№ 704
гр. Варна, 12.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на дванадесети май през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20233100900045 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Тиви Груп Варна“ ООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Димитровград, ул.“Вилхелм Пик“
№10, представлявано от Веселин Николов Милев, със съдебен адрес: ***, чрез адв.М. К.,
против Р. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, с която са предявени обективно,
кумулативно и евентуално съединени частични искове, от които главния с правно
основание чл.145 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД присъждане на сумата 30000лв., представляваща
част от общо дължимите 125755.20лв., съставляващи обезщетение за вреди причинени от
ответницата, в качеството й на управител на ищцовото дружество, изразяващи се в
липсваща касова наличност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното й изплащане и сумата от 3916лв., представляваща
част от общо дължимите 16418лв., съставляващи мораторна лихва върху главницата за
периода от 17.07.2021г. до датата на предявяване на иска-08.11.2022г., или в условията на
евентуалност за присъждане на частично претендираният размер на главница на основание
чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД като обезщетение за вреди настъпили от деликтно поведение на
ответницата, както и на претендираните мораторната и законна лихви.
Сочи се банкова сметка за доброволно плащане на претенцията с IBAN:
BG35UNCR70001520039492 и BIC: UNCRBGSF.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на преписи от същата на
ответниците.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който се
поддържа становище за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват възраженията, релевирани в отговора на ответника.
В срока по чл.373 от ГПК от ответницата е депозирал допълнителен отговор, с които
1
се оспорват доводите развити в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебни счетоводна експертиза, тъй като
отговорите на формулираните от страната въпроси ще послужат за изясняване на спора от
фактическа страна.
Предвид оспорванията на ответницата относно наличието и начина на установяване
на твърдяната от ищеца липса, следва да се допуснат исканите от последния гласни
доказателства, като това следва да стане при условията на чл.159, ал.2 от ГПК.
Поради липсата на представена молба по чл.192 от ГПК, която да се връчи на третото
неучастващо в спора лица и предвид липсата на обосновка на доказателственото искане,
следва да се остави без уважение искането за задължаване на “Триера Аструм“ ООД да
представи документи.
По оспорването ответницата на частни документи по реда на чл.193 от ГПК,
понастоящем съдът е в невъзможност да се произнесе, тъй като противно на застъпеното от
нея становище, ГПК не допуска оспорване истинността на частни документи по отношение
на тяхното съдържание /вярност/, а може да се оспори единствено автентичността им
/авторството/. Ето защо и предвид бланкетното оспорване на истинността на процесните
протоколи, заповеди, таблици и извлечения, произнасянето по евентуално откриване на
оспорване по реда на чл.193 от ГПК, следва да стане в първото по делото о.с.з., след
евентуалното уточнение от страна на ответницата.
От друга страна чл.183 от ГПК вменава задължение при оспорване на заверен от
страната документ, същата да бъде задължена да го представи в оригинал или официално
заверен препис. поради което следва да се уважи искането на ответницата за задължаване на
ищеца да представи документите в оригинал.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК, страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в
2
производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.374, ал.2 от ГПК:
ПРИЕМА за разглеждане предявените “Тиви Груп Варна“ ООД, с ЕИК *********,
против Р. И. Г., с ЕГН **********, обективно, кумулативно и евентуално съединени
частични искове, от които главния с правно основание чл.145 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД
присъждане на сумата 30000лв., представляваща част от общо дължимите 125755.20лв.,
съставляващи обезщетение за вреди причинени от ответницата, в качеството й на управител
на ищцовото дружество, изразяващи се в липсваща касова наличност, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане и сумата от 3916лв., представляваща част от общо дължимите 16418лв.,
съставляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 17.07.2021г. до датата на
предявяване на иска-08.11.2022г., или в условията на евентуалност за присъждане на
частично претендираният размер на главница на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД като
обезщетение за вреди настъпили от деликтно поведение на ответницата, както и на
претендираните мораторната и законна лихви.
