Р
Е Ш Е
Н И Е
№…..
гр.В.Търново, 24.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и седми септември
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1324 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството се движи по реда
на глава ХХVІ от ГПК. Образувано е по предявен иск за прекратяване на сключен
между страните граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на същия и намира правното си основание в чл.49, ал.1 от СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните са
съпрузи и са сключили граждански брак на 13.03.1984г. в гр******. Ищецът И.В.И.
твърди, че от брака си с ответницата имат родени две деца, които към момента са
пълнолетни. Ищецът твърди, че от 2009г. с ответницата са във фактическа раздяла
и счита брака им с ответницата за дълбоко и непоправимо разстроен и не може да
бъде заздравен. Моли съда да прекрати брака на страните с развод поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, без да се
произнася по въпроса за вината за настъпилото разстройство на брачните
отношения. Ищецът излага твърдения, че семейното жилище в с.Б, общ.С към
настоящия момент се ползва от него.
По делото не е постъпил отговор на
исковата молба от страна на ответника П.И.И.. Ответницата, редовно
призована, не се явява, не се представлява в проведеното открито
съдебно заседание.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански
брак на 13.03.1984г. в гр.******. От брака си страните
имат родени две деца- Ц И.И., роден на ***г. и Й И.И., роден на ***г.,
понастоящем двамата пълнолетни.
По делото са събрани
гласни чрез разпит на свидетеля А А Г. От показанията на разпитания свидетел се
установява, че преди около девет-десет години съпрузите се разделили, като от
тогава не са се събирали да живеят заедно.
Горната фактическа
обстановка, съдът прие за установена след преценка на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, които като еднозначни и безпротиворечиви, кредитира
изцяло.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на
сключения между страните граждански брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, с правно основание чл.49, ал.1 от СК е допустим.
Разгледан по същество, предявеният
брачен иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Налице е
дълбоко разстройство в отношенията между страните, което е довело до разкъсване
на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие между
съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона
и морала. Страните са във фактическа раздяла от девет години, като през този период
от време не поддържат съпружески отношения помежду си и са преустановили всички
контакти помежду си. Всеки един от тях води свой собствен живот. По този начин
са преустановени всякакви духовни, емоционални и физически връзки между тях.
При това положение съдът намира, че техният брак, съществуващ само юридически,
не е нито в техен интерес, нито в обществото. Видно от събраните по делото
доказателства, същият не може да бъде заздравен.
Тъй като нито една от страните не е поискала изрично
съдът да се произнесе по въпроса за вината за разстройството на брака, то съдът
не дължи произнасяне по този въпрос /аргумент от чл.49, ал.3 от СК/.
Тъй като родените от брака на страните деца са
навършили пълнолетие, то не следва съдът да се произнася по въпросите относно
упражняване на родителските права, режим на лични отношения и издръжка.
По въпроса за предоставяне ползването на
семейното жилище, следва да се отбележи, че ищецът не е заявил изрична претенция
съдът да се произнесе по въпроса с ползването на семейното жилище. Такава
претенция няма заявена и от ответника. Поради това съдът не следва да се
произнася по въпроса за ползването на семейното жилище.
Относно въпроса за фамилното име на съпругата
след развода няма направено искане от
страна на ответницата, чието е правото визирано в разпоредбата на чл.53 от СК.
Страните не са предявили претенция за лична
издръжка един спрямо друг, поради което
съдът не следва да се произнася в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 т.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 25 лв., която
сума заедно с дължимата държавна такса по чл.6 т.1 от Тарифата в размер на 25
лв. следва да бъдат заплатени от ответницата, доколкото ищецът е освободен по
реда на чл.83 ал.2 от ГПК от заплащане на такси и разноски за производството. С
оглед изложеното ответницата следва да бъде осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса за настоящото
производство в размер на общо 50 лв., както и сумата 5лв. за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА с
РАЗВОД сключения с акт №0086 на 13.03.1984г. в гр.******** граждански брак между И.В.И. с
ЕГН ********** *** и П.И.И. с ЕГН **********, с
адрес ***, поради настъпило
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО на същия, на основание чл.49, ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА П.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавна такса за настоящото производство за
развод в размер на общо 50 лв. /петдесет
лева/, както и сумата 5лв. за държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може
да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: