О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№__________
гр. Варна, …………….
2018г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, седми състав, в закрито заседание на двадесети и първи
декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ирена Обретенова
като
разгледа докладваното от съдията Обретенова адм. д. № 1964 по описа
за 2018 год. за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по реда на чл.60,
ал.4 АПК, вр. с чл.196, ал.3, изр.2 от ЗУТ.
Образувано по жалба на „Галеон“ ООД – гр.Варна, к.к. „Св.Св.Константин
и Елена”, хотел Елена, ул.1 № 82, представлявано от управителя Х.Б.Ц. против съдържащото
се в Заповед № 2293/20.06.2018г. на кмета на Община Варна Разпореждане за
допускане на предварителното й изпълнение в частта му, с която е наредено в
срок от петнадесет работни дни след получаването на заповедта да бъде премахнат
обект № 5 с площ от 443 кв.м.,
собственост на жалбоподателя, находящ се в пешеходен подлез до стадион „Варна“,
собственост на Община-Варна с идентификатор 10135.2563.248.1.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и моли за неговата
отмяна. Заявява, че последиците от предварителното изпълнение са свързани със
значителна и трудно поправима вреда за него. Сочи, че в заповедта и констативния
протокол, въз основа на който тя е издадена не се съдържат констатации за това,
че търговският обект е опасен за живота или здравето на преминаващите през него
лица. Заявява, че обектът се ползва и е в добро състояние. Изтъква, че
премахването на обекта би създало опасности за живота и здравето на
преминаващите през подлеза лица - таванската конструкция на обекта е част от
цялостната конструкция на самия подлез, а задължението за премахване на
обектите включва и задължението за премахване на таванската конструкция, като
същевременно подлезът не е обявен за премахване, а се предвижда извършването на
ремонт на същия. В този смисъл, посочва, че ако проблемите са общи и за подлеза
и за обектите в него, както е посочено на стр.3 от протокола, след като съществуващите
опасности за подлеза могат да се преодолеят с ремонт, по същия начин е възможно
да се санират и обектите в него. В подкрепа на твърденията си представя писмени
доказателства – съдебно-техническа експертиза и решение по адм.д.№ 2391/2018г.
по описа на АС-Варна, с което е допуснато обезпечение на доказателства –
приемане на заключение с.д.№ 16099/18.09.2018г., изготвено от в.л.Милка
Атанасова.
Съдът при извършена проверка за редовност и допустимост
на оспорването с жалбата, установи следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес да оспори
разпореждането в обжалваната му част като собственик на разпоредения за
премахване със заповедта обект, съгласно нотариален акт № 27/24.09.1999г. на
нотариус с район на действие ВРС. Съдът приема, че жалбата е депозирана в срок
предвид липсата на доказателства за връчване на заповедта на оспорващия. С
оглед изложеното подадената жалба срещу разпореждането е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Със Заповед № 1084/24.04.2018г. на Кмета на Община Варна
е назначена комисия, която е извършила оглед на пешеходен подлез с
идентификатор 10135.2563.248.1 ведно със самостоятелните обекти в него, намиращ
се на бул.“Васил Левски“, гр. Варна до стадион „Варна“ с цел констатиране на
състоянието им. Проверката е обективирана в Протокол от 19.03.2018г. съгласно
който комисията е освидетелствала подлеза и самостоятелните обекти в него,
между които и обекта на жалбоподателя - обект № 5, като застрашени от самосрутване, вредни в
санитарно-хигиенно отношение, негодни за ползване, създаващи условия за
възникване на пожар и опасни за здравето и живота на преминаващите хора,
предвид общото им състояние. Заключението на комисията е направено в резултат
на обследване на подлеза и обектите в него, като в протокола е описано тяхното
състояние. Относно обектите в протокола е посочено, че са във видимо недобро
техническо състояние – в част от обектите по стените и тавана са налични следи
от течове, влага, плесен и мухъл, проблемът с бетонното покритие и корозията на
армировката е наличен и в участъци над самостоятелните обекти, на много места в
обектите има висящи електрически проводници от тавана – не са посочени
конкретни данни за отделните обекти, в т.ч. и за обект № 5. Отразено е, че
подлезът и самостоятелните обекти в него не са поддържани в техническо
състояние, което да отговаря на съществените изисквания по чл.169, ал.1-3 ЗУТ,
като поради недостатъчно положени грижи и естествена амортизация, същите са
негодни за ползване и опасни за здравето и живота на преминаващите хора.
