№ 2004
гр. Варна, 12.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20213110109765 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Н.
Д. ЗЛ. ЕГН: **********, с адрес: гр.В.,ул.С.Р.№*,ет.*,ап.* срещу ответника
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, Район „Владислав Варненчик”,„Варна Тауърс – Г” бул.
„Владислав Варненчик” № 258 отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сумата в размер на 7455,73 лв.
представляваща начислена ел.енергия за периода от 28.03.2021 г. до 06.04.2021 г., за
обект на потребление , находящ се на адрес: гр.*, ул.**, №**, с клиентски №
********** и аб. №********, за която е издадена фактура№ № **********/14.05.2021
г.
Претендират са направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане
на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди, че за
обект, находящ се в гр.*, ул.**, №** за доставка и продажба на ел. енергия са разкрити
клиентски № ********** и аб. №******** с титуляр на партидата Н. Д. ЗЛ. с ЕГН:
**********.
На 06.04.2021 г. е бил съставен констативен протокол № 6130553, в който
е посочено , че е извършена проверка на обект, находящ се в гр.Б., ул.**, №**.
Вписани са констатации, че проверката е извършена по инициатива на „ЕРП - Север"
АД и че е установена правилна система на свързване.
С фактура № ********** от 14.05.2021 г. ответното дружество е
1
начислило по партидата на ищеца периода от 28.03.2021 г. до 06.04.2021 г. ел. енергия
в размер на 31454 иВтч на обща стойност от 6213,11 лева без ДДС или 7455,73 лева с
ДДС за периода от 28.03.2021 г. до 06.04.2021 г.
Твърди се, че ищцата винаги е била изряден потребител и редовно е
заплащала всичките си задължения към „Енерго Про Продажби" АД в срок, поради
което и същата не е съгласна с начисленото й количество ел. енергия и оспорва
процесната сума както по основание, така и по размер.
Оспорват се констатациите от извършената проверка.
Оспорва се процедурата, начина, методиката и периода от време, за който
е начислена процесната сумата.
Оспорва се , че ищцата е потребител на начисленото допълнително
количество ел. енергия, равняващо се на процесната сума.
Оспорва се, че процесното средство за търговско измерване / СТИ/ е
притежавало метрологична годност и е било годно да измери валидно преминалата
през СТИ ел. енергия. Без метрологично годно СТИ се счита, че ответното дружество
не разполага с правомощия да начислява и претендира заплащане на ел. енергия, в това
число и процесната такава.
Излага се, че съобразно изискванията на чл. 44, т. 3 и т. 4 от Закона за
измерванията и чл. 670, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол са предвидени задължения в тежест на ответното дружество да
осигурява техническата изправност на стопанисваните от него СТИ. В чл. 120 от ЗЕ
също е нормативно установено, че електрическата енергия, доставена на крайни
клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на
електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или
затворена електроразпределителна мрежа. В конкретния случай от констативен
протокол № 6130553 от 06.04.2021 г. се установява, че СТИ е произведено през 1987 г.,
поради и четиригодишния му срок за метрологична годност е изтекъл в края на 1991 г.
Следователно процесната ел. енергия е измерена от метрологично неточно и негодно
устройство за търговско измерване.
Счита се, че метрологичната годност на СТИ е от значение, доколкото
именно констатациите на служителите на ответното дружество, че има преминала през
СТИ ел. енергия, която не е заплатена е станало основание за начисляването на 31454
кВтч за период от 28.03.2021 г. до 28.05.2021 г. За да бъдат валидни и точни
направените изводи за неизмерване и незаплащане на процесната ел. енергия обаче се
счита, че СТЕ следва да притежава съответната метрологична годност. Поради
изложеното в разглеждания случай не може да бъде установено по безспорен начин
дали начислената ел. енергия не се е отчитала и не се е заплащала от потребителя, а от
там не може да бъде установено възникването на валидно право в полза на ответника
да начисли допълнително ел. енергия.
Счита се , че ответното дружество не е положило грижата на добрия
търговец, имайки предвид, че е професионалист и предмета му на дейност по занятие е
експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, представляваща
съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби със средно, ниско и
високо напрежение, чрез която ответното дружество извършва пренос и разпределение
на електрическа енергия на обособена територия. Счита се, че никой не може да черпи
права от собственото си противоправно бездействие.
