Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в публичното
заседание, проведено на тридесети май през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Ели
Гигова, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр. дело
№ 2453 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 470127/13.08.2018г.,
постановено по гр.д. № 32240/2018г. по описа на СРС, 52ри състав, З. „Л.И.“ АД
е осъдено да заплати на Й.О.А. на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) сума в
размер на 1000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, дължимо въз основа на застрахователна полица №
22114001894388/18.07.2014г. за застраховка „Гражданска отговорност“ поради
настъпило на 22.03.2015г. ПТП на АМ „Хемус“ км.361-450, причинено по вина на
застрахования Г.А.Д., изразяващи се в болки и страдания от причиненото му
мекотъканно-увреждане – контузия на дясно слепоочна област на главата без
морфологична изява, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
настъпване на вредите – 22.03.2015г. до окончателното и изплащане, и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 193.33 лева, представляваща държавна
такса, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска, като е отхвърлен иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) за разликата
на уважения размер от 1000 лева до пълния предявен размер от 9000 лева. С
решението си Софийски районен съд е осъдил и ищеца Й.О.А. на основание чл. 78,
ал. 3, вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 88.89 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участие
на трето лице помагач на страната на ответника – Г.А.Д..
От името на Й.О.А. е депозирана въззивна жалба
срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявеният от него иск е
бил отхвърлен за разликата над 1000 лева до сума в размер на 4000 лева. В
жалбата се излагат съображения, че от събраните по делото доказателства било
установено, че на 22.03.2015г. въззивинкът е пострадал при ПТП, в следствие на
което са му били нанесени телесни увреждания – контузия на черепа, мозъчно
сътресение, контузия в дясна слепоочна област на главата. Предвид това се
твърди, че са му причинени неимуществени вреди – болки и страдания. Поддържа
се, че съдът не е съобразил всички обстоятелства по делото при определяне на
размера на дължимото обезщетение по справедливост. Подчертава се, че
първостепенният съд е взел своето решение в противоречие с трайната съдебна
практика, като не е съобразил икономическата и обществена конюнктура не само
към момента на ПТП, но и към настоящия момент. Ето защо счита, че справедливото
обезщетение в настоящия случай за претърпените неимуществени вреди се равнява
на 4000 лева, поради което моли решението на СРС с обжалваната част да бъде
отменено, и вместо него в полза на ищеца да бъдат присъдени още 3000 лева.
Претендира се присъждането на разноски в настоящото производство.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от З. „Л.И.“ АД, с който се оспорва
жалбата като неоснователна и се излагат доводи, че и така присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от ищеца вреди в размер на
1000 лева е в завишен размер. Предвид това се моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение.
В законоустановения срок е
депозирана от З. „Л.И.“ АД и насрещна въззивна жалба, в която се излагат
съображения, че първоинстанционното решение в частта, с която в полза на ищеца
е присъдено обезщетение в размер над 300 лева е неправилно. Поддържа се, че
съдът не е съобразил принципа, заложен в чл. 52 от ЗЗД, като не било взето
предвид и, че ищецът е допринесъл за причинените му вреди, тъй като е бил без
поставен колан. Предвид това, според ответника Софийски районен съд е следвало
да уважи направеното от дружеството възражение за съпричиняване, като се
посочва, че присъденото обезщетение е прекомерно. Ето защо се моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с който дружеството е
осъдено да заплати на ищеца сума в размер на 300 лева. Претендира се
присъждането и на сторените по делото разноски.
Отговор на насрещната въззивна жалба
е постъпил в срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК от Й.О.А.. В него ищецът оспорва
насрещната въззивна жалба като неоснователна. Поддържа, че телесните повреди,
причинени му в следствие на ПТП, са повлияли в отрицателен аспект на живота му,
поради което присъденото му от съда обезщетение не се явява завишено. От името
на ищеца се моли насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, като
в полза на ищеца бъдат присъдени сторените в производството разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.).
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но
отчасти неправилно. Аргументите на
съда в тази насока с оглед доводите, изложени в двете въззивни жалби са
следните:
Разпоредбата на
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при когото делинквентът има застраховка „Гражданска
отговорност”.
Между страните
по делото пред въззивната инстанция не се спори относно съществуването на
валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между Г.А.Д. и
ответното дружество З. „Л.И.“ АД, за лек
автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“, с рег. № ******* към датата 22.03.2015г.
