Р
Е Ш Е
Н И Е
№………../18.09.2019г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното съдебно
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 7408 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от „Б.П.Б.“ АД ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „Б.Е.Т.“ ЕООД ЕИК: *******, със
седалище и адрес на управление ***-н Триадица, ж.к. „С.“, ул. „*******, „С.“
ООД ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** и „Б.П.“ ЕАД ЕИК: *******със
седалище и адрес на управление ***, искове
с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата от 2 500 000,00 евро, част от общо задължение в размер на 2 884 856,90 евро,
представляваща главницата по Договор за инвестиционен кредит № 851/2006 г. от
11.12.2006 г., анексите към него и Договор за встъпване в дълг от 27.09.2012
г., ведно със законната лихва от 30.03.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№ 17572/2016г по описа на СРС, 38-ми
състав.
Ищецът „Б.П.Б.“ АД, твърди, че между него в качеството на кредитор и „Б.Е.Т.“
ЕООД, в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за инвестиционен
кредит № 851/2006г. от 11.12.2006г, по силата на който банката му предоставя
кредит в размер на сумата от 3 690 000,00 евро. Кредитът е усвоен
изцяло на 19.12.2006г. Съгласно Договора кредитополучателят следва да върне
заема в срок до 30.11.2011г. Към Договора са сключени последователно 35 броя
Анекса. С Анекс № 3 се удължава срока за погасяване на кредита до 30.01.2016г,
а „С.“ ООД и „Б.П.“ ЕАД, се съгласяват да отговарят за дълга на „Б.Е.Т.“ ЕООД
като поръчители. С Анекс № 6 е уговорена солидарна отговорност между „N.
Argiros S.A. – Bluepoint“, „С.“ ООД,
„Б.П.“ ЕАД и Т.С.А.за заплащане
на задължението по Договора и всички сключени по него Анекси. Качеството на
длъжник по главния Договор „С.“ ООД придобива и по силата на Договор за
встъпване в дълг от 27.09.2012г. Въпреки че Договора за встъпване в дълг не е
вписан в Агенция по вписвания съгласно чл.171 ЗЗД, същият има действия спрямо
страните по него, а вписването има отношение единствено за противопоставимостта
на договора към трети лица. Към датата на падежа непогасената главница е в
размер на 2 884 856,90 евро. Поради непогасяване на задължения за
изплащане на главницата в срок, ищецът подава заявление за издаване за Заповед
за незабавно изпълнение, по което е образувано ч.гр.д. 17572/2016г по описа на
СРС и е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответниците за сумата от
2 500 000,00 евро, представляваща главница по Договора и Анексите към
него, Договора за встъпване в дълг, ведно със законната лихва от 30.03.2016 г.
до окончателното изплащане на сумата. Във връзка с подадените от ответниците
възражения срещу Заповедта, в настоящото производство ищецът иска да се признае
за установено, че ответниците дължат сумата по издадената заповед за незабавно
изпълнение. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
Ответниците „Б.Е.Т.“ ЕООД, „С.У.П. – Б.“ ООД, „Б.П.“ ЕАД, оспорват исковете
по основание и размер. Твърдят, че падежът на задължението не е настъпил, тъй
като чрез преговори водени по имейл с представители на банката, е сключено споразумение,
по силата на което дългът е преструктуриран и разсрочен до 2030г. След този
момент от групата на ответниците постъпвали плащания в изпълнение на уговорения
нов погасителен план. Считат, че ищецът начислява лихва в по-голям размер от
предвидения, плащанията по договора са погасявали първо тези прекомерни лихви
за сметка на задължението по главния дълг. По отношение на длъжниците „С.У.П. –
Б.“ ООД, „Б.П.“ ЕАД се твърди, че не е налице валидно учредено поръчителство,
поемане на солидарна отговорност и встъпване в дълг, тъй като нето в Анекс №3,
№ 6 и Договор за встъпване в дълг не бил посочен размерът на дълга. Твърди, че
подписите под Анекс от № 3 до № 27, № 30 и № 31, както и Договора за встъпване
в дълг не са положени от представител на ответника „С.У.П. – Б.“ ООД и в този
смисъл не са годно основания за ангажира на отговорността на посочения
ответник. Договорът за встъпване в дълг не може да се противопостави на „С.У.П.
– Б.“, тъй като не e вписан в Агенция по вписванията.
Спрямо „С.У.П. – Б.“ ООД и „Б.П.“ ЕАД е изтекъл срокът по чл. 147 ЗЗД. Евентуално
счита тези анекси за нищожни като противоречащи на чл. 152 ЗЗД. В тази връзка
Заповедта за незабавно изпълнение спрямо последните е незаконосъобразна.
С допълнителната искова молба ищецът оспорва твърденията за постигнато
между страните споразумение за разсрочване на задълженията на ответниците. Във
всеки един от Анексите е посочено, че условията по Договора и Анексите към него
остават непроменени. Неоснователно е възражението на ответника „С.У.П. – Б.“
ООД, че подписите под посочените Анекси и Договор за встъпване в дълг не са
положени от негов представител, евентуално е налице потвърждаване на извършени
действия без представителна власт, доколкото не е налице противопоставяне
веднага след узнаването. Освен това във всеки следващ Анекс се предвижда, че
страните се съгласяват с постигнатите уговорки в предходните изменения и
доколкото не са оспорени подписите на Анекс № 32, 33 и 34, то ответниците са обвързани
от условията и на предходните Анекси. „С.У.П. – Б.“ ООД и „Б.П.“ ЕАД отговарят
като солидарни длъжници, а не като поръчители, поради което спрямо тях е
неприложим преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД.
В отговора на допълнителната искова молба, ответниците поддържат възраженията направени с отговора на
исковата молба.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема следното:
За основателността на исковете в тежест на банката е да установи:
сключването на договора за кредит и анексите към него; усвояването на кредита
от ответника „Б.Е.Т.“ ЕООД и уговарянето на солидарната отговорност на
ответниците „С.У.П. – Б.“ ООД и „Б.П.“ ЕАД, евентуално основания които водят до
спиране или прекъсване на преклузивния срок по чл. 147 ЗЗД. В тежест на
ответниците е да докажат, сключването на допълнително споразумение с банката за
отсрочване или разсрочване на дълга до 2030г, евентуално че са погасили изцяло
или частично дълга, а с оглед направени оспорвания и че подписите в оспорените
Анекси и Договор за встъпване не са положени от управителя на „С.У.П. – Б.“ ООД
С.А..
Между страните не е спорно, а това се установява и от представения по
делото Договор за инвестиционен кредит от 11.12.2006 г. (л. 23) и 35 броя
Анекси (л. 31-137), сключени в периода 07.03.2008 г. - 30.09.2014 г., че между ищецът и ответникът „Б.Е.Т.“
ЕООД е сключен договор за банков кредит, по силата на който ищецът в качеството
на кредитодател се задължава да предостави на ответника в качеството му на
кредитополучател кредит в размер на сумата от 3 690 000,00 евро. Според
Договора и първоначалния погасител план (л. 29), предоставената сума следва да
се върне от кредитополучателя в срок до 30.11.2011 г.
При преценка съдържанието на сключения между страните договор съдът намира,
че същият разкрива признаците на договор за банков кредит, чиято регламентация
се съдържа в нормата на чл.430, ал. 1 от ТЗ. Договорът е частен диспозитивен
документ, на който е даден вид, че е подписан за банката и за ответното
дружество като кредитополучател. При липса на доказателства установяващи
неавтентичността му, той обвързва страните с правата и задълженията по него –
ищецът със задълженията да предостави кредита в посочените в договора размери и
за уговорения период, а кредитополучателя - със задължението да го ползва
съгласно уговореното предназначение и да го върне при условията на договора,
заедно със дължимата се ползването възнаградителна лихва, такси и комисионни на
банката.