В заключение, за да бъдат приети за правилни изводите на ответното
дружество за наличието на реално енергийно потребление, за което се дължи
заплащане на процесната сума се счита, че следва да е налице СТИ, което притежава
метрологична годност и което е в състояние валидно да измери преминалата ел.
енергия. След като в настощия случай липсва налично годно СТИ, не може да бъде
споделен извод, че със същото може да бъде валидно измерено потреблението на
2
каквито и да е било количества ел. енергия.
С оглед на горното , се моли да бъда уважен предявения иск и да се
присъдят направените по делото разноски.
Ответната страна „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Район „Владислав
Варненчик”, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс – Г”, в срока по чл.
131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се излага становище, че
предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК е допустим, но
неоснователен.
Счита се, че сумата, начислена по процесната фактура е дължима, поради
което се оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Излага се, че процесната фактура е издадена именно за обект с клиентски
№ ********** и аб. №********.
Спорът между ищеца и Дружеството е относно дължимостта на сумата по
издадената фактура № ********** от дата 14.05.2021г.
Съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ) регулирането на дейностите в
енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
наричана по-нататък "ДКЕВР". На основание чл.21 от ЗЕ за регулиране на дейностите
по производството, преноса и разпределението на електрическа енергия и търговията с
електрическа енергия ДКЕВР издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема
лицензни в случаите, предвидени в закона и одобрява Общите условия на договорите.
Съгласно чл.25 от ЗЕ ДКЕВР води публични регистри за издаваните лицензни, в които
се вписват всички лицензианти, издадените лицензни и други обстоятелства.
Решенията за издаване, изменение, допълнение, отнемане и прекратяване на
лицензните, както и решенията за утвърждаване на цените се публикуват в бюлетина
на ДКЕВР.
С Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
(ОУДПЕЕ) на Дружеството се урежда продажбата на ел.енергия на територията на
административни области с центрове Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Велико
Търново, Русе, Разград, Силистра и Габрово, за което Дружеството притежава
Лицензия за обществено снабдяване с ел.енергия № Л-139-11/13.08.2004 г., издадена от
ДКЕВР. В случая Дружеството изпълнява ролята на краен снабдител за указаната
територия. На основание чл. 46, ал.2 от ЗУДПЕЕ в срок от 30 (тридесет) дни след
влизането в сила на ОУДПЕЕ потребителите, които не са съгласни с общите условия
на Дружеството имат право да внесат писмею заявление, в което да предложат
специални условия. Предложените от потребителите и приети от Дружеството
специални условия, различни от публикуваните ОУДПЕЕ, се отразяват в допълнителни
писмени споразумения между страните.
На основание чл.8 от действащите ОУДПЕЕ Дружеството продава ел.
енергия на потребителите, които от своя страна са задължени да заплащат доставената
и консумирана ел.енергия в срок.
Съгласно чл.26 от ЗУДПЕЕ клиентът има задължението в посочените
срокове да заплати възникналото задължение, като съгласно ал.6 неполучаването на
фактура не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в
срок.
Съществуването на облигационно правоотношение между страните е
уредено съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, където е указано, че крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ), а
публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, 5ез изрично писмено приемане. Сочи се, че ответното
дружеството притежава Лицензия за обществено снабдяване с ел.енергия № Л-139-
3
11/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР по надлежния ред и изпълнява ролята на краен
снабдител за територия"а на административни области с центрове Варна, Добрич,
Шумен, Търговище, Велико Търново, Русе, Разград, Силистра и Габрово.
Съгласно ОУДПЕЕ потребителят се счита за надлежно уведомен, че
дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е
получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Цената на
доставената ел.енергия за периода е определена с решение на ДКЕВР, посочена е във
фактурите.
На основание чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, приложими и към настоящия
момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".
Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично
е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено ; уведомление за размера на задължението. При това
положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на
дължимите суми.
На основание чл. 8 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към Дружеството суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден". За
задълженията-предмет на производството по делото , ищецът се намира в забава, тъй
като не е спазил срока за плащане по чл.27 от ОУ . В тази връзка, съгласно
разпоредбата на чл.84 ЗЗД, „когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му". Предвид гореизложоното и тъй като
задължението е лимитирано в определен срок се обосновава правният извод, че
законът не изисква изпращането на изрична покана до потребителя, получаване на
която да удостоверява моментът на изпадане в забава.
Излага се, че за имота има открита партида с клиентски № ********** и
аб. №******** във връзка с продажба на ел.енергия за място на потребление гр.Бяла,
ул.Иордан Ноев, №18.
