Решение по дело №674/2020 на Софийски окръжен съд

                                                 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                                              гр. София, 22.03.2021 г.

 

                              В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА С.

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                                          ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 674 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

 

          С решение № 91 от 16.04.2020 г., постановено по гр. д. № 761/2016 г. на Ихтимански районен съд, е признато за установено по предявения от Ж.Н.Д. срещу Й.В.Х. и В.П.Х. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 2 от ЗС, че Ж.Н.Д. е собственик на двуетажна масивна жилищна сграда, построена върху поземлен имот с площ 510 кв.м., съставляващ УПИ  ІІІ от кв. 10 по плана за разпределяне на имуществени дялове в собствеността на дълготрайни активи на бившето Кооперативно стопанство „М.”, с . К., одобрен със Заповед № РД-15-183/07.08.1990 г. и Заповед № РД-15-177/25.10.1993 г., при граници: улица с о.т. 10-12-13-14, УПИ ІV, УПИ ХІІ-39, УПИ ХІ-40 и УПИ ІІ. На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен нотариален акт за собственост № 140, том ІІ, рег. № 2582, дело № 245 от 2015 г. на нотариус Десислава Караджова с район на действие Ихтимански РС.

            Решението е обжалвано от ответниците Й.Х. и В.Х. като незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата са изложени пространни възражения срещу извода на районния съд за наличие на предпоставките на чл. 79 от ЗС за придобиване на процесния имот от ищеца на основание давностно владение.

            Ответникът по въззивната жалба Ж.Д. е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата.

            В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощниците си адв. Х. и адв. Димова, поддържат жалбата.

            Поради настъпила в хода на делото смърт на ответника по жалбата Ж.Д., на негово място са конституирани наследниците му – К.П.Д., Р.Ж.Д., Н.Ж.Д., М.Ж.С., П.Ж.Д., А.Ж.Д. и И.Ж.Д.. Новоконституираните ответници, чрез пълномощника си адв. Кръстева, оспорват жалбата и настояват обжалваното решение да бъде потвърдено.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            Ж.Н.Д. е предявил срещу Й.В.Х. и В.П.Х. иск за признаване за установено, че е собственик на основание давностно владение на двуетажна масивна жилищна сграда, построена в поземлен имот с площ 510 кв.м., находящ се в гр. К., съставляващ урегулиран поземлен имот ІІІ от кв. 10 по плана за разпределяне в имуществени дялове собствеността на дълготрайни активи на бившето Кооперативно стопанство „М., с. К., одобрен със Заповед № РД-15-183/07.08.1990 г. и Заповед № РД-15-177/25.10.1993 г., както и искане за отмяна на нотариален акт № 140, т. ІІ, рег. № 2582, дело № 245/2015 г. на нотариус Д. Караджова с който ответниците са признати за собственици на този имот на основание покупка на активи и давностно владение.

            В исковата молба ищецът твърди, че първият ответник В.П.Х. е завладял описания имот след провеждане на търг, по силата на което Ликвидационният съвет на КС „М.” му го е предоставил като дял на правоимащ след разпределението на бившето ТКЗС, като решението на Ликвидационния съвет било отменено от компетентния орган. С решение по гр.д. № 218/1999 г. на Ихтимански РС ответникът Х. бил осъден да предаде владението върху имота на представителен орган на Кооперация „М.”. Ищецът твърди, че между него и ответника В.Х. на 26.09.1999 г. бил сключен договор за наем на процесния имот, и от този момент той е започнал да упражнява фактическо владение върху имота, което продължава и до днес, без прекъсване. След като ищецът узнал за решението по горепосоченото дело от м. януари 2000 г., той спрял да плаща наемната цена и започнал да владее имота за себе си. Твърди, че ответниците от датата на сключване на наемния договор никога не са упражнявали фактическата власт върху имота. Твърди се, че от м. февруари 2000 г. и понастоящем ищецът и семейството му непрекъснато живеят в имота, като го държат като свой с ясното съзнание, че ответниците не са негови собственици, а действителният собственик Кооперация „М.” никога не е предявявала каквито и да било претенции към живеещите обитатели на имота. Сочи се, е ответниците са се снабдили с горепосочения нотариален акт № 140/04.08.2015 г.