Въз основа на протокола е издадена Заповед
№2293/20.06.2018г. на Кмета на Община Варна. Заповедта е мотивирана с
обстоятелството, че разположените в подлеза самостоятелни обекти са освидетелствани като застрашени от самосрутване, вредни в
санитарно-хигиенно отношение, негодни за ползване, създаващи условия за
възникване на пожар и опасни за здравето и живота на преминаващите хора, поради
общото им състояние. Административният орган е допуснал предварително
изпълнение на заповедта на основание чл.196, ал.3, изр.2 от ЗУТ.
При тези данни, Съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.217, ал.1, т.9 ЗУТ, подадените пред съда
жалби не спират изпълнението на заповедите по чл.195 и чл.196 ЗУТ. По силата на
цитираната разпоредба, оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение,
без да е необходимо административният орган да обосновава наличието на някоя от
материално-правните предпоставки на чл.60, ал.1 АПК. При допуснато по силата на
закона предварително изпълнение, правомощието на съда по ал.2 на чл.217 ЗУТ –
да спре изпълнението, може да бъде упражнено само при условие, че то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда – чл.166, ал.4, вр.
с ал.2 АПК. Доказването на възможността заповедта да породи вреди от подобен
характер, съответно – тяхното индивидуализиране е в тежест на жалбоподателя,
тъй като в хипотезата на следващото от закона незабавно изпълнение,
предпоставките на чл.60, ал.1 АПК за допускането му се предполагат.
В случая обаче, издателят на заповедта за премахване на
отделните обекти /строежи по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ/, на основание
чл.196, ал.3, пр.2 ЗУТ е допуснал предварителното й изпълнение. Цитираната
разпоредба е специална по отношение на чл.217, ал.1, т.9 ЗУТ – законът допуска само в хипотезата на непосредствена
опасност за здравето и живота на гражданите с цел превенция, органът изрично да
допусне предварително изпълнение на акта, като доказателствената тежест по
отношение наличието на условията на чл.196, ал.3, пр.2 от ЗУТ е негова.
В конкретния случай, административният орган е допуснал
предварително изпълнение на заповедта на посоченото основание /чл.196, ал.3,
пр.2 ЗУТ/ без дори да посочи, че разпоредените за премахване обекти създават непосредствена опасност за живота и/или
здравето на гражданите. Липсват и каквито и да е мотиви, изложени в тази
връзка. Конкретно за обект № 5, собственост на жалбоподателя както в заповедта,
така и в протокола дори не се сочи в какво се изразява недоброто му техническо
състояние. Отсъствието на конкретни мотиви в разпореждането за наличие на
непосредствена опасност за живота или здравето на гражданите препятства
възможността за осъществяване на контрол за законосъобразността му и го
опорочава до степен, налагаща отмяната му.
От друга страна, жалбоподателят е представил писмени
доказателства, с които обоснова причиняване на значителни и трудно поправими
вреди от предварителното изпълнение на заповедта. С депозираното в тази връзка
решение по адм.д.№ 2391/2018г. по описа на АС-Варна, съдът е допуснал
обезпечение на доказателства, изразяващи се в приемане на заключение с.д.№
16099/18.09.2018г. по назначената по делото СТЕ, съгласно която пазарната
стойност на търговски обект № 5 – бар-ресторант със застроена площ 443 кв.м.
ведно с 30,8361% ид.части от общите части и правото на строеж върху мястото е в
размер на 845 000 лева. С експертизата е определена и стойността на
строително-монтажните работи, необходими за възстановяване на обекта, в случай,
че същият бъде премахнат, която е в размер на 209 411 лева. В заключението
е описан обекта и е посочено, че същият е в добро техническо състояние.
Представен е снимков материал, който сочи за същото и опровергава /или
най-малко разколебава/ изложеното в заповедта и протокола, с който тя е
мотивирана. Отделно от това, представените доказателства сочат, че
предварителното изпълнение на заповедта би причинило значителна и трудно поправима вреда за
жалбоподателя с оглед стойността на разпоредения за премахване обект, от който
той би се лишил при евентуално предварително изпълнение на заповедта.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспореното
разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповедта за
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Галеон”ЕООД с адрес гр. Варна, к.к.Св.св.Константин
и Елена, хотел Св.Елена, ул.1 № 82 Разпореждане за допускане на предварително
изпълнение на Заповед № 2293/20.06.2018г. на Кмета на Община Варна, в частта с
която е наредено в срок от петнадесет работни дни след получаването й да бъде
премахнат обект № 5 с площ от
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:……………………….