Номер 142709.09.2020 г.Град Пловдив
Окръжен съд – ПловдивIX състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Членове:Радостина А. Стефанова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско
дело № 20205300502020 по описа за 2020 година
Производство по чл.396, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по постъпила частна жалба вх.№ 24208/
08.09.2020г. по описа на ПОС от „Атон – 681“ООД- гр.София , представлявано от
управителя Й.Д.А.-Ш. против Определение № 6257/ 23.06.2020г. постановено по гр.д.№
7092/ 2020г . по описа на Пловдивски районен съд – Х гр.с. По изложени доводи в частната
жалба се иска отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и неправилно,
постановено при отсъствие на законовите изисквания за допускане на обезпечение на
бъдещия иск.
Ответникът „Мирамар ЛТД“ ООД, чрез адв.Д.К.Г., редовно уведомено,
не е постъпил отговор по частната жалба.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
доказателства, във връзка с доводите на жалбоподателя, намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна. Съобщението от ЧСИ по
изп.д.№ 20208440401388 по описа на ЧСИ С.Я., рег.№ 844 на КЧСИ, район на действие СГС
за наложения запор на банкови сметки е получено на 15.07.2020г., като депозираната чрез
ПРС с вх.№ 43043 на 22.07.2020г. се явява в едноседмичният срок по чл.396, ал.1 ГПК.
С молба от 22.06.2020г. от „Мирамар ЛТД“ ООД по реда на чл.390 ГПК
против „Атон – 681“ ООД – гр.София е поискано допускане на обезпечение на бъдещ иск
за парични вземания по осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 пр.І във вр. с чл.266,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 17 677,82 лева, представляваща част от неплатена цена
по сключен между страните договор № 2018-3002/ 15.08.2018г. , за които са издадени
фактури №1000000/ 1037/ 17.06.2019г., № **********/ 02.06.2020г. и № **********/
1
15.06.2020г. , като по първата от фактурите заплатена сумата от 1 600 лева с платежно
нареждане на 25.07.2019г. и дължимата сума по тази фактура е останала в размер на
12 858,32 лева, с претендирана сума за забава в размер на 1 328,80 лева върху тази сума за
периода от 17.06.2019г. до 22.06.2020г. , както и обезпечение до размера от 4 638 лева,
представляващи допълнително възложени и извършени СМР, или общо в размер от 23 976,
62 лева, чрез обезпечителна мярка – налагане на запор върху всички банкови сметки на
длъжника в посочени две банки. В подкрепа на твърденията са представени цитирания
договор от 15.08.2018г., фактури и приложени платежни нареждания.
При уважаване на молбата за допускане на исканото обезпечение районният
съд е отчел наличието на сключен договор № 2818-3002/ 15.05.2018г. относно за
извършване на СМР и доставка на съоръжения и машини за плувни басейни, описани
подробно в договора; дължимите дейности, които е следвало да извърши ищеца вкл.
доставка на облицовка на басейните, нейния монтаж, както и доставка на машините за
пречистване и поддържане на водата, монтажът им и извършване на 72 часови проби;
уговорено заплащане на възнаграждение общо в размер на 48 194,40 лв, от които 14 458,32
лв- авансово; ищецът извършил изискуемите от него работи , като вкл. осъществил и
допълнителни такива, възлизащи на 4 638 лв, а поради непредаване от страна на ответника
басейните в изискуемото състояние, се наложили корекции. Възложителят не е оказал
необходимото съдействие за извършване на пробите на машините и приемане на работата,
както и за съставяне на протоколите. Въпреки изпълнението на уговорената работа
ответникът не заплатил дължимите по договора суми, тъй като от първоначално
уговорената цена се дължал остатък от 17 677, 82 лева, както и сумата 1 328,80 лв
обезщетение за забава, както и 4 638 лв разходи за допълнително извършени дейности, въз
основа на което общият размер на задължението възлиза на сумата 23 976 , 62 лева. Въз
основа на тези фактически обстоятелства е намерено наличието на предпоставките по
чл.391, ал.1 ГПК с оглед евентуална невъзможност или затруднение осъществяването на
правата по решението и при поради това, че искът е подкрепен с писмени доказателства –
договор за изработка, вкл. и платежни нареждания за направени от ответника плащания с
включено основание относно сключения договор между страните.
С частната жалба жалбоподателят оспорва правилността и законосъобразността на
обжалвания акт с доводите, че допускането на обезпечение представлява вмешателство в
правната сфера на бъдещия ответник, поради което съдът дължи спазването на всички
принципи на гражданския процес, в това число и принципите на законност и на
равнопоставеност на страните, което задължение се намира да не е спазено от районния съд,
тъй като не били представени убедителни писмени доказателства за евентуалната
основателност на бъдещия иск. Това се намира да е така, тъй като е представен по делото
от молителя неподписан договор, което го правело негодно писмено доказателство по
делото. Само на това основание се намира, че обжалваното определение следва да бъде
отменено, тъй като се явява необоснован извода на съда, че от представените доказателства
се установява сключването на договор за изработка.
2
Възразява се относно претенидраната сума за заплащане на разходи за допълнително
извършени дейности , остойностени на 4 638 лв, за което не е представено нито едно
доказателство, независимо от което сумата била включена в размера на обезпечението;
възразява се по твърденията относно извършен инструктаж на служител на жалбоподателя,
както и по отношение на всички евентуално извършени действия без представителна власт,
поради което не се приемат като действия от името и за сметка на дружеството-
жалбоподател. Възразява се за това, че постановеното определение от районния съд не
съответства на искането, формулирано от молителя, поради което постановеното
определение – недопустимо. Това се мотивира да е така, тъй като е допуснато обезпечение в
съкратен вид на искането, в смисъл не по посочените в молбата поотделни размери на
претенциите по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, а в общия им размер от 23 976,62 лв, както и
молителят не релевирал искане на извъндоговорно основание. Прави се довод относно
наличието на съществено нарушение от страна на първоинстанционния съд , поради
отбелязване в определението неговото постановяване в град Стара Загора, в каквато насока
се сочат аргументи от разпоредбата на чл.135 ГПК. На следващо място се възразява, че
липсват доказателства за обезпечителната нужда на молителя.
Доводите по съществото си се намират за неоснователни.
Съобразно разпоредбата на чл.391, ал.1 ГПК предпоставките за допускане на
обезпечение на бъдещ иск са мотивирана допустимост и вероятна основателност на иска,
предмет на предявяване, какъвто в случая се явява вече предявен, видно от представената
своевременно Искова молба с вх.№ 2013960/ 23.07.2020г.по описа на СРС от ищеца против
ответника на основание чл.266, ал.1 ЗЗД и при условията на евентуалност на основание
чл.59 ЗЗД, с цена на иска 17 677,82 лева, лихва 1 435,96 лева и 4 638 лева. От изложените
обстоятелствата по молбата за исканото допускане на обезпечение претенциите се основават
на възникнало облигационно правоотношение между страните, основано на сключен писмен
договор 2018- 3002/ 15.08.2018г.помежду им, както и наличието на извършени частични
плащания по този договор, за които плащания са представени фактури № № **********/
27.08.2018г и № **********/ 26.02.2019г. – за заплатени аванси по цитирания договор, както
и такива за заплатени строителни материали Фактури с №№, **********/ 18.04.2019г., №
**********/ 15.06.2020г., № 10000001037/ 17.06.2019г, както № **********/ 02.06.2020г.
Представени са и платежни нареждания на „Райфайзенбанк“ с наредител „Атон 681“ ООД
по цитирания договор 2018 3002/ 15.08.2018г. от датите 23.08.2018г.и 25.08.2018г. в полза
на „Мирамар ЛТД ООД.
Представените писмени доказателства се явяват убедителни такива за наличието
на облигационно правоотношение между страните по договор за изработка, независимо, че е
представен цитирания по-горе писмен договор договор 2018- 3002/ 15.08.2018г., който не е
подписна между страните. Известно се явява обстоятелството, че договорът за изработка е
неформален договор, поради което не ес изисква форма за действителност. Доказателства за
3
наличието на постигнато съгласие за учредяване на облигационната връзка между страните
с описания предмет – извършването на СМР са извършените частични плащания от страна
на жалбоподателя – възложител , което съставлява извънсъдебно признание за този
юридически факт. С оглед на това неоснователно се явява възражението на жалбоподателя
за липса на убедителни доказателства относно сключването на процесния договор за
изработка между страните по смисъла на чл.265, и сл. ЗЗД. На следващо място утвърдено се
явява от съдебната практика становището, че обезпечителната нужда винаги е налице при
предявяване на осъдителните искове за парични вземания. Твърдението за неизпълнено
задължение по чл.266, ал.1 ЗЗД от страна на изпълнителя съставлява твърдение за
отрицателен факт, неподлежащ на доказване от заявилия твърдението, като на основание
чл.154, ал.1 ГПК на доказване в бъдещия процес подлежи положителния факт за изпълнение
на това парично задължение, от който факт носителят на това задължение черпи
благоприятни правни последици.
Възражението за непроизнасяне по конкретното искане на молителя не намира
опора в обжалваното определение, тъй като действително видно от петитума на молбата за
допускане на обезпечение предявените претенции са детайлизирани както по отделно по
основание и размер в насока на главния иск за неизпълнение на договорно задължение по
договор за изработка по чл.79, ал.1 във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД и акцесорния по чл.86, ал.1
ЗЗД, така и в общия им размер от 23 976, 62 лева, което не прави недопустимо обжалваното
определение за допускане на обезпечението в общия претендиран размер, в рамките на
който са обосновани обективно съединените претенции. Не е налице произнасяне извън
предявеното основание и размер на бъдещите искови претенции, което да обуславя
недопустимост на постановения съдебен акт. Останалите възражения, свързани с
твърдението, че се предявява претенция на извъндоговорно основание, каквато се явява
претенцията за сумата 4 638 лева за разходи за допълнително извършени СМР касае при
необходимост уточняване на фактическите обстоятелства и правна обосновка по
предявената искова молба, което с оглед характера на претенцията като осъдителна за
парично вземане не се изключва от преценката за наличие на обезпечителната нужда.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя относно допуснатата в
уводната част на определението очевидна фактическа грешка за мястото на проведеното
закрито заседание – гр.Стара Загора. Видно от приложеното по делото Определение № 7642/
23.07.2020г. е постановено от състава на съда поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното определение за допускане на обезпечението № 6257/ 23.06.2020г., като на
втори ред след думата град, вместо „Стара Загора“, да се чете : „Пловдив.
По така изложените съображения молбата за допускане на исканото
обезпечение се явява при доказани предпоставки на чл.391, ал.1 ГПК, подлежи на
допускане , като частната жалба се намира за неоснователна, а обжалваното определение кат
правилно ще се потвърди.
4
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4
ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6257/ 23.06.2020г. постановено по гр.д.№
7092/ 2020г . по описа на Пловдивски районен съд – Х гр.с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5