№ 2575
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20241110217379 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от С. А. Х. против НП №BG06052024/40000/Р8-
289/21.10.2024г. за налагане на глоба за нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1800 лева на
основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на издадения електронен фиш. Твърдят се допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон в хода на административнонаказателното
производство. Сочи, че не е била установена безспорно самоличността на нарушителя,
липса на деяние, липса на място на извършване на нарушение и липса на посочена нарушена
материална разпоредба.
В откритото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Постъпила е писмена защита от процесуалния му представител адв. Л., в
която се взема отношение по същество/ копи пейст на жалба/. Поддържат жалбата и
изложените в нея аргументи. Нямат доказателствени искания, като претендират за отмяна на
издаденото НП и заплащане на сторени разноски по делото.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без
уважение. Счита, че същата е неоснователна, а атакуваният електронен фиш е правилен и
законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В случай на отмяна на
електронния фиш, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното НП
1
подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред СРС.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 28.04.2024 г. в 09: 23 часа пътно превозно средство - товарен автомобил с peг. № *******
марка " Скания " Р450, с обща технически допустима максимална маса над 12 000
килограма, било засечено по път А-2, км 6+804, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не била заплатена изцяло дължимата пътна такса, съгласно
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за превозното средство нямало вА.дна
маршрутна карта или вА.дна тол декларация за преминаването. Нарушението било
установено с устройство №20142, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-2, км 6+804.
На жалбоподателя е съставен АУАН за посочено нарушение на дата 06.05.2024г. при
излизане от територията на Р България, ГКПП Оряхово-ферибот. Въз основа на тези данни и
проверка за собственост на заснетия автомобил бил издаден от Агенция "Пътна
инфраструктура" НП за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система
за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, с който за нарушение на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на жалбоподател е наложено административно наказание глоба в
размер на 1800 лева, на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в
тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в
жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да
проверява изцяло правилността на електронния фиш, независимо от основанията, посочени
от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК,
намира следното:
В настоящия случай е нарушена процедурата, по която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 139, ал. 7, вр. чл. 179,
ал. 3а от ЗДвП, който предвижда наказание за водач на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, съгласно който се
заплаща такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.
3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
2
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък. Съгласно
разпоредбите на чл. 187а, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл.
179, ал. 3-3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на
пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че
пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Нормата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП
гласи, че водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от
Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.,
каквато именно е била наложена на жалбоподателя.
Така, съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, актовете за установяване на
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се съставят от длъжностните лица на
службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната
компетентност (ал. 1), като при установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди
съставяне на акт за установяване на административно нарушение, контролните органи
уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за
пътищата. Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на
нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта
(ал. 2). Посочената разпоредба ясно и категорично постановява, че за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 3в се съставят актове за административни нарушения, както и
компетентността на органите, които ги съставят.
Съдът намира, че е нА.це неяснота и при самото описание на нарушението, тъй като не
става ясно какъв е бил размерът на дължимата пътна такса и как е бил определен този
размер. Според чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – "за преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства и такси на база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние
- тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава
право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния
път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол
сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък". В случая не е ясна формулата, по която е
3
изчислена дължимата такса и какво е било взето предвид при определянето й –
товароносимост, брой оси, екологични характеристики на превозното средство, какви са
били техническите характеристики на пътя или пътния участък и т. н., за да се направи
преценка, дА. правилно е била определена и в крайна сметка какъв е бил размерът й. Тези
обстоятелства никъде не са посочени в издаденото НП, което пък съществено нарушава
правото на защита на наказаното лице и възможността му да разбере какъв е бил размерът
на дължимата такса, която се твърди да не е заплатило и как е бил определен този размер.
Посочената неяснота при описанието в крайна сметка препятства и съда да извърши
дължимия съдебен контрол за законосъобразност на издадено НП във връзка с тези
обстоятелства и евентуалното приложение на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл отново са
Решение № 4438 от 05.07.2023 г., постановено по КНАХД № 3117/2023 г. по описа на АССГ,
XIII касационен състав; Решение № 18979 от 07.10.2024 г. по КНАХД № 5133/2024 г. по
описа на АССГ, ХV касационен състав и др.
На последно място, следва да бъде посочено, че при издаване на електронния фиш е бил
нарушен и принципът на пропорционалност. Легалното понятие за "тол такса" е дадено в чл.
