Решение по КНАХД №1657/2025 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 10305
Дата: 21 ноември 2025 г. (в сила от 21 ноември 2025 г.)
Съдия: Павлина Стойчева
Дело: 20257040701657
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 септември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 10305

Бургас, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XIII-ти тричленен състав, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Членове: ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ

При секретар ВИКТОРИЯ ТАШКОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА канд № 20257040601657 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63а от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на М. И. Г. от [населено място] против Решение № 103/17.07.2025г. постановено по НАХД № 524/2024г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0304-000745/16.07.2024г., издадено от началник група в ОД на МВР – Бургас, РУ Несебър, с което, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, на касатора са наложени административно наказание „глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца.

Съдебно решение се обжалва като неправилно, постановено в противоречие на материалния закон и при неправилна преценка на събраните доказателства. Касаторът възразява, че в издадения талон за медицинско изследване не е бил посочен точен адрес на лечебното заведение, където да се яви за даване на биологичен материал, което счита за съществено процесуално нарушение и обективна пречка да изпълни предписанието. Оспорва извода на съда, че въобще не се е явил в лечебното заведение, като противоречивите сведения на свидетелките обяснява именно с неяснотата на адреса на лечебното заведение. Счита, че не може да се направи категоричен извод за умишлен отказ да се даде кръвна проба. Иска се отмяна на решението на и на потвърденото с него наказателно постановление, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява

Ответникът по касация също не изпраща представител.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

Административният съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон.

Касаторът Г. е санкциониран за това, че на 26.06.2025г., в 02:40 часа, в [населено място], община Несебър, като водач на лек автомобил Ауди, с рег.№ [рег. номер], лична собственост, отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Издаден е бил талон за медицинско изследване № 0150633, от съдържанието на който е видно, че е следвало да се яви във Филиал за спешна медицинска помощ Несъбър в рамките на 120 минути. В указания период касаторът не се е явил в лечебното заведение. Установеното деяние по неизпълнение на предписанието е квалифицирано като нарушение на чл.173, ал.3 от ЗДвП, за което е съставен АУАН, а впоследствие е издадено и процесното НП.

Районният съд е приел, че в проведеното административнонаказателно производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, посочил е, че нарушението е описано изчерпателно и съдържанието на съставения акт и издадено наказателно постановление напълно съответства на законовите изисквания. Обсъдил е събраните по делото свидетелски показания на две лица, придружавали касатора в автомобила, като е констатирал противоречие както между техните показания, така и с твърденията на касатора. Свидетелките са посочили, че са отишли до спешния център с такси, което опровергава твърдението на касатора, че не са успели да намерят спешния център. От друга страна двете свидетелки изнасят различни данни – св.Ф. е казала, че ги е посрещнал служител, който им е казал, че лечебното заведение не работи, а св.Ж. е казала, че е нямало никого в медицинското заведение и не са разговаряли с негова служител. При тези фактически данни и противоречиви сведения съдът е обосновал правилен извод, че не се доказва касаторът да е посетил лечебното заведение и в този смисъл вмененото нарушение, че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване, е доказано, респ. материалният закон – чл.174, ал.3 от ЗДвП е правилно приложен.

Оплакването, че в дадения талон не е бил посочен адреса на лечебното заведение и това е препятствало изпълнението на предписанието, е неоснователно. На водача е бил даден достатъчен период от време, в който е разумно да се достигне лечебното заведение, касае се за малки населени места, в непикови часове на трафик, още повече, че е бил ползван таксиметров превоз, поради което необходимостта от самостоятелно ориентиране отпада и в този смисъл предписанието е било обективно изпълнимо.

На основание изложените мотиви и поради отсъствие на отменителни основания за касиране на решението, то следва се остави в сила, поради което и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХIIІ състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 103/17.07.2025г., постановено по НАХД № 524/2024г. по описа на Районен съд – Несебър.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: