Мотиви на присъда №1471/15.09.2010г. по НОХД №2146/2010г.
по описа на Районен съд гр.Бургас.
Производството по делото
е образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Районна
прокуратура гр. Бургас, с който против подсъдимите И.Г.Г., ЕГН ********** и Д.Г.Г.,
ЕГН ********** е повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1,
т. 3 от НК.
Съдът разгледа делото по
реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно
определение от 15.09.2010г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така
както е формулирано с обвинителния акт, и излага съображения в подкрепа на
обвинителната си теза. С оглед разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие и предвид датата на извършване на деянието, прокурорът
пледира при определяне на наказанието да се съобрази редакцията на чл. 58а НК
/ред. ДВ бр. 27/2009г./, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, и на основание чл. 55, ал. 1,
т. 2, б. „б” от НК, на двамата подсъдими да бъде наложено наказание обществено
порицание.
Служебният защитник на
подсъдимите И.Г.Г. и Д.Г.Г., в лицето на адв. Д.Г. ***, по време на съдебните
прения, не оспорва фактическата обстановка и правната квалификация на деянието.
Относно ангажиране на отговорността на подсъдимите за извършеното деяние пледира
на подсъдимите да се наложи наказание обществено порицание.
Подсъдимите И.Г.Г. и Д.Г.Г.
признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, и заявяват, че не желаят да се събират доказателства за тези факти. В
защитните си речи, по време на съдебните прения, заявяват, че поддържат
казаното от защитника им и изразяват съжаление за стореното.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът, след като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Д.Г.Г. и И.Г.Г.
са братя. Същите се водели на отчет в ДПС при Първо РУП-Бургас от 2004 година
категория „проявени”, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 8 от Правилника на ДПС, за
които има заведени множество полицейски преписки за извършени предимно кражби.
Братята произхождат от многодетно българско семейство родом от гр.Ямбол.
Родителите са социално слаби, с временна трудова заетост, живеещи при скромни
условия. Двамата са били частни ученици в ОУ „Христо Ботев” с.Росен. Не са
налице данни по отношение на подсъдимите да са били налагани възпитателни мерки
по ЗБППМН.
Пострадалият А.Д.К.
притежавал лек автомобил марка „Опел Омега” с рег.№ А 0530 АМ. На 10.06.2004
година паркирал автомобила пред дом, находящ се в гр.Бургас, ул. „Цариградска”
№ 15.
На същата дата, вечерта
от 20,00 часа, подсъдимите И.Г. и Деян Г. отишли на концерт на Слави Трифонов,
състоял се на стадион Черноморец. Тъй като не им харесал концерта двамата
решили да не изчакат края на концерта, и си тръгнали, като по пътя за вкъщи се
поразходили из града. Вървейки двамата решили по възможност докато се разхождат
да откраднат някоя вещ от някой автомобил. Стигайки до улица „Цариградска”,
двамата видели лек автомобил, който първоначално възприели като бял Опел комби
/собственост на пострадалия К./. Предна дясна врата на автомобила не била добре
затворена, както и багажника. От багажника на същия подсъдимите извадили
Компресор за сух въздух марка „SIAP” и 2 броя бояджийски пистолети към компресор за сух въздух, след което
отворили дясната врата от където от купето на автомобила взели
Авторадиокасетофон, марка „Kenwood”, табло за парно
отопление и 10 аудиокасети.
На следващия ден подс. Д.Г.
се обадил по мобилния телефон на св. Тодор Д., на когото обяснил, че негов
познат събаря къщата си и разпродава различни вещи. Свидетелят Д., който по
това време бил с приятеля си св. Недялко Михайлов Тодоров отишли до соченото от
подс. Д.Г. место. Подсъдимият Д.Г. им предложил за закупуване - компресора,
пистолетите и касетофона. Свидетелят Недялко Тодоров закупил авторадиокасетофон,
марка „Kenwood” и Компресор за сух въздух марка
„SIAP” за сумата от 160 лева.
Свидетелят Тодоров закупил от подс. Д.Г. и микровълнова печка „Елит” модел ЕМО
1903, която вещ не е предмет на настоящото производство. Вещите са били
предадени с протокол за доброволно предаване на 28.06.2004 г., съответно
върнати на пострадалия К. с протокол от дата 14.06.2005г.
