Решение по дело №322/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 39
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20212230200322
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. С. , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230200322 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба против НП №532852-
F561338/25.01.2021г., издадено от Началника на отдел „Оперативни
дейности”- Б. в Централно управление на Национална агенция за приходите, с
което на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция в размер на 2000
лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят своевременно призован не
изпраща представител. Изпраща становище, с което моли съда да измени
наказателното постановление като се намали наказанието до предвидения
минимум.
В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно
постановление не изпраща свой представител.
От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност
и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
1
На 25.07.2020г. в 15,10 часа от служители от Национална агенция за
приходите била извършили проверка в обект павилион- кафе, стопанисван от
жалбоподателя търговско дружество „Бриза Делмар” ЕООД, находящ се в гр.
С., ул. „Габрово” №7. При проверката се установило, че при извършена
покупка на 1 брой кафе, 1 брой лешник, 1 брой фреш смес, 1 брой фреш
грейпфрут, 2 броя мин. вода, 1 брой каничка мляко на обща стойност 15,90
лева е било извършено плащане от Г.Г.Ж с банкнота от 20 лева. За това
плащане не е била издадена фискална касова бележка от фискалното
устройство модел „Datecs DP- 150”. Плащането е било прието от управителя
на търговското дружество М.Д.В. По време на проверката бил съставен
протокол за извършената проверка №0040968/25.07.2020г. На 27.07.2020г. св.
Т.Г. съставила на търговското дружество акт за установяване на
административно нарушение като приела, че е нарушена разпоредбата на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на
финансите във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС. Колегите й Т. Л. и А.А. се
подписали като свидетели при съставянето и връчването на акта. Въз основа
на съставения акт за установяване на административно нарушение е било
издадено наказателно постановление №532852- F561338/25.01.2021г. за
нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ и на
жалбоподателя е била наложена на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС
„Имуществена санкция” в размер на 2000 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е
частично основателна. От събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение в акта за
установяване на административно нарушение. Безспорно се установи, че не е
била издадена касова бележка от ЕКАФП. Съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.1 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ- всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път, а в
конкретния случай това не е било направено. По безспорен начин се установи,
че не е изпълнено изискването и на чл.25 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. при
извършване на плащането от страна на клиента търговецът да му връчи
касова бележка. Това не е станало. Доказа се по безспорен начин, че на
2
служителката на НАП Г.Г.Ж и колежката й Т.Г. не е била издадена касова
бележка за продадените стоки. След като не е изпълнил това свое задължение
търговецът е ангажирал и следва да понесе своята
административнонаказателна отговорност.
Тези обстоятелства се установиха по несъмнен начин от свидетелските
показания на разпитаната в съдебно заседание служителка на Националната
агенция за приходите, св. Т.Г., извършила проверката на 25.07.2020г. в
проверявания обект заедно с колежката си Г.Ж. Показанията на св. Т.Г. съдът
кредитира изцяло, тъй като те са относими към предмета на делото и се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Съдът кредитира и
показанията на свидетелите Л. и А., които разказаха къде се е съставил акта и
на кого е бил връчен. Независимо, че свидетелите Г., Л. и А. са служители на
Националната агенция за приходите в случая липсват основания да се
приеме, че са заинтересовани или предубедени от изхода на делото. Тези
свидетели нямат никаква връзка с жалбоподателя, поради което не може да се
приеме, че не е извършена обективна проверка на обект павилион- кафе „Best
in town“, стопанисван от търговско дружество „Бриза Делмар“ ЕООД.
Показанията на тези свидетели освен това кореспондират с писмените
доказателства приложени по делото.
Съдът счита, че не е следвало да се прилага разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН, тъй като маловажен случай на административно нарушение е този, при
който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства
представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба №Н- 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите е
резултатно- прието е плащане в брой като не е издадена фискална касова
бележка. Съдът счита, че не може да се приеме, че тежестта на извършеното
нарушение не е голяма и същото представлява по- ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
този вид. Закона за данък върху добавената стойност урежда обществените
отношения, свързани с данъчното облагане на лицата като законодателят е
предвидил по- тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат в
сравнение с обичайните случаи на административни нарушения. Ето защо
съдът счита, че наказващият орган е преценил правилно, че не се касае за
маловажен случай и търговското дружество жалбоподател „Бриза Делмар“
ЕООД- С. следва да понесе своята административнонаказателна отговорност.
Съдът счита, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
да водят до отмяна на наказателното постановление. Действително
извършеното нарушение е за първи път и това обстоятелство не е съобразено
от наказващия орган при определяне размера на имуществената санкция.
Вместо това наказващият орган е наложил санкцията в максимален размер от
2000 лева. В този размер санкцията не е справедлива и с нея не биха се
постигнали целите на генералната и специалната превенция. Ето защо съдът
счита, че размерът на наложената на жалбоподателя „Имуществена санкция”
следва да се намали до минималният предвиден в закона размер от 500 лева.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата
страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80 лева, определен по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо на
3
Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски, съобразно
потвърдената част от наказателното постановление, а именно
юрисконсултско възнаграждение в размер на 20 (двадесет) лева.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП №532852- F561338/25.01.2021г., издадено от Началника
на отдел „Оперативни дейности”- Б. в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на „Бриза Делмар“ ЕООД с ЕИК ........ е
наложено на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1
от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ като НАМАЛЯВА „Имуществената
санкция” в размер на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Бриза Делмар” с ЕИК ........ да заплати на Националната
агенция за приходите направените по делото разноски в размер на 20
(двадесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4