Въз основа на прието заключение на ССЕ (л.324), кредитът е изцяло усвоен по
сметка на първия ответник на 19.12.2006г. С усвояване на кредита
за кредитополучателя се поражда насрещното задължение да го върне чрез
заплащане на посочените в погасителния план към договора и Анексите погасителни
вноски.
С анекс №3 от 30.06.2009г. ответниците „С.У.П- Б.“ ООД и „Б.П.“ ЕАД са се
задължили да отговарят като поръчители за задължението на „Б.Е.Т.“ ЕООД по
договора за инвестиционен кредит №851/2006г. С този анекс е удължен и срока за
ползване и погасяване на кредита до 30.01.2016г. Анексът обективира в себе си договорите
за поръчителство на посочените ответници, които поемат задължението да
отговарят солидарно за изпълнението на дълга при същите условия като
кредитополучателя. Вярно е, че в анекс №3 не е посочена изрично сумата на
кредита, т.е. дългът за който се поръчителства, което поначало може да доведе
до недействителност на поръчителството поради липса на предмет. Това в случая
не е така, защото в самия Анекс е направена препратка към договора за кредит
№851/2006г, където размерът на дълга е посочен, а отделно от това страните са
уговорили издължаването на главницата да стане на 79 равни месечни вноски,
първата дължима на 30.07.2009г, съгласно погасителния план към договора за
кредит. Дори да се приеме, че въпреки това препращане, предмета на главното
задължение е останал неясен за поръчителите, това не води до недействителност
на поръчителството, защото към Анекс №4 от 30.10.2009г, подписан от
ответниците, с който е променен единствено броя на погасителните вноски от 79
на 70, при запазване на крайния срок на издължаване 30.01.2016г, е съставен нов
погасителен план, който носи подписите на ответниците и в който е посочен
размера на дълга и отделните погасителни вноски. Последните не са оспорвали
получаването на този погасителен план, следователно най-късно на дата на
съставяне на Анекс №4, размера на главния дълг и условията за неговото
погасяване от кредитополучателя са ясно установени в отношенията между
страните.
С Анекс №6 от 18.04.2011г, ответникът „Б.П.“ ЕАД се съгласява да отговаря солидарно
за дълга на „Б.Е.Т.“ ЕООД по договора за инвестиционен кредит №851/2006г.
Спорно между страните е дали с Анекс №6 от 18.04.2011г, ответникът „С.У.П- Б.“
ООД се съгласява да отговаря солидарно за дълга на „Б.Е.Т.“ ЕООД по договора за
инвестиционен кредит №851/2006г. На първо място, в Анекса е посочено, че той се
подписа за „С.У.П- Б.“ ООД от Т.Ц., като пълномощник на управителя С.А.. Пълномощното
на Т.Ц. не е представено. Това не означава, че ответното дружеството не е
станало солидарен длъжник. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 301 ТЗ,
съгласно която търговецът потвърждава действията на лицето действало от негово
име без представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването.
Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС (виж решение № 30/08.04.11 г. по
т. д. № 416/10 г. на ВКС, І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. №
546/08 г. на ВКС, ІІ т.о., решение 44 от 31.03.2009 г. по т. д. 447/08 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 202 от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г. на ВКС, ІІ
т.о., решение № 18 от 04.04.2014 г. по т. д. № 24/2013 г., Т. К., І Т. О. и
други), че разпоредбата на чл. 301 ТЗ установява презумпция за мълчаливо
съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се
противопостави веднага след узнаването й. Презумпцията на чл. 301 ТЗ обхваща и
случаите, в които действията са обективирани в съставяне и използване на
неподписан частен документ, какъвто е и анекс №6/18.04.2011г. Видно от останалите
Анекси (№26-30), за които е установено, че са подписани от управителя С.А. (за
Анекси №32-35 не се оспорва, че са подписани от него), дружеството се посочва
като „солидарен длъжник“, а не като „поръчител“. Анексите са номерирани и
номерацията е последователна. Изложеното налагат извода, че полагайки дължимата
грижа да се запознае със съдържанието на подписаните от него анекси,
управителят С.А., не може да не установи различния начин, по който е третирано
представляваното от него дружество. Това е налагало последният да предприеме
активни действия и да изрази изричното си несъгласие да бъде обвързан по
чуждото задължение като солидарен длъжник, а не като поръчител, каквото
качество има до подписване на Анекс №6. Такова противопоставяне до образуване
на настоящото производство не е предприемано. Че управителя на това ответно
дружество не е имал намерение да се противопостави на извършените от
пълномощника действия, може да се изведе и от твърденията в отговора и
представената кореспонденция между страните. Видно от справката в търговския
регистър, ответните дружества са свързани юридически лица, тъй като едно или
повече от физическите лица, който са техни съдружници и/или управители, са съдружници
и/или управители и на другите (арг. от §1 ПРЗ на ТЗ). Това предполага, че
действията им са предварително съгласувани и целящи да обслужат общия им
интерес, който в случая е налагал именно разсрочване и преструктуриране на
процесния кредит, поради липса на достатъчно средства за неговото обслужване от
кредитополучателя чрез предоставяне на допълнителни обезпечения за кредитора.