Пострадалият А.К. след
като на 11.06.2004 г. установил за извършената кражба от автомобила му веднага
сигнализирал полицейските служители на Първо РУП при ОДМВР гр.Бургас. При
извършения оглед на лекият автомобил „Опел Омега”, с рег. №А 0530 АМ,
собственост на А.Д.К. ***, са били иззети дактилоскопни следи от пръст от
предна дясна врата и дактилоскопна следа от длан от външната страна на предна
лява врата. Видно от заключението по назначената съдебно криминалистична
експертиза, следите съответстват на лявата длан на подс. И.Г.. Що се отнася до
пръстовия отпечатък, иззетата дактилоскопна следа е негодна поради отсъствието
на достатъчно количество частни признаци.
В хода на разследването
е назначена и съдебно оценъчна експертиза, от заключението на вещото лице по
което се установява, че стойността на процесните вещи, към датата на
инкриминираното деяние, възлиза както следва: авторадиокасетофон,
марка „Kenwood" на стойност 90,00 /деветдесет/ лева, табло за парно
отопление на лек автомобил, марка „Опел Омега" на стойност 70,00
/седемдесет/ лева, компресор за сух въздух марка „SIAP" на стойност 210,00
/двеста и десет/ лева, 2 броя бояджийски пистолети към компресор въздух марка
„SIAP” на стойност 42,00 /четиридесет и два/ лева и 10 броя аудиокасети на
стойност 30,00 /тридесет/ или всичко на обща стойност 442,00 /четиристотин и
четиридесет/ лева.
Подсъдимият И.Г.Г. е
роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес: гр. Самоков, обл. София, ж.к.
„Самоково”, бл. 6, вх. Б, ет. 4, ап. 20, българин, български гражданин, с
основно образование, женен, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.Г.Г. е
роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, кв. „Акации”, ул.
„Ангеларий” №79б, българин, български гражданин, с основно образование,
неженен, неосъждан, ЕГН **********
По време на извършването
на деянието подсъдимите са били непълнолетни, но са разбирали свойството и
значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.
Изложената фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимите
самопризнание и от доказателствата, събрани в досъдебното производство, които
изцяло го подкрепят, инкорпорирани в гласните доказателствени средства –
показанията на свидетелите А.Д.К., Недялко Михайлов Тодоров, Тодор Д.Д. и М.П.Г.;
в приложените по делото писмени доказателствени средства, и по специално от
приобщените към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК – протокол
за претърсване и изземване от 17.06.2004г., протоколи за оглед на
местопроизшествие, протокол за доброволно предаване от 28.06.2004г., справки от
инспектор ДПС, справки за съдимост на двамата подсъдими; и в заключенията на
вещите лица по извършените по делото съдебно-оценъчна и криминалистична
експертизи. Съдът счита, че посочените доказателствени източници установяват по
несъмнен начин фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
признати от подсъдимите.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че подсъдимите И.Г.Г. и Д.Г.Г.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй
като на 10-11 юни 2004г., в гр.Бургас, ул.
„Цариградска” №15, след предварителен сговор и в съучастие, действайки като
извършители, отнели от лек автомобил, марка „Опел Омега” с рег.№А 0530 АМ,
собственост на А.Д.К., без негово съгласие, с намерение противозаконно да
присвоят, следните движими вещи: авторадиокасетофон, марка „Kenwood” на
стойност 90,00 /деветдесет/ лева, табло за парно отопление на лек автомобил,
марка „Опел Омега” на стойност 70,00 /седемдесет/ лева, компресор за сух въздух
марка „SIAP” на стойност 210,00 /двеста и десет/ лева, 2 броя бояджийски
пистолети към компресор за въздух марка „SIAP” на стойност 42,00 /четиридесет и
два/ лева и 10 броя аудиокасети на стойност 30,00 /тридесет/ или всичко на обща
стойност 442,00 /четиристотин и четиридесет/ лева, като по време на
извършването на деянието подсъдимите са били непълнолетни, но са разбирали
свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си,
като деянието не представлява маловажен случай.