В исковата молба се твърди, че ответницата е била управител на ищцовото дружество
в периода от 10.02.2009г. до 29.06.2021г. и в това си качество е управлявала и
осъществявала изцяло оперативната дейност на дружеството в района на гр.Варна и
гр.Шумен. Сочи се, че въз основа на заповед на новият управител на дружеството в периода
05.07.2021г.-16.07.2021г., е извършена инвентаризация от нарочно назначена комисия.
Твърди се, че установената от комисията касова наличност /пари в брой/ на дружеството,
съгласно касовата книга и счетоводен баланс към 30.06.2021г. е в размер на 126902.20лв., а
касова наличност към 16.07.2021г. е размер на 2850.12лв. Поддържа се, че са налице са
разлики между документалното и фактическото имуществено състояние-паричните средства
в брой, на дружеството в периода, в който ответницата е управител, тъй като е установена
липса на заприходени като касова наличност парични средства /липса на пари в брой в
касата на дружеството/ в размер на 125755.20лв. Сочи се, че с Нотариална покана от
12.10.2021г., връчена на ответницата на 12.10.2021г., чрез Нотариус с рег.№011 на НК, тя е
поканена да даде обяснение за установената липса в касата на дружеството и да възстанови
сумата. Сочи се, че с Отговор от 26.10.2021г., с нотариална заверка на подписа от Нотариус
с рег.№124 на НК, връчен на дружеството на 31.10.2021г., чрез Нотариус с рег.№096 на НК,
ответницата е заявила, че е на служителите във гр.Варна и гр.Шумен, са заплащани суми по
касови ордери, извън ведомостите за заплатите, които надвишават 63000лв. Поддържа се, че
3
това съставлява злоупотреба със средства на дружеството, тъй като изплащането на тези
суми е без основание и в противоречие с установения в закона ред. Твърди се, че в
действителност ордери липсват, а и няма законово основание за такива плащания, поради
което дори такива да са извършвани от ответницата, то те са без каквото и да е основание.
Сочи се, че за заплащане на възнаграждение на ответницата като управител трябва да има
решение на Общото събрание, а такова няма, както и че всички плащания към служители,
следва да се извършват единствено въз основа на трудов договор по ведомост. На следващо
място се оспорват изложените в отговора на ответницата доводи, че е изплащала дивиденти
от нейната лична сметка към “нас“ без протоколи, които надвишавали 22000лв. Твърди се,
че дивиденти се изплащат въз основа на решение на Общото събрание, а не на управителя и
не от личната му сметка, а от сметката на дружеството. Твърди се, че такива плащания не са
извършвани, както и че управителят няма право да държи пари в брой на дружеството по
личната си сметка, а в касата на дружеството. Твърди се още, че плащания от личната сметка
на управителя не водят до намаляване на касовата наличност на дружеството и очевидно са
неотносими към процесната липса. Оспорват се и доводите, че управителят е разполагал с
право да изплати без протоколи дивиденти от сметката на дружеството за сумата над
10000лв. Твърди се, че плащането на дивиденти става само въз основа на решение на
Общото събрание, поради което дори да са извършвани такива действия от управителя, те са
нищожни и не пораждат правно действие. Поддържа се, че твърдяното в отговора плащане
на дивидент от ответницата към съдружниците за над 9000лв., без протоколи, които били
сторнирани от касата на дружеството, няма правен ефект, тъй като липсва решение на ОС за
това и няма документи за плащане и сторниране. Оспорва се твърдяното плащане на
комисионни в размер над 26000лв., като се поддържа, че липсват договори, фактури и
други първични счетоводни документи, които да доказват такива плащания при спазване
изискванията на действащото законодателство и които да са законно основание за
намаляване на касовата наличност. Твърди се, че ако такива комисионни са давани без
основание или на някакво противозаконно основание, отговорността за това е на
ответницата. Оспорва се легитимността на твърдяното от ответницата плащане към
съдружници /лично или чрез техни подчинени/ за заплати на трети лица в размер на над
4000лв., което е довело намаляване на касовата наличност, като се поддържа, че липсва
конкретика и обоснованост на същото, както поради липсата на доказателства за
извършване на плащания при спазване изискванията на законодателството. Поддържа се, че
не отговаря на нормативните изисквания твърдяното от ответницата основание за
намаляване на касовата наличност със сумата от 1350лв., представляващ стойността на
платена стока, която служителите на ищцовото дружество са изпратили в Пловдив и са
получили сумата. Сочи се, че предадена на служители на дружеството, които са извършвали
инвентаризацията, сумата от 1147лв., е приспадната от касовата наличност към 30.06.2021г.