            В срока по чл. 131 от ГПК ответниците не са представили отговор на исковата молба, не са изразили становище по исковете и в хода на първоинстанционното производство.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С договор за наем от 26.09.1999 г. И.П.Х. е предоставил на  Ж.Н.Д. закупената от него жилищна сграда в двора на Кооперация „М.”, с. К., срещу наемна цена от 60 лв., за срок от една година.

Представено е решение от 10.01.2000 г. по гр.д. № 218/1999 г. на Ихтимански районен съд /влязло в сила на 01.09.2002 г./, с което В.П.Х. е осъден на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за предаде на представителния орган на Кооперация „М.”, с. К., владението върху следния недвижим имот: Битовка с филтър – баня – клуб на животновъда, заедно с два броя бойлери, намиращи се в парцел ІІІ, кв. 10 по плана на с. К.. Видно от мотивите на това решение, имотът е бил предоставен на В.П.Х. след проведен търг с решение на Ликвидациония съвет на бившето КС „М.” от 19.11.1992 г., с което имотът му е бил предоставен като дял на правоимащ след разпределение на имуществото на ТКЗС, като посоченото решение на ЛС е отменено със заповед № 261/17.05.1996 г. на министъра на МЗХП.

            С нотариален акт № 140, т. ІІ, рег. № 2582, дело № 245/2015 г. на нотариус Д. Караджова с район на действие Ихтимански РС, В.П.Х. и Й.В.Х. са признати за собственици на основание покупка на активи и давностно владение на недвижим имот, находящ се в с. К., а именно двуетажна масивна жилищна сграда, построена в позмлен имот с площ 510 кв.м., съставляващ УПИ ІІІ от кв. 10 по плана за разпределяне в имуществени дялове собствеността на дълготрайни активи на бившето Кооперативно стопанство „М.”, с. К., одобрен със Заповед № РД-15-183/07.08.1990 г. и Заповед № РД-15-177/25.10.1993 г., при граници: улица с о.т. 10-12-13-14, УПИ ІV, УПИ ХІІ-39, УПИ ХІ-40 и УПИ ІІ.

            Според показанията на св. А. Б., ищецът живее в бившата сграда на Кооперация „М.” от около 20 години. Като започнал да я обитава, сградата била почти разрушена, няма покрив, прозорци, била само стени. Ищецът направил покрив, сложил врати и прозорци, дограма, направил баня, оградил имота. Ремонтите започнали преди 20 години. Ищецът искал да намери място за живеене на своето семейство, правел ремонтите, защото чувствал имота за свой. Свидетелят знае от ищеца, че една-две години е плащал наем на  човека, спечелил имота на търг, но след водено дело на този човек му били отнети правата. След като ищецът разбрал за това, ищецът прекратил плащането на наем. Ищецът никога не е напускал сградата. Свидетелят не е чувал през всичките тези години някой да е оспорвал ползването на имота от ищеца и неговото семейство, нито да е предявявал претенции към него. Сградата, в която живее ищецът, е на два етажа и в това място няма други сгради. Ищецът искал да плаща данъци за сградата, но от общината му отказали, защото същата е собственост на Кооперация „М.”.

            Според показанията на св. Х. Х., ищецът и семейството му от 2000 г. до настоящия момент живеят в къща, която преди била на ТКЗС –то. Ищецът направил основни ремонти на къщата, стегнал я, за да може да се живее в нея.  Свидетелят си спомня, че навремето имало един осеменител, за който се говорело, че купил къщата, но още преди разтурването на ТКЗС той изчезнал и вече не я ползвал.  Свидетелят не е чувал Кооперация „М.” някога да е имала претенции да си вземе имота и да изгони Ж.. Ищецът му е споделял, че иска да купи къщата и да я узакони.

