Протокол по дело №793/2024 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 986
Дата: 25 юни 2024 г. (в сила от 25 юни 2024 г.)
Съдия: Мила Йорданова Колева
Дело: 20243100500793
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 986
гр. Варна, 25.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. Колева Въззивно
гражданско дело № 20243100500793 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:35 часа се явиха:
и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК

Въззивникът „ЕВРО СТУДИО“ ООД , редовно и своевременно
призован, не се явява законен представител на дружеството, представлява се
от адвокат А. Г., с пълномощно по делото.
Въззиваемият С. А. С., редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адвокат Десислава Б., преупълномощена от адвокат Р.
Н., и приета от съда от днес.

Адв. Г.: Няма пречки. Моля да дадете ход на делото.
Адв. Б.: Моля да бъде даден ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 2053 от 23.05.2024 година.
1
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 24407/25.03.2024 г. от „ЕВРО
СТУДИО“ ООД, ЕИК *********, гр. Варна, чрез адв. А. Г., срещу Решение
№ 797/11.03.2024 г., постановено по гр. д. № 4240/2023 г. по описа на ВРС, 49
състав, с което са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 ГПК от „ЕВРО СТУДИО“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. „Овчо поле“ № 8, ет. 3, ап. 2 против С. А.
С., ЕГН **********, с адрес: **************, искове за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува
вземане срещу ответника в общ размер на 3100 лв. /три хиляди и сто лева/,
представляваща сбор от недължимо заплатени суми, от които: сумата от 1 500
лв. по неформален договор от м. ноември 2022 г. за извършване на СМР за
обект, находящ се гр************, представляваща стойността на труда на
работника на възложителя и сумата от 700 лв., представляваща стойността на
недовършените СМР, както и сумата от 900 лв. по неформален договор от м.
януари 2023 г. за извършване на СМР за обект, находящ се *************,
представляваща надплатена без основание сума, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението съда -
01.03.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № 1150 за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.03.2023 г. по
ч.гр.д. № 2524/2023 г. по описа на ВРС.
В жалбата се обосновават оплаквания за неправилност на обжалваното
решение като постановено при нарушения на материалния и процесуалния
закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна в цялост. Във
въззивната жалба въззивникът е направил подробен собствен анализ на
показанията на разпитаните по делото свидетели и на останалия събран по
делото доказателствен материал, като е посочил каква част от показанията на
свидетелите са неправилно възприети или невъзприети от съда. Въз основа на
тези подробно посочени съображения, въззивникът излага, че
първостепенният съд неправилно е кредитирал дадени свидетелски
показания, с което в обжалваното решение била възприета погрешна
фактическа обстановка, а оттам били направени и неправилни правни изводи.
Въз основа на тези доводи, въззивникът отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да бъдат
уважени исковите претенции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. А. С.
депозира писмен отговор, в който се застъпва становище за правилност и
законосъобразност на постановеното решение на ВРС. Твърди, че
първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест
между страните. Сочи по отношение на сключения между страните договор за
изработка на обект, находящ се в гр. Варна, м. „Траката“, че от събрания на
предходната инстанция доказателствен материал се установявала липсата на
допълнително заплащане от въззивното дружество към работника Явор
Йорданов, което да е било различно от това по трудовото му правоотношение.
Досежно претенцията за възстановяване на сумата от 700 лв., заплатена от
2
въззивника на трето лице, посочва, че не била предмет на процесния договор,
поради което липсвало основание за възстановяването й.
Въззиваемата страна твърди по отношение на неформален договор от м.
Януари 2023 г. за извършване на СМР за обект, находящ се в
******************************, че същият бил сключен от страните в
качеството им на физически лица, като излага още, че не били представени
доказателства за валидното му сключване. Поради това счита, че лицето С. Г.
не бил възложил на „ЕВРО СТУДИО“ ООД извършването на СМР в
процесния обект, поради което правилно решаващият състав възприел извод
за неоснователност на исковата претенция. По изложените в отговора
твърдения, счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и
моли да бъде оставено в сила. Изразява становище за неоснователност на
отправеното във въззивната жалба искане за допускане на свидетел.
Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Адв. Г.: Поддържам въззивната жалба. Нямам възражения по проекта
за доклад.

Адв. Б.: Оспорвам въззивната жалба. Поддържам писмения отговор,
който сме подали.

С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ намира, че
следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е
обективиран в Определение № 2053 от 23.05.2024 година, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в
Определение № 2053 от 23.05.2024 година.