и не е включена в исковата сума. Поддържа се, че установената липса от касата на
дружеството към датата на вписване на освобождаването на ответницата като управител, в
размер на 125755.20лв., за която не са представени разходо-оправдателни документи,
представлява имуществена вреда на дружеството. Поддържа се, че за този недостиг на
4
парични средства отговорност носи ответницата като бивш оперативен управител, като тази
липса е резултат от нейното лошо управление, действия и бездействия, включително
неупражнен контрол. Твърди се, че на дружеството е причинен неоправдан разход, загуба
и/или липса на парични средства в претендираният размер, съответно че е налице основание
за ангажиране на отговорността на ответницата за вреди по чл.145 от ТЗ. Сочи се, че с
решение на Общото събрание от 20.05.2022г., е взето решение да се търси имуществена
отговорност на ответницата по реда на чл.145 от ТЗ за причинената имуществена вреда на
ищцовото дружество-липса на парични средства, заприходени като касова наличност-липса
на пари в брой в касата на дружеството в размер на 125755.20лв. Твърди се, че ответницата
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, което за
периода от 17.07.2021г. до датата на предявяване на иска, е в размер на 16418лв. В
условията на евентуалност, ако не се установи фактическия състав и основание за
отговорност за вреди по чл.145 от ТЗ, се предявява евентуален иск с правно основание чл.45
от ЗЗД, като се поддържа, че гореописаните действия на ответницата като оперативен
управител, представляват сключване на неизгоди сделки, безстопанственост, присвояване,
обсебване и свързани с тях документни, и/или други престъпления, от които на дружеството
са причинени вреди в размер на 125755.20лв. Твърди се, че предвид извършеното от
ответницата непозволено увреждане-деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, тя следва да
поправи вредите, които виновно и противоправно е причинила на дружеството, като е
налице причинна връзка между нейното поведение и причинената вреда, а отговорността й е
в размера на вредата. Твърди се, че в случая вината се предполага до доказване на
противното, като тежестта за това е на ответницата. Твърди се още, че деликвентът е в
забава от датата на причиняване на вредата, респективно от нейното откриване на
16.07.2022г. като дължимата мораторна лихва за периода на забавата-17.07.2021г. до датата
на предявяване на иска, е в размер на 16418лв.
С депозираният от ответницата отговор на исковата молба, се поддържа
становище за неоснователност и недоказаност на претенциите, поради което се моли за
тяхното отхвърляне. Оспорва се истинността на изложените в исковата молба факти и
обстоятелства, като по конкретно се твърди, че не отговаря на истината твърдението
относно крайната дата, до която ответницата е имало качеството на управител на
дружеството, доколкото с решение на Общото събрание тя освободена на 03.06.2021г.