Това обстоятелство се установява от представената по делото справка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ от сайта на Гаранционен фонд, която не е
оспорена от ответника и от третото лице помагач. В справката е удостоверено, че
срокът на валидност на застраховката „Гражданска отговорност“ сключена с полица
№ 22114001894388 за лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“, с рег. № *******
е от 18.07.2014г. до 18.07.2015г.
Въз основа на
представения към исковата молба протокол за ПТП № 1516264, съставен от орган на
МВР след извършено посещение на място, се установява, че на 22.03.2015г. в
00.10 часа на автомагистрала „Хемус“ – км. 361+450, общ.Каспичан, е реализирано
ПТП между застрахованото при ответника МПС марка „Опел“ модел „Вектра“, с рег.
№ *******, с водач Г.А.Д., и управляваното от ищеца Й.О.А. МПС марка „Мерцедес“
модел „300 Д“, с рег.№ *******. В протокола е отбелязано, че именно водачът на
лек автомобил марка „Опел“ модел „Вектра“, с рег. № ******* не е съобразил скоростта
си на движение с интензивността на движение, като е застигнал и ударил отзад
управлявания от ищеца автомобил, с което е предизвикал ПТП с материални щети и
леко ранени.
По делото е
представено и писмо с изх.№ 307000-1086/09.04.2015г. на началника на РУ- Нови
пазар, съгласно което при посещение на мястото на процесното ПТП служителят на
МВР е установил освен водачите на двата автомобила и други лица, сред които
и Н.Х.Р., която е заявила, че е пътувала
в автомобила с марка „Мерцедес“ модел
„300 Д“, с рег.№ *******.
Към исковата
молба от ищеца е представен и лист за преглед на пациент в Спешно отделение, в
който като пациент постъпил на 22.03.2015г. е посочен именно Й.О.А. и диагноза
контузия на черепа с мнение за консултация с ендокринолог. В медицинската
документация е отбелязано, че пациентът е участвал в ПТП, като си е ударил
главата и е със силни болки в дясната темпорална област.
Пред Софийски
районен съд е изслушан и един свидетел – Н.Х.Р., която е майка на ищеца и
заявява в показанията си, че е пътувала заедно със сина си за гр.Нови пазар по
магистралата, когато колата им била блъсната отзад от друг автомобил.
Свидетелката посочва, че ищецът е управлявал МПС, в което са пътували, като
след удара автомобилът им се завъртял три пъти. След инцидента Р. съобщава, че
е изпаднала в безсъзнание и се е събудила едва в болницата в гр.Шумен.
Свидетелката си спомня, че когато видяла ищеца, той бил със силни болки в
главата и не е знаел какво говори и прави, не бил спокоен, но можел да става от
леглото и без чужда помощ. Майката не ищеца посочва и, че още в нощта на
инцидента А. бил заведен в болницата в гр.Шумен, където бил прегледан. Същият
бил много изплашен и отказал лечение, като за него и нея се грижела майката на
свидетелката. Р. свидетелства още и, че синът и и към момента все още изпитва
главоболие.
Настоящият
състав изцяло кредитира показанията на свидетеля по реда на чл. 172 от ГПК,
доколкото същите са логични, последователни и непротиворечиви, като
съответстват и на събраните по делото други доказателства. Обстоятелството, че Р.
е майка на А. не дискредитира заявеното от нея, доколкото същата е била
участник в процесното застрахователно събитие и е пряк свидетел на първите
часове на ищеца след ПТП, поради което най-пълно и достоверно може да
възпроизведе преживяното от него.
По делото е
прието и заключение по допусната от Софийски районен съд автотехническа
експертиза, съгласно което третото лице помагач движейки се с несъобразена
скорост по автомагистрала „Хемус“ след употреба на алкохол блъска отзад МПС,
управлявано от ищеца. Вещото лице е констатирало, че в следствие на удара се е
получил така нареченият „камшичен удар“, при който главното предпазно средство е
възглавничката над седалката, която поема и смекчава скоростта на отклонението
на главата назад в следствие на инерционните сили при този удар. Експертът е
пояснил, че коланът е от голямо значение за водача, удрящ отзад автомобила на
ищеца, тъй като инерционните сили на неговото тяло го изтласкват напред и ако е
бил без колан, би си ударил главата или гръдния кош във волана. Коланът обаче
според вещото лице не може да предотврати удара за ищеца, тъй като и с колан и
без колан главата на водача ще се удари във възглавничката върху облегалката на
седалката. По отношение на управлявания от ищеца автомобил, вещото лице е
категорично, че следва да е бил оборудван с колани за безопасност.