Така след като останалите дружества са поели солидарна отговорност и са
встъпили в дълга на кредитополучателя, то с голяма степен да достоверност може
да се приеме, че това е и искал да направи и ответника „С.У.П- Б.“ ООД.
Следователно със сключването на Анекс №6 от 18.04.2011г „С.У.П- Б.“ ООД и „Б.П.“
ЕАД встъпват в дълга на „Б.Е.Т.“ ЕООД по договора за инвестиционен кредит
№851/2006г. със съгласието на кредитора „Б.П.Б.“ АД. При встъпването в дълг
едно трето на правоотношението между кредитора и главния длъжник лице се
съгласява да поеме съществуващо задължение като солидарен длъжник - било по
договор между третото лице и кредитора, било по договор между стария и новия
длъжник. Встъпването в дълг, когато следва от сключен между кредитора и встъпващия
в дълг договор, наподобява поръчителството, но встъпилият в чужд дълг е винаги
отговорен на същото правно основание, на което дължи първоначалния длъжник и
солидарно с него, т.е. като главен длъжник. Ето защо спрямо встъпилия в дълга
не намира приложение разпоредбата на чл. 147 ЗЗД, приложим единствено за
поръчителите. Не е налице и уговаряне на различен ред за удовлетворяване на
кредитора, с което да се нарушава разпоредбата на чл. 152 ЗЗД, тъй като дори и
да се приеме, че е встъпването в чуждия дълг е предприето, за да се обезпечи
допълнително кредитора, това не съставлява уговаряне на различен начин на удовлетворение
на кредитора.
Доколкото задължението, в което встъпват „С.У.П- Б.“ ООД и „Б.П.“ ЕАД
според Договора за инвестиционен кредит е обезпечено с Ипотека (договорът за
ипотека не е приложен по делото) се поставя въпросът дали за действителността
на Договора за встъпване в случая намира приложение изискването на чл. 171 ЗЗД.
В съдебната практика, както и в правната доктрина, еднозначно се приема, че
установената в чл. 171 ЗЗД писмена форма с нотариална заверка на подписите не е
форма за действителност на съглашението за промяна съдържанието или на
субектите на облигационното правоотношение /цесията, встъпването или
заместването в дълг, залогът, по правило са неформални договори/, а има
значение само за действието на ипотеката, така Определение № 582 от 29.11.2016
г. по т. д. № 50026/2016 г., г. к., І г. о. на ВКС, Решение № 291 от 18.11.2014
г. по гр. д. № 2193/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 131 от 26.03.2012 г. по
гр. д. № 720/2011 г. на ВКС, І г.о. и др./. Изискване за действителността на
договора, с който дружеството встъпва в дълга по Договора за кредит е да е
сключен в обикновена писмена форма – чл. 293, ал. 6 във вр. с чл. 430 ТЗ, което
е изпълнено, респективно договорът е породил действие между страните,
независимо, че договора за встъпване в дълг от 27.09.2012г (л.138-149) не е
подписан за „С.У.П- Б.“ ООД от управителя С.А. (изводът е от първоначалната и
повторната СПЕ).
Спорно по делото е обстоятелството какъв е размера на непогасената част от
дълга. За установяването му страните представят: извлечения и справки от
счетоводните сметки на банката, История на транзакциите с клиент „Б.“ Е.Т.“
ЕООД, справки от SWIFT системата отразяващи извършените плащания от страна на
кредитополучателя и солидарните длъжници за погасяване на процесното кредитно
правоотношение, клиентска транзакционна карта, справка от централния кредитен
регистър, заключение (основно и две допълнителни) на ССЕ, показанията на
свидетеля Я.П.. Въз основа на тях се установява, че кредитът е погасяван
редовно до 01.10.2009г. През 2010г има една вноска и то в размер на 22,57 евро,
а следващо плащане в размер на 50 242,43 евро е извършено на 10.02.2011г.
Последната вноска в размер на 10 006,26 евро е от 08.03.2012г и е извършена от
ответника „С.У.П. – Б.“ ООД. Към 29.03.2016г. размера на непогасената главница
възлиза на 2 884 856,90 евро. От дължимата се съгласно чл. 5, ал. 1,
раздел II от договора за инвестиционен кредит № 851/2006г възнаградителна лихва за периода
30.05.2012г – 30.01.2016г непогасена е сумата от 506 822,25 лева. Съгласно
чл. 7, ал.1, Раздел II от договора за инвестиционен
кредит № 851/2006г. дължимата се по договора наказателна лихва е в размер на
668 816,48 евро. Или общо постъпилата сума за погасяване на задължения по
процесния кредит от 06.06.2016 г. до настоящия момент възлиза на 23 000.00
евро, която сума бе отразена и от вещото лице по назначената допълнителна ССчЕ.
От сумата от 65000,00 евро, само сума в размер на 23 000.00 евро е осчетоводена
за погасяване на задълженията по процесния кредит, от което сума от 15 200.00
евро е отнесена за погасяване на дължими лихви по кредитното правоотношение и
сумата от 7800.00 евро - за погасяване на съдебни разноски. Останалите
плащания, за които от страна на ответниците са представени доказателства за
извършени плащания погасявания на задължения по процесния кредит, които са
постъпили по сметки в „Б.П.Б.“ АД са отнесени по друг договор за кредит №421/29.12.2004г
и нямат отношение към настоящия спор. Сумите отразени в представената от
ответниците клиентска транзакционна карта не са постъпили по сметка на „Б.П.Б.“
АД, а освен това касаят погасявания на суми по Договор за овърдрафт № 1032835
от Акционерно дружество „С.Н.А.“. Други плащания от страна на ответниците не се
установява да са извършвани.
Не е налице и твърдяното от ответниците преструктуриране, респ. отсрочване
на изпълнението на дълга. Договорът за кредит е формален договор– арг от чл.293,
ал. 6 във вр. с чл. 430 ТЗ. Писмената форма се смята спазена и когато
изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде
възпроизведено, като е изключено неточното възпроизвеждане на изявлението чл.
293, ал. 4 вр. ал. 5 ТЗ. В тази връзка не е изключена възможността
преструктурирането и отсрочването на дълга да бъде резултата от съвпадане на
насрещни волеизявления на страните по правоотношението изразена в електронната
кореспонденция водена между тях.
От представената по делото кореспонденция не може да установи наличие на
постигнато съгласие за относно удължаване на срока за връщане на задължението
по процесния Договор за кредит и Анексите към него. По делото са представени
извлечения от електронна кореспонденция, както от ответника с приложения към отговора
на исковата молба (л. 205-251), така и от ищеца с молба 16.03.2017г. (л.331-л.516),
автентичността и точното възпроизвеждане на изявленията не са оспорени от
страните. От едната страна, кореспонденция се води от представител на гръцкото
дружество С. Н. А. – Блупойнт, което в Анексите към Договора за инвестиционен
кредит е посочено като солидарен длъжник, заедно с ответниците и Теодорос С.А..