Твърди се, че на въпросното събрание са присъствали всички съдружници, включително и
новия управител на ищцовото дружество, като необяснимо защо ревизията е извършена
повече от месец, след като ответницата е престанала да е управител на дружеството и е
нямала достъп до касата и/или счетоводството му. На следващо място се твърди, че в
процесният период ответницата не е била единствен управител на дружеството, а е имало
общо трима управители. Поддържа се, че с наличните средства не се е разпореждала
единствено и само ответницата, а също така и останалите управители на дружеството-
Чавдар Илиев Пенчев и София Стефанова Гърдева. Навеждат се доводи за липса на
доказателствената стойност на представените протоколи за извършена ревизия. Поддържа
5
се, че всяко едно движение на парични средства от касата на дружеството, е извършвано от
ответницата със знанието и съгласието на дружеството. Твърди се, че според съставените
протоколи от ОСС, на които са приемани годишните финансови отчети на дружеството
всяка година и подписваните от настоящия управител декларации пред Търговски регистър,
както дружеството, така и останалите управители и съдружниците, са били наясно за
извършваните плащания от касата и не са имали, каквито и да е възражения. Твърди се още,
че ответницата не е присъствала на “проверките“ на касата на дружеството, не са
представени първични счетоводни документи в подкрепа на претенцията и дори не са ясни
периодите, за които се твърди да са налице липси. Относно предявеният евентуален иск, се
твърди, че не са налице каквито и да било незаконосъобразни действия или бездействия от
страна на ответницата, още по-малко такива, които да са увредили пряко или косвено
ищцовото дружество.
С постъпилата допълнителна искова молба, се излага становище за
неоснователност на оспорванията на ответницата. Поддържа се, че в тежест на
ответницата, а не на ищеца е да докаже, съответно представи надлежни
разходооправдателни документи съгласно ТЗ, ЗСч и действащото законодателство за това,
че са извършени плащания на законово основание, които са довели до намаление на
касовата наличност. Относно възражението на ответницата за периода през който тя е била
управител на дружеството се сочи, че по смисъла на чл.141, ал.6 от ТЗ и чл.140, ал.4 от ТЗ
решението за освобождаване на управителя има действие от неговото вписване в
ТРРЮЛНЦ. Относно оплакването за забава в ревизията, се сочи, че тя е извършена с
известно забавяне, поради поведението на ответницата, която е укривала счетоводни
документи на дружеството, не е предала наличните парични средства в касата в гр.Варна,
които е съхранявала и е създавала съответни пречки за това. Твърди се, че въпросното
поведение на ответницата е наложило изпращане на нотариална покана, изчакване на
отговор и документи, които и до момента на са представени. Освен това с цялостното си
поведение на ответницата, е саботирала по всякакъв начин установяването на
действителното фактическо положение. Твърди се, че предаването на касата не е станало от
стария на новия управител, тъй като ответницата не е предала наличните средства в касата,
което наложило исканите обяснения и отговори и извършване на действия по ревизия за
установяване на касовата и друга наличност в гр.Варна и гр.Шумен, за които тя е отговаряла
като оперативен счетоводител и е имала неограниченото доверие на останалите
съдружници. Не се оспорва, че в процесния период управителите на дружеството са били
трима, но се твърди, че ищцата е осъществявала оперативното управление на дружеството
във връзка с дейността му в гр.Варна и гр.Шумен. Поддържа се, че дори да е налице
основание за ангажиране на солидарна отговорност за вреди, право на кредитора е против
кой от солидарните длъжници да предяви претенцията си и длъжникът няма право на
възражение за поредност. Изрично се оспорва твърдението на ответницата, че всяко
движение на парични средства е извършвано от нея със знанието и съгласието на
дружеството. Сочи се, че дейността на управителя и на търговските дружества, е законово
регламентирана и трябва да съответства на основните принципи на ЗСч и ТЗ, респективно
6
че за липсващите парични средства от касата трябва да има документи съставени в
съответствие с изискванията на ТЗ, ЗСч и действащото законодателство. Поддържа се, че
приемането на ГФО, е без значение за отговорността на ответницата, тъй като липсата в
касата е констатирана, много след тяхното съставяне при освобождаване на същата като
управител. Сочи се, че в ГФО няма никакви данни за извършване на плащанията от касата,
като липсата е установена при освобождаване на ответницата. Твърди се, че ответницата не е
присъствала, по нейно решение на процесните проверки, като задължението да представи
твърдените в отговора на отправената й нотариалната покана документи за твърдените
разходи, е нейна.
