихвата би била 6,21 лв., начислена е 11,31 лв. Възнаградителна лихва след дата 16.09.2022г.
не е начислявана. Общата сума на разликата между лихвата изчислена по фиксиран лихвен
процент в размер на 6,1%, съгласно чл.3, ал.1, т.1 и начислената от Банката след промяната е
в размер на 314,47лв.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Исковете по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са процесуално допустими, предявени в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. чл. 415, ал. 4 ГПК след издаване на Заповед за
изпълнение № 3339/08.06.2023г. по ч.гр.д. № 7262 по описа за 2023г. на Районен съд – гр.
Варна.
С доклада по делото, съдът е възложил в тежест на ищеца да установи, че страните се
намират във валидни облигационни правоотношения по договор за кредит /обстоятелство
прието за безспорно установено/, по който клаузите за възнаградителна лихва и наказателни
лихви и застраховки са валидни и обвързващи страните, своето пълно и точно изпълнение
по договора, настъпилата изискуемост на задълженията, вкл. предпоставките за настъпилата
предсрочна изискуемост, редовно уведомяване на ответника за същата, както и конкретния
вид, период и размер на задълженията на ответника.
Предвид, че исковете са насочени срещу потребител, в тежест на ищеца е установи
изпълнението на задълженията относно предоставяне на необходимата писмена информация
за съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят. В случай, че се констатират неравноправни клаузи в
потребителския договор, то в тежест на ищеца е да установи и че същите са уговорени
индивидуално.
От своя страна, ответникът е следвало да докаже, че погасяването на вземанията по
договора за кредит /плащане или изтекла давност/, както и останалите правоизключващи
6
спорното право факти, на които основава своите възражения.
Безспорно се установява, че между страните е сключен договорът за кредит с
посоченото съдържание. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че кредитът е усвоен в пълен размер на 15.12.2021 г.
Процесният кредит е предоставен на физическо лице, с цел задоволяване на текущи
(лични) нужди, поради което ответникът има качеството на потребител по смисъла на пар.
13, т. 1 от ДР на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ и като такъв е легитимиран да се
позовава на предвидената в специалния закон защита. Към договора е приложим и
действащият към момента на сключването му Закон за потребителския кредит /ЗПК/. За
наличието на неравноправни клаузи, както и за недействителност на договора, като
противоречащ на разпоредбите на ЗПК, съдът следи служебно на основание чл. 7 ал. 3 от
ГПК.
Процесният договор за кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, с
размер на шрифта не по-малък от 12 и в същия е посочено, че част от договора е
Методология за определяне на референтен лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и
жилищно-ипотечни кредити (л. 13-16 по делото), които са подписани на всяка страница, като
е отбелязано, че ответницата е получила екземпляр от същите и преддоговорната
информация. Налична е изискуемата по чл. 11 ал.1 – т.1 до т.6 информация. По отношение
на преддоговорната информация, обаче, съдът намира, че няма доказателства същата да е
представена на ответницата. Не е представен по делото стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити съгласно приложение № 2 по ЗПК,
въпреки че съдът е дал надлежни указания на ищеца, че не сочи доказателства в тази
насока.
Изискването за съставяне на клаузите на ясен и разбираем език, сочи на
необходимост от предоставяне на информация, въз основа на която потребителят да може да
прецени икономическите последици от сключването на договора и съответно даденото
съгласие да е недвусмислено /така Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т.д. № 535/2016 г. на I
ТО на ВКС/. Изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език
предполага, че при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на
кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения,
основани на добра информираност и благоразумие. В тази насока е именно и изискването за
предоставяне на преддоговорната информация, която в случая не е установено да е
представена.
Договорът трябва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК,
годишният процент на разходите /ГПР/ изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
7
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В установената съдебна
практика (Решение №50013/05.08.2024 по ктд №1646/2022 на ВКС, II т. о.; Определение
№1369/27.05.2024 по ктд №333/2024 на ВКС, II т. о.) се приема, че именно ГПР е онази най-
съществена част от предмета на възмездното кредитиране, която служи за ориентирането на
потребителя в предлаганите продукти на пазара и му дава възможност да направи обективно
обоснован извод за съответствието на предлаганата от доставчика услуга със собствения му
личен интерес. Затова съответно на изискването на закона е само договаряне, при което
структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител. Ако
тези изисквания не са спазени договорът не може да продължи да се изпълнява без тези
клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение на естеството на основния
предмет на договора.
В случая не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.
ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя, как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В този смисъл и ГПР е глобален израз
на всичко дължимо по кредита, като следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В случая, потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. ГПР е посочен да
е в размер на 8,49%, при ГЛП – 6,1%, който от тринадесетия месец до крайния срок на
издължаване се изчислява при прилагане на променлив лихвен процент, в размер на 6,1 %,
който представлява сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна
надбавка. Не става ясно какви са другите компоненти на ГПР и как се формира посоченият
процент съобразно Приложение № 1 към ЗПК. В практиката на СЕС трайно е проведено
разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не
е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са
послужили за неговото изчисляване. Съгласно Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C
714/22, постановено по тълкуване на Директива 2008/48, същата следва да се тълкува в
смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби от
Директивата допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
Видно от чл.3 ал. 8 от Договора за потребителски кредит, ГПР е посочен само като
цифрова величина, при допусканията (чл. 3 ал. 9), че договорът ще е валиден за срока, за
който е бил сключен и Банката и кредитополучателят ще изпълняват своите задължения,
лихвите и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се
прилагат до изтичането на срока на договора, плащанията ще се извършват съобразно датите
и условията, изисквани от банката и лихвеният процент и разходите, приложими за целия
8
срок на договора за кредит, са тези с най-ниски стойности. Не е достатъчно споразумението
да съдържа само цифровата величина на ГПР, а следва да е ясно кои са компонентите,
включени в тази величина. При липса на яснота относно разходите, включени в ГПР,
потребителят се явява лишен от възможността да извърши свободен пазарен избор,
преценявайки други сходни продукти. Пропускът се приравнява на липса на ГПР.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 22 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен, а съобразно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по същия, в това число предвидените като
застрахователна премия суми и такса за разглеждане на кредита. Сумите, които са събрани
във връзка с тези разходи се явяват недължимо платени и следва да бъдат приспаднати при
присъждане на сумите.
По отношение на останалите клаузи от договора и тяхната неравноправност, респ.
противоречие с други законови разпоредби съдът намира за безпредметно да се произнася,
доколкото само на вече изброените основание длъжникът дължи единствено чистата
стойност на кредита.
Преди да пристъпи, обаче, към съобразяването на конкретния дължим размер, съдът
следва да се произнесе и по отношение на твърденията на ищеца за настъпилата предсрочна
изискуемост на 16.09.2022г. и релевираните от особения представител възражения в тази
насока, които същата поддържа и с въззивната жалба.
В чл. 14 ал.1 от договора, страните са предвидили възможност за кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем при непогасяване в уговорения срок на една или повече
вноски по кредита. Видно от счетоводните записвания на банката, както и от изготвеното
заключение на вещото лице, кредитополучателят е заплатил в срок една единствена вноска
–на 15.02.2022г., като след това има частично плащане по втората и е спрял изцяло
плащанията по кредита. Налице са били предпоставките кредитът да бъде обявен за
предсрочно изискуем към 15.02.2022г.
Видно от представените доказателства, избраният от банката способ за уведомяване
на длъжника е чрез ЧСИ, като по реда на чл. 18 ал.5 от ЗЧСИ на ЧСИ С.К. - Д. е било
възложено връчването на поканата. Съобразно разпоредбата на чл. 43 от ЗЧСИ по
отношение на връчването на съобщения и книжа от кантората на ЧСИ се прилагат нормите
на чл. 37-58 от ГПК, а тези правила налагат да се изчерпят всички известни възможности за
намиране на адресата преди да може да се приложи правилото на фикционното връчване. В
процесния случай, длъжникът е търсен на регистрираните му постоянен и настоящ адрес,
като са направени и справки за местоработата му, както в информационната система на
НАП, така и в търговския регистър. Осъществена е процедурата в нейната цялост, като са
събрани и сведения, че ответникът не живее на адреса, а е бивш наемател, поради което и с
изтичане на срока за получаване на книжата и поканата се счита за връчена на 14.12.2022г.
Независимо, че счетоводно банката е отнесла кредита като предсрочно изискуем на по-
ранна дата, то и двете дати са преди депозиране на заявлението в съда.
9
Възраженията на ответника за недействителност на изявлението за настъпилата
предсрочна изискуемост не се споделят.
Общо усвоената от заемополучателя сума, което следва да се приеме като чиста
стойност на кредита е в размер на 39 500 лв. Съобразно заключението на вещото лице,
внесените от заемополучателя суми за задълженията по кредита са в общ размер на 195
лв./за такса/ + 551,23 лв. +4,16 лв. или след като съдът извърши приспадането, то дължими
остават 38 749,61 лв.