От
първоинстанционния съд е допуснатата съдебно-медицинската експертиза. Вещото
лице, изготвило експертизата, дава заключение, че въз основа на медицинската
документация може да се констатира, че ищецът А. е получил контузия на главата
в дясна слепоочна област, без да е било налице сътресение на мозъка. Подобна
травма, сочи експертът, реализира медико-биологичния признак болки и страдания,
и отшумява напълно за неповече от1-2 седмици. В заключението се подчертава, че
в медицинската документация липсват данни за мозъчно сътресение, но че теоретично е възможно такова да бъде
причинено и без изпадане в безсъзнание, като последиците му биха отшумели за
около 30 дни след инцидента. Според вещото лице при описаните в медицинската документация
увреждания дори и теоретично не може да се очаква настъпване на усложнения,
респективно към настоящия момент не може да се очаква повлияване на
здравословното му състояние, поради което две седмици след инцидента, ищецът
следва да се е възстановил напълно.
Прието по делото
е и заключение по допусната съдебно-почеркова експертиза, обективирана в
протокол № 31/2017г., съгласно което подписът поставен в графата „пациент“ в
представения по делото лист за преглед не е положен от ищеца Й.О.А..
Въззивният
състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 от ГПК заключенията и на трите
приети от Софийски районен съд експертизи – автотехническа, съдебно-медицинска
и съдебно-почеркова експертизи, доколкото се основават на представените по
делото писмени доказателства, и са изготвени от вещи лица, притежаващи
необходимите професионални знания и квалификация.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна страна следното:
За да бъде
уважен искът с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), следва да се
установи при условие на пълно и главно доказване от страна на ищеца А.
наличието на следните юридически факти: 1. валидно възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” към датата на процесното
застрахователно събитие между ответното дружество и делинквента - третото лице
помагач Г.А.Д. по отношение на лек автомобил с рег. № ***** 2. да са налице
предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за Г.А.Д., а именно противоправно поведение на делинквента, което е в
причинно-следствена връзка с настъпването на вредите и наличие на вина на
делинквента, която се предполага и 3. размера на претендираното от А.
обезщетение. В тежест на застрахователното дружество при съобразяване на
правилата на чл. 154 от ГПК е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и
да установи основателността на релевираното още в отговора на исковата молба,
поддържано и пред Софийски градски съд, възражение за съпричиняване.
При извършване
на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните в депозираните въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, настоящият
състав намира, че пред въззивната инстанция страните не спорят, че на
22.03.2015г. на автомагистрала Хемус третото лице помагач Г.Д. е причинил ПТП,
като е ударил отзад автомобила, управляван от ищеца. Тези обстоятелства са
удостоверени в представения по делото протокол за ПТП, съставен от служител на
МВР, който съгласно константната съдебна практика е официален свидетелстващ
документ, поради което се ползва с материална доказателствена стойност. В този
смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в решение №
11/24.01.2019г., по гр.д.№ 2653/2018г. на ВКС, ІV г.о., решение №
20/22.03.2017г. по гр.д.№ 50128/2016г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №
15/25.07.2014г. по т.д.№ 1506/2013г. на ВКС, І т.о.
Пред Софийски
градски съд страните не спорят и относно факта, че в следствие именно на
противоправното поведение на третото лице помагач на ищеца са били причинени
телесни увреждания. Предвид обаче твърденията на ищеца в депозираната от него
въззивна жалба, настоящият състав намира, че пред въззивната инстанция е
останал спорен въпроса относно вида и броя на причинените на А. увреждания. От
ищеца както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящия състав се
поддържа, че в следствие на процесното застрахователно събитие са му причинени
контузия на черепа, мозъчно сътресение и контузия в дясна слепоочна област на
главата.
Въззивната
инстанция намира, че въз основа на представената по делото медицинска
документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от
ищеца, се установява по категоричен начин, че на А. в резултат на процесното
ПТП е причинена единствено травма контузия в дясната слепоочна област на
главата. Вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза е категорично,
че няма данни при извършения преглед на ищеца веднага след инцидента да е
установено на същия да е причинено мозъчно-сътресение, като разсъжденията на
експерта в даденото от него заключение относно характера на мозъчното
сътресение са само теоретични, въз основа на които съдът не може да приеме за
установено при условието на пълно и главно доказване, че на ищеца в следствие
на настъпилото застрахователно събитие е причинено мозъчно сътресение. С оглед
изложеното въззивният състав приема, че на А. е била причинена в резултат на
процесното ПТП единствено контузия в дясна слепоочна област на главата.