Между страните не се спори, а от справка по партида на ответниците в Агенция по
вписванията – Търговски регистър се установява, че ответниците и гръцко
дружество С. Н. А. са свързани лица по смисъла на § 1 ПЗР ТЗ. От другата
страна, са представители на Финансова група „Пиреос“, чрез представители на
Банка Пиреос Гърция и/или Б. (извода за това следва от обстоятелството, че част
от кореспонденцията се представя от ищеца, което няма как да се случи, освен
ако тя не е водена официално от негови представители). Хронологически
кореспонденцията започва на 20.02.2015 г. (л. 331) (около година преди
настъпване на падежа на цялата главницата по Договора за кредит) с писмо от
групата на ответниците до представители на ищеца с предложение за
преструктуриране на заемите на дружествата „С.У.П. Б. ООД и „Е.Т.“. Писмо със
същото съдържание и с посочените получатели е изправено и на 09.03.2015 г. (л.
335). В отговор с три писма от 14.05.2015г. (л. 337, 338, 340) във връзка с
предложеното преструктуриране представители на ищеца искат финансови отчети и
друга информация относно дружествата на ответниците. Повторно искане за
представяне на информация до ответниците е отправено и с писмо от 26.05.2015 г.
(л. 343). От групата на ответниците следват две предложения за преструктуриране
на задълженията на дружествата (л. 363, 393) относно процесния кредит и кредит
№ 421/2004 г., по който длъжник е втория ответник за сумата от около
2 400 000,00 евро (л. 363а). Като първото предложение е изрично
отхвърлено (л. 367а), а относно второто са поискани допълнителни документи (л.
405 и следващи). След предоставяне на поисканите отчети от групата на ответниците на
30.10.2015 г. (л. 407 и следващи) между страните започва кореспонденция относно
продажбата на парцел „Б. Т.“ (л. 413-424). Всяко съобщение от представители на
банката завършва със изречението, че „…Това съобщение не е молба и/или оферта,
нито е приемане на предложения свързани с договор или транзакция, освен ако не
е изрично обявено в самото съобщение.“ При това положение, доколкото в
кореспонденцията не се установява изрично приемане от страна на ищеца на
второто предложение оправено от ответниците, то не е налице валидно изменение
на договорната връзка между страните, съгласно предложения план.
С последващо писмо от представители на групата на ответниците от
26.11.2015г. (л. 234) до представител на групата Пиреос Гърция е отправено ново
предложение относно изплащането на задълженията по заема в Б. към Пиреос, като
се представя план за удовлетворяване на сметките по заемите с Гърция и Б., без
да се посочва кои заеми и на кои дружества. Следващото писмо е от 04.02.2016 г.
(след изтичане на срока за заплащане на главницата по процесния Договор) от
представители на група „Пиреос“ Гърция с копие по представителите в Б. (л.233),
в което е посочено, че е одобрен план за реорганизация и заплащане на
задълженията на групата на ответниците в Гърция и Б., като следва да се сключи
договор, одобрен от правния отдел на банката. С писмо от 12.02.2016 г. групата
на банката иска информация от групата на ответниците за хода на преструктурирането,
като напомня, че не са ѝ представени нито потвърждение, нито документи, като
очаква развитие до 19.02.2016 г. (л. 232). С писмо от 09.03.2016 г. (л. 243)
групата на банката изпраща до групата на ответниците файл с изброяване на
сумите, „които ще се разпределят на всяко дружество съгласно договореното“, за
да се „реализира одобрението“, и „да бъде завършено уреждането“. Отправено е и
предложение от групата на банката към групата на ответниците за подписване на
договор, съгласно приложения файл. Файлът съдържа таблица (л. 246) за периода
от 2016 г. до 2030 г. с разпределение на „обща сума на лихвата“ в евро по
отношение на “Air tower”, “Sup”, “blue point”, “nepa”. Ако първите три имена
визират трите ответни дружества, то не може да се приеме еднозначно, че
посочените сумите се отнасят до задълженията по Договор за кредит № 851 и в
частност до главницата. Това е така, тъй като от показанията на свидетел Я.П.Т.– (л. 910) и приложените писмени
доказателства (предложения л.363а, 396а) се установява, че между страните са
сключени повече от един договор за кредит, а по Договор № 851, съгласно Анекс
34 освен непогасена главница има и непогасени наказателна лихва и такси (л.