            Съгласно показанията на св. С. К., Ж. дошъл да живее в процесния имот в бившия стопански двор през 1999 г. Тогава свидетелят разбрал, че ищецът се е разбрал със собственик на този имот да му плаща наем и да живее в него. Впоследствие Ж. казвал, че имало дело и бившият собственик загубил делото, след което той решил да остане в имота, започнал да го стяга, защото покривът бил паднал. След като Ж. разбрал, че собственикът е загубил правата си, спрял да му плаща наем. От 1999 г. до сега Ж. постоянно живеел в имота. Къщата бели тотално разрушена и ограбена. Ж. я ремонтирал и я привел в нормално за живот състояние.  Свидетелят не е чувал Кооперация „М.” да има някакви претенции към имота, в който живее Ж..  Знае от Ж., че са му казали от кооперацията да живее в имота и да го стяга. Свидетелят никога не е виждал В. да идва в имота.

            Съгласно показанията на св. Л. Л/управител на Кооперация „М.” от 1995 г. до 1997 г./,  още по времето, когато съществувал Ликвидационният съвет, ищецът Ж. се самонастанил във въпросната къща, тъй като никой не се интересувал от нея. Сградата била ограбена и Ж. положил много грижи и средства, за да я възстанови и да живее в нея със семейството си. Кооперацията не е имала никакви договорки с Ж. по повод къщата, нито претенции към него. Единствено ищецът я стопанисвал. Сградата била получена първоначално от В.Х. на търг от Ликвидационния съвет, но свидетелят не знае какво е станало впоследствие. Бившият председател на кооперацията З. казала на свидетеля, че Ж. се е самонастанил в имота и кооперацията няма никакви претенции към него.

           С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗС – за признаване за установено, че ищецът е собственик на основание давностно владение, упражнявано  в периода от 2000 г. до предявяване на иска, на описаната в исковата молба жилищна сграда. Отправено е и искане с правно основание чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт № 140, т. ІІ, рег. № 2582, дело № 245/2015 г. на нотариус Д. Караджова.

            Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или други вещни права посредством фактическото упражняване съдържанието на тези права в определен от закона период от време.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост върху недвижим имот се придобива, ако недобросъвестният владелец е владял имота в продължение на повече от 10 години. Владението е упражняване на фактическата власт върху вещта, която упражняващото тази власт лице държи, лично или чрез другиго, като своя – чл. 68, ал. 1 от ЗС. В чл. 69 от ЗС е установена оборима презумпция, че владелецът държи вещта за като своя.

От събраните по делото гласни доказателства по категоричен начин се  установява че ищецът упражнява фактическата власт върху процесната сграда без прекъсване от 1999 г. до момента на предявяване на иска. Безспорно ищецът е установил фактическата власт върху имота не самоволно чрез едностранни действия, а въз основа на дадено съгласие за това от тогавашния владелец на имота – отв. В.Х., който му е предоставил ползването по силата на сключен между тях договор за наем от 1999 г.  След като е получил фактическата власт от владелеца на правно основание, ищецът е бил държател на имота – държал е същия не за себе си, а за владелеца В.Х., който му е представил фактическата власт. С решението по гр.д. № 218/1999 г. на Ихтимански районен съд владелецът В.Х. е осъден да предаде владението върху имота на трето лице /Кооперация „М.”, с. К./, с което същият е загубил владението върху предоставения за ползване на ищеца имот. С оглед процесуалното поведение на ответниците, които не са представили отговор на исковата молба, следва да се приеме, че процесната сграда е идентична с имота, предмет на горепосоченото решение. Извод за това може да се изведе и от съвкупната преценка на представените писмени доказателства – договор за наем, издадения в полза на ответниците констативен нотариален акт №140/2015 г. и описаните в него документи, както и от мотивната част на съдебното решение по гр.д. № 218/1999 г., с което ответникът Х. е осъден да върне имота, владението върху което е придобито на отпаднало основание – отмененото по надлежния ред решение на ЛС от 19.11.1992 г. В подкрепа на този извод са и свидетелските показания, според които, в имота, в която се намира процесната сграда в бившето ТКЗС, няма други сгради.