Основателна е претенцията на ищеца за заплащане на законната лихва за забава за
периода от датата на депозиране на заявлението в съда. Основателна е претенцията за
заплащане на законната лихва за забава и от датата на обявяване на предсрочната
изискуемост до датата на подаване на заявлението в съда или за периода от 14.12.2022г. до
06.06.2023г. Претенцията на ищеца обхваща периода от 15.03.2022г. до 24.05.2023г., като в
този смисъл и неоснователна е за периода от 15.03.2022г. до 14.12.2022г. и следва да се
уважи от 14.12.2022г. до 24.05.2023г., както е заявил като крайна дата ищецът. След
служебно преизчисление дължима за този период е сумата от 1963,83лв. Останалата част от
претенцията на ищеца е неоснователна и следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът е отправил искане за присъждане на разноски, вкл. тези сторени в заповедното
производство. В рамките на заповедното производство сторените разноски, съобразно
уважената част от исковете следва да са: 814,26 лв. – за заплатената държавна такса и
2609,24 лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение. За настоящото производство, ищецът
претендира сумата от 951,64 лв. -за заплатена държавна такса, 2500 лв. – за заплатен депозит
за особен представител, 600 лв. – за заплатен депозит за възнаграждение на вещо лице, които
суми се установява да са били заплатени. От тях съобразно уважената част от претенцията,
на ищеца следва да се присъдят: 814,26 лв. – за заплатена държавна такса, 2139,11 лв. – за
заплатен депозит за особен представител и 513,39 лв. – за заплатен депозит за вещо лице.
Претендира се и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5347,88 лв., което съдът
намира за прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност и същото
следва да бъде намалено на 2500 лв.
Ответникът е представляван от особен представител, поради което и не му се дължат
разноски.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Юробанк България“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ 260, и ответника О. Б. С. ЕГН **********, с адрес:
10
********************, че последният в качеството му на кредитополучател по Договор за
потребителски кредит № ************ от 17.12.2021г. ДЪЛЖИ на Банката - ищец, в
качеството й на кредитодател по посочения договор сумата от 38 749,61лв. /тридесет и осем
хиляди седемстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/,
представляваща остатъкът от дължимата чиста стойност на обявения за предсрочно
изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда /06.06.2023 г./ до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата от 1 963,83лв. / хиляда деветстотин шестдесет и три лева и осемдесет и
три стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от 14.12.2022г. до 24.05.2023г.,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3339/08.06.2023г. по ч.гр.д. № 7262 по
описа за 2023г. на Районен съд – гр. Варна, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1,
т.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1, предл.
първо от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ 260,
срещу ответника О. Б. С. ЕГН **********, с адрес: ********************, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.430 от ТЗ, чл.92 от ЗЗД и чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД, за приемане на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащането на следните
суми, дължими по Договор за потребителски кредит № ************ от 17.12.2021г.,
както следва:
1/разликата над присъдените 38 749,61лв. /тридесет и осем хиляди седемстотин
четиридесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ до претендираните 39 179,78 лв.
/тридесет и девет хиляди сто седемдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща непогасената главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда /06.06.2023 г./ до окончателното
изплащане на вземането;
2/ 1863,55 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/,
представляваща възнаградителна лихва по чл. 3 от Договора за периода от 15.02.2022 г. до
16.09.2022 г.;
3/ разликата над присъдените 1 963,83лв./хиляда деветстотин шестдесет и три лева
и осемдесет и три стотинки/ до претендираните 6 538,86 лв. /шест хиляди петстотин
тридесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва, вкл.
претенцията за периода от 15.03.2022г. до 14.12.2022г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3339/08.06.2023г. по ч.гр.д. № 7262
по описа за 2023г. на Районен съд – гр. Варна.
ОСЪЖДА О. Б. С. ЕГН **********, с адрес: ********************, ДА ЗАПЛАТИ
на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
11
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ 260, сумата от общо 3 423,50 лв. /три хиляди
четиристотин двадесет и три лева и петдесет стотинки/, от които: 814,26 лв. – за
заплатената държавна такса и 2609,24 лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение,
представляващи сторените в заповедното производство разноски, както и сумата от общо
5966,76 лв. /пет хиляди деветстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/,
от които: 814,26 лв. – за заплатена държавна такса, 2139,11 лв. – за заплатен депозит за
особен представител, 513,39 лв. – за заплатен депозит за вещо лице и 2500лв. – за заплатено
адвокатско възнаграждение, представляващи сторените в настоящото производство
разноски, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
12