По отношение на
размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
настоящият състав приема следното:
Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и психически
затруднения и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения
да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това
обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението (т. 2 от Постановление
№ 4 от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС). Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания
и пр. Изброяването не е изчерпателно, поради което в решение №40 от
18.03.2016г.по т.д.№ 188/2015г. на ВКС, I т.о. и в решение № 99/08.10.2013г. по
т.д. № 44/2012г. на ВКС, II т.о., е прието, че справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД предполага намиране от страна на съда на точния
паричен еквивалент на болките и страданията, емоционалните, физически и
психически сътресения, нанесени на пострадалото лице. Като от значение за
определяне на размер на дължимото обезщетение следва да се съобрази и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, обосноваваща
обществено-оправданата мярка за справедливост.
В разглеждания
случай Софийски градски съд съобрази вида причинените на А. увреждания -
контузия в дясна слепоочна област на главата, което не може да се характеризира
като тежко, доколкото според заключението на съдебно-медицинската експертиза
травмата е нямала морфологична изява – кръвонасядане, травматичен оток или
друго. Настоящият състав взе предвид и възрастта на ищеца към датата на
застрахователното събитие – 20 години и обстоятелствата, при които е настъпило
увреждането – ПТП, при което А. е
управлява един от автомобилите. Въззивната инстанция прецени и интензивността
на установените психическите страдания на пострадалия, в това число и стресът,
който е преживял в следствие на ПТП съгласно заявеното от разпитаната
свидетелка, а именно това, че в първите часове след инцидента ищецът не е знаел
какво говори и какво прави, като е бил много изплашен. При определяне на
справедливия размер на застрахователното обезщетение съдът взе предвид
интензитета на изпитваните от ищеца болки в главата, за които свидетелства
майката на А.. Настоящият състав съобрази при определяне на размера на дължимото обезщетение и
продължителност на оздравителния процес по отношение на физическите увреждания,
причинени на ищеца, а именно че същите са отшумели напълно за 1-2 седмици и не
са оставили последици за здравето му съгласно посоченото в заключението на
съдебно-медицинската експертиза. Не на последно място от въззивния съд бяха
отчетени и съществуващите в страната обществено - икономически условия към
момента на настъпване на вредите, индиция за които съгласно константната
съдебна практика (решение № 2/21.03.2018г. на т.д.№ 1089/2017г. на ВКС, ІІ
т.о., решение № 242/12.01.2017г. по т.д.№ 3319/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение
№ 233/20.12.2016г. по т.д.№ 3586/2015г. на ВКС, ІІ т.о.) са лимитите на
застрахователно покритие, без те да имат самостоятелно значение (§ 27 ПЗР на КЗ
(отм.)). Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че сумата
от 1500 лева би била справедливо по
размер обезщетение за търпените неимуществени вреди. Определянето на по-голяма
от тази сума би довело до несъответстващо на изискванията на справедливостта
имуществено разместване.
Доколкото в
насрещната въззивна жалба се поддържа своевременно релевираното от ответното
застрахователно дружество възражение за съпричиняване, въззивният съд намира,
че същото следва да бъде разгледано и в настоящия съдебен акт.
Съгласно
константната съдебна практика относно приложението на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
обективирана в решение № 18/17.09.2018г. по гр.д.№ 60304/2016г. на ВКС, ІV
г.о., решение № 339/20.12.2018г.по т.д. № 2882/2017г. на ВКС, ІІ т.о., решение
№98/24.06.2013г. по т.д.№ 596/2012г. на ІІ т.о., принос по смисъла на чл. 51,
ал.2 от ЗЗД е налице в случаите, когато произлезлите от деликта вреди се
намират в причинна връзка не само с поведението на делинквента, но и с
поведението на самия пострадал. За да се приеме наличие на съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал. 2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл
за вредоносния резултат, като с поведението си е създал условия или е улеснил
неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно и
противоправно. В разглеждания случай не е установено от събраните по делото
доказателства по категоричен начин дали ищецът е бил с колан при настъпването
на процесното ПТП. Същевременно обаче въз основа на приетата и неоспорена от
ответника автотехническа експертиза се установява, че за причиняването на
уврежданията на А. е ирелевантно дали същият е бил с колан или без колан,
доколкото вещото лице изрично е посочило, че дори и с поставен обезопасителен
колан главата на ищеца ще се удари във възглавницата върху облегалката на
седалката, който удар е причинил и установените по делото увреждания на
главата. Следователно от страна на ответното дружество не е доказано, че за
причинената контузия в дясна слепоочна област на главата ищецът не е допринесъл
по никакъв начин нито със свое действие, нито със свое без действие, поради
което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът на Й.А. е бил отхвърлен за разликата над 1000 лева до 1500 лева,
както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати на ответното дружество
разноски в размер над 83.34 лева до присъдения размер от 88.89 лева (т.е за
сумата от 5.55 лева).