През месец Април 2021г. служители на Електроразпределение Север АД
са посетили процесния обект на потребление и е демонтиран електромер с фабричен
номер № А889, като е монтиран нов с фабричен номер № *************** с начални
показания по две тарифи, съответно: нощна тарифа- 157кв.ч., дневна тарифа-570кв.ч.
През периода от 2006г. до датата на демонтажа на СТИ № А889 процесният обект на
потребление е посещаван ежемесечно от съответния отчетник (служител на
„Електроразпределение Север" АД - трето неучастващо в спора лице) през датите,
определени за отчет. Отчетникът не е имал пряк достъп до имота, като се прави
уточнението, че през визирания периода СТИ се е намирало в двора на имота. При
всяко едно от посещенията отчетникът е установявал, че за ограждане на имота има
изградена ограда, която препятства достъпа му. Предвид тези обстоятелства, същият е
посещавал имота, но е записвал в карнетите нулеви показания, предвид
невъзможността за пряк достъп до СТИ и отчитане на съответните показания. Това е и
основанието в справка за консумация през посочения период да фигурират нулеви
показания на потребление. Излага се, че справката за консумирана ел.енергия по
същество представлява прилагане на хартиен носител на електронен документ,
съгласно разпоредбата на чл. 184, ал.1 от ГПК, като се явява извлечение от
електронните карнети на отчетниците от „Електроразпределение Север" АД.
Съответно - именно справката доказва посещенията на отчетника до обекта на
потребление , с оглед снемане на показания от СТИ. След демонтаж електромерът е
предаден на клиента, доколкото към момента на неговия монтаж, същият е бил негова
собственост. За проверката е съставен КП 6130553 със снети показания от СТИ А889 за
4
дневна тарифа 32954кв.ч правилна схема на свързване.
На основание гореизложеното се счита, че предвид цялостното си
поведение (системно непредоставяне на достъп до обекта на потребление) ищцата
съзнателно не е осигурила достъп до СТИ за снемане на регулярни ежемесечни
показания, въпреки изрично вмененото й в чл. 16, т. 2 от Общите условия на
договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север" АД задължение. Впоследствие, самата тя предявява
искова молба, с която оспорва дължимостта на сумата, инкорпорирана в процесната
фактура, която сума е в подобни размери , именно с оглед поведението на ищцата.
Счита се, че цялостното й поведение е в противоречие с основополагащи правила и
принципи, доколкото никой не може да черпи благоприятни за себе си последици в
резултат на собственото си неправомерно поведение.
Видно от приложената, като доказателство по делото фактура, същата е
начислена за реално консумирана ел.енергия и е издадена на основание чл.18а, ал.2 от
ОУ-Продажби.
Предвид гореизложеното неоснователни са твърденията на ищеца във
връзка с това, че ответното дружество едностранно претендира и задължава другата
страна да заплаща суми без да е извършила еквивалентна престация.
Електроразпределителното дружество е доставило електроенергия до процесния обект
на потребителя, за което съвсем в правото си изисква от потребителя заплащане на
съответната сума за консумираната от него енергия.
Предвид гореизложеното, се моли да се постанови решение, с което да се
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли се за присъждане на
сторените в производството съдебно - деловодни разноски, включително и за
юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта на отрицателния установителен иск:
Правният интерес от реализиране на търсената защита се извежда от
изложените в исковата молба фактически твърдения на ищеца, а именно, че между
него и ответника е налице спор досежно дължимостта на процесната сума, който
застрашава имуществената му сфера с оглед възможността за едностранното спиране
на електрозахранването в имота му. В този смисъл съдебният състав споделя
виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на
извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. По тези
съображения съдебният състав приема, че предявената искова претенция се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Между страните не се оспорва факта на валидно сключения договор за
продажба на електрическа енергия при действащите публично известни Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия , обстоятелството , че ищецът е
битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата
молба обект на потребление, находящ се в гр.Б.ул.**, №** с клиентски № **********
и абонатен №********, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.
От представения по делото Констативен протокол №
5130553/06.04.2021г. се установява, че на същата дата длъжностни лица на
„Електроразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищеца , находящ се в гр.Бяла, ул. Йордан Ноев №
22, с клиентски № ********** и аб. №********. При проверката са констатирани
показания на СТИ , подробно описани в протокола, както следва: за дневна тарифа -
32954 кВтч. Констатирано е ,че електромерът е произведен 1987г. Посочено е , че е
5
електромерът е демонтиран и е поставен нов електромер. В Констативния протокол в
констатации е посочено: „По инициатива на ЕРП-Север, правилна схема на свързване.