135). Дори да се допусне, че планът се отнася именно до процесното задължение,
то уточнението в края на писмото, с което е изпратен планът (л.244) („…оферта,
предложение или приемане на предложение за съставяне на какъвто и да е договор
или сделка с „Банка Пиреос“, заедно с отправената в него покана към ответниците
да се разпишат условията на разсрочването в договор, одобрен от правния отдел
на банката.“), налагат изводът, че планът не представлява оферта или
предложение, което може да се приеме с конклудентни действия от страна на
ответниците.
В писмо от 30.05.2016г. от групата на банката е изпратен отново
погасителния план (не се установява дали е същият с изпратения с писмо от
09.03.2016 г.), като в писмото е посочено, че планът не е „реализиран“
(приложен) от групата на ответниците (л. 232). В писмо от 19.08.2016г. от група
на банката в Гърция, с копие до представители на банката в Б., до групата на
ответниците, се споменава за постигната договореност и се прилага рамка за
вноски от страна на групата на ответниците за паралелно намаляване на
задълженията ѝ, което досега е било „устно“ (л. 447). Последва писмо от 22.08.2016г. от
групата ответниците, в което заявяват намерение за изплащане на задължения към
банка (л. 446). В тази връзка не може да се сподели тезата, че плащания от
страна ответниците съобразно представения план, които са тема на писмата от
24.06.2016 и 06.07.2016 г. (л. 223, 214, 205), следва да се тълкуват като
конклудентно приемане на погасителния план, тъй като същото не представлява
предложение, което обвързва ищеца и е годно да бъде прието от адресата му.
В останала част кореспонденцията продължава с писмо от 15.09.2016 г. до
групата на ищеца с искане за преустановяване на съдебни действия (към този
момент е образувано заповедното производство пред СРС), намерение за изплащане
на задължения към банка (л. 454). Последват разговори за покупка на „фабрика“
от банката и обратно ѝ изкупуване от ответниците и условията за това, както и
разговори с адвокати на страните относно съдебното производство (л. 501 и
следващи).
В заключение следва да се посочи, че приложената кореспонденция не
установява валидно сключено съглашение между страните за преструктуриране и
отсрочване на задълженията на ответниците по договора за банков кредит №
851/2006 и Анексите към него.
Представената справка от Централния кредитен регистър към Българската
народна банка също не установява твърдяното разсрочване на кредита.
Информацията отразява месечната задлъжнялост на клиентите по данни от банката
за периода 30.06.2013г. – 30.04.2018г в това число и на ответниците (л. 929).
Не се спори, че кредит № *364 отразява процесния Договор за кредит. Към
29.02.2016 г. кредитът е отразен като „загуба“, в колоната оставаща просрочена
главница е посочено - 5 642 290,00. Към 31.03.2016 г. е въведен като
редовен, без просрочена главница, като към 31.10.2016г. отново са въведени
данни за кредита с отбелязано просрочие в размер на 360 дни, оставаща
просрочена главница – 5 642 290,00. Отделно от това съгласно чл. 11
от НАРЕДБА № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър размерът на
дълга по всеки отделен кредит се определя като сума от главницата, начислените
лихви, такси, комисионни и други разходи по кредита, т.е. информацията е
обобщена. А съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата, данни в системата
могат да бъдат коригирани по всяко време, както от банката, така и по иск на
лицето, за което тази информация се отнася, се налага извода, че е възможно
информация в ЦКР да бъде непълна/неточна. Следователно само въз основа на
справката не може да се направи категоричен извод нито за размера на дълга,
нито дали същия е отсрочен или разсрочен въз основа на водените между страните
преговори (още повече, че последната подадена информация е за просрочие на
кредита с повече от 360 дни, което по-скоро изключва категорично твърдението за
постигнато съгласие).