2, б) от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури - "такса за изминат участък" означава заплащане на определена
сума за превозно средство, което изминава разстояние между две точки от инфраструктурата
и е упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на
пропътуваното разстояние и на типа превозно средство". От понятието се извежда, че
дължимите суми се определят според няколко отделни пера, свързани с характеристиките и
на превозното средство, и на пътния участък. Условията и редът за изграждане и
функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на Министерския
съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури ("Директива 1999/62/ЕО"). Съгласно чл. 9а от
посочената Директива "Държавите членки установяват съответен контрол и определят
система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по
настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират
прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и
възпиращи". Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП предвижда налагането на глоба в абсолютно определен размер от 1800 лева. Макар и
държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират
спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на
водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при
съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на
несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните
принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради
действието на принципа на примат /решение от 09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77,
ECLI: EU: C: 1978: 49, т. 21-24 от цитираната практика/. Размерът на санкциите следва да
4
бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при
избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко
ограничителната /решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, С-501/14, EU: C: 2016: 777, т.
39 и цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на
тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на размера
на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая /решение от 4
октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI: EU: C: 2018:
810, т. 45/. От практиката по идентични казуси относно размера на незаплатените такси за
сегмент на рамката, на която е регистрирано нарушението, сравняван с размера на глобата,
предвидена за налагане спрямо нарушителите, отявлено личи несъразмерността между двете
стойности. Не на последно място, предвидената глоба превишава многократно размера на
дължимата "тол такса". Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от
законодателя цел, както и възможност за индивидуА.зиране на санкцията за всеки конкретен
случай, съобразявайки неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелство, че независимо от
налагането на административното наказание, санкционираният правен субект дължи и
заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата. Същата се изчислява
като се приеме, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние,
съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа,
определена по най-прекия й маршрут по протежението й. По делото не са нА.чни данни за
какво време и разстояние е използван републиканският път от превозното средство, а за да
бъде освободен от административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е
предложено да заплати компенсаторна такса в размер на227, 00 лева, чийто размер също е в
абсолютна стойност и се определя според техническите характеристики на превозното
средство. Налагането на глоби и имуществени санкции с фиксиран размер за всяко
нарушение, без възможност да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с
принципа на пропорционалност. В светлината на съюзната практика, а именно Решение от
22 март 2017 г., по съединени дела Euro-Team Kft. С-497/15, Spirаl-Gеp Kft. С- 498/15, ECLI:
EU: 2017: 229, т. 50 от цитирана практика, изрично е изведено, че: "..... член 9а от Директива
1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за
пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното
производство национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. "
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че санкционната разпоредба на
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не
позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът
на санкцията надхвърля значително дължимите от собствениците/ ползвателите на превозни
средства такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но преценени
през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава санкционна разпоредба и
5
нА.чието на административно наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, то
същата следва да остане неприложена. Посоченото напълно се подкрепя и от постановеното
от Съда на ЕС Решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/2023 г. Предвид изложеното, то това е
още едно основание за отмяна на процесния електронен фиш, като в този смисъл отново е и
практиката на касационната инстанция, а именно: Решение № 1241 от 13.01.2025 г.,
постановено по КНАХД № 10997/2024 г. по описа на АССГ, XIV касационен състав.
С оглед всичко изложено до тук, електронният фиш се явява незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
След като НП се отменя, то няма как да бъде уважено искането на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а от
своя страна жалбоподателят е претендирал разноски, поради което такива следва да бъдат
присъдени. С оглед изхода на делото и субсидиарното приложение на ЗАНН,
жалбоподателят има право на присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за един
адвокат за съдебното производство. В случая такива се претендират с подадената жалба,
приложен е договор за правна помощ. Искането на адв. K. за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар в размер на 660лв. следва да се уважи, като с оглед направеното
възражение за прекомерност от страна на юрк. G., съдът намира, че същото следва да се
остави без уважение. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК не определя императивно
задължение на съда във всички случаи при направено възражение за прекомерност на
адвокатско възнаграждение да намалява неговия размер, нито ако реши да намА. същото не
е длъжен да го намА. до минималния размер /Решение от 28.07.2016г по дело С-57/2015 на
СЕС/. С аргумента, че не е нА.це нарушение легитимните цели на тежестта за разноски,
както и съобразявайки принципа по чл.3 от ГПК за недопускане злоупотреба с права и
съобразяване на обстоятелствата: проведени съдебни заседания и съобразно фактическата и
правна сложност по делото, както и отчитайки необходимата правна квА.фикация за
извършване на тези действия за гарантиране на правото на страната на адвокатска защита,
счита, че в конкретния случай присъждане на разноски в размер на 660 лева е съответно.
Мотивиран от горното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №BG06052024/40000/Р8-289/21.10.2024г.за налагане на глоба за нарушение на
чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с което на жалбоподателя е
наложена глоба в размер на 1800 лева на основание чл. 179, ал. 3а, вр. чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
Осъжда Агенция“Пътна инфраструктура“ да заплати на жалбоподател направени по делото
разноски в размер на 660/ шестотин и шестдесет/лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в
6
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7