По отношение на разноските:
С оглед изхода
на спора ищецът на основание чл. 78,ал. 1 от ГПК има право на сторените пред
Софийски районен съд разноски съразмерно с уважената част от иска му. Ето защо
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца допълнително
сумата от 96.67 лева – разноски за
първоинстанционното производство.
Пред въззивната
инстанция с оглед изхода на спора право на разноски, съразмерно с уважената
част от въззивната жалба, има ищецът А., чийто процесуален представител е
релевирал искане за присъждане на държавна такса в размер на 60 лева и
адвокатски хонорар в размер на 440 лева съобразно списък по чл. 80 от ГПК. Във
въззивната жалба е изрично посочено, че адвокатският хонорар се претендира на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. По делото обаче не са
представени доказателства, че между А. и адв.К. съществува договор за правна
защита и съдействие, в който да е договорено, че от ищеца не се дължи
адвокатско възнаграждение, а че защитата се осъществява по реда на чл. 38, ал.
1 от ЗА. Напротив, по делото е приложен единствено договор за правна защита и
съдействие, представен от адв.К. пред Софийски районен съд, в който е
договорено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 780 лева
–платено в брой. Същевременно не са ангажирани доказателства за заплащането на
адвокатски хонорар за въззивната инстанция. Предвид това в полза на А. следва
да се присъди единствено сума в размер на 10 лева – държавна такса за въззивно
обжалване съразмерно с уважената част от жалбата.
С оглед цената
на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 470127/13.08.2018г., постановено по гр.д. №
32240/2018г. по описа на СРС, 52ри състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Й.О.А. срещу З. „Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) за разликата над 1000 лева до сумата от 1500 лева (т.е. за 500
лева), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
дължимо въз основа на застрахователна полица № 22114001894388/18.07.2014г. за
застраховка „Гражданска отговорност“ поради настъпило на 22.03.2015г. ПТП на АМ
„Хемус“ км.361-450, причинено по вина на застрахования Г.А.Д., изразяващи се в
болки и страдания от причиненото му мекотъканно-увреждане – контузия на дясно
слепоочна област на главата без морфологична изява, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на настъпване на вредите – 22.03.2015г. до окончателното,
както и в частта, с която Й.О.А. е осъден на основани е чл. 78, ал. 3 от ГПК да
заплати на З. „Л.И.“ АД сума в размер над 83.34 лева
до присъдения размер от 88.89 лева (т.е за сумата от 5.55 лева), като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, с ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление *** Д, да заплати на Й.О.А., с ЕГН **********, с адрес в
гр.София, кв. „Илинден“, ул. *******, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.)
сумата над 1000 лева до сумата от 1500 лева (т.е. за 500 лева), представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, дължимо въз основа на застрахователна
полица № 22114001894388/18.07.2014г. за застраховка „Гражданска отговорност“
поради настъпило на 22.03.2015г. ПТП на АМ „Хемус“ км.361-450, причинено по
вина на застрахования Г.А.Д., изразяващи се в болки и страдания от причиненото
му мекотъканно-увреждане – контузия на дясно слепоочна област на главата без
морфологична изява, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
настъпване на вредите – 22.03.2015г. до окончателното.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 470127/13.08.2018г., постановено по гр.д. №
32240/2018г. по описа на СРС, 52ри състав, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, с ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление *** Д, да заплати на Й.О.А., с ЕГН **********, с адрес в гр.София,
кв. „Илинден“, ул. *******, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на
96.67 лева – разноски за първоинстанционното производство и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК сума в размер на 10 лева – държавна
такса за въззивно обжалване съразмерно с уважената част от жалбата.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на З. „Л.И.“ АД – Г.А.Д..
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.