Адв. Г.: Няма да сочим други доказателства. Представям списък на
разноските по чл.80 от ГПК. Правя възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната
страна.

Адв. Б.: Няма да сочим доказателства. Ако е над минимума, правя
възражение за прекомерност. Представям списък на разноските.

С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и от правна страна, поради което

3
О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Адв. Г.: Моля да уважите въззивната жалба като отмените решението
на Районния съд и приемете за установени исковите претенции, както и да
присъдите на доверителя ми разноските за двете инстанции. Подробна е
жалбата ми, която я поддържам и не искам да обременявам съда. Неправилни
са изводите, кредитирани са откъслечни свидетелски показания, които ако се
проверят съвместно с всички останали, съдът би стигнал до извода, който ние
предлагаме, а именно, че претенциите ни са установени.
Искам да кажа само две, три думи по отговора на въззивната жалба. В
него се твърди, че не сме били доказали, че сме престирали двете суми от
4000 лв. и 900 лв. по втория договор. За сумата от 4000 лв. изобщо не е
спорно, че е престирана по първия договор за СМР-тата и самият ответник
признава това. Сочеше в своя отговор, че той имал бил оферта за двойно по-
голяма сума. Забележете такава оферта не беше представена в процеса.
Напротив, от свидетелските показания на очевидеца, който е работникът на
моя доверител, се установява, че правоотношенията между страните за обекта
в „Траката“ са прекратени, защото строителят извършил водопроводните
дейности, е поискал по-висока цена и по делото е представена неговата
калкулация. Тогава той е заявил, че прекратява договора. От своя страна той
не е работил сам и това е доказано по делото. Работил е с нашия работник,
който беше разпитан по делото Явор Йорданов. Насрещната страна твърди, че
нямало доказателства, че ищецът-въззивник бил платил на своя работник.
Твърдението ни е, че съществува търговска договорка между дружеството и
водопроводчика С. С., че за предоставената му помощ чрез труда на нашия
работник на дружеството се следва 100 лв. за възнаграждението за работника,
а не че ние трябва да докажем, че сме ги плащали на работника и това нещо се
установи по делото с неговите показания. Работникът е работил 15-20 дни,
както посочи. Ответникът не е имал никакъв помощник. Доведе един
свидетел. Свидетелят Мустафов, който заяви, че се е учил да работи, а в
отговора се твърдеше, че е имал квалифициран, опитен колега, с който щял да
извърши СМР-тата ответника. От своя страна този свидетел Мустафов заяви,
че за изпълнение имало да се работят само две бани, докато безспорно баните
са четири. Искам да посоча, че всичко което сме твърдели, сме установили.
Работата не е и довършена по първия договор. След прекратяването на
договора по инициатива на ответника посочената в процеса дата се следва
стойността на труда, който е указан и престиран от нашия работник от 1500
лв. Отделно са недовършени СМР-тата по изпълнението на четирите бани.
Исках да се позова и на отговора. Не са довършени баните. Дължат ни се и
700 лв., изпълнени от другото лице. Две, три думи само, тъй като вече ви
ангажирах вниманието, по втория договор съдията го отхвърли, тъй като
4
твърдеше, че не може СМР да се възложат от дружество тогава, когато
обектът е на физическото лице, едновременно и управител на това дружество.
Всички събрани доказателства по делото са в посока, че тези СМР-та са
възложени от дружеството. Представихме изрично в първото по делото
съдебно заседание фактурите, които са издадени на името на дружеството за
закупуване на материалите, които са вложени в обекта, лична собственост на
управителя на дружеството в „Лабиринт“. Насрещната страна не ги оспори.
Виждам, че в отговора е посочила, че фактурите не доказвали плащане.
Плащането от 1900 лв. е доказано от съпругата на управителя на ищцовото
дружество. Техният свидетел не е видял предаването на парите.
В техния отговор С. С. твърди, че е направил отстъпка от 1000 лв. –
това са парите, които той е признал и дължи на дружеството. Не е
кредитирана и кореспонденцията между страните, които установява
дължимостта именно на тези 1500 лв. за труда на работника и 900 лв., които е
обещал да върне са обекта.

Адв. Б.: Моля да отхвърлите въззивната жалба. Моля да потвърдите
първоинстанционното решение и да ни присъдите направените в настоящото
съдебно заседание разноски, така както са посочени в списъка. Моля за
решение в този смисъл.

СЪДЪТ обяви устните състезания за приключили и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 13:43
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5