С постъпилият допълнителен отговор от ответницата, се поддържат доводи за
необоснованост и недоказност на твърденията на ищеца за наличие на действия от нейна
страна, против интересите на дружество и това, че тя отговаряла лично и отделно от другите
управители за обектите находящи се в гр.Варна и гр.Шумен. Сочи се, че Търговския закон
не въвежда разграничение относно отговорността на някои от управителите при положение,
че дружеството се представлява от повече от един управител, като липсват и изрични
решения на общото събрание на дружеството, които да определят териториалното действие
на представителната власт на тримата управители, представляващи дружеството в
процесния период. оспорват се твърденията, че действията на ответницата свързани с
движение на парични средства, са останали извън знанието на съдружниците в ищцовото
дружество, като се сочи, че именно те са приемали ежегодно годишни финансови отчети на
дружеството, в които са отразени движенията на парични средства. Твърди се, че
ответницата и другите двама управители на ищцовото дружество, са присъствали на ОСС,
на които са приемани ГФО, респективно че съдружниците са били наясно с всички
извършени от тях действия при изпълнение на правомощията ни да представляваме
дружеството. Оспорва се твърдението, че ответницата самоволно не е присъствала на
ревизиите по свое желание, като се твърди, че тя не е била уведомена за конкретните дати и
часове, за когато и обектите, в които ще се извършват ревизиите.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.145 от ТЗ и чл.86 от
ЗЗД, евентуално в чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предвид изложеното от страните, съдът намира че не са налице безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата.
С оглед принципа за разпределение на доказателствената тежест ищецът, следва да
установи твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
В частност следва да установи предпоставките за ангажиране на отговорност по реда на
чл.145 от ТЗ, в това число доказване на качеството на управител на ответницата през
процесният период, взето решение на съдружниците за предявяване на иска, настъпила
вреда в резултата от действия или бездействия на управителя, причинна връзка между това
поведение и вредата, както и нейният размер. По отношение на евентуалният иск следва да
се установи, че е налице противоправно поведение на ответницата, че е настъпила увреда в
резултат на това поведение и какъв е размера на претърпените вреди.
7
В тежест на ответницата е да установи правоизключващите и правопогасяващите си
възражения, в това число, че поведението не е противоправно, или че не предизвикало
вреди.
Съдът намира, че страните са ангажирали допустими доказателства за всички
твърдени от тях обстоятелства.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з., представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
задачите формулирани от ищеца в исковата молба.
Определя депозит за възнаграждението и разноските, свързани с изготвяне на
експертизата, в размер на 400лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от съобщаване на
определението, като в същия срок се представят доказателства за внасянето му.
Определя за вещо лице Б.Б., което да се призове след представяне на
доказателствата за внасяне на депозита.
Указва на вещото лице, че заключението следва да бъде депозирано по делото най-
малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка страна.
ДАВА възможност на ищецът да се ползва от показанията на двама свидетели при
режим на довеждане за установяване на твърденията за наличието и начина на установяване
на липса в касовата наличност на дружеството, като ОСТАВЯ без уважение искането за
допускане до разпит на трети свидетел, на основание чл.159, ал.2 от ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по оспорването от страна на ответницата на истинността
представените от ищеца протоколи, заповеди, таблици и извлечения, по реда на чл.193 от
ГПК за първото по делото о.с.з.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищецът за задължаване на “Триера Аструм“
ООД да представи документи, на основание чл.192 от ГПК.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62
33 62, както и на e-mail: mediation@vos.bg.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора
по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане
на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
НАСРОЧВА производството по т.д.№45/2023г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 15.06.2023г. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват
8
страните, като им се връчи препис от настоящото определение. На ищецът да се връчи
препис от допълнителният отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9