№ 243
гр. Варна, 30.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Вл. Попов
при участието на секретаря Елка К. Колева
и прокурора Ант. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Асен Вл. Попов Частно наказателно
дело № 20223100200264 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:05 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ от свобода ИСМ. Х. Х., редовно призован, доведен от Затвора –
Варна, явява се лично.
За Затвора - Варна се явява инспектор A. Павлов A. –редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Инспектор A.: Да се даде ход на делото.
Л. св. Х.: Да се даде ход на делото. Не желая адвокатска защита.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на лицето и приложените към делото писмени
документи.
Инспектор A.: Поддържам становището.
Прокурорът: Считам, че депозираната молба е допустима, но неоснователна.
Л. св. Х.: Поддържам молбата.
Страните заявиха, че няма да сочат нови доказателства.
ПО СЪЩЕСТВО:
Инспектор A.: Уважаеми г-н Председател, считам молбата за допустима, но
неоснователна. Поддържам становището на началника на Затвора – Варна, чието мнение е
същата да не бъде уважена. Налице е само една от кумулативно предвидените предпоставки
1
в чл. 70 от НК, а именно л. св. Х. е изтърпял фактически не по-малко от една втора от
наложеното му наказание, но не е налице необходимия обем от доказателства за неговото
поправяне, визирани в чл. 439а от НПК. Незначителна част от присъдата е изпълнена към
този етап и към настоящия момент не можем да твърдим, че наказанието е постигнало
своите цели, съгласно чл. 36 от НК и процеса на поправяне следва да продължи в местата за
лишаване от свобода. Предвид изложеното, Ви моля за Вашия съдебен акт, с който да не
уважите молбата на л. св. Х. и същият да не бъде условно предсрочно освободен.
Прокурорът: Уважаеми г-н Председател, аз също считам подадената молба за
допустима, но неоснователна. Аргументите ми за това са следните. Считам, че от
материалите от затворническото досие на Х., както и от съдържанието на становищата,
представени от затворническата администрация може да се направи извод, че в случая не е
налице едната от кумулативно предвидените предпоставки за условно предсрочно
освобождаване, а именно, осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Това е така,
тъй като се установява, че е налице съвсем малък спад в оценката на риска от рецидив по
отношение на Х., като оценката възлиза на 60 точки, което е в границата на средно ниво.
Към материалите представени от затворническата администрация е приложена и експертна
оценка на актуалното психично и емоционално състояние на Х., като от тази експертна
оценка се установява, че според резултатите от проведено изследване общата оценка на
криминогенните нужди на Х. е висока. С оглед изложеното, моля да оставите молбата без
уважение.
Л. св. Х.: Господин съдия, не виждам причини, работя, награди имам, наказания
нямам, че администрацията не си гледа работата и не свалят точките, аз какво съм виновен.
Не съм запознат с материалите, изпратени от затвора, не съм ги чел. Смятам, че няма пречки
да бъда условно предсрочно освободен. Поддържам си искането. Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ, след като се запозна с материалите, приложени по ЧНД № 264/2022 г., като
изслуша и становищата на страните в днешното съдебно заседание, в частност, на
представителя на началника на Затвора – Варна, на представителя на ВОП и становището на
самия лишен от свобода, намери следното:
Производството намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 70 от НК,
който дава възможност на съда условно предсрочно да освободи от изтърпяване на остатъка
от наказанието на л. св. при две условия. Първото условие е да е изтърпял съответната част
от наложeното наказание и второто условие, да е дал доказателства за своето поправяне.
По отношение на първото условие, то очевидно е изпълнено, няма спор, видно от
представените справки, включително и последната такава, към 30.03.2022г. осъденият е
изтърпял фактически 1 година, 6 месеца и 20 дни от присъдата 2 години лишаване от
свобода, при остатък 3 месеца и 7 дни.
По отношение на втората предпоставка, да е дал доказателства за своето поправяне,
очевидно съдът няма как да има преки впечатления от работата на пенитенциарните
служители и служби, нито от поведението на л. св. в рамките на съответните заведения, най-
2
малкото поради факта, че съобразно действащите законови и подзаконови разпоредби и
Конституцията на Република България, за изпълнението на наказанието отговаря
прокуратурата, т.е. извода на съда дали лицето е дало доказателства за своето поправяме
следва да бъдат извлечени от необходимите становища и заключения на съответните
длъжностни лица. В тази връзка представените с молбата на л.св. становища сочат на липса
на каквито и да е било доказателства за поправяне и превъзпитаване на осъдения. В
частност съобразно становището на инспектор М. М. ИСДВР на ЗО - Разделна към януари
2022г. няма отклонения към първоначално отчетените дефицити и стойността на оценката за
опасност от рецидив е на средна стойност 60 точки при първоначална 62, т. е. почти никаква
промяна. Действително, на два пъти е отбелязано, че лицето е било награждавано през месец
9-ти и месец 12-ти, 2021г. с писмена похвала и с удължено свиждане. Всички останали
обстоятелства, които следва да бъдат отчетени са в посока негативна по отношение молбата
на лицето. Изтъква се и без правно основание, че той вече е ползвал института на условното
предсрочно освобождаване, макар това в конкретния случай да няма никакво значение, с
оглед изменението на закона. Следващо е становището на гл. инспектор Милко Драганов н-
к сектор в ЗО – Разделна. Също във връзка с молбата е направен анализ на поведението на
лицето, дадено е отрицателно становище категорично, отбелязано е, че съдейства
избирателно и без вътрешна убеденост, липсва осъзнат стремеж за промяна, потвърждава
оценката за риска и дава отрицателно становище. В тази насока е становището на гл.
инспектор Стефан Владимиров за липса на мотивация за законосъобразно поведение при
живот на свобода, не отчита нужда от промяна на поведението в бъдещ период, показва
склонност да игнорира и омаловажава извършеното от него правонарушение, отрицателно
становище. В тази насока е и цитирано от прокуратурата експертна оценка на
емоционалното и психично състояние в крайна сметка длъжностното лице заявява, че във
висока степен съществува риск от недобра реинтеграция в обществото, породен от липсата
на образование и постоянна работа, както и ако не бъде прекратен контакта с лица от
криминалната сфера на влияние и употребата на психоактивни вещества. На базата на тези
становища и оценки на пенитенциарните служители, отговарящи за изпълнение на
наказанието и ръководещи плана за изпълнение на присъдата, съдът няма как да направи
друг извод, освен този, че л. св. не е дал доказателства за своето поправяне. От там се
следва, че не е налице второто задължително условие за постановяване на условно
предсрочно освобождаване.
Предвид гореизложеното и на основание чл.440, ал.1 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване от
лишения от свобода ИСМ. Х. Х., ЕГН **********, от изтърпяване на останалата част от
наложено му наказание с определение №12/08.03.2021г. по НОХД № 239/2021г. на Окръжен
съд - Варна, по което изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 2 години.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на
затвора, и на протест от прокурора по реда на Глава двадесет и втора от НПК пред
3
Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 15.15 ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
4