ЧП-няма. Електромерът оставя при клиента.“ Констативният протокол е съставен и
подписан от служители на „Електроразпределение Север” АД – Станислав Катрафилов
и Т.И. , както и от един свидетел.
Приобщен по делото е Констативен протокол № 6107354/14.04.2021г. , за
обект на потребление, находящ се в гр.Б.ул.**, №** с клиентски № ********** и
абонатен №********, в който е посочено, че електромерът се намира на стълб извън
имота , показания от 248 кВтч за нощна тарифа и 708 кВтч за дневна тарифа.
Представена е актуална справка за потреблението на ищеца през
последните 12/24/36 месеца.
Представена е фактура №************** с получател ищеца за
начисляване на сумата от 7518,54 лв. от ответното дружество , представляваща
незаплатена от ищеца потребена електрическа енергия за процесния обект на
потребление с клиентски номер ********** и абонатен номер ********** за периода
от 28.03.2021г. до 06.04.2021 г.
Във фактура №************** са посочени показания , както следва:
Старо- 1500 кВтч и Ново 32954 кВтч , като разликата е 31454 кВтч и същата
възлиза на стойност 6213,11 лв. без ДДС. Сумата в размер на 6213,11 лв. за 31454
кВтч възлиза на исковата сума от 7455,73 лв. , като ел.енергията от 31454 кВтч е
начислена за периода от 28.03.2021 г. до 06.04.2021 г.
Представено е актуално извлечение за фактури и плащания на ищеца с
клиентски № ********** , относно фактури, издадени за периода 14.05.2019г.-
27.05.2021г. , в които са отразени дължимите суми , които са изцяло заплатени от
ищцата , като в извлечението не е отразена процесната фактура.
Приети по делото са Общи условия на договорите за продажба нан
електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД , Решение № ОУ -
061/07.11.2007г. на ДКЕВР и публикации на Общите условия.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпит на
допуснатите на ответната страна свидетели Т. АТ. ИВ. и С.П. Катрафилов.
Видно от показанията на свидетелката Т. АТ. ИВ. , родена 1980 г.,
заемаща длъжността отчетник в „Електроразпределение Север“ в гр.Бяла , считано от
2016г., които съдът кредитира в частта , в която не противоречат на съвкупния
доказателствен материал , отчитайки заеманата от свидетелката длъжност , същата
излага, че е присъствала на проверката на процесния СТЕ на 06.04.2021г. Процесният
електромер се е намирал вътре в една барака, пред която е имало буйна растителност.
След като открили електромера с колегите, го демонтирали и поставили нов
електромер. Свидетелката излага, че електромерът е бил от т.нар. индукции, които са
собственост абонатите, това са били черни, стари електромери, на които са се въртели
шайбите , но по-късно „Електроразпределение Север“ АД е започнало да слага
собствени електромери.
Видно от показанията на свидетеля С.П. Катрафилов, роден 1985 г.,
работещ в групата на „Енерго- Про“ като електромонтьор с обслужване на трафопост ,
външни, вътрешни линии , СТИ, електромери, считано от 2008г., които съдът
кредитира в частта , в която не противоречат на съвкупния доказателствен материал ,
отчитайки заеманата от свидетеля длъжност , същият излага, че е присъствал на
проверката на процесния СТЕ на 06.04.2021г. Свидетелят излага, че процесният
електромер се води собственост на потребителя , същият е бил свързан към
електроразпределителната мрежа, след което е бил демонтиран и е бил монтиран нов
електромер.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
6
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на отрицателен установителен иск по реда на
чл. 124, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника се
намират в договорни отношения за доставка на електроенергия, т.е., че последният е
материалноправно легитимиран да получи процесната сума.
От своя страна при установяване наличието на твърдяната
облигационноправна връзка от страна на ищеца, ответникът носи тежестта да докаже
осъществяването на релевантните за възникване на вземането предпоставки, а именно,
че в качеството му доставчик на електроенергия правилно е начислил на ищеца
посоченото в процесната фактура количество електроенергия , т.е. да установи при
условията на пълно и главно доказване, основанието, от което правото е възникнало,
както и неговия размер. Ответникът следва да установи дължимостта на сумата по
процесната фактура, а именно той следва да установи основанието и размера на
вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че е доставил претендираното
количество ел.енергия на ищеца и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен
размер.