След като по силата на горепосоченото съдебно решение ответникът В.Х. е загубил владението върху процесната сграда и ищецът е узнал за изхода от делото, той е престанал да плаща наемна цена на Х., за което свидетелстват събраните гласни доказателства. Според показанията на св. Б., ищецът е спрял да плаща наем след една – две години. Действително, незаплащането на наемната цена за един имот само по себе си не може да се приеме за признак на промяна на намерението на държателя да владее имота за наемодателя, респ. да обуслови превръщане на това държане във владение за себе си. В случая, обаче, след на ищеца е станало известно, че праводателят му е изгубил владението, и е продължил да упражнява фактическата власт върху имота без да заплаща наемна цена, следва да се приеме, че той е престанал да държи имота за Х., от когото е получил тази власт по силата на наемното правоотношение. Отпаднало е основанието ищецът да владее имота за Х.. Ищецът е продължил да упражнява фактическата власт върху имота и след това, като с оглед необорената презумпция на чл. 69 от ЗС, следва да се приеме, че той е владял имота като свой. Осъществяваното от ищеца държане на имота се е превърнало във владение. Не са налице доказателства, от които да се установява наличие на някакво правоотношение между ищеца и действителния собственик Кооперация „М.” във връзка с продължилото упражняване на фактическата власт върху имота от ищеца след отпадането на основанието да владее имота за ответника В.Х..

Установено е от свидетелските показания, че ищецът е владял имота спокойно, явно, несъмнително и непрекъснато и с намерение за своене. Извод за собственическото отношение на ищеца към имота следва и установените обстоятелства, че е оградил имота, както и е извършил значителни ремонти, с което е привел имота в състояние за използването му като жилище. Преди това сградата е била изоставена и почти разрушена, което сочат всички разпитани свидетели.  Ищецът е имал намерение да заплаща и данъци за имота.  Намерението си да свои имота ищецът е демонстрирал пред всички, включително и пред действителния собственик Кооперация „М.”. Никой не се е противопоставял на владението на ищеца и не е имал претенции към него. Свидетелите са категорични, че имотът е владян само и единствено от ищеца и неговото семейство, и не са виждали други лица в него.

Упражняваното от ищеца владение с признаците по чл. 68, ал. 1 от ЗС е установено най-късно към 2002 г., който момент следва да се приеме с оглед датата на влизане в сила на решението по гр.д. № 218/1999 г. на ИРС и показанията на свидетелите, че ищецът е плащал наем на ответника една –две години след настаняването му в имота. Към датата на предявяване на иска е изтекъл предвидения в чл. 79, ал. 1 от ЗС  срок за придобиване на имота по давност.

            С оглед на горното, съдът намира за доказано претендираното от ищеца право на собственост върху процесната сграда на заявеното основание придобивна давност, поради което предявеният установителен иск е основателен.

            Като последица от уважаването на предявения собственически иск срещу ответниците Й.Х. и В.Х., издаденият в тяхна полза  констативен нотариален акт № 140, т. ІІ, рег. № 2582, дело № 245/2015 г. на нотариус Д. Караджова подлежи по реда на  чл. 537, ал. 2 от ГПК.

  Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като съдът препраща и към правните изводи на районния на основание чл. 272 от ГПК.

 С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответниците по жалба искане, жалбоподателят следва да бъде осъден да им заплати сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

 

       Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

                 

                                                           Р  Е  Ш  И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 91 от 16.04.2020 г., постановено по гр. д. № 761/2016 г. на Районен съд – Ихтиман.

   ОСЪЖДА Й.В.Х. и В.П.Х. да заплатят на К.П.Д., Р.Ж.Д., Н.Ж. Д., М.Ж.С., П.Ж.Д., А.Ж.Д. и И.Ж.Д., сумата 600 лева за разноски по делото.

           

            Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис от него.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.