№ 396
гр. Пещера, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20235240100218 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесет и шеста от
Гражданския процесуален кодекс.
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ал.1 от СК с искане за
прекратяване на брака между Т. Л. А. , ЕГН ********** с адрес: *** и Д. Г. А.
, ЕГН:**********, с адрес: с. ***
Твърди ищцата, че бракът им бил сключен на 31.07.1983г. в с. ***о,
като от брака си нямат непълнолетни деца. Твърди че с ответника не живеели
заедно от 5-6 месеца. Моли брака да се прекрати . Не претендира издръжка,
не претендира ползването на семейното жилище с. *** иска за носи брачното
си фамилно име -А.. Иска бракът им да бъде прекратен без да се произнася
съда по въпроса за вината. Ангажира доказателства.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника.
В съдебното заседание ищцата поддържа предявения иск и моли да
бъде уважен.
Ответникът редовно призован, се явява, излага пред съда, че не желае
съпругата му да запази фамилното си име.
1
Пещерският районен съд, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от фактическа страна:
От представено по делото удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че страните са сключили граждански брак на 31.07.1983г. в с.
***о, за което е съставен акт за граждански брак № 0009 от 31.07.1983.
Видно от същото ищцата е променила фамилното си име от С. на А. .
От брака си страните имат две деца, но същите са пълнолетни.
Установи се от разпита на свидетеля М.К. К, позната на страните, че те
не живеят заедно от семптември месец на миналата година, не поддържат
никакви отношения, отношенията им не били добри, ищцата правила опити
да живеят заедно , но били неуспешни.
Съдът изцяло кредитира свидетелските показания, като последователни,
логични, вътрешнонепротиворечиви и събрани въз основа на лични
впечатления. При преценка на показанията съдът на основание чл. 172 ГПК
съобрази евентуалната заинтересованост на свидетеля, но предвид липсата на
противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира пречка
да ползва показанията при формиране вътрешното си убеждение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал. СК
Съдът счита, че при така изяснената фактическа обстановка се
установява безспорно, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на
брака между страните, поради което бракът им следва да се прекрати. Касае
се за едно отрицателно състояние на брачната им връзка - брачният съюз е
лишен от нормалното си съдържание, липсват взаимната любов, уважение,
доверие, взаимопомощ, привързаност, взаимното разбирателство и общи
усилия за обезпечаване на благополучието на семейството. Фактическата
раздяла, продължила сравнително дълъг период от време, окончателно е
разрушила съпружеската общност, липсва минималната наличност на
изискваното от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка.
Дългият период на раздяла се е отразил сериозно на отношенията им. Всеки
2
от тях има свой живот, в който на практика другият отсъства.
Формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от
нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно
съдържание. От брака е останала само формално юридическата връзка.
Продължаване съществуването на брака би било безсмислено и неоправдано
за съпрузите и обществото. Бракът не следва да се превръща в задължение за
съпрузите, когато липсва взаимност в любовта, хармония в отношенията и
съпричастност към проблемите на съпруга. Дълбоко разстройство е и
непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за
преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на
нормални съпружески отношения.
По делото не е установена причината за фактическата раздяла между
съпрузите, но и същата не следва да бъде изследвана, тъй като никоя от
страните не е направила искане съдът да се произнесе по причината, довела за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Поради изложеното бракът между страните следва да бъде прекратен на
основание чл. 49, ал. 1 СК, без съдът да се произнася по смисъла на чл. 49,
ал. 3 СК.
По отношение правните последици от прекратяването на брака:
По отношение на семейното жилище.
На ответника следва да бъде предоставено ползването на семейното
жилище, негова собственост , предвид изричното искане на ищцата в тази
посока, като му бъде предоставено за ползване семейното жилище, находящо
се в с. ***о, ул. „**.
Съдът не следва да се произнася по въпроса за определяне на издръжка
между съпрузите, доколкото не е заявено такова искане.
По отношение на фамилното име.
Предвид изричното искане на ищцата да запази фамилното си име , то
следва да се уважи това нейно желание. Според разпоредбата на чл. 53 от
СК, съгласието на съпруга не е необходимо, за да може другият съпруг да
продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната норма следва
3
да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при
сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си
фамилно име, той запазва брачното си фамилно име /Решение №
245/17.05.2012 г. по гр. дело № 1058/2011 г. - IV г. о. ВКС; Определение №
172/15.02.2012 г. по гр. дело № 1058/2011 г. - IV г. о. ВКС/. По действащия
СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-
титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на
фамилното име, като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР,
но само по инициатива на съпруга, който е запазил брачното си фамилно име.
В настоящия случай съпругата, която при сключването на брака е приела
фамилното име на своя съпруг, не е заявила желание за възстановяване на
предбрачното си фамилно име, а изрично е поискала да запази фамилното си
име, поради и което същата следва да запази това име. Поради което следва
да бъде постановено запазване на фамилното име на съпругата, прието след
сключване на брака, а именно А..
По разноските :
Съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер
на 50 лева, която при този изход на делото, на основание чл. 329, ал.1 от ГПК
следва да се заплати от двамата съпрузи по равно. Тъй като при завеждане на
иска ищцата е заплатила държавна такса в размер на 25 лв., то останалата
част от общо дължимите 50 лв. или сума в размер на 25 лв., следва да се
възложи в тежест и на двамата или по 12,50 лева. Предвид изхода на делото
и на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, разноските остават в тежест на
всяка от страните, както са ги направили.
Воден от изложеното, на основание чл. 49, ал.1 СК Пещерският районен
съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между Т. Л. А., ЕГН ********** и Д. Г. А.,
ЕГН:**********, сключили граждански брак на 31.07.1983 в с. ** за което е
съставен Акт за сключен граждански брак № 0009 от 31.07.1983г г., съставен
с. **, общ. Брацигово, област Пазарджик, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
4
В настоящето производство съдът не се произнася относно вината за
разстройството на брака.
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище – находящо се
в с. ***на съпруга Д. Г. А., ЕГН:**********.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Т. Л. А., ЕГН **********
да носи брачното си фамилно име А. .
След развода съпрузите няма да си дължат издръжка помежду си.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 ГПК Т. Л. А., ЕГН ********** и
Д. Г. А., ЕГН:**********, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Пещерски районен съд допълнителна държавна такса по делото
в размер на по 12,50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/ лева всеки от тях.
Решението може да се обжалва пред Пазарджишки окръжен съд, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5