От обективна страна е
налице деяние извършено против обществените отношения, свързани със
собствеността на гражданите. В случая от обективна страна деянието е извършено
от подсъдимите И.Г.Г. и Д.Г.Г., след предварителен сговор, в съучастие като
съизвършители, и деянието не представлява маловажен
случай. За да е налице кражба, до извършване на изпълнителното деяние
вещта предмет на кражбата трябва да се намира във фактическата власт на всеки
друг, освен на дееца. Изпълнителното деяние на кражбата е отнемането на вещта
от владението на другиго. То се осъществява само чрез действие и се изразява в
това деецът да прекрати фактическата власт върху вещта, която до момента на
деянието се упражнява от някого и същевременно да установи своя фактическа
власт върху нея. Престъпният резултат е именно промяната във фактическата власт
върху предмета на посегателството, настъпила в следствие на деянието. В
момента, когато тя настъпи, престъплението е довършено. В настоящия случай е
безспорно установено, че подсъдимите са установили своя фактическа власт върху
вещите, предмет на престъплението.
Субект на престъплението
са подсъдимите И.Г.Г. и Д.Г.Г., които по време на
извършването на деянието са били непълнолетни, но са разбирали свойството и
значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл, тъй като са съзнавали
общественоопасния характер на деянието, предвиждали са общественоопасните му
последици и са искали настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и
размера на наказанието съдът на първо място взе предвид, че към момента на
извършване на деянието подсъдимите са били непълнолетни, поради което преди да
се определи наказанието следва да се извърши редукцията, предвидена в чл. 63,
ал. 1, т. 3 НК, съобразно която предвиденото от закона наказание за извършеното
от подсъдимите престъпление по чл. 195, ал.1, т.5, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК се заменя с лишаване от свобода
до три години, в които предели именно съдът следва да определи и съответното
наказание за извършеното от подсъдимите престъпление.
На следващо място с
оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът следва да определи
наказанието за извършеното от подсъдимите престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, при условията на чл. 58а от НК.
Настоящият състав на
Районен съд гр. Бургас счита, че нормата на чл. 58а от НК е материалноправна,
поради което при приложението й следва да се съобрази чл. 2, ал. 2 от НК. Съдът
счита, че нормата на чл. 58а от НК (ред. ДВ, бр. 27 от 2009 г.), се явява
по-благоприятен закон, в сравнение с редакцията на сега действащата норма на
чл. 58а (ред. ДВ, бр. 26/2010г.) от НК, поради което на основание чл. 2, ал. 2
от НК по настоящото дело съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК
(ред. ДВ, бр. 27 от 2009 г.), според която, когато в производството по чл. 372,
ал. 4 от НПК съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи
най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а
в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55. За
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, след
редукцията предвидена в чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години. С оглед разпоредбата на чл. 58а от НК (ред. ДВ, бр.
27 от 2009 г.), съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК. В случая не е предвидена долна граница на наказанието лишаване от
свобода, поради което и хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е неприложима в
случая. Предвид на това приложение следва да намери хипотезата на чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „б” от НК, като съдът замени предвиденото в чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК наказание лишаване от
свобода – с наказанията пробация или обществено порицание. Като смекчаващи
вината обстоятелства следва да се отчете това, че подс. Деян Г. е неосъждан, а
подс. И.Г. е бил неосъждан към датата на извършване на деянието, критичното
отношение към извършеното, изразеното съжаление и неоправдано дългата
продължителност на наказателното производство срещу двамата подсъдими. Отегчаващи
вината обстоятелства не са налице. Предвид на това и с оглед изпълнение целите
на наказанието, съдът счете, че следва да замени предвиденото наказание
лишаване от свобода с наказанието обществено порицание, поради което и наложи
на всеки един от подсъдимите наказание обществено порицание, както следва: - на подс. И.Г.Г. - обществено
порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Общинско
радио-гр.Самоков; - на подс. Д.Г.Г. - обществено
порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата по Общинско
радио-гр.Бургас.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК съдът осъди всеки един от подсъдимите да заплати по сметка на
Районен съд гр. Бургас, сума в размер на 10.50 лева, представляваща направени
по делото разноски.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Верно с оригинала! П.М.