В процесния случай съдът намира за безспорно установено, че ищецът се
явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че
му е начислена процесната сума.
Ответникът по отрицателния установителен иск, доколкото е длъжен да
изчерпи всички възможни основания за дължимост на сумата, е възразил, че сумата е
начислена за реално консумирана ел.енергия и представлява цена на реално доставена
ел. енергия за цитирания период.
Основният спорен момент между страните по настоящия спор е
въпросът доколко са били налице предпоставките, даващи основание на
доставчика на ел.енергия да начисли процесното количество електроенергия
за релевирания период като реално консумирана ел.енергия.
Поради спецификата на обществените отношения, свързани с
осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение
и търговия с електрическа енергия, същите са нормативно регламентирани, като една
от основните цели на правната уредба е създаването на предпоставки за качествено и
сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия и
гарантиране защитата на живота и здравето на гражданите, собствеността, околната
среда, сигурността на доставките, интересите на потребителите и националните
интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката).
Съгласно Закона за енергетиката (ЗЕ) регулирането на дейностите в
енергетиката се осъществява от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
На основание чл.21 от ЗЕ за регулиране на дейностите по производството, преноса и
разпределението на електрическа енергия и търговията с електрическа енергия ДКЕВР
издава, изменя, допълва, спира, прекратява и отнема лицензни в случаите, предвидени
в закона и одобрява Общите условия на договорите.
С Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия
(ОУДПЕЕ) на ответното дружество се урежда продажбата на ел.енергия на
територията на административни области , след които и област Варна.
На основание чл.8 от действащите ОУДПЕЕ Дружеството продава ел.
енергия на потребителите, които от своя страна са задължени да заплащат доставената
и консумирана ел.енергия в срок.
Съгласно чл.26 от ОУДПЕЕ клиентът има задължението в посочените
срокове да заплати възникналото задължение, като съгласно ал.6 неполучаването на
фактура не освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в
срок.
7
Съществуването на облигационно правоотношение между страните е
уредено съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката, където е указано, че крайният
снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи условия (ОУ), а
публикуваните ОУ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа
енергия от крайния снабдител, 5ез изрично писмено приемане.
Съгласно ОУДПЕЕ потребителят се счита за надлежно уведомен, че
дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е
получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. Цената на
доставената ел.енергия за периода е определена с решение на ДКЕВР, посочена е във
фактурите, които представяме на съл а и на ответника.
На основание чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, приложими и към настоящия
момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".
Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично
е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено ; уведомление за размера на задължението. При това
положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на
дължимите суми.
На основание чл. 8 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни
задължението си за плащане в срок на дължими към Дружеството суми, дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".
За процесното задължение ищецът се намира в забава, тъй като не е
спазил срока за плащане по чл.27 от ОУ – т.е. в срока, указан във фактурата.
В конкретния случай ответникът твърди, че количеството ел.енергия,
начислено в процесната фактура, е за реално консумирана ел.енергия , въз основа на
данните , отчетени от процесния електромер при извършване на проверката , който
след това е бил демонтиран.
По делото не са събрани никакви доказателства , въз основа на които да се
формира обоснован извод, че към датата на отчитане на потребената ел.енергия
процесният електромер, касаещ процесния обект на потребление , е бил
метрологично годен. Напротив, видно от показанията на допуснатите на ответното
дружество свидетели Т. АТ. ИВ. и С.П. Катрафилов , процесният електромер е бил стар
, от т.нар. „индукции, които са собственост абонатите, които са били черни, стари
електромери, на които са се въртели шайбите“ , като едва по-късно
„Електроразпределение Север“ АД е започнало да слага собствени електромери.
Обстоятелството , че процесният електромер е бил стар е обусловило необходимостта
от неговата подмяна , поради което същият е бил демонтиран и е бил монтиран нов
електромер.
Видно от приобщения по делото съвкупен доказателствен материал, не са
събрани никакви доказателства относно метрологичната годност на процесния
електромер.
Съгласно разпоредбите на чл. 44, т.3 и т.4 от Закона за измерванията и чл.
670, ал. 3 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол са предвидени задължения в тежест на ответното дружество да осигурява
техническата изправност на стопанисваните от него СТИ. В чл. 120 от ЗЕ също е
нормативно установено, че електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се
измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на
електропреносната мрежа, оператора на съответната електроразпределителна или
затворена електроразпределителна мрежа.