Предвид изложеното съдът намира, че срокът за изпълнение на процесното
задължение не е продължен и изискуемостта на цялото вземане настъпва на
31.01.2016 г.
Предвид изложеното съдът намира, че ответниците дължат солидарно на ищеца
сумата 2 884 856,90 евро, представляваща главница по Договор за
кредит и сключените след него анекси, ведно със законната лихва от 30.03.2016г
(датата на подаване на Заявлението за незабавно изпълнение) до окончателното
изплащане на сумата. С оглед на диспозитивното начало в процеса, искът следва
да бъде уважен изцяло в размера претендиран от ищеца или сума от
2 500 000,00 евро.
По отношение на разноските.
При този изход на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените разноски. Същият доказва направата на разходи в размер
на 249 474,02 лева, съгласно списък по
чл. 80 ГПК, (л. 1004), както следва: адвокатско възнаграждение – 48 895,75
лева (л. 1005, 1006), държавна такса исково производство – 97 500,00 лева (л.
194), допълнителна държавна такса -
291,51 лева (л. 1019), 3 бр.такса съдебно удостоверени – 15,50 лева (л.
1009, 1013, 1015), 3 бр., такса за справка ЦКР – 6,00 лева (л. 1008, 1011),
пощенски разходи – 1,95 лева (л. 1010), копия –
0,70 лева (л. 1016), депозит ССчЕ – 500,00 лева (л.330), депозит СПЕ – 4
200,00 лева (л.883), превод – 171,00 лева (л. 1018), държавна такса заповедно
производство – 97 791,50 лева (л.143, дело папка СРС).
Производството по установителния иск по чл. 422 ГПК представлява
продължение на заповедното производство и след като в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е направено искане за присъждане на разноски, какъвто
е настоящият случай, то съдът, разглеждащ установителния иск, е длъжен да се
произнесе по него. Следва да се посочи в тази връзка, че разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК е процесуална и с оглед нейното незабавно действие тя е приложима
по отношение на всички неизвършени към този момент действия, поради което
независимо, че към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение е действала старата редакция, то към момента на решението е била
в сила новата редакция, съобразно която съдът следва да определи разноските в
заповедното и исковото. Това е правомощие на исковия съд и то се упражнява едва
с решението. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, като максималния размер не може да
надвишава посочения в Наредбата за заплащане на правна помощ. За процесуално
представителство в заповедно производство възнаграждението е между 50,00 и
100,00 съгласно чл. 26 от Наредбата. С оглед необходимото време и сложността
свързана с попълването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение
за процесното вземане, комплектуването
на документите по чл. 417 ГПК, съдът
определя възнаграждението за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
в размер на 48 895,75 лева уговорено от ищеца за процесуалната му защита в
исковото производство, тъй като същото се явява по-ниско от предвидения
минимален размер съгласно Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения
(21530+1%(2 500 000,00*1,95583-1 000 000=60 425,75)).
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Б.Е.Т.“
ЕООД ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***-н
Триадица, ж.к. „С.“, ул. „*******, „С.“
ООД ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление *** и „Б.П.“ ЕАД ЕИК: *******със седалище и
адрес на управление ***, дължат
солидарно на „Б.П.Б.“ АД ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 430,
ал. 1 ТЗ сумата от 2 500 000,00 евро, част от общо задължение в размер на
2 884 856,90 евро, представляваща главницата по Договор за
инвестиционен кредит № 851/2006 г. от 11.12.2006 г., анексите към него и
Договор за встъпване в дълг от 27.09.2012 г., ведно със законната лихва,
считано от 30.03.2016г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане
е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 17572/2016г по описа на
СРС, 38-ми състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.Т.“ ЕООД ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***-н Триадица, ж.к. „С.“,
ул. „*******, „С.“ ООД ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление *** и „Б.П.“
ЕАД ЕИК: *******със седалище и адрес на управление ***, да заплатят солидарно на „Б.П.Б.“ АД
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 249 474,02 лева съдебни разноски за исковото и
заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: