Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 92 от 12.05.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна Сиракова,
като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 85 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба
от „Т.- Б.д.” ЕАД, с ЕИК *********, срещу
Решение № 260023/22.01.2021 г., постановено по
административнонаказателно дело (АНД) № 1055/2020 г. по описа на Районен съд –
Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № ПК-34-А-17/16.09.2020
г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите
(РИОСВ) – София към Министерството на околната среда и водите (МОСВ). С
посоченото наказателно постановление на „Т.- Б.д.” ЕАД на основание чл. 164, ал.
1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложена имуществена санкция
в размер на 100 000,00 лева за нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС. В жалбата
са наведени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на
наказателното постановление, а евентуално – намаляване на размера на наложената
имуществена санкция до предвидения в закона минимум.
Процесуалният представител по пълномощие на „Т.-
Б.д.” ЕАД – юрисконсулт Г. С., в съдебно заседание по делото поддържа жалбата.
РИОСВ – София не изразява
становище по касационната жалба и не изпраща процесуален представител в
съдебното заседание по делото.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Предмет
на въззивно обжалване е НП № ПК-34-А-17/16.09.2020 г., издадено от директора на
РИОСВ – София към МОСВ. От фактическата страна на спора районният съд е
установил, че на „Т.- Б.д.” ЕАД е издадено Комплексно разрешително (КР) № 45-Н4/09.04.2019
г. от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда за
експлоатация на горивна инсталация за производство на електроенергия. С Констативен
протокол № 4/08.01.2020 г. на РИОСВ – Перник (от 16.06.2020
г. РИОСВ– София) на „Т.- Б.д.” ЕАД е дадено предписание да представи подробна
ежедневна справка за вида и количеството на изгаряното гориво за всеки енергиен
котел (ЕК) поотделно за месец януари 2020 г. Предписанието е дадено след
извършена от служители на РИОСВ – Перник планова проверка на горивната
инсталация за производство на електрическа енергия, находяща се в с. Големо
село и стопанисвана от „Т.- Б.д.” ЕАД. На 16.01.2020 г. от служители от РИОСВ –
Перник и служители на МВР е извършена съвместна извънредна проверка на
площадката на дружеството, при която е установено, че в централата работят два
от енергийните котли – ЕК 2 и ЕК 3, произвеждащи
електрическа енергия. Констатирана е употреба на неразрешен вид гориво –
неопасни отпадъци, които се оползотворяват чрез изгарянето им в ЕК 3 с цел
производство на електрическа енергия. Същите са налични по лентите, чрез които
се доставят горива от ЕК3. С писмо с вх. №26-00-274/12.02.2020 г. дружеството е
представило в РИОСВ – Перник справка за количеството и характеристиката на
ползваните суровини и горива през месец януари 2020 г. От същата се установява,
че за целия месец януари 2020 г. в горивната инсталация са изгорени 900 тона
горивни отпадъци. С писмо с вх. № 26-00-303/13.02.2020 г. по описа на РИОСВ –
Перник дружеството е представило и справката, изискана с КП № 4/08.01.2020 г.
От същата се установява, че на 16.01.2020 г. в централата за работата на ЕК 3 е
използвано и изгорено неразрешен вид гориво – отпадъци, в количество 28.96 тона.
Така „Т.- Б.д.” ЕАД не е изпълнило условие 9.2.2. във вр. с условие – таблица 9.2.2.1
от КР № 45-Н4/09.04.2019 г., съгласно което на дружеството не се разрешава да
използва неопасни отпадъци като гориво при работа на инсталацията до издаването
на писмено потвърждение от РИОСВ – Перник на изпълнението на условие 2.1 от
същото КР, като и условие 11.5.2 от КР № 45-Н4/09.04.2019 г., съгласно което на
дружеството се разрешава да извършва дейност по оползотворяване, обозначена с
код R1 (използване на отпадъците предимно като гориво или
друг начин за получаване на енергия) в горивната инсталация за производство на
електрическа енергия, с конкретно посочени кодове и наименования, едва след
писмено потвърждение на изпълнението на условие 2.1 от същото КР от страна на
РИОСВ – Перник. Срещу „Т.- Б.д.” ЕАД е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 17/2020 г. за нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е
потвърдил наказателното постановление по съображения за законосъобразност.
Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведените от „Т.- Б.д.” ЕАД
касационни основания настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо. Относно съответствието на оспореното решение с материалния закон касационният състав намира следното:
Правилен е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, спазени са изискванията за предявяване и връчване на акта, както и за връчване на наказателното постановление. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 123в, т. 2 от ЗООС са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд, че „Т.- Б.д.” ЕАД е осъществило състава на процесното административно нарушение, са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства и се споделят от настоящия състав. От събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин всички елементи от обективната страна на процесното деяние. Същото е под формата на бездействие във връзка с изискването по чл. 123в, т. 2 от ЗООС, която норма предвижда задължение за оператора на инсталацията да изпълнява условията в комплексното разрешително. В случая се доказа неизпълнение на условие 9.2.2. във вр. с условие – таблица 9.2.2.1 от КР № 45-Н4/09.04.2019 г., и условие 11.5.2 от КР № 45-Н4/09.04.2019 г. на процесната дата – 16.01.2020 г. Отговорността на дружеството е обективна (безвиновна), поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност на деянието. Правилно районният съд е приел, че „Т.- Б.д.” ЕАД е нарушило нормата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС, във връзка с което законосъобразно е ангажирана отговорността му по чл. 164, ал. 1 от ЗООС.
При
определяне размера на имуществената санкция
административнонаказващият орган и районният съд не са съобразили критериите по
чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Надлежното приложение на същите обоснова извод за налагане на имуществена
санкция в минималния размер, определен от законодателя – 10 000,00 лева. От
доказателствата по делото не се установява „Т.- Б.д.” ЕАД да е санкционирано в
друго административнонаказателно производство, приключило с влязло в сила
наказателно постановление, за неспазване на процесните условия от КР №
45-Н4/09.04.2019 г. С оглед на това настоящия състав намира, че налагането на
имуществена санкция над предвидения минимален размер от 10 000,00 лева се
явява прекомерно с оглед целите по чл. 12 на ЗАНН.
На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН „Т.-
Б.д.” ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на МОСВ (юридическото
лице, в чиято структура е ответникът) юрисконсултско възнаграждение по
АНД № 1055/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница в размер на 8,00 лева (определено при пълен размер на
възнаграждението от 80,00 лева съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ и съразмерно с изменения размер на наложената имуществена санкция).
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН
и чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260023/22.01.2021
г., постановено по АНД № 1055/2020 г. по
описа на Районен съд – Дупница, и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № ПК-34-А-17/16.09.2020 г., издадено от
директора на РИОСВ – София към МОСВ, с което на „Т.- Б.д.”
ЕАД, с ЕИК *********, на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС е
наложена имуществена санкция в размер на 100
000,00 лева за нарушение по чл. 123в, т. 2 от
ЗООС, като намалява размера на имуществената санкция на 10 000,00 (десет хиляди) лева.
ОСЪЖДА „Т.- Б.д.” ЕАД, с ЕИК *********, да заплати на Министерството
на околната среда и водите сумата в размер на 8,00 (осем) лева – юрисконсултско възнаграждение по
АНД № 1055/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.