В конкретния случай от Констативен протокол № 6130553/06.04.2021г. се
8
установява, че процесното СТИ е произведено през 1987 г., поради и четиригодишния
му срок за метрологична годност е изтекъл в края на 1991 г. Следователно процесната
ел. енергия е измерена от метрологично неточно и негодно устройство за търговско
измерване. Метрологичната годност на СТИ е от значение, доколкото именно
констатациите на служителите на ответното дружество, че има преминала през СТИ
ел. енергия, която не е заплатена е станало основание за начисляването на 31454 кВтч
за периода от 28.03.2021 г. до 06.04.2021 г. , както е посочено в процесната фактура №
**********/14.05.2021 г. За да бъдат валидни и точни направените изводи за
неизмерване и незаплащане на процесната ел. енергия е необходимо СТЕ да притежава
съответната метрологична годност.
Предвид изложеното съдът формира извод, че доколкото начисленото
количество ел.енергия е за реално потребена ел.енергия , то същата е отчетена с
електромер, произведен през 1987 г. , който не е бил метрологично годен към датата
на отчитане на количеството потребена ел.енергия. При това положение съдът намира,
че не е налице годно техническо средство – електромер, което да е отчело ползвана
ел.енергия , поради което и отчетените данни от СТИ, въз основа на които ищцовото
дружество претендира заплащане на отчетеното количество ел.енергия, не могат да се
приемат за достоверни.
По делото не са събрани доказателства в подкрепа на твърдението на
ответника, че ищцата системно не е предоставяла достъп до обекта на потребление,
поради което не са снемани регулярни ежемесечни показания. Съдът намира, че
ответното дружество не е положило грижата на добрия търговец за експлоатация и
управление на електроразпределителна мрежа, представляваща съвкупност от
електропроводни линии и електрически уредби със средно, ниско и високо
напрежение, чрез която ответното дружество извършва пренос и разпределение на
електрическа енергия , относно процесния обект на потребление. Предвид изложеното
ответното дружество не може да черпи права от собственото си противоправно
бездействие.
В заключение, за да бъдат приети за правилни изводите на ответното
дружество за наличието на реално енергийно потребление, за което се дължи
заплащане на процесната сума, че следва да е налице СТИ, което притежава
метрологична годност и което е в състояние валидно да измери преминалата ел.
енергия от 31454 кВтч за периода от 28.03.2021 г. до 06.04.2021 г. Не са събрани и
доказателства в подкрепа на твърдението, че процесното количество ел.енергия от
31454 кВтч е консумирано именно в периода от 28.03.2021 г. до 06.04.2021 г. , както е
посочено в процесната фактура № **********/14.05.2021 г. След като в настощия
случай липсва налично годно СТИ, не може да бъде споделен извод, че със същото
може да бъде валидно измерено потреблението на какъвто и да е било количества ел.
енергия.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът не успя да докаже в
настоящото производство, че е осъществил надлежно начисляване на процесната сума
, поради което исковата претенция следва да бъде уважена.
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на
ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от
ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото
списък на разноските по чл.80 от ГПК , приложен по делото, за които са представени
доказателства за заплащането им. С оглед на изложеното , съдът намира,че следва да
бъдат присъдени направените от ищеца в настоящото производство разноски, за които
са налице доказателства за извършването им, в общ размер на сумата от 1155,23 лв., от
които 305,23 лв. - държавна такса за образуване на производството и за издаване на
съдебно удостоверение, ведно с преводна такса и 850,00 лв. - изплатено адвокатско
възнаграждение, като същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Съдът
намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското
9
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, на първо място , защото
същото е в минимален размер , с оглед релевантната, с оглед датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие, редакция на чл.7 ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Н.
Д. ЗЛ. ЕГН: **********, с адрес: гр.В.,ул.С.Р.№*,ет.*,ап.*, от една страна и
ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик”, „Варна Тауърс – Г”,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, от друга страна,че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА
ОТВЕТНИКА сумата в размер на 7455,73 лв. представляваща начислена ел.енергия за
периода от 28.03.2021 г. до 06.04.2021 г., за обект на потребление , находящ се на
адрес: гр.*, ул.**, №**, с клиентски № ********** и аб. №********, за която е
издадена фактура №***********., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик”, „Варна
Тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик” № 258 ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. ЗЛ. ЕГН:
**********, с адрес: гр.В.,ул.С.Р.№*,ет.*,ап.* сумата от 1155,23 лв